Очила

Очила

От известно време чувствах, че проблемите ми с очите се увеличават. Особено при презентации или курсове, когато трябаше да гледам едновременно ноутбука си и екранът – тогава просто беше някакъв ужас. Всеки ден с главоболие, с огромно напрежение в очите. Направо нетърпимо.

Затова (най-накрая) се реших на преглед. И както се оказа – скоро ще си имам компания. Очила, които би следвало да помогнат на този проблем да се разреши успешно. Очила за “дълго гледане”, за кино, презентации, курсове, телевизия и т.н. Разбира се – това не се лекува, просто с времето само ще става по-зле :). Крайно време беше, мда… Диоптърче отляво, диоптърче отдясно – добра компания.

Дано това помогне, че иначе ще е нещо по-лошо. Но оптиците бяха позитивни – единственото, което се вижда е просто късогледство. Времето ще покаже – сега чакам новото приспособление да пристигне – някъде другата седмица ще се обадят, за да си го взема.

:Веси:, да не остане по-назад, и тя си взе – намери някакви слънчеви очила, които ще заместят нейните. Миналата година тя си оставила слънчевите очила на бюрото и отишла на ревизия. Скъпи очила, но не помня колко точно бяха. Гадното беше, че на другия ден ги намери злобно издраскани от някой доброжелател. На мен лично ми е непонятно колко човек трябва да е назад с акъла си, за да вземе очилата на някой (особено ако е човек, който познава) и с остър предмет, вероятно ключ, да ги “нашари”?! Но явно има такива хора, и то те се намират в стая на данъчни инспектори… които работят основно с фирми, а не с отделни граждани.
Непонятно, но факт! Очилата са надраскани, а отлагаме нови от миналото лято. Радвам се, че тя най-накрая хареса нещо – дано тези да изкарат повече :)…

Стар приятел

Стар приятел

Днес денят донесе една невероятна изненада. Един мой много стар приятел се обади – чрез блогът ми.

Радвам се, че съм написал нещо, което да го развълнува и да го подтикне към реакция. Радвам се и че намира време и желание да чете тук. Но и ми е мъчно… Не знам дали това е мъката по онези времена, които вече няма да се върнат. Не знам дали това е просто носталгията по отминаващата младост. Защото да не се лъжем, приятели – младостта бавно отминава… ставаме все по-“възрастни”, все по-малко емоционални и все по-прагматични – въобще бавно се превръщаме в частите от родителите си, които вероятно по онова време хич не сме харесвали – ама никак даже!

“Гласът” на приятеля беше причина да се пренеса отново в онова време, когато бяхме много нахъсани, нямаше документация, нямаше книги и нямаше Интернет. Крадяхме идеи и знание от по-големите от нас, мъчихме се, пробвахме, проваляхме се, но хъсът и желанието за самоизява само ставаха по-големи. Борихме се отначало до край – понякога честно – понякога “според обстоятелствата”. Ковяхме Специалистът в себе си, но понякога забравяхме Човекът. За добро или за лошо – станахме това, което сме.

Сега сме далече. Не само географски. Далече сме и от онези моменти, в които просто можеше да се опреш на другия – не само за поредния ред неработещ, бъгав код. Далече сме от времето, когато можехме да говорим дълги часове по нощите, а мониторите да чакат да се сетим да обърнем най-накрая време и на работата. Тези дни ми се струват толкова отдавна, като че ли никога не са се случвали.

Нямахме Линукс, нямахме Windows (имахме, но беше 3.1 – по-старите тук ще знаят за какво говоря 😉 ). Имахме Борланд, имахме и една 486-ца и една 386-ца. И много хъс и желание да “станем хора”.

Дали станахме обаче 🙁 ?

Прощавай, приятелю, че се обръщам към теб така… сигурно едва ли си го очаквал точно от мен. Щеше ми се да мога да ти го кажа истински, но времето, разстоянието, натрупаните събития, успехи и неволи пречат това да стане. Дано някога да се намерим пред халби бира и да имаме достатъчно желание да си кажем това, което от тогава стои неизказано!

А аз ти забравих рожденния ден… той беше съвсем наскоро. Да си жив и здрав, ти и любимите ти хора. От все сърце ти го пожелавам, макар и “на патерица”!

Team building

Team building

Днес бяхме целия екип на първото team building събитие, на което присъствах откак се присъединих към екипа.
Обикновено в България като казвах team building се имаше впредвид “някъде на кръчма, с чаша в ръка, и да си кажем истината на няколко ракии”. Е, тук беше по-различно! Всъщност – много по-различно.

