Hacking – Page 26 – doncho.net

Category: Hacking
Computer, technical and life hacks!

Стилове, стилове

Posted on 8/28/20048/28/2004 by Doncho

Часът е 07:31, събота сутринта.

Стоя пред монитора с”тапи” в ушите, от които звучи РЕТРО радио и търся стил за WordPress. Започнах от там, че стандартният стил не изглежда добре под Линукс. А това е важно. Защото много хора, които четат блога, са с Линукс.

Започнах с разбиване с глава на стената, наречена SSH2 public key authentication. Понеже не ми се случва често, естествено бях забравил как се конфигурира PuTTY и отсрещният сървър да се “сработят” с даден ключ. Нейсе, това го оправих бързо.
Сега в момента все още седя и се чудя да оставя ли леко модифицираната тема Silver is the New Black от WordPress Styles на Alexking.Org, или просто да открадна някоя тема от приятелите ми :).
Йовковата отдавна ми харесва, но нещо не може да пасне на моя блог. Пък и, сигурен съм, на него няма да му хареса, макар че няма да направи проблем. Поне на мен не би ми харесало.

Пробвах темата и на Пейо. Не, ще си запазя и двата CSS-a, но ще търся моя. Не мога просто да се уеднаквя така с нечий блог, колкото и да ме кефи човека и/или блога! Чудя се обаче, слагайки готова тема с колко ли хора по света се уеднаквявам? Започнах чопля готовата тема. И я разчоплих дотолкова, че трябваше пак да я слагам темата.

Сега слагам пак готова. И маааалко ще я поразчопля. Моля ви, приятели с Линукс, кажете как изглежда? Чете ли се? Защото нали затова започнах тази “тематична офанзива”?

– – –
С помощ от Пейо, най-накрая мисля че намерих темата за сега. Няма да казвам “временно”, първо защото ми допада, и второ защото най-постоянните неща са временните, нали?
Темата е “Blue Green”, aka “Shocking Blue Green” (макар да не разбрах що е шокираща).

Nifty programming tools

Posted on 8/27/20048/27/2004 by Doncho

Афанасчо rulz! За пореден път ми изпраща много ценен сайт. Сайтът на Brixoft, на който се намират:
* SourceEdit: як (freeware) редактор за програмисти (ето малко screenshots от него). Както Афанасчо сподели:

> 15:54:14 Palavrov: sha kaja sbogom na ultraedit …

* Здрав HEX editor, който е включен и в SourceEdit
* Многообещаващи нови програмчета, които се очаква да се появят.

Ако програмирате за/под Windows – това е сайт, на който си струва да обърнете внимание. Дори и само заради SourceEdit.

Опознавам .NET разработката

Posted on 8/27/20048/27/2004 by Doncho

Тези дни, в свободното си време (което никак не е малко напоседък :-() се занимавам с това да опознавам как се разработва софтуер с Microsoft.NET Framework. Засега мога само да кажа “Хммм!”. Ето защо:
1. По принцип “основите” ги знаех и от преди. Вярно – повече теоретично – не бях писал нищо “истинско” на практика.
2. Представях си го значително по-зле. Мога да кажа, че точно толкова теоретично познавам и Java, но писането на .NET (Managed C++) ми е значително по-лесно. И значително по-приятно.
3. За работата си използвам една многофункционална библиотека, която прави живота ми с пъти по-лесен. Браво, Афанасчо, браво на теб и на всичките около теб, които дават труда си за нея. Много, много добра работа. Нещата стават много бързо, лесно и приятно. Засега :-).

Като цяло съм много доволен и от себе си – явно не съм загубил остротата на мисленето си, когато опре до конкретен професионален проблем. Напоследък като че ли бях повече мениджър, отколкото програмист, което никак, ама *никак* не ми харесваше. Сега пиша с кеф! С голям кеф.

Замислям се – дали *нормалните* хора могат да разберат кефът от писане на красив и функционален код. Може би това е достъпно само за нас – изпушилите програмисти, с изкривено мислене и говорене :-)? Тези, дето можем да седнем и да изпием по 4л бира на човек, говорейки си на такъв език, който може да изгони всички не-нам-подобни от масата (че и от заведението, ако е малко)? Опитвал съм се да обясня на Веси какъв е тоя кеф – ами не мога :-(. Веси ме разбира само до частта, свързана с изпиването на бирата. За другата част и аз не мога да намеря думи да и я опиша. Вие можете ли?

