Отново бяхме сами с :Ангел:. Комай вече пиша в блога само когато сме сами с него :). Беше вечер за плуване, и :Веси: изчезна към басейна. А аз останах със синът, който най-безцеремонно ме изтика от компютъра, защото “имал лабота”. Е, благодарих че имам служебен ноутбук и седнах на него. Междувременно се поскарвах, когато започне да търкаля някоя количка по клавиатурата, и го пощипвах, за да му привлека вниманието за поредната забележка… Не е лесно, но и никой не е обещавал, че ще е. Чат-пат ми идваше и наум песента на Контрол “Хлапето”: “…удряй с лопатата, където свариш” :). Но не стигнахме до там, а и едва ли ще стигнем (ако някога стигнем, няма аз да съм от този край на лопатата 🙂 ).

Детето иска внимание. А аз още не мога да създам “контакт” с него. Истината е, че нямам и много време да опитвам. Тези няколко часа сами щяха да са много по-различни, ако имах възможност да изляза някъде с него, но аз трябва да чакам включване от България – не сме се чували с родителите ми много време и има доста работи да си казваме. Включването всъщност доста закъсня, но понякога се случва. Поговорихме по работа, поразказахме си това/онова, даже успяхме да се скараме 🙂 – когато не се плаща за разговора хората стават разточителни… Да живее Скайп и всички негови разработчици! Да живей!

Мръсния спамер пак се беше активизирал тези дни. Само днес съм reject-нал поне 15-тина съобщения. Явно спам плъгина си върши работа – само да не забравям да го ъпдейтвам от време на време, че онзи ден два спама бяха минали през ситото, но не за дълго :).

Днес си купих абонамент за Webshots. Уважавам тази компания от много време, уважавам красотата, която чрез тях стига и до нас. Използвам ги от ужасно много време, но последната една-две години бях спрял – първо си промениха политиката (аз по онова време не разбирах защо трябва да плащам за нещо безплатно, и ги намразих за това), и второ – Интернетът на старата ми работа беше доста лимитиран при преместването отново в София, а и не исках да го хабя за такива неща. Но днес се сетих за тях, свалих новият им (безплатен) софтуер, и след недълго колебание си купих абонамент за един месец. За да видя как ще е – ако потръгне, може би ще си купя за цяла година. Ако ли не – ще си остана Basic user, но и няма да се радвам на висококачествените изображения (да, когато си на 1400х1050 ясно си личи как картинката е разтеглена от 800х600 🙁 ).

Не знам дали сте забелязали, от няколко дни под title на блога се мъдрят два часовника. Какво показват те си пише ясно – решил съм първия винаги да показва времето където съм, а втория и останалите (ако след време има още) ще показват времената, където има хора които ме интересуват. Ако някога станат повече от три – ще ги преместя от челото на блога и ще ги “скрия” някъде. Ако някой го дразнят тези два флаша (защото това са си флашове) – нека да каже. Понеже вече чух едно негативно мнение (от което ми докривя, ама в крайна сметка – всеки има право на лош вкус), ако станат повечко негативни – може и да ги разкарам. По-добре два флаша по-малко, отколкото 10-тина читатели, нали 🙂 ?

Сега :Веси: и :Ангел: се приспиват. Съдейки по шумовете, които идват от там, няма да е лесно. Но ще стане :). А след това – филм. Може би, ако не ми се приспи твърде бързо. Напоследък много лесно и бързо ми се приспива – не знам дали работата ме преуморява или времето – но спя като пън и все се чувствам недоспал. Надявам се тези дни да имам малко повечко време, за да мога да ви се похваля с новите придобивки.

:Веси: днес е била в настроение за снимане. И аз побързах, веднага след като се прибрах, да ги кача в галерията ни. За тези, които са разглеждали всичко останало – ето линк към първата от новите снимки (те са само 5, но са добри – поне повечето от тях). От тази снимка до края на албумчето – всички са нови.

От новите особено много ми харесва тази. Смятам я за много добро попадение, и определено ще е една от хартиените снимки, които ще излязат от този апарат.

