Твой ред е!
След Богомил и Велян остават само 6997 човека. Реално сигурно остават и по-малко, но ти не разчитай на това!
Твой ред е!
Въпрос на 3 бири. Срещу живота на Симона.
Google Reader дразни
Напоследък става нещо с тази услуга. Използвам я активно от повече от година и до сега никакви проблеми. Но напоследък забелязвам, че любимите потоци се опресняват много по-рядко. Преди никога не ми се беше случвало да научавам от другаде за нова публикация в поток, за който съм абониран. Винаги моят reader беше пръв.
От няколко седмици обаче забелязвам тенденция към “забавяне”. Вярно е, имам доста потоци, но това хич не е извинение. Защото те пък би следвало да имат и доста ресурси.
Ако това продължи, ще търся други варианти. Може би пак offline reader за известно време. Ще реша, ако се реша на промяната.
Българите в Дания: пощенски списъци
Днес получих тази поща от един новопристигнал приятел:
> Здравей,
>
> Създадох две е-маил листи, които имат за цел да съберат всички българи в Дания.
> За сега няма много хора, но ще съберем.
>
> Ти и Веси може да не сте много заинтересувани тъй като заминавате, но можеш ли да препратиш това съобщение на контактите ти, които мислиш, че ще са заинтересувани.
>
>
>
> 1. Bulg.dk Fun. Тази група не е модерирана (всички съобщения от членовете се изпращат веднага) и всеки може да пише каквото си поиска [http://groups.google.com/group/bulg-dk-fun]
>
> 2. Bulg.dk Soc. Тази група е само за сериозни съобщения и популяризирането на срещи между българите. Всяко едно от съобщенията се задържа, докато модератор не го прегледа. Така ще гарантираме, че няма да се излива много простотия. [http://groups.google.com/group/bulg-dk-soc/]
>
Всеки, който има интерес, е добре дошъл в групите. А аз трябва да запомня да го изпратя на колкото се може повече приятели :). Аз си тръгвам, но ще се запиша също. Любопитно ми е дали Ивайло ще успее да създаде това, което до сега никой не е успял (а именно – някаква по-организирана българска общност в Дания).
Аквариумни вълнения
Днес реших да отделя малко повече време да поразгледам блога на Longanlon. Особено след като за пореден път попаднах на него чрез негов коментар. Зачетох се по-сериозно и открих, че той е сериозен фен на аквариуми. Страстта с която разказва за това си хоби почти го лишава от правото да нарича тази си дейност “хоби”, то си е направо про. Сигурно защото не вади пари от нея, затова и ѝ казва още “хоби”. Там видях и един от най-красивите аквариуми, точно такъв какъвто бих искал един ден да имам и аз.
У нас редовно са се завъждали/измирали рибки. Един от най-сериозните ми “проекти” в това отношение беше през 1998-а, когато бях и в казармата (то една казарма… ама пак си беше ангажимент). Тогава използвах факта, че един от офицерите се нави да ми помогне да скрепя един самоделен капак на мой аквариум. От едно старо радио приспособих “нещо”, което няколко години побираше две 25W лампи (впоследствие заменени от луминисцентна такава), заедно с контакти и разбира се – ключове за включване и изключване на всичкото това. От капака излизаше само един кабел, който отиваше в контакта. Това цялото за 60 литра, разбира се.
Гледайки системата на Longanlon, в сравнение с нея моето аквариумче изглежда като един Правец-8Д в сравнение с Pentium Pro. Всеки път като видя така добре уредена и работеща система си казвам “защо и аз да не си направя това пак”? И май наистина ми се ще сега, когато отново ще съм в собствен дом, да го направя. Не знам как ще стоят нещата относно свободна площ обаче. Сегашното ни апартаментче е мъничко и едва ли ще можем да си позволим 250 литра някъде. Но нека се обзаведем окончателно и ще помислим пак. Със сигурност :Веси: няма да е особено ентусиазирана, но аз ще използвам целия ми чар :). Или колкото ми е останало.
Ех, като те загризе червейчето… пак през блога на Longanlon разбрах, че в българския интернет може да се намери много за това хоби. А и в София зоо-магазините са най-истински, има всичко. Мда, ще се мисли пак за аквариуми. Този път големи. Дръж се, бубо 🙂 !
ЧРД, Веси!
Днес моето момиче и Ангеловата мама има рожден ден.
Да ни е жива и здрава още поне три пъти по толкова. И да ни обича както само тя може :). И да прощава ядовете покрай нас.
Обичаме те!
