Опитвам се да събера мислите си, докато светлините на Хелзинки отплуват под мен в далечината. Пилотът току-що е изключил "затегнете коланите". Аз бързам да извадя компютъра, чака ме работа, а и този материал също.

Откакто съм в България не съм имал "нормална", планирана командировка. Освен може би предстоящата "специализация" в Сиатъл. Всичко останало е става от днес за утре. Някъде избухва пожар и аз се навивам да скоча в огъня. Другия път като ме попитат какво работя, ще им кажа "пожарникар". Ако ме попитат – до тогава има опасност да си ми личи :).

И тази командировка не направи изключение. В четвъртък стана въпрос, в петък вече имах билет за Pikkala. Две прекачвания. Десет часа пътуване, от тях шест в полет. Не знам дали знаете, но това, което най-много "мори" съвременната авиация е точно излитането и кацането. Защото тогава самолетът лети бавно, харчи много, а на всичкото отгоре е и най-уязвим (белите стават точно тогава, като изключим бомбаджиите). Ако имате три полета в един ден, гарантирам ви поне 2.5 часа удължение само заради трите цикъла излитане/кацане. Защото тогава машината лети бавно.

След като си направих моите три комплекта излитания и кацания, летище Пиркала ме посрещна благополучно. Финландия, подобно на останалите скандинавски страни е с много висок стандарт, всичко е изключително уредено. Но пък подобно на малките страни, които са имали вземане-даване с Русия са останали понякога тарикатчета. За пръв път точно във Финландия (сравнявам със сканднавието, да не си помислите че с нашенско) ми се случи таксиджия да не говори английски, да ме излъже в сметката и да откаже да ми обясни какво става (удобно е да не говориш английски, нали?). Въпреки че апаратът му показваше €8.60, той си написа като пич €14. На въпросите ми отговаряше с ръкомахания и нечленоразделни (за мен) звуци. И аз реших да съм примерния турист, т.е. да му мине номера. Може би трябваше да се разправям. Предпочетох обаче да не се разправям, а да запиша една черна точка на страната. Да, защото туристите точно така правим – като ни излъжат, записваме черни точки на цялата страна, а не на говедото, което ни е излъгало.

Но това, което най-вече ще отнеса вкъщи от Финландия, ще са залезите. Аз бях там, където по това време "светлата" част на деня продължава само 2 часа и половина. Още 150 км на север вече светла част от деня няма. Компенсират през лятото, разбира се, но някак е депресиращо да живееш месеци в сумрак.

Този сумрак обаче има най-страхотните залези и изгреви, които съм виждал. Много, много ме е яд, че не успях да снимам нито един от тях. Апаратът си беше с мен този път, просто времето и ангажиментите ми не го позволиха. Може би клиентът нямаше да има нищо против да загубя 1/2 час (който той плаща) за снимане, но аз не намерих очи да си го "взема". Защото изгревът беше в 12:00, а залезът – в 14:30. Дълги, дълги и красиви.

Понеже до клиента се пътуваше 300км в едната посока, на връщане имах възможност да се насладя точно на такъв залез. В продължение на три часа пътуваш към него, а той се мени непрекъснато, но все си остава красив. Ако обичате залезите, Финландия през зимата е вашата страна. Само внимавайте да не отидете твърде много на север :).

Като изключим таксиджията-мошеник и залезита, всичко на финландците си им е "нормално". Нормално по датските, не по нашите стандарти. По нашите всичко си им е направо върхът. Направи ми впечатление, че по-трудно се говори с тях, по-рядко се усмихват от датчаните, по-малко говорят английски като цяло. Въобще личи им, че са по-назад като развитие от Дания. Но пак са си 40-тина години пред нас, така че да не се отплесвам много, гледайки във финландските чинии. Да си погледнем нашите. Във Финландия поне не пребиват интернет доставчици, нали?

Хотелите във Финландия са хубави :). И скъпи. Първата и последната си вечер прекарах в "Scandic" в центъра на града. Поне 4*, макар че "Scandic" доколкото знам не си брои звездите.

Двете вечери при клиента обаче бяха в хотел, който изглеждаше като къщичка от приказките. PowerPark.fi беше мястото, където спахме. И съответно хотелът към него е в някакъв ултра-мега луксозен стил, но в същото време странно кичозен. Имаха си всичко – от самия "стил" на хотела да изглежда все едно е построен от дървени трупи, през красивите тавани, на които има нарисувано синьо небе, та до странните фигури в носии от странно подбрани краища на света.

На недоумяващия ни въпрос "какъв е стилът на хотела" отговориха, че лично собственика (който е едноличен собственик и на увеселителния парк) си го "аранжирал". В смисъл, хотелът имал вътрешен архитектурен проект, но собственикът имал навика като види нещо в чужбина, което му харесва, да си го "донесе" в хотела. Разбирайте, да поръча да му го направят и на него така. И в продължение на годините хотелчето е заприличало на това, което е сега. Много удобен, светещ, красив, луксозен, но със своята странна кичозност.

Увеселителния парк не работеше, но той и през зимата няма как да работи. За 2 часа ден няма какво толкова да се "увеселяваш".

Направи ми впечатление, че нямаше грам сняг. Като пристигнах беше студено (около-под нулата), но "снегът" представляваше наслоена, замръзнала роса. Понеже денят е кратък, земята няма време да се стопли от слънцето и да си стопи росата, и заради това ако е под нулата, росата остава, за да се наслои следващата и така. Всичко е бяло, но сняг няма. Последния ден се стопли, температурите се качиха на 5 градуса и белотата мигновено изчезна.

Толкова за Финландия. Хубаво е, че поне и това успях да видя. Доволен съм, надявам се и хората да са доволни (е, това последното ще се чуе). Сега летя към Мюнхен. Вече съм с час закъснение и едно такова странно чувство ме е обзело, че ще си изпусна полета за София. Да се надяваме, че няма да имам още поводи за писане и няма да псувам поляците, които не ни дадоха навреме слот из тяхното небе.