Category: Hacking

Computer, technical and life hacks!

Посрещане

Посрещане

Posted on by Doncho

Петък, 13:59, гара Копенхаген-централна. Майка и татко днес пристигат, след точно 2 дни пътуване по влакове. Ако броим пътуването от София – тогава имаме ден и 16 часа, но за жалост те първо трябваше да стигнат до София, което им отне около 8 часа.

Определено те дойдоха доста уморени, но и много ентусиазирани :). Очакваха да си видят внука, който разбира се много е пораснал за три месеца и половина – времето, което те не го бяха виждали. Аз лично очаквам колкото е пораснал, два пъти повече да стане разлигавен за дните, когато и дядо му ще е тук, но няма никакъв начин… това са неща от живота. Колкото и да се опитвам, дядо му не разбира от дума, а аз няма да тръгна “на нож” с него – засега се примирявам с положението и търпя. Дано успея.

Може да се каже, че изглеждат впечатлени от обстановката. Ще видим дали ще останат с това впечатление. Но на мен ще ми е много интересно да разбера накрая какво мислят… за всичко.

Притча

Притча

Posted on by Doncho

Днес Афанасчо ми изпрати това, което трябва да споделя с вас! Всички трябва да се научим от безкрайната мъдрост, която тази притча ни предлага.

> Вървял си Сократ по улицата. Срещнал го негов познат.
>
> – Сократе – казал той, – търся те от доста време. Имам да ти разказвам нещо много важно за един наш общ познат.
>
> – Преди да ми разкажеш каквото и да било – казал Сократ, – разказът ти трябва да издържи 3 теста. Първи тест – може ли напълно да гарантираш, че това, което ще ми разкажеш, е съвсем вярно и е пълна истина?
>
> – Не – отвърнал познатият му. – Май не мога да гарантирам такова нещо…
>
> – Лошо! Значи държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен, че е вярно. Втори тест – това нещо хубаво ли е, или е нещо лошо?
>
> – Ами… по скоро е лошо, май.
>
> – Ето, ти държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен че е вярно и което е нещо лошо. Не виждам смисъл да го чувам. Последен тест – това нещо полезно ли е или е безполезно?
>
> – Така, както ми задаваш въпроса…не мога да кажа, че е полезно, май не е…
>
> – Приятелю, – поклатил глава Сократ – само се чуй: държиш да ми кажеш нещо, което не знаеш дали е вярно, което не е хубаво и което не е полезно! Не искам да го чувам!Не ми го казвай! Приятен ден!
>
> И Сократ отминал по улицата, доказвайки за сетен път, че е голям мъдрец. Приятелят му си подминал засрамен. А Сократ така и на научил никога, че Платон спи с жена му.

Тест за сигурност на браузъра

Тест за сигурност на браузъра

Posted on by Doncho

Както знаете, сигурността на Интернет-браузърите е доста модерна тема от много време насам.
Знае се кой браузър е сигурен, и кой не-толкова, знае се и как да направите даден браузър по-сигурен (най-често – чрез редовното му “кърпене” от сайтът на производителя).

На това место се предлага тестов пакет, който ще провери дали вашият браузър притежава най-популярните (според създателите на сайта) дупки в сигурността. Към момента сайтът съдържа 35 теста. Изглежда много кадърно направен. Твърдо смятам, че има нужда от подобни инструменти, и че този сайт върши работа.

На всички, които четат тук ви препоръчвам – пуснете тестовете. И накрая трябва да видите следния резултат (горд съм, че и Експлорера и Firefox-ът ми го показаха):

> High Risk Vulnerabilities 0
> Medium Risk Vulnerabilities 0
> Low Risk Vulnerabilities 0

Bad BSOD after adding keyboard layouts

Bad BSOD after adding keyboard layouts

Posted on by Doncho

The reason for this posting was this comment (in Bulgarian) by Mladen, where he shares his bad time and also some of his desperation with Windows XP after installing the Bulgarian Phonetic keyboard layout, provided by Injinera.

The problem: Windows starts BSOD-ding after installation of one of the keyboard layouts, downloaded by Injinera’s site. The BSOD happens either immediately after logging on, