Неделя вечер. С :Веси: точно изгледахме “Джурасик парк” по NRK1. НСБОП толкова ме уплаши, че и в Дания спрях торрент клиента си вече. Затова гледам легално. Стари, но златни!
Изгледахме го филма и реших да погледна какво ново в блогосферата. Я, Григор е писал нещо. Я да видим? Какво? __КАКВО?!?!?!__
Знаех си аз, че не трябваше да чета! По-добре да си бях легнал, а блогове трябваше да чета утре сутринта. След новините по :ДАРИК радио: (които така или иначе ще ми скапят настроението), по щеше да се трае!
За какво иде реч:
Откакто знам за случая (пак от блога на Григор), тихо се възхищавам на героизма на хора като Виктор от bezmonitor. Той, с цената на много усилия, успява да поддържа сайта, който със сигурност е home page за много от незрящите българи. Ако отидете на този сайт, ще намерите книги от български автори, специално пригодени и сортирани за удобство на незрящите компютърни потребители. Наистина златни книги, които човек е трудно да не обича.
_(( Тук отварям една скоба и със срам си признавам, че на моята съвест месеци наред тежеше факта, че с цената на малко повече мързел от моя страна бях отрязал хора като Виктор от възможността да коментират в моя блог (спомняте си валидационното изображение, нали?). Сега съм доволен, че това го няма вече. Затварям скобата ))_
А сега следва причината за този материал – грозното, българско изчекване!
Виктор, значи, получил тия дни писмо. В крак с анти-пиратската мода и за да отчетат дейност, другарите и другарките от ИК “Труд” решили да го сплашат и са извадили тежката артилерия, облечена с делови костюм. Датата не е случайна може би – 9 Май, денят на Победата срещу всичкото зло (включително и пиратското). А и Шефа ще види, че работим и по празници. И така:
> от: Viki – viktoria< на>trud< точка>bg
> До: Victor – bezmonitor< на>gmail< точка>com
> Дата: Вторник, 9 май, 2006
>
> Тема: ot trud
> Издателска къща “Труд”
> Изх. No 9021/09.05.2006
>
> До bezmonitor.com
>
> Уважаеми, господин Виктор Любенов,
>
> Книгоиздателска къща “Труд” ООД е изключителен собственик на правата за електронно разпространение на творчеството на Елин Пелин. На вашия сайт са качени “Ян Бибиян на Луната”, “Страшен вълк” и “Цар Шишко”.
>
> Правата върху “Приказките” на Ангел Каралийчев също са откупени от издателство “Труд”.
>
> КК “Труд” притежава още правата върху преводите на следните произведения, качени на вашия сайт:
>
> a.. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от Ярослав Хашек, превод Светомир Иванчев
>
> b.. Баскервилското куче от Артър Конан Дойл, превод Тодор Вълчев
>
> c.. Приключенията на Хъкълбери Фин от Марк Твен, превод Невяна Розева
>
> d.. Повести и разкази от Антон Павлович Чехов, притежаваме правата върху 13 (тринайсет) от публикуваните от вас разкази
>
> e.. Винету от Карл Май, превод Веселин Радков
>
> f.. Пътешествията на Гъливър от Джоната Суифт, превод Теодора и Боян Атанасови
>
> Ползването на тези произведения без писмено разрешение накърнява нашите права и според ЗАПСП се счита за пиратство.
>
> Приемаме, че тяхното публикуване на вашия сайт е грешка. Все пак, за да уредим отношенията си, ви предлагаме да свалите от вашата страница веднага всичко от тези автори.
>
> С уважение:
>
> /Никола Кицевски/
>
> ====================
>
> TRUD Publishing House
> Viktoria Dimitrova
> Project Coordinator
> tel./fax: +359 2 987 29 24
> www.trud.cc
> www.znam.bg
>
> —– 8< -----
Откакто прочетох това, не съм на себе си от ярост. Ето ги и причините:
1. Безсилен съм срещу подобно нещо. Отначало ми се прищя да имам възможност за физическа разправа с подобна простотия. Простотия от подобен род просто трябва да се изчиства от Земята с всякакви подръчни средства (БОВ, напалм, ДДТ, паста за зъби - абе каквото ви дойде на ум). А аз съм безсилен да го направя, защото съм далече, а и защото ми дожалява в последния момент.
2. Единственото, което мога да направя е и аз като Григор да заявя категорично, че ИК “Труд” има тържественото ми обещание, че:
1. Ще се старая да разпространя максимално безсърдечието и студеното чиновничество, което служителите и показват. Докъдето имам достъп, където мога да ги изложа – могат да разчитат на мен.