Team building-ът беше нещо като целодневен семинар, на който се разискваха неща като на кой каква е ролята в екипа, какви са под-екипите, в които всеки от нас евентуално може да участва, имаше практическа тренировка – отработване на няколко често случващи се ситуации (заедно с изводи за добрите идеи и за грешките, които всеки от подекипите даваше).

Радвам се, че денят който започнах обладан от скептицизъм, завърши с убеждението, че сега познавам много по-добре хора, които бях виждал само по физиономия из офисът. И въпреки спешните задачи покрай поредния клиент с проблеми – въпреки тях не мога да кажа, че денят беше загубен или излишен. Имаше нужда… и това ще се вижда все повече и в бъдеще!

Новости

Новости

Днес е ден за новости :). Макар нормалните “съпортаджийски” проблеми да продължават, като че ли започнахме да свикваме с “новата обстановка” :).

Интересното се случи вечерта, вкъщи. Първо – всички компютри с Windows изведнъж се юрнаха да се ъпдейтват. Колосално количество кръпки, и все важни.
Второ, :Ангел: показа съвсем непринудено, че разбира първата си не-българска фраза (не че се е крил, но ние не знаехме)! Ето как се случи тoва:
Аз имах конферентен разговор с колеги. Доста дълъг (около 40 мин) – нищихме важен проблем. По време на разговора Ангел вдигна доста шум и беше озаптен от майка му и от моя бесен поглед (не мога да се карам по voice – хората ще чуят странен говор и ще се ослушат). Конференцияат продължи още малко, през това време детето (с гръб към мене и в другата стая) увещаваше майка си да стане от домашния комп, че да можел той да си гледа “Цар Лъв”.
Когато приключвах разговора, стандартната фраза “Ok guys, thank you very much, bye bye and see you later” се промъкна точно преди да затворя. Още не я бях произнесъл фразата до края, когато Ангел скочи в/у майка си с думите “Тати свърши вече, сега мога да викам!”.

WTF !?!?!?

Очевидно е научил поне “bye bye” вече, а какво още – само той си знае (или не знае). С нас говори на български, но майка му го наблюдава че играе с децата, и че те си вземат довиждане с него, т.е. явно има някакво общуване. Направо се изнервям, когато не разбирам до каква степен детето знае (или не знае) нещо. И няма начин да го разбера – поне не и докато не стане достатъчно голям, за да разбере че с мен може да говори и на друг език :).

Току-що му казах “Лека нощ”. И продължавам да се чудя (и да се радвам, не мога да го отрека) на случилото се…

Audio Dream, МРЗ джаджа

Audio Dream, МРЗ джаджа

Днес изпълних едно обещание, което бях дал толкова отдавна, че чак ме е срам да кажа откога.

Преди (известно) време бях обещал на :Веси: да и подаря портативно “нещо”, което да може да свири. Обещанието датира толкова отдавна, че отначало беше за walkman, след това за CDman, и накрая за MP3 player. Сами може да си направите извода кога го бях дал…

И така в сряда вечерта реших да пристъпя към изпълнението му. Тръгнах рано от работа, което направо си беше чудно като се знае в какво положение в момента сме. Но просто не можех да се понасям вече, и без това другия ден пак заминавахме за Архус, и без това за денят вече се бях изчерпал.
И затова реших да зарежа работата и да отида да видя какво има на пазара на MP3 player-ите в Дания. FONA изглеждаше едно подходящо начало, още повече че имах директен транспорт до един от близките им магазини.

В магазина погледът ми мина постепенно през следните варианти:

* Creative MUVO

* Creative ZEN

* Creative Portable MediaCenter

* Apple iPod

* PackardBell AudioDream

Желанието на Веси беше нещото да е със зареждаема батерия и да има FM радио. Разбира се, важно беше и да е малко, и да е с нормална цена. Веси не е такъв маниак като мен – аз сигурно щях да искам Media Center-ът. Цената също беше важна – няколко пъти тя ми показа, че ако е твърде скъпо, едва ли ще я зарадва толкова! Странно… не бях чувал такова нещо за много скъпото бельо, но явно от нейна гледна точка бельо и електроника са различни неща (и като че ли приоритетите са за бельото, хмм, странно)!

Огледах аз джаджите, и веднага отхвърлих Media Center-ът. Средна цена около ЕУР 600 определено щеше да е нещо, което много да ядоса Веси – макар и страхотно устройство, все пак това са доста пари. Е, щеше да може да гледа и DivX, но като че ли това не и беше целта. Може би и защото щеше да се притеснява какво става с устройството, докато тя е в басейна или сауната… не знам – просто искаше по-евтино устройство.
Creative MUVO също отпадна, понеже беше със сухи батерии. А тя искаше нещо, за което да не и пука чак толкова дали е включено или не – нещо, което да може да се зарежда и да кара дълго време.
Изборът остана върху две от устройствата със сравнително висока (около ЕУР 300) цена, и AudioDream-ът, който беше най-евтин, но като че ли интегрираше всички изисквания.

