Уикендите винаги са били най-омразното време от всяка командировка. Тази за сега не прави изключение.
След доста трудно петъчно преместване и доста късно стоене петък вечер, естествено се успах за съботната закуска. Събуждайки се в 10:30 тя беше вече в историята. Но щом не съм се събудил, значи не съм бил и толкова гладен…
Първото нещо за денят беше обмяната на пари и плащането на хотела. От една страна – бюрата работеха само събота (и исках да свърша с това колкото се може по-бързо), а от друга – не исках да държа толкова пари в кеш у мен. Слизайки долу, и започвайки да разпитвам новата рецепционистка, с потрес разбрах, че е българка :). Трябваше да се досетя – момичето веднага ми направи впечатление с чара си – още дори преди да си отворя устата да я попитам на английки нещото, което имах да я питам – и тя да ми отговори на български. Continue reading “Почивните дни”

Според последни данни, имаме резервация за хотел “Адмирал”. Според страницата на хотела, той предлага изобилие от канали (75 броя) и Wi-Fi интернет. Ще видим кое колко ще струва, но ако поне едно от двете неща е вярно – не е чак толкова зле, колкото очаквах при такъв дълъг планиран престой.
Особено интернетът ми е много важен – дано да го има, и дано да е с цена, която човек може да си позволи.

Днес сме петък. Даже в Женева днес е петък.
Което значи две неща:

1. Днес вечерта се местим
2. Утре и другиден са почивни дни. Даже за тези, които като нас са дошли да си избачкат бачкането през следващите няколко седмици

Местенето ще е проблем. Въпреки редовният и удобен градски транспорт. Още се чудя дали да не започна да навивам другите за такси.

Като казах градски транспорт се сетих за нещо, което не съм разказвал тук. По принцип до сега командировките ми, ако бяха свързани с транспорт, то това беше основно метро. В Женева метро няма, возим се на автобуси, и мога да се опитам да направя някакъв паралел.

За разписанията вече говорих. По-точни са от моят часовник (сигурно защото е CASIO, а не швейцарски). Сега искам да ви разкажа за нови автобуси, с три екрана пред шофьора, на които екрани се вижда какво става на всяка врата. Шофьорът тук не отваря вратите – те са автоматични, но се отварят от хората, когато автобусът спре на сприрката. Има си копчета отвън и отвътре – натискаш и вратата се отваря. След това, при липса на хора около нея, сама се затваря (явно има датчик и за това.

До сега не съм видял автобусен шофьор от българската порода. Сигурно няма и да видя. Тези са едни лъскавички, едни полирани, любезни. Ако шофьорът види, че някой в момента си купува билет от автомата, той ще изчака търпеливо оня да се оправи, за да може човека да се качи. Ако шофьорът види, че тръгвайки вие бързате към спирката, ще спре специално за да ви качи. Въобще – човекът е най-важен, не шофьорът (който по своя същност пак е човек, но човек на работа).

Направи ми също впечатление и че шофьорите, които карат зад или около автобусите, страшно много внимават за тези спирания (не на спирка), които могат да настъпят за да се качи някой забързан. Нито веднъж никой от тях не изсвири нервно, не започна да прави идиотски заобикалящи маневри (да, защото да изчакаш 10 секунди е страшно много време – в БГ всички бързаме). Въобще – шофьорът в автобуса си беше спокоен, че и другите го пазят.

За контрола в автобусите – нямам думи. Всеки ден пътуваме средно по 50 минути – 2х25 – работата ни е в края на града в “промишлената” зона. До сега (4 дни) това прави поне 200 минути път. Сами сметнете какво ще стане в София – за толкова път ще ме проверят поне 3 пъти.

Тук билетът е също доста скъп (дори за техният стандарт). И въпреки това – до сега не съм забелязал никакъв контрол. Просто явно хората разчитат изключително на самосъзнанието и на съвестта. Ако си тук – трябва да играеш по техният начин…

Все се надявам, че поне веднъж ще ме проверят. Иначе ще е трудно да заглуша добрата, стара българска съвест, която ще ме яде: “И ти даде ЕУР 50 за карта, за която никой не те провери, а? Баси тъпака дето си!”.

Pride’04 – The First Gay Parade in Geneve, July 5-11 2004
И ние в средата на това!
Чак жалко, че не съм гей, значи! Иначе можеше да се включа.
Какво ли предстои да видим още 🙂 ?
Иначе съм толерантен, но… докато стоят настрани и не ме закачат :). Да се надяваме, че и тогава ще е така. Тъй или иначе – ще разберете от този дневник.

…вече се намира тук.
Засега има само 5 снимки, но се надявам да се попълва постепенно.

Тръгнахме рано от офиса, защото имахме неща за вършене: трябваше да сменям пари, както и да купуваме карти за пътуване за всеки един от нас.
По препоръка на колегите тръгнахме от офиса в 15:40. По пътя към спирката едно 27 ни задмина, което не ни притесни много, защото вече знаехме че автобусите са достатъчно често. На спирката след известно умуване взехме един двоен билет (просто нямахме дребни пари за 2 отделни), и още един трети за последният от нас. Пак на спирката видяхме и разписанието, според което в 16:00 трябваше да пристигне следващият автобус.

