Сагата при нас продължава да набира скорост. Но вече като че ли започват облаците да се поразсейват, но все още вали като изведро.

По думи на по-стари колеги – подобна жега отдавна не е наставала – нищо че температурите са най-ниските засега от началото на тазгодишната зима. Но ще го преборим – няма начин да се измъкне. Този тип проблеми съществуват само до моментът, в който дойде “просветлението”. След това – всичко става въпрос на свършване на определена работа.

И днес повече от 10 часа в офиса. Но поне си тръгнах доволен. И утре е ден, нали? А дали ще е Денят? Ще видим.

Сега гледам реклама по телевизията на The Aviator. Утре вечер, ако всичко е ОК в офиса, с Веси ще ходим на кино. Ще гледаме “Фантома на операта” – може да се каже най-любимото ми класическо произведение. Интересно ми е какъв ли филм са направили за него – отзивите засега са добри, но докато не видим – нищо не се знае. Аз съм с големи очаквания, но какво ще се случи ще узнаете утре вечер. Най-много да напиша, че съм седял пак в офиса до нам-колко си часът и като съм се прибрал Веси ми е била бясна… Но горещо се надявам утре да е по-нормален работен ден и да успея да свърша и планираните лични задачи (някои от тях – отлагани за повече от седмица поради този проблем, който нищим).

Иначе тук е интересно :). Идват избори, и сега имаме плакати. Навсякъде на велпапе или на талашит са залепени плакатите на участниците в изборите, и самите дървении са вързани за стълбовете. Предполагам, че в денят след изборите (или денят преди – денят на размисъл) всичко ще е изчезнало. Това си им е в кръвта на местните – изпипват всичко до последния детайл. Законите ли ги карат, моралът им ли е такъв – не знам. Но факт е, че и в България има закони. И пак факт е, че все още оттук-оттам се зъби по някоя пожълтяла от времето физиономия – още от предишните избори. Направо ми е интересно колко ще са сериозни тук и какви закони има… Ще взема да питам колегите утре – само да не ме изгледат странно, защото за политика при нас много-много не се говори, особено в момента ;).

Тази седмица ситуацията се получи такава, че се наложи да се работи събота и неделя. Понякога има проблеми, които просто трябва да се решат – иначе не може да “дойде утре”.

Един такъв проблем ни накара да работим този уикенд. Бих казал – хареса ми! Ще кажете “баси и перверзникът”, но бях усетил че започвам да ръждясвам, да се превръщам в човекът, който си тръгва навреме, който не работи извънредно и който като се прибере обува чехлите и сяда пред телевизора (макар че още това не го правя).

Е, сега си го получих! Доволен съм, че имам предизвикателство, с което трябва просто да се сдавя и да го удуша ;). Засега то ме е хванало яко за гърлото, но мисля че ще успея да се отскубна и да го сдавя на свой ред… тези дни! Днес си изкарах нормален работен ден, интересен и изпълнен с предизвикателства. Някои от тях реших, за други четох и сега горя от желание утре да ги пробвам.

Може би напълно съм се побъркал!? Младостта не се връща, онези времена няма да дойдат. Спомням си Кучето Нанев, спомням си Д’Кодер, спомням си Лупата. Времената, в които стояхме в гараж, приспособен за офис, и блъскахме клавиатурите на една 386-ца и една 486-ца. С Цели Осем Мегабайта, на Цели 32 MHz! Не се смейте – това бяха супер машини, и пред нас имаше супер предизвикателства. И като че ли се справяхме по-добре тогава.

Сега сме разделени. Не само от километрите, но и от… годините… отрицателните емоции… различните интереси… Някой път ще ви напиша повече. Сега ми стана криво. Лека нощ!

Днес е последния ден от гостуването на татко при нас. Най-вероятно поне няколко месеца няма да се видим – най-рано ще го видят Веси и Ангел, а аз ще го видя вероятно чак Август. Но това е част от изпитанието, наречено емиграция – да си далече от хората, които те обичат и на които им пука за теб. Надявам се да не съм го обидил с нещо, или да съм го засегнал по какъвто и да е начин. Поне се опитах – дали успях знае само той, а и да има нещо – той никога няма да го каже. Утре сутрин ще си кажем “довиждане” и… до Август.

Днес ми прекараха и ADSL Интернет. Най-накрая отново вкъщи имам постоянна връзка с Мрежата и мога да поддържам контактите с приятели и колеги – с цялата общност.
Няма да крия, че бяха трудни дни – от години (наистина невероятно – повече от две години имах постоянен интернет почти през цялото време) бях свикнал с удобството. И ето че най-накрая и тук нещата се връщат към обичайното състояние.

Интересното нещо на денят беше поведението на рутера, който доставиха заедно с ADSL връзката. CISCO 850 – не го знам какво е това желязо, не го и исках, но се оказа че трябва да го взема, защото бил и firewall и не знам какво си още. Аз избеснях, понеже животното не е wireless, а аз си мислех, че при наличието на друг рутер (който се представя за 192.168.0.1) домашният ми Windows няма да иска да ми дава Интернет на ноутбука. И переспективата да размятам отново жици из апартамента не ми се виждаше никак бляскава.

Колко учуден останах, когато всичко си тръгна както преди. Изглежда системата работи по друг начин, и това не е този, който аз си представям. Радвам се, че бърках и че всичко си работи. Пак са навързани рутер -> домашен XP -> notebook, и всичко си пасва идеално. Засега не съм си играл да гледам как точно става всичко, но имам едно вътрешно 192.168.0.1 на домашния (wireless gateway-a), и очевидно другото 192.168.0.1 на по-външната мрежа, чийто gateway се явява рутера.
Чудна работа, но аз мрежите по принцип винаги съм си ги недолюбвал :). Откакто ми писаха напълно незаслужена 4-ка, а аз бях поне за две единици повече :).

С две думи – хубав ден :). Дай Боже повече като него!