Половината от едно пътуване…

Posted on 7/8/2004 by Doncho

…вече е зад мен.
Едно дълго пътуване. Което започна преди 24 дни и ще свърши след 22. Вчера отбелязах събитието – с изпращането на #Веси#, която трябваше да вземе автобуса в 15:00 и да замине далеч от мен, за нови три седмици раздяла.
Завиждам и. За това, че се прибира, за това, че видя само хубавото в един такъв странен град като Женева. За това, че ще е при #Ангел# скоро, че ще го прегръща дори и вместо мен. Леко пътуване, мила, и се надявам да получа всички успешни SMS-и, които да ми кажат че си се прибрала жива и здрава.
Последните 6 дни бяха същинско предизвикателство. От една страна неприятният ми нрав да мисля все за лошите неща първо. Този нрав ме караше още преди да е пристигнала да си мисля за това колко ще ми е мъчно, когато я изпращам. И не трябваше да позволя на този нрав да вземе връх. Дали съм успял – Веси ще каже. При заминаването си тя ми каза, че си е изкарала супер – дано да не го е казала само защото не е искала да ме лъже, виждайки че и без това ми беше тежко.
За работата – не ми се говори. Тресе ме страх, че няма да оправдая очакванията на хора, които уважавам! Трудно ми е да се сработя с швейцарците, особено с някои от тях. Неуважението към нас, което усещам у тях, въобще не ми помага. Знам, че човек не може да купи уважението, той трябва да го заслужи. Изглежда съм загубил тази си способност – да печеля поне респекта на хората около мен. Или просто дългото отсъствие от естествената ми среда си е казало думата? Факт е, че засега не успявам – поне по моя собствена преценка. И факт е, че имам цели 16 дни да докажа на себе си дали съм прав, и дали все пак мога да се справя. Ще видим!
Вчера, след като се прибрах и вечерях (Веси, лош навик ми създаде ти, да вечерям в Швейцария…) с Чавдар решихме да направим един тигел по единият бряг на езерото, този от нашата страна. Не си мислете, че сме го минали цялото – минахме само паркчето, което се намира от брега от нашата страна. И това ни отне около час и половина. Женевското езеро е доста голямо, и само една малка част от него всъщност е Женева. Който не вярва – да гледа картата. Разходката мина добре – поуморихме се, храната се смели, и около 22:30 се прибрахме в хотела.
Иначе тук нищо не се случва. Започвам да разбирам думите на Краси, която ни каза че Женева е просто едно голямо, уредено село, в което цари скука и оживление. Да, много противоречия, но както ви казах – Женева е много противоречиво место!
Дано намеря време за в бъдеще да пиша повече тук. Губя тренинг. Сега като гледам какво съм написал, ми се ще Ctrl+A => Shift+Del… Но ми е жал…

“Елит”

Posted on 6/21/2004 by Doncho

Днес във форума на СЕГА прочетох това невероятно стихотворение, предложено ни от форумеца Ъндърграунд :).
Просто ме накефи максимално!

ЕЛИТ

О, не, не мога! Всеки божи ден
по медиите родни ме връхлита
един познат до втръсване рефрен:
това елита… онова елита…

Понеже съм невежествено прост,
а на невежия му дай да пита,
спохожда ме неукият въпрос:
какво му е елитно на елита?

В костюм “Армани” се докарал той,
остава и да се закичи с лаври,
а във главата му е мезозой,
където се боричкат динозаври.

Прежали се и стана депутат,
жена пожертва (друга си намери).
И за какво!? – за някакъв палат
и някакво си беемве. Мизерия!

Затуй полъхне ли на благини,
към кьорсофрите тутакси се втурва,
а при случайна тяга към жени
ще трябва да му уредим и курва.

Преди Десети – смел и дръзновен,
повел борба… с кого… не е известно.
Е, борел се човекът и през ден
докладвал за борбата си на Шесто.

Родът му нявга уж се бил прочул
с дела бунтовни, с подвизи хайдушки,
а всъщност дядо му – прочут цървул,
гощавал Иречек със люти чушки.

Това е той – елитният герой,
съвсем като излят е, дет` се вика.
И питам се: Андрешко или той
държавата ни в блатото натика?

И тъй като си падам малко прост,
а простият по принцип много пита,
спохожда ме един такъв въпрос:
А мога ли да го… таквоз… елита?

На всички мои приятели – юристи!

Posted on 6/3/2004 by Doncho

Днес прочетох интересен виц, който искам да споделя с вас :). Посвещавам го на всички мои приятели – юристи :). Вицът дойде от хумор-листа, в който съм записан. Ще се опитам да го преведа на български.
—
Във връзка с проект за изпращане човек на Марс, НАСА интервюира трима потенциални кандидати – инженер, лекар и адвокат. Най-големият проблем бил, че пътуването можело да бъде само еднопосочно – нямало начин човекът да се върне обратно на Земята…
Интервюиращият попитал първият кандидат – инженерът – колко би искал да му бъде заплатено. Инженерът отговорил: “Един милион долара, като искам всички да се дарят на моя университет!”
Следващият кандидат – лекарят – поискал 2 милиона долара: “Единият за моето семейство, а другият за развитието на науката и за създаването на нови лекарства”.
Дошъл редът на последния кандидат – адвоката. Той се навел и прошепнал в ухото на интервюиращият: “Искам 3 милиона долара!”. Интервюиращият се сепнал: “Ама защо толкова много?”. Адвокатът обяснил: “Един милион – за мене, вторият милион – за тебе, и ще изпратим инженера!”.
—
Това е, животът е прост!
Пожелавам на моите приятели, бъдещите юристи, успешно дипломиране и много проекти на НАСА от горният тип :).

