Политически избор

“Да, България”

Преди няколко дни, след разговор с Йовко и доста мислене (преди и след това, и не в този ред) реших, че е крайно време да запиша първото истинско партийно членство в биографията ми. Това в бъдещата политическа партия “Да, България”.

Бях симпатизант на РБ. Покрай избори’2014 за малко да стана и член на ДСБ. Спестих си това тогава, сега не съжалявам, защото съм почти уверен, че поведението на Москов (и на ДСБ впоследствие) щеше да ме накара да се разгранича бързо от партията. Въпреки усилията на Радан. И въпреки това, че убежденията ми не са се променили кой-знае колко.

Христо Иванов, от друга страна, ми стана симпатичен още с опита си за категорична съдебна реформа още в първите месеци на мандата си на министър. Реформа, която да опита да пребори най-страшната корупция в България: тази в съдебната власт. Стана ми симпатичен не само защото съвсем безцеремонно му затвориха устата, но и защото той не се покори на това и не се поколеба да си подаде оставката в израз на протест. Честността е важен и много рядък капитал в днешната политика, а засега той се показва като честен човек.

Уважавам Маги Малеева още покрай борбата ни срещу тютюнопушенето на обществени места. Човек, допринесъл много за името на България. Фактът, че и тя подкрепи инициативата за създаването на новата партия ми резонира изключително добре. Бях се объркал между Маги и Мануела Малеева. Грешката е сравнително малка, защото всъщност… ами те са доста близки :). Благодаря на Маги Малеева за поправката. Мануела, сама по себе си, споделя приноса на фамилията Малееви за славата на България, но все пак предпочетох да уточня грешката, отколкото само да променя името по-горе.

Към тези хора се прибавят и немалко мои лични познати, на които вярвам и за които смятам, че са също толкова честни и почтени хора.

Речта на Христо Иванов при обявяването на инициативата ме накара да се замисля доста. Да се замисля за това доколко това, което той каза, се покрива и с моите представи. Да се замисля дали това не е поредната политическа инициатива, която започва само и единствено с идеята да ни нарисува утопично бъдеще, което никога няма да се случи. Или всъщност това е реално постижима за всички нас цел.

Честно казано, не мога да си представя как мислещи и интелигентни хора могат да бъдат против думите на г-н Иванов (познавам такива, затова и се чудя). В крайна сметка не е ли това целта на всички нас:

Моята мечта е съвсем проста: тя е да възпитам децата ми като българи с усещане за корен и да могат един ден, заедно с всички деца на нашата генерация, да изберат България за свой дом. Без да го усещат като някакъв труден избор. Това е съвсем просто нещо.

Фактът, че толкова хора, които лично познавам и на които вярвам, реално подкрепиха “Да, България” ме накара и аз да изляза от кожата на симпатизант и да вляза в тази на партиен член. “Да, България” има нужда от членска , има нужда от критичната маса от 2500+ човека, които да застанат с името и подписа си зад идеята на партията, за успеем да се регистрираме и да участваме още на следващите избори. Тази причина много натежа при вземането на моето решение да стана един от тези хора.

Аз имам много тънък праг на търпимост. Надявам се да не си представям едно много наивно бъдеще, в което “Да, България” ще води точна и категорична отчетност на всеки лев, ще публикува открито всички партийни документи и протоколи и ще бъде наистина отворена и честна не само към членовете и избирателите си, но и въобще.

В моите представи “Да, България” ще се съсредоточи изключително върху абсолютна нетърпимост спрямо корупцията, върху категорична реформа на съдебната система, и особено в частта ѝ, касаеща не само “независимия”, но и тотално всевластен башибозук, което в момента представлява институцията на Главния прокурор. Институция, която според мен е главния виновник за липса на наказани за властващите корупция и беззаконие.

Ще помагам. Ако ще, само със средства и с гласа си. Ако мога, и с повече. Но истината е тази: без активни политически действия очевидно нещата нямат шанс да се случат!

 

Снимката е crop на снимка от сайта на “Да, България”.
Използвам я без изрично разрешение и при заявка съм готов да я сваля.
Но и мисля, че сайт на политическа организация трябва да е под Creative Commons!

Местни избори 2015

Избори 2015Отново реших да споделя публично с вас за кой ще гласувам. Нарочно не го правя утре, защото утре е забранено да се агитира.