Като подържах “опитното” устройство, реших това да бъде! За съжаление в магазина имаха само “опитното”, което не се продаваше – трябваше да отида до FONA/Norreport – складовата им система показа, че единствено там има 9 бройки от заветното плейърче.
Речено-сторено. След 25 минути бях пред магазина, и с бяс (почти пяна на уста, мда!) установих че той затваря в 18:00, а аз бях там в 18:12. Явно нямаше да е този ден, и явно щях да пропусна тази оферта поради двудневна командировка, която ме чакаше, и която започваше рано на следващия ден.

Прибрах се ядосан, и през цялата командировка ми се случваше да се сетя за това и да се чудя дали ще имам късмет!

И днес сутринта хванах Веси за ушите и я повлякох към FONA/Norreport. Изненадата си е изненада, но по-добре ми се виждаше тя да го погледне и сама да реши дали и пасва, още повече че аз не очаквах да са останали от тези устройства, а исках да и купя нещо – т.е. щях да отивам на един от скъпите варианти. Така че по-добре ми беше ако тя е с мен!

В магазина с удивление видях, че все още има една бройка. Явно за два дни не са изчерпали количеството, и ние имахме късметът да купим последното устройство :). Веси го хареса, и доста време му се радва като дете… Понеже съботата беше много натоварена откъм събития, Веси нямаше желание да се учи как да синхронизира – оставихме го за неделя. Аз го заредих и изпробвах – и съм много доволен от резултатите. Ще видим дали това е правилният избор – времето ще ни каже :).

Още един петък

Още един петък

На границите на изчерпването съм :(. Все още има идеи как да сборим Проблемът, но вече започвам да прегарям. Добре поне, че хората около мен ни пазят (нас, простите техничари) от мениджмънт прегарянето, жегата от което също започва да се усеща дори толкова ниско под земята, колкото сме ние :).

Този проблем няма свършване. А и совите не са това, което са! Твърде отдавна не са!

Днес за пръв път видях мостът между Шеланд и “контитентална” Дания през нощта. Изглежда впечатляващо с нощното си осветление. Въпреки че и през деня, когато погледнеш нагоре ти се завива свят, през нощта всичко изглежда направо величествено.

Сигурен съм, че някои от хората четящи тук ще кажат “защо не го снима”. Имам точно 4 причини, и всички основателни:

1. Не носех фотоапарата
2. И да го носех, нямам оборудването за такава нощна снимка – това чудо се издига поне 50 метра нагоре… и през нощта – нищо нямаше да стане
3. И да имах оборудването – аз съм толкова лош фотограф, че със сигурност щях да оплескам нещата.
4. И да бях добър фотограф, бързахме като щури. Защото искахме да се прибираме, а от мостът до вкъщи бяха още 150 км.

Идва уикенд. Дано да е хубав…

Красива стачка

Красива стачка

Заглавието е идиотско, знам! Но случката, макар да се говори за стачка, е красива.

На път за офисът сутринта обикновено измързелувам, и ако не съм изпуснал връзката си (която е 2 мин след като автобуса ми спре на моята спирка), си вземам друг автобус за 2 спирки. Разстоянието е мизерно, но ме мързи, пък и в този (другия) автобус пътуват много приятни тийнейджърки от местната гимназия.

Днес (като повечето пъти), автобусът от Шарлотенлунд си ми беше навреме, и аз заковах да (из)чакам на спирката заветните 2 минути. Но бях изненадан – едновременно приятно и неприятно, от една кола която подмина спирката, след това спря, даде назаден, изравни с мен и човекът отвътре ме заговори на датски. След като разбра, че не говоря датски, проведохме следния разговор (на английски):

Аз: – Здравейте, с какво мога да ви помогна?
Той: – Ами с нищо. Спрях за да ви кажа, че днес линията стачкува, и няма да има автобус. Закъде сте? (човекът беше в противоположната на моята посока)
Аз: – Ей тук – на две спирки.
Той: – Да ви хвърля?
Аз: – Няма нужда, мерси. Ще ходя, ей-къде е! (наистина беше близо)

След това човекът си продължи по пътя. Отне му цяла минута, за да говори с мен, в същото време зад него спря една кола, да изчака нашия разговор.

