Тази седмица ми се наложи спешна командировка в Прага. Интересен проект изяви желание за участието ми и обстоятелствата бяха такива, че не можех да кажа “не”, въпреки желанието ми да остана около малкия човек вкъщи. Решението за пътуване беше взето във вторник, а самото пътуване беше за четвъртък-петък.

Останах доста учуден на светкавичната реакция на нашия пътен агент, който без проблем успя да ми осигури точно нужния билет, дори и в заявените от мен часове за пристигане и заминаване от Прага. Само за 30 минути във вторник имах потвърдена резервация, а в сряда – и самия билет.

Интересното дойде в четвъртък, когато рано сутрин установих, че първият ми полет всъщност е на CSA, но се оперира от “България Еър”. Не че имах други варианти, но си спомних всички причини, които имах за да избягвам “услусгите” на тази “авиокомпания”. Все пак позитивното взе връх в мен (не е за вяряане, а?) и на регистрацията вече бях преглътнах фактите, които така или иначе не можех да променя.

Регистрация, проверки, митници, паспорти, кафене с по-скъпи цени отколкото в Копенхаген. Само който не е пътувал от летище “Враждебна”, само той не знае за какво говоря. Всичко обаче мина нормално и се оказахме навреме настанени в Boeing 737-300, който беше определен да в нашият самолет до Прага.

И тогава започна странното 🙂 .

След приключването на качването на пътниците, летището изтика самолета вън от ръкава, за да може той да си поеме към пистата. Да, ама не. Двигателите работят, а самолетът кисне, изтикан настрани. И така 10 минути. След това той се затътри, но не към пистата, а към някакво “паркоместо” между стария и новия терминал (явно капитанът чак тогава ще да е получил обратния SMS, че има платен 1 час за “синя зона”). Спря самолетът и капитанът се разля в извинения за някакъв ненадеен технически проблем, заради който не сме можели да излетим. Щели сме да изчакаме, докато техническият екип каже какво ще правят.

Междувременно, по стара българска традиция персоналът щедро започна да раздава студена вода на всички и вероятно да обяснява на чужденците с трансфери в Прага значението на исконния български лаф “да пият по една студена вода”.

Аз вече бях отписал полета (и чинно си бях изпил студената вода), когато за всеобщо удивление капитанът обяви, че в момента проблемът се отстранява и че след това (вероятно) ще летим. Това обявление обаче дойде много на една леля на почтена възраст, на която ѝ се стори, че персоналът я въвлича в пъклен замисъл да не си доиживее в мир оставащите ѝ години. Тя взе шумно да се възмущава и да приканва да сменят самолета, щото тоя и без това бил повреден и не било ясно как ще лети. Жената показа завиден рефлекс към изравняване на броят излитания и кацания, но за жалост воплите ѝ не бяха чути и ремонтът си продължи, с все пътници на борда, наблюдаващи ремонтната процедура с подозрение отвътре.

Колкото до мен, аз по-скоро бях притеснен от мислите дали българските “майстори” на самолети са като “майсторите” на коли по нашите ширини. Заради едните съм закъсвал неведнъж по пътищата на България, но тук е “малко” по различно и ако закъсаш, нямаш възможност да изчакаш пътна помощ. По-скоро ти, или това което е останало от теб, се отправяте на бърз и ненадеен рапорт при Св.Петър. Нейсе, щеше да се види.

След 40 минути ремонтни дейности самолетът като че ли беше готов и бързо-бързо го изведоха на пистата, сякаш самото летище искаше да се оттърве колкото се може по-скоро от тази бракма. А той, горкия, наистина си беше бракма. Аз не съм особено висок, но така и не успях да си изпъна краката като хората. Пътеката между седалките я имаше, я нямаше 40см. Абе мизерия! Седалките стари, всичко изглежда захабено. Кривина. За пореден път се замислих за трошенето на кинти само и само да имаме гордостта да се кичим с “национален превозвач”. Май в интерес на всички е тази компания да си фалира кротко, тихо и законно… Така поне и бизнес партньорите ѝ няма да инкасират загуби на пари и доверие.

Дописах тези редове на клавиатурата на PocketPC-то ми, докато самолетът се тресе, убивайки скоростта си по време на захода към летището на Прага. Надявам се да имам шансът да ги публикувам 🙂 .