От известно време чувствах, че проблемите ми с очите се увеличават. Особено при презентации или курсове, когато трябаше да гледам едновременно ноутбука си и екранът – тогава просто беше някакъв ужас. Всеки ден с главоболие, с огромно напрежение в очите. Направо нетърпимо.

Затова (най-накрая) се реших на преглед. И както се оказа – скоро ще си имам компания. Очила, които би следвало да помогнат на този проблем да се разреши успешно. Очила за “дълго гледане”, за кино, презентации, курсове, телевизия и т.н. Разбира се – това не се лекува, просто с времето само ще става по-зле :). Крайно време беше, мда… Диоптърче отляво, диоптърче отдясно – добра компания.

Дано това помогне, че иначе ще е нещо по-лошо. Но оптиците бяха позитивни – единственото, което се вижда е просто късогледство. Времето ще покаже – сега чакам новото приспособление да пристигне – някъде другата седмица ще се обадят, за да си го взема.

:Веси:, да не остане по-назад, и тя си взе – намери някакви слънчеви очила, които ще заместят нейните. Миналата година тя си оставила слънчевите очила на бюрото и отишла на ревизия. Скъпи очила, но не помня колко точно бяха. Гадното беше, че на другия ден ги намери злобно издраскани от някой доброжелател. На мен лично ми е непонятно колко човек трябва да е назад с акъла си, за да вземе очилата на някой (особено ако е човек, който познава) и с остър предмет, вероятно ключ, да ги “нашари”?! Но явно има такива хора, и то те се намират в стая на данъчни инспектори… които работят основно с фирми, а не с отделни граждани.
Непонятно, но факт! Очилата са надраскани, а отлагаме нови от миналото лято. Радвам се, че тя най-накрая хареса нещо – дано тези да изкарат повече :)…

Днес денят донесе една невероятна изненада. Един мой много стар приятел се обади – чрез блогът ми.

Радвам се, че съм написал нещо, което да го развълнува и да го подтикне към реакция. Радвам се и че намира време и желание да чете тук. Но и ми е мъчно… Не знам дали това е мъката по онези времена, които вече няма да се върнат. Не знам дали това е просто носталгията по отминаващата младост. Защото да не се лъжем, приятели – младостта бавно отминава… ставаме все по-“възрастни”, все по-малко емоционални и все по-прагматични – въобще бавно се превръщаме в частите от родителите си, които вероятно по онова време хич не сме харесвали – ама никак даже!

“Гласът” на приятеля беше причина да се пренеса отново в онова време, когато бяхме много нахъсани, нямаше документация, нямаше книги и нямаше Интернет. Крадяхме идеи и знание от по-големите от нас, мъчихме се, пробвахме, проваляхме се, но хъсът и желанието за самоизява само ставаха по-големи. Борихме се отначало до край – понякога честно – понякога “според обстоятелствата”. Ковяхме Специалистът в себе си, но понякога забравяхме Човекът. За добро или за лошо – станахме това, което сме.

Сега сме далече. Не само географски. Далече сме и от онези моменти, в които просто можеше да се опреш на другия – не само за поредния ред неработещ, бъгав код. Далече сме от времето, когато можехме да говорим дълги часове по нощите, а мониторите да чакат да се сетим да обърнем най-накрая време и на работата. Тези дни ми се струват толкова отдавна, като че ли никога не са се случвали.

Нямахме Линукс, нямахме Windows (имахме, но беше 3.1 – по-старите тук ще знаят за какво говоря 😉 ). Имахме Борланд, имахме и една 486-ца и една 386-ца. И много хъс и желание да “станем хора”.

Дали станахме обаче 🙁 ?

Прощавай, приятелю, че се обръщам към теб така… сигурно едва ли си го очаквал точно от мен. Щеше ми се да мога да ти го кажа истински, но времето, разстоянието, натрупаните събития, успехи и неволи пречат това да стане. Дано някога да се намерим пред халби бира и да имаме достатъчно желание да си кажем това, което от тогава стои неизказано!

А аз ти забравих рожденния ден… той беше съвсем наскоро. Да си жив и здрав, ти и любимите ти хора. От все сърце ти го пожелавам, макар и “на патерица”!

Днес е ден за новости :). Макар нормалните “съпортаджийски” проблеми да продължават, като че ли започнахме да свикваме с “новата обстановка” :).

Интересното се случи вечерта, вкъщи. Първо – всички компютри с Windows изведнъж се юрнаха да се ъпдейтват. Колосално количество кръпки, и все важни.
Второ, :Ангел: показа съвсем непринудено, че разбира първата си не-българска фраза (не че се е крил, но ние не знаехме)! Ето как се случи тoва:
Аз имах конферентен разговор с колеги. Доста дълъг (около 40 мин) – нищихме важен проблем. По време на разговора Ангел вдигна доста шум и беше озаптен от майка му и от моя бесен поглед (не мога да се карам по voice – хората ще чуят странен говор и ще се ослушат). Конференцияат продължи още малко, през това време детето (с гръб към мене и в другата стая) увещаваше майка си да стане от домашния комп, че да можел той да си гледа “Цар Лъв”.
Когато приключвах разговора, стандартната фраза “Ok guys, thank you very much, bye bye and see you later” се промъкна точно преди да затворя. Още не я бях произнесъл фразата до края, когато Ангел скочи в/у майка си с думите “Тати свърши вече, сега мога да викам!”.

WTF !?!?!?

Очевидно е научил поне “bye bye” вече, а какво още – само той си знае (или не знае). С нас говори на български, но майка му го наблюдава че играе с децата, и че те си вземат довиждане с него, т.е. явно има някакво общуване. Направо се изнервям, когато не разбирам до каква степен детето знае (или не знае) нещо. И няма начин да го разбера – поне не и докато не стане достатъчно голям, за да разбере че с мен може да говори и на друг език :).

Току-що му казах “Лека нощ”. И продължавам да се чудя (и да се радвам, не мога да го отрека) на случилото се…