Може да ви се струва абсурдна ситуация, но ви уверявам, че е 100% истина. Днес с един приятел водих разговор за великодушието и за малодушието, и как трябва да се опитваме (даже и в България) да бъдем максимално великодушни към хората около нас. Помислете си – възможен ли е такъв диалог в България, по времето, когато всеки бърза да закара някой я до работа, я до училище? Трудно ми е да го повярвам. Трудно ми е, защото трябваше да питам моя приятел днес:

– Защо трябва да си благодарен на някого, за да се опиташ да си добър с него? Защо трябва да си зъл “по дефаулт”?

Не можаха да ми отговорят… Поне не и до сега :(.

Просветление

Просветление

Днес мисля, че унищожихме проблема, поне в по-голямата му част.

Хубавото е, че клиентът скоро ще е в крак. Лошото е, че се случи така че повечето светлина беше в/у мене. Истина е, че аз като разработчик, в крайна сметка открих дефекта. Но е истина, че другите около мен нямаха шанс (те не знаят С++), но и аз нямаше да успея да го оправя, ако колегите не бяха си свършили перфектно и тяхната работа.

Трябва да запомня това, защото аз бих се подразнил, ако бях на тяхно место.

Чакаме утрешния ден, който трябва да потвърди, че всичко е ОК. Дано!

Морален БЛОГдекс?!

Морален БЛОГдекс?!

Днес :Веси: ме насочи на интересна статия в СЕГА, която ми изправи косите :).

Някакви чичковци решили, че било време да се направи “морален кодекс” за блозите. Защото, разбийш ли, някое детенце любаво можело да дойде и да ми чете перверзиите, които сам съм си написал!

След като отърсих главата си от псувните и негативизма, който се породи в мен прочитайки тази статия, се замислих малко по-сериозно по въпроса колко е глупаво и наивно това “предложение”. Как някой ще каже какво да пиша (и какво не) в моят собствен сайт? За хостинга на който аз си плащам? Само защото дъщерята на тоз “някой” дошла, чела, и решила да си сложи въжето например!? Не че смятам моят блог за толкова въздействащ (глупости!), но това си е моето место, и ако някой психически лабилен (т.е. – склонен към самоунищожение) индивид го прочете и той му послужи като “спусък” – ами… лека му пръст… какво да направим?! Да се замислят тези, които са довели въпросния индивид до това състояние, и които са го оставили да се шматка ненаблюдаван из дебрите на Интернет.

Морален кодекс. Партията – майка и закрилница. Глупости на търкалета, породени от сковани във десетилетни окови (комунистически, патриархални, протестантски, каквито и да щеш!).

Айде, че пак ми дойде музата за псуване! Мразя да пускам постинги в категорията “Грозни”, а за днес това ми е втория. Спирам 🙁 !

ICQ проблеми отново!

ICQ проблеми отново!

Последните 2 дни бях в командировка. Малко неочаквана, уж за един ден, но стана за два. През времето на командировката не ползвах ICQ, достатъчно и друга работа си имах.

Вчера се върнах и с удивление разбрах от Веси, че съм бил през цялото време онлайн. Сетих се аз за неотдавнашните проблеми, свързани с ICQ, и веднага проверих – invalid password, естествено! Попсувах доста, потръшках се, повайках се, и реших да видя какво мога да направя по случая. Още по-дразнещ беше факта, че изродът, който се беше възползвал, беше онлайн и в момента!

С още по-голямо удивление разбрах, че primary mail-ът ми очевидно не е сменен?! И си получих паролата по пощата… след това си я смених и отрязах говедото.

В главата ми се въртят няколко досадни въпроса:

1. Защо не са ми сменили primary mail-ът?! Така и така са ми взели номерът – можеше веднъж завинаги да ме отрежат
2. До кога ще имам пак номерът си и няма ли скоро да го загубя пак?
3. Как са ми взели паролата? КАК? Нали смених идиотските primary мейли?

Опитах се да си сменя паролата на истински сложна такава. И сега разбрах защо и преди не съм сложил сложна парола: ICQ изглежда имат странно разбиране за това “що е то парола”:

* Максималната дължина на паролата е 8 символа. Минималната е 6! Т.е. – паролата ви може да е само между 6 и 8 символа;
* Не се приемат local symbols, т.е. не мога да имам кирилица. Това още повече редуцира нейната разнородност

Е, сложих си аз парола, но не е нищо особено. Естествено че е трудна за brute force, но тя и предишната беше трудна?!

Ще видим. Не съм обнадежден. И няма никакъв начин да си върна ICQ номера, ако ми бъде откраднат както трябва. Предишния опит ясно го показа – ако не бяха приятелите, нямаше да имам никакъв шанс!

Theme: Overlay by Kaira Extra Text