2. Ще бойкотирам лично всякакви издания, които тези безчувствени, безскрупулни плашила пускат на нашия пазар. Не че купувам много български книги напоследък, но ИК “Труд” вече ми е в черния списък.
3. Ще се включа с голямо, непремерено удоволствие в акцията, за която Григор загатва. Григоре – ако мога да помогна с нещо – разчитай на мен.
4. Ще препубликувам всичко, което излезе по въпроса.
5. Ще се опитам да издиря и влезна в контакт с истинските притежатели на правата поне на чуждите произведения. И ще ги запитам: наистина ли ИК “Труд” защитава техния интерес, отнасяйки се така просташки и варварски към _човешките права_ (не авторските, човешките!) на незрящите потребители.
3. Въпреки горните ми намерения, не се чувствам удовлетворен. Затова ще си позволя да поразсъждавам малко над подобни жалки представления.
Значи, хората от ИК “Труд смятат че авторските им права са сериозно накърнени. Чисто дедуктивно, тук имаме два варианта:
1. Дамите и Истинските Джентълмени (като подписания г-н Никола Кицевски) са абсолютно прави – Законът защитава “техните” права върху нечии други произведения. Ако допуснем, че това е вярно, следват пак чисто дедуктивно два извода:
1. В ИК “Труд” работят хора, които нямат сърца. Техните сърца отдавна за изтръгнати и заместени от изящни, маркови швейцарски часовници. И тези часовничета са отчели, че (динг, динг!) “__имаме нарушение на Нашите Права__”, следователно нарушението трябва да се поправи. Всякакви преговори за излишни, така че “г-н Викторе”, моля Ви изтрийте Нашите Произведения от вашия сървър
2. Швейцарските часовници обаче грешат в едно: в този случай, дори да има нарушени права, няма ощетен финансов интерес. Незрящите хора така или иначе не четат Вашите публикации, уважаеми Истински Господа и Дами от ИК “Труд”. Не ги четат защото по някакво неприятно стечение на обстоятелствата тяхното зрение не им позволява да го сторят. Защо не съм чул или видял едно произведение от гореупоменатите, издадено от Вас, Истинските Дами и Господа трудоваци, с браилово писмо? Или греша? И вие сте ги издали, за да може Виктор така да ги “изпиратства” от вас?
3. Швейцарските часовници всъщност не са никакви швейцарски часовници, ами просто топка кравешки тор, която прави това, което може – смърди. И те са се разсмърдяли. Друго от тор не може да очаквате – колкото е по-естествена, толкова повече смърди.
4. Торта от ИК “Труд” е изключително естествена.
2. Вторият вариант е далеч по-грозен. В този вариант се оказва, че ИК “Труд” всъщност няма никакви права, а поощрен от светлия пример на “експертите” от НСБОП АД е решил да докаже, че и те са по-експерти и от тях. В този втори вариант липсват всякакви човешки чувства и емоции. Единственото, което има значение при него е да се натегнем на някой и да покажем как юнашки сме се преборили с пиратството. Това, че в този частен случай става въпрос за сайт за незрящи (именно bezmonitor.com) няма никакво, ама абсолютно никакво значение в очите на Шефа. В този втори вариант консистенцията, избълвана от писмото по-горе е толкова смрадлива, че торта от първия вариант е като приятния и лек аромант на най-новия “Долче&Габана”. В този втори вариант ми идва само да хвана за ушите тези Истински Дами и Господа и да ми кресна с все сила в лицето:
“Мрете, гадове! Дано се удавите в собствената си тор, като преди това сте се нагълтали донасита с нея”. И след това да приложа прочистването от първия вариант.
Доколкото до Виктор, мога да кажа че той определено е най-симпатичния, честен и почтен “пират”. Защото се опитва и успява от нищо (това, което държавата дава на незрящите) да направи нещо. И както всяко добро нещо, веднага се намират Истински Защитници на “истински” интереси, които да сринат в прахта доброто дело. Какво да се чудим, нали това е България?
Сега сериозно! Григоре, ако можем да направим нещо – трябва да го сторим! Утре ще се опитам да се обадя в любимото ми радио (имам така по някой и друг контакт от тях в моето ICQ) и ще им поднеса случая. Ще им дам основно твоя блог, че тук май стана малко емоционално. Сигурен съм, че ДАРИК ще проявят интерес, защото досега поне са се показали като почтена медия.
Колко всъщност струва правото на публикация на произведенията в такъв сайт? Дали не може да съберем пари и да го откупим? Събрахме (събрах__те__, да бъда точен 🙁 ) пари за депутатските мерцедеси, та за това ли няма да успеем? ИК “Труд” и не подозира колко богати можем да бъдем понякога…
_Редакция: Сега чета, че и на Йовко му е причерняло. И има за какво!_
