Като след дълго мълчание
…продължило около три месеца.
Дългогодишните читатели знаят, че има такива моменти. Те и затова са дългогодишни читатели, останалите отдавна са ме отписали 🙂
Предколедно ще ви разкажа накратко какво се случи за последните три месеца:
Нова позиция в компанията
От 01.09.2009 преминах на малко по-различна, не толкова дълбоко техническа позиция. От дебрите на консултантството скочих в тези на development platform evangelism-а. Няма нищо общо с религия, любопитните да знаят какво значи точно това определение може да прочетат тази прекрасна онлайн книга.
Засега не крия пред никого колко много доволен съм от промяната. Стария екип ми липсва, ежедневното дърляне с Маги още повече, но пък са ми само на половин офис разстояние. В новата работа ежедневно се сблъсквам с предизвикателства, свързани с най-новите (дори още неизлезли официално) технологии на компанията, както и с това да обяснявам и показвам истинската им стойност пред нашите клиенти и партньори.
Също така се включих и в екипа (след като се включих всъщност то стана екип), с който списваме българския Development and Platform Evangelism Blog. Ако се интересувате от технологиите (основно тези за разработка) на Майкрософт, добавете го в четците си. Няма да съжалявате.
Децата растат
Наистина растат. Мартин вече търчи като изпуснат, катери се, пада! Доказателство е тази снимка, направена сега, докато пиша тези редове. “Бушонът” се получи онзи ден, от двуетажното легло. Качи се човекът на третата стълба (около метър и половина над земята) и от там падна юнашки. Не знам къде точно се е цепнал, за да му стане този красив синьо-зелено-виолетов ефект, но му дръпна сериозен рев. Сериозен рев, ама 20 минути след като го утешихме беше на същото място, качен и настояващ да извърви пътя до горе сам!
Докато Мартин се чудеше как да си счупи по-качествено главата, Ангел взе че тръгна на училище. Колосално предизвикателство за него и за неговите родители 🙂 . Сега още по-добре разбирам горките ми мама и тати, с класическото идиотче-първолаче в мое лице. Всичко ми се връща (качествено, така да се каже). Хлапето се справя, но е мега-разсеяно. Онзи ден сключил блестяща сделка: разменил 20ст за неговия 1 лв. При това имаше префектната причина: “ами на мен ми трябваха 20ст за бонбони, докато на нея (забележете: “нея!”) ѝ трябваше 1 лв за пица”.
Марти, да не остане по-назад, и той тръгна на ясла. Една седмица ясла, две седмици болен. Преди поредното прекъсване беше ходил обаче цели три седмици на яслата, така че може да се каже че ще свикне. Има си хас и да не свикне – там дават ядене, а той с места, където хранят, няма особени проблеми.
Абе да са живи и здрави. Че Марти напоследък с тая алергична астма… Но ще се оправи, да се надяваме!
Веси започна работа
Не ни стигаше предизвикателството “Ангел – ученик”, та и мама стана труженичка. Отново на нормален, пълен работен ден, след повече от 5 години прекъсване.
Добра работа, добър пакет, но… няма мама вкъщи. Търсене и намиране на бавачка, търсене и намиране на ясла, свикване с мисълта, че се прибирам и Веси я няма вкъщи.
Но това рано или късно става, не мога да искам от нея да прави кариера на “мама”. А и сега започваме да се замисляме за по-сериозен семеен проект (не, не сестричка!), като че ли са започнали да ни липсват неща, за които да се притесняваме.
Три месеца – три важни неща. Ако се сетя за четвърто, ще пиша. А сега да ви пожелая Весела Коледа, щастлива Нова 2010 година, много здраве и късмет, а останалото ще го намерим в магазините.