Тази вечер имах шансът да бъда с малкия, докато Веси е на басейн. За целта се прибрах малко по-рано, за да можем с Ангел да я придружа до басейна (и на мен ми беше любопитно да видя що за чудо е този басейн). Към 18:20 тръгнахме от къщи, след това за 10 минути бяхме до Конгенс Ниторв (ако така въобще се пише на български името), откъдето метрото ни закара до необходимото място за 5 минути. Хубаво е, че Деница дойде с нас, защото без нея щяхме доста трудно да намерим местото – нещо като спортен комплекс – фитнес, басейн, 1-2 други зали и т.н. нещица.

Билетчето беше ДКК 28. Карта за 12 посещения – 280 (т.е. – получавате 2 посещения гратис). Което беше интересно и за мен в случая е, че басейнът е на втория етаж и има много приятно барче, което дели една стъклена стена с басейна. Докато Веси се преобличаше си отбелязах, че барчето щеше да е още по-интересно ако имаше обща стъклена стена и със съблекалните 🙂 – не точно за Веси – нея съм си я виждал и иначе, а за останалите нелоши “неща”, които забелязах в басейна. Аз изпих 1 малка бира, Ангел хапна чипс, а Деница пи една кола с нас докато чакаше да и започнат танците. По някое време и Веси се появи от другата страна на стената – вече преоблечена и влезе боязливо в басейна. Не и отне многовреме да се аклиматизира и скоро цепеше водата като един от големите кораби, които акостират на Норпорт (от от пристанищата в Копенхаген).

След като пийнахме бирата се прибрахме вкъщи, и аз “сготвих” вечерята! Принцесите бяха готови, а на мен се падна честта да включа фурната и да изчакам 15 минути. След това с Ангел изядохме каквото можахме, даже ми се откъсна една принцеса и за Веси – сигурно ще е гладна като се прибере.

Сега, докато пиша това, Ангел ми е седнал на корема и се взира в тъмното навън към улица Гамел Монт. И пак докато пиша му омръзна, намачка ме (той хич не е лек – вече е повече от 13 кг), скарах му се и в момента “играе” Solitaire. Едва ли разбира какво прави, но поне се учи да влачи картите насам-натам. Понеже той не разбира защо понякога му давам да пипа клавиатурата, а понякога не, сега като протегне ръце към интервала ме гледа боязливо. А току-що си пусна и Пинбал – май трябва да го науча да го играе…

Веси вече е при нас. Време е вечерта да продължи по стандартния начин :). Доволна е от плуването – което е най-важното!

Малко анархийка на никой не е навредила.
Например – ето тук: Как да не си плащаме сметките за парно. Въобще тия симпатяги от Indymedia.org хич не са за подценяване…

Четете и се образовайте. И прекарвайте тези, които искат да ви прекарат. Стар еврейски закон, мда!

Иначе нормален ден. Две записвания го ознаменуваха – Веси се записа да чака за курс по датски, а Ангел го записахме да чака за детска градина. Детето очевидно и то изнемогва вкъщи и има нужда от контакти със себеподобни – затова скъпо-нескъпо – записваме го – само да му дойде реда. Сега остава да чакаме – говорят се за едни срокове от два до шест месеца за чакане за детска градина. А Веси най-вероятно ще почва датския след Нова година – такива просто са правилата. А правилата тук се спазват – няма връзки, наши хора и техни хора. Затова – чакаме…

Сутринта започна така:

Copenhagen, Denmark: Current Conditions Temp: 9°C Wind Chill: 6°C Humidity: 100% Wind: NNW at 11 km/h Clouds: mostly cloudy Conditions: mist

Правете си сами изводите. Не можем да мръднем наникъде…

Комбинирайки това с факта, че снощи ми се скапа батерията на ноутбука (или поне така си мисля) – предполагам може да си представите настроението ми тая сутрин 🙁 ! Не знам дали е скапана – но се наблюдават следните симптоми: не ще да зарежда повече от 82%, а като дръпна кабела на зарядното – компютъра угасва моментално. Мисля, че е скапана – ще видим утре helpdesk-а какво ще каже. Тъй или иначе – на фона на сегашното натоварено време в работата – не си давам ноутбука, докато не дойде настолната ми машина!

Ще видим как ще продължи този ден – но засега не се очертава много добре! Дано поне да свърша някаква работа днес!