Наглост, твоето име е “Иракли Еко Резорт”
Още не мога да спра да се смея. Отначало се вбесих ужасно, но сега само ми е смешно.
Ненаяли се именовани “еко курорт” фирми, чиято цел е заливане с бетон на възможно най-голяма част от българската природа. Тия точно субекти, гладни за пари и още пари и още и още, ще хвърлят лайна по не друг, а хората, благодарение на които Иракли все още го има в неговата автентична и неповторима природна красота.
Разбира се, не им пречи да крадат чужди снимки и да ги поставят в техния сайт. Ни най-малко. Не им пречи също така след това да пишат “copyright” под __чуждите__ снимки. Но те имат опит в унищожаването на правата. Те унищожават правото на съществуване на българска природа, какво да очакваме да уважават някакво си авторско право.
Прочетете материалът им. След това се посмейте, или поплачете. Лъжлив, отвратителен до погнуса, фалшив PR.
Аз заставам изцяло зад идеята на Григор относно “Българско wiki на политическите трупове”. А защо не и на икономическите такива? Тези “еко резортаджии” и сега са един смърдящ икономически труп. От Григор:
> Има ли желаещи да съберем пълна и точна хронология на събитията около Иракли? Заедно с точните имена на извършителите й – от обикновените резачкаджии, през фамозните шефове на проекта, та до конкретните инвеститори и други замесени мутри и престъпници. Заедно с точен списък на мръсотиите и подлостите им, и към еколозите, и към всички останали. Заедно с подробно описание как и с какви средства са “лобирали” забраната за строителство да падне, и кой точно е бил машата (тоест, гушнал паричките). Хем ще попълним проектосписъка на политическите трупове, който също е крайно време да направим.
>
> И не само създаването. Когато там запристигат било туристи, било купувачи, да потърсим мнението им. Зная – лекетата винаги осмърдяват каквото правят, те просто не могат иначе. Не е нужно да подбираме само лошото – спокойно можем да кажем всичко за тях, лошото ще е достатъчно повече от доброто. Всичко, което показва истинското лице на “Иракли Резорт” – минало, настояще, и база за изводи за в бъдеще. Истината. Само истината. Без подбиране или нагласяне. Без емоции и преувеличения. Просто истината – систематизирана, подредена, удобна за четене.
>
> И да я изложим в Интернет. Ако се опитат да я свалят – да я пуснем на стотици места, включително из чужбина, и да добавим подробно описание на опитите им. Да я преведем на английски, немски, френски – нека и чужденците знаят какво се крие зад примамливите рекламни листовки, които ще почнат да получават. Нека четат, и си правят изводите.
Troubles with WP Ajax Edit Comments plugin
Today I decided to install WP Ajax Edit Comments plugin in my blog. I saw similar functionality few months ago at Emuto’s blog (in Bulgarian), and I decided it would be nice to have it here too.
Initially I was planning to do this as part of my WordPress 2.3 upgrade, but since I decided to postpone that, I wanted to have it “here and now”.
Unfortunately, after copying and enabling the plugin, I was very frustrated to see that there’s no “edit comment” AJAX functionality at all. Neither for registered users, neither for the Admin, nor for any regular user. I was slightly disappointed, but I decided to investigate the issue.
First, I blamed my theme. Since it’s custom theme, I thought that the nice “comment preview” code screwed up the plugin. I put the plugin in test blog and there it worked like a charm. So I copied the theme from the test blog and applied it on mine. Alas, nothing again. It was not the theme (but at least one thing less to blame).
I left the theme active and I disabled all plugins except WP Ajax Edit Comments. It immediately worked. So it was something worse: __plugin-to-plugin conflict__. I started to switch on the rest of the plugins, each time refreshing a page with comments. I was _very surprised_ to see that the PHP Markdown plugin caused the issue. Once I enabled it, all nice edit comment AJAX functionality vanished again.
I was very disappointed. I desperately need that plugin to work, because most of my articles are written with the flexible and easy Markdown formatting rules. So I decided to try saving the day and achieving both Markdown and WP Ajax Edit Comments to work.
My first action was to update the Markdown plugin to its last version. That, unfortunately, did not help – still both plugins conflicted somehow, causing WP Ajax Edit plugin to fail injecting the functionality. Then I decided to install Markdown Extra plugin, hoping that it would work. Alas, failure again – the same miserable conflict.
Then I dug a bit inside Markdown Readme. Inside the readme I saw that you can actually switch off Markdown only for your comments (yes, by default Markdown works on the comments as well). From Markdown readme:
> ### WordPress-Specific Settings ###
>
> By default, the Markdown plugin applies to both posts and comments on
> your WordPress weblog. To deactivate one or the other, edit the
> _MARKDOWN\_WP\_POSTS_ or _MARKDOWN\_WP\_COMMENTS_ definitions under the
> “WordPress settings” header at the start of the “markdown.php” file.
I did that and disabled _MARKDOWN\_WP\_COMMENTS_. Woot! It immediately worked and I saw the AJAX commands from the Edit Comments plugin.
Well, that was what I actually needed. I will miss Markdown in my comments (only God knows how many times since now I will comment with Markdown in my blog, and then will edit the comment :-)). But comment’s editing is something extremely nice and it will benefit everybody, so I will have to live with that configuration.
The saga is not yet over: I am planning to notify both authors for this incident and I hope the (any) of the plugins will be fixed, so they live together with their full blown functionality. I also posted this issue in WordPress support forums. Stay tuned!
Обратно
Днес стават точно 3 години, откакто напуснахме България. И затова мисля, че трябва подходящ материал, с който мога да ознаменувам събитието :).
Накратко: връщаме се обратно. Ако миналата година по това време ме бяхте попитали “ти що не се върнеш в България”, най-вероятно щях да кажа “абе да не си луд” и да зарежа темата като абсурдна. Но типично за Везните, дългосрочните планове са нещо краткосрочно при нас ;).
След многото разговори с Веси (и със себе си) по темата “емиграция”, този май месец реших да опитам да се прехвърля в България. И не щеш ли – стана. При това по възможно най-добрия и удобен за мен начин. И много по-бързо, отколкото очаквах. Трябва да благодаря за това на някои хора, но ще си запазя правото да го сторя, когато вече съм отново в София.
Защо решихме така? Може да се обяснява надълго и широко. Може да се говори за чистата, спокойна и уредена Дания. За това как спокойствието едновременно е и причината да я мразиш. За това кое ще ми липсва (да, някои неща ще ми липсват 🙂 ) и кое няма. Може да се спомене и как със сигурност ме чакат няколко ужасни първи седмици, докато свикна отново с лудницата и мръсотията на София. Каквото и да каже обаче едва ли ще има значение, защото решението вече е взето. И всички стъпки са направени. Ще свикна пак. Надявам се да запазя обаче най-доброто, на което се научих тук.
На 28.10. летим за България. Иронично, но Веси ще трябва да си дойде последна :). Училище, ангажименти, изпити и т.н. Ще трябва някак да изкара без нас почти месец. Но трябва да завърши това, което започна преди няколко години, така че ще изкара няколко ужасно самотни седмици без нас. Ангел, с безценната помощ на Тянко и Цонка, започва детска градина веднага.
От 01.11. аз започвам в офиса в София. От сега ми е интересно какво ще следва. И малко ме е страх, няма какво да се лъжем. Попрището, макар и не съвсем ново, засега изглежда непознато :). Колеги и приятели вече ме попитаха “абе ти с какъв акъл от Дания в София”, но аз си знам. Или поне си мисля, че си знам.
И ако още се чудите “тоя луд ли е”, ще ви разкажа нещо, което разказах на близките приятели в отговор на учудения им, понякога изпълнен с недоумение поглед. Малко преди да реша да “действам”, си направих равносметка за живота в чужбина до сега. Излиза, че всичко е ОК, паричните потоци са наред, знаеш от днес какво ще стане след година, и т.н. Но ако се върнеш назад и се опиташ да си спомниш какво ти се е случило през годините в емиграция, излиза че помниш… отпуските в България. Ако имаш нужда от спомен, който да топли, ще го намериш през някой от тези периоди. Когато го осъзнах, направо се ужасих. Защото излиза, че в личен план времето в Дания е почти като бяло петно. Може би заради нас? Може би заради характера на живота тук? Но е факт. Та затова. Дано не съжаляваме :).
Дегутманизация
Удоволствие е да се прочете статията на Ед Бот относно Vista FUD-кампанията, подета от австралийския инженер Питър Гутман, който “разобличава” Windows Vista в негова статия, която не е спряла да расте откак е публикувана :).
Ед Бот е решил в серия от статии да изясни (или може би “изобличи” е по-добра дума) някои от “фактите”, които Гутман е описал (всъщност аз просто бих нарекъл тези факти “глупости”, но какво ли не прави толерантността :)).
Интересно ми е колко от хората, чели и вярвали на Гутман, са склонни да повярват на ZDNet. Или и тук ще се докаже максимата “те веднъж да кажат, че сестра ти е курва”…?