Миналата година гласувах за Реформаторския блок. След това неколкократно имах “удоволствието” да съжалявам за този мой избор, а няколко пъти – дори да се срамувам от него. Тази година, за моя огромна горчивина, Реформаторският блок няма да получи моя глас. Две са причините за това и те имат имена: Москов и Лукавски! Моето мнение за тях след година тяхно управление: единият е чисто ляв политик, а другия – откровен лъжец (и след това – “мажец”, в смисъл лъже и маже) . А аз може да съм доверчив, но обикновено ме лъжат само веднъж.

За сметка на това, на тези избори ми е лесно, изборът ми е мажоритарен.

За кмет на Лозен моят избор е сегашния кмет, Васко Станчев. Смятам, че с наличния му бюджет (отчитайки обема на местния данък, които плащаме) той успява да постигне максимума за Лозен. Затова съм готов да дам гласа си за него. Надявам се следващият мандат да му е още по-успешен от този, с повече привлечени инвестиции. Това, че е кмет на ГЕРБ е само преимущество, защото ГЕРБ в момента (а и в обозримо бъдеще) са единствената политическа сила с управленски капацитет.

За кмет на София, безспорен лидер за мен е Йорданка Фандъкова. Имам безброй причини защо съм готов да ѝ гласувам отново доверие.

За Столична община ще гласувам за листата на ДЕОС с преференция 14 (Жюстин Томс). Познавам лично Жюстин и смятам, че мога да ѝ имам доверие. Въпреки рискът гласа ми да отиде напразно (т.е., да не успеят с нито един общински съветник). Ако ДЕОС успее да вкара съветник в СО смятам, че ще е едно добро политическо начало за тях. Само се надявам след време да не се коалират със (червено) “Зелените”.

За Община “Панчарево” не съм решил. Ако ДЕОС фигурира и там, ще гласувам за тях. Ако ги няма, за ГЕРБ.

На Референдума вече споделих защо смятам, че единственият разумен избор към днешна дата е категорично НЕ за електонно гласуване, реализирано от това НС, тези комисии, тези анализатори и тези фирми. Да започнем първо с успешно прилагане на електронната идентичност, да натрупаме малко повече опит, и тогава да ще видим. Електронното гласуване няма да реши никакви проблеми, само ще донесе огромен риск от тяхното задълбочаване.

Използвам картинка от сайта на ЦИК, защото 
по мое скромно мнение  тя би следвало да е 
Public Domain за българските граждани.

Избори – 5 октомври 2014

Реформаторски блок

Питат ме, затова и пиша. За да спра веднъж завинаги подмятанията от ляво и дясно 🙂 , и за “да не се оправдавам след изборите”, както някои близки и не толкова близки познати ме апострофират, когато споделям пристрастията ми.

Аз ще гласувам в 23ти МИР – София. Моите кандидати са от листата на Реформаторския блок, №7 в бюлетината. Смятам да гласувам преференциално: партия №7, кандидат №2, ген. Атанас Атанасов. Ето защо:

  1. Атанас Атанасов е заявявал открито, че е против засилващото се политическо влияние на Путинова Русия у нас
  2. Той е кандидат на ДСБ. И председател на софийската ѝ организация. ДСБ е партията, на която симпатизирам от години и на която е твърде вероятно един ден да стана член.
  3. Атанасов е заявил публично, че е против “спасяването на КТБ”

Не ми харесва, че е водач на листата в Благоевград (т.е., почти сигурно е, че ще бъде избран от там), но така или иначе това ми се струва най-смисления вот.

Ето накратко информация за листата на Реформаторския блок в МИР 23:

  1. Божидар Цецов Лукарски, председател на ПП СДС.
  2. Атанас Петров Атанасов, ДСБ, виж по-горе
  3. Корман Якубов Исмаилов (блог), изгнаник от ДПС.
  4. Петър Владиславов Славов
  5. Настимир Ананиев Ананиев, ДБГ
  6. Любен Ангелов Петров, СДС
  7. Деян Стойков Василев, ДСБ

ПП1: Учудва ме как може да има кандидати, за които информацията в Мрежатаа да е споредична или откровено липсваща.

 

ПП2: Връзките по-горе като нищо може да станат невалидно скоро след изборите. В България е доказано, че много от “блогърите”-кандидат депутати много бързо се “разблогват” след изборите. Редки изключения, разбира се, има!