Continue reading “Втората вечер”

Мдааа… Висенето до 01:00 (БГ време) си каза думата.
Днес едва отлепих сутринта.
След кафето и първоначалният инструктаж се отправихме към спирката на автобуса. Пътьом се отбих в едно кафене, в което раздробих една банкнота от 100 франка, защото се оказва, че единственият засега начин е да си купуваме билети от автоматите на спирката. Още днес обаче ще проверяваме за карти за пътуване.
Женева е интересен град. Едновременно френски – заради езика, и едновременно швейцарски – заради хората. Доста пуритански, казват “местните”, като Красимира.
Хората (засега) са изключително вежливи, автобусите – швейцарско точни – въпреки задръстванията.
Най-отдясно на всяка по-централна улица има една лента, която е запазена само за велосипедисти, таксита и автобуси (не ме питайте как се съвместяват тези три неща – факт е, че успяват). Поради това, когато на разписанието на автобуса пише 09:35, той е на спирката в 09:35.
На въпросът ми “А не се ли намират хитреци, които в задръстването да влизат и да карат в зоната за такситата” Красимира се зачуди: “Че как ще карат, нали ще ги глобят”? И ми даде пример за това как глобяват тук. Да речем – спрете неправилно. Първият (ама наистина – първият) местен, който мине и види колата ви – ще позвъни в полицията. След това е въпрос на време (швейцарско време – около 10 мин) да дойде полицай и да ви накаже. С около 200 франка… ако ви е сефте! Красимира ми обясни и един случай, в който самата тя е била замесена. Една вечер, обикаляйки за Н-ти път нейният квартал (1 през нощта) и търсейки место за паркиране, най-накрая решава, че на едно место може да се събере – т.е. може да остави 5 метра до кръстовището (както е по закон). На сутринта намира глоба и бележка “колата беше спряна на 4.86 м”). Това е… затова и е толкова лесен живота тук.
В офиса ни посрещнаха много добре. Кафето и чаят са безплатни :). Обядът не (няма такова нещо като безплатен обед, нали 🙂 ?). Настроих си мрежата, и веднага забелязах, че Firefox 0.9 е излезнал. Пуснах го да се сваля, и се облещих. 4.5-те мегабайта “дойдоха” от Щатите за около… 10 сек. Както и да го смятам, това са си 500 КБ/сек даунлоад. Ето на това аз му викам Интернет :). Лоша работа – като се върна, ще ми липсва. Но ми се ще вече да се бях върнал.
Сега продължаваме по плана. На обед хапнах една лазаня… само 13.50 франка.
Курсовата матрица е както следва:

	CHF	EUR	BGN
CHF	 1	0.66	1.289
EUR	1.51	 1	1.94
BGN	0.78	0.52	1

Днес следобед вероятно отиваме за карти за градският транспорт (инак ще даваме поне 5 франка на ден за билети. А това не е справедливо – само за дните тук това прави доста пари – затова и ще търсим алтернативи.
Като за начало – всичко изглежда ОК. Тепърва обаче ще видим…

Пътуването мина.
Вече сме в Женева.
Началото не е зле – запознахме се с много интересен човек – както тя се изрази – “модел за преуспял българин” (самата тя сложи много кавички).
Г-жа Красимира Плачкова притежава много красива галерия за старинни икони. Самата тя е експерт в областта на историята на изкуствата, както и по реставрация, оценяване и всички други сложни дейности, които включват работата с тези произведения на изкуството (иконите, ама не 48х48, а истински църковни икони от Русия например).
Настанихме се у тях – поради тоталната липса на свободни хотели в Женева (някакво събитие има пак… всичко е 100% пълно). Ще се местим в хотела вероятно в петък.
Приятна вечер, развалена единствено от мача с Швеция. Но предвид проблемите, които предстоят за разрешаване – това европейско ми се струва бял кахър. Важното е че сме там, сред най-добрите!
Утре ще видим офисът на клиента ни. И ще се сблъскаме по-сериозно с Женевският стандарт на живот :).

Днес започва командировката в Швейцария :(.
“Мисли позитивно”, казват всичко наоколо. Щото съм се вкиснал. И вие да бяхте сума ти време далече от хората, които обичате – и вие щяхте да се вкиснете.
Смятам да му дада шанс – на “позитивното мислене”. Ще видим какво ще стане. Сега ми се ще вече да сме Август (за кой ли път), и всичко да е зад мен. Знам, ще си кажете – ти луд ли си – нали сега европейско, освен това лятно време, и т.н… да, ама на мен така ми се ще. Добре, че Бог не смята да ми задоволява лесно прищявките – ще дойде Август, но ще дойде след 47 дни.
След 45 мин. ми е срещата на летището с колегите. След това – два полета (дай Боже – 2 излитания и 2 кацания). След това настаняване… и чак след това, ако имаме шанс – гледане на мача. Дано поне нашите да бият – да запомня и аз с нещо този ден :(.
До преди малко бяхме с Веси. Направо не ми се пускаше да се качва на тролея :(. Добре, че разумът надделя и не я накарах да дойде на летището – щеше да ни е още по-тежко. Сега започват дългите 17 дни, през които ще сме разделени – след това, ако детето е здраво – тя ще дойде при мен за 6 дни (OBS: Респект!).
Започва предстартовото броене, след това и ГОЛЯМОТО броене.
До кукане! Ако имам възможност – ще пиша. Иначе – живи и здрави – до после!
9,8,7,…..
47, 46, 45, 44, ….

Трябва ли всяка седмица напоследък да ми предлага алтернативи, които ще променят коренно животът ми, този който в момента имам 🙁 ?
Трябва ли тези алтернативи да са толкова силни, че човек трудно да устоява на изкушението?
Много ми дойде. Не знам какво ще реша, но вече ми е твърде много.
Вчера и днес не съм работоспособен заради това :(. А това вече не е на добро.
Ще видим. Ще ми се вече да е 15 Август, и аз да си пека четирибуквието на морето в Иракли. Макар че, като гледам накъде отиват нещата, може и да се размина!