Джордж Гарлин, респект!

Posted on 6/3/200412/19/2004 by Doncho

В духа на вчерашният ми постинг, днес ми попадна този материал от Джордж Гарлин, известен комик от едни по-далечни времена.

Понеже статията ми направи изключително впечатление, и защото не искам да се загуби ако изчезне от този сървър, ще си я откопирам тук. Който иска да я прочете – да използва оригиналният линк, или да продължи тук…

Continue reading “Джордж Гарлин, респект!”

“only root is allowed to mount…”

Posted on 5/24/2004 by Doncho

(this article has moved here)
Today I passed the next Fedora problem. It was trivial, but I post it here for my (and others’) reference. The problem was – no one except ‘root’ was able to mount /mnt/fd0 or /mnt/cdrom. Trivial, but nasty.
The solution was simple – I added ‘user’ option to the mount options in /etc/fstab (right before “kudzu”).

Fedora Core 2 and Synaptics Touchpad: another battle won

Posted on 5/22/2004 by Doncho

(this article has moved here)
The next problem after upgrading my Fedora to Core 2 came from the fact that my Synaptics Touchpad (Acer Travelmate 202TE notebook) refused to accept any touch-events. I had faced this problem before, when I was trying kernel 2.6.x, but because I decided not to use that kernel until it becomes official to Fedora Core 2, I did not considered that as a problem then.
But now – it was really annoying. Touchpad was working (cursor was moving fine), but touch-events (tap = click for example) were not working fine. I had to look for a solution!
The Google query returned me plenty of results. At least I could see that someone else had also troubles with 2.6.x kernels and that touchpad. The advice (to this Mandrake user) was to download and install the original driver. Another advice (search for Synaptics there – this is a long FAQ) told to add “psmouse.proto=imps” to my kernel startup command line in order to restore 2.4 behavior. I hate this solution, so I had to go for the driver.

I downloaded the driver, and built it. I copied resulting synaptics_drv.o to the right place (as INSTALL said, it was /usr/X11R6/lib/modules/input/ – no matter that FC2 uses XOrg instead of XFree).
Now it was time to /etc/X11/XF86Config modifications. I added
```
Load "synaptics"
```
to my “Module” section.
I added the whole group of settings for my new input device. I decided to rename the device to Synaptics0 instead of “Synaptics Mouse” as INSTALL suggests.
I added the new Pointer devices. I changed the “CorePointer” of existing “Mouse0” to “AlwaysCore”, because I was planning to use from time to time also PS/2 mouse. Now my XF86Config lines look like:
```
InputDevice    "Mouse0" "AlwaysCore" # "CorePointer"
InputDevice    "Synaptics0"  "AlwaysCore" # "CorePointer"
```
It seems the default Fedora Core 2 kernel comes precompiled with all needed options for the driver, so no kernel compilation was additionally necessary. Both CONFIG_MOUSE_PS2 and CONFIG_INPUT_EVDEV are set to “y” in /boot/config-2.6.5-1.358 file
Restart of the X and – OMG – it was working again. I connected also PS/2 mouse to check (after restart) if it will work too – and I was charmed! All seems fine for now – I also plan to use this gui configuration program for the touchpad, but this will be a bit later.

Fedora Core 2: Fix for Missing keyboard layouts problem

Posted on 5/22/2004 by Doncho

(this article has moved here)
After the upgrade of my Fedora from Core 1 to Core 2, I noticed very serious problem – my keyboard layouts were missing, no switching – nothing! In KDE Control Panel -> Regional & Accessibility -> Keyboard Layout, the Available Layouts list was empty, also XKB options list was empty too.
I was astonished! After a long Google struggle, I found the solution here. It seems that the XFree86 to XOrg migration, which occurs in Core 2, has caused this problem. Seems also that Control Center expects to find the available layouts in the xfree86.lst file, while the new xorg layouts are placed in xorg.lst.
Execution of these commands as root fixed my problem:

cd /usr/X11R6/lib/X11/xkb/rules
ln -s xorg.lst xfree86.lst
ln -s xorg.xml xfree86.xml

Thanks to Ralf Ertzinger for his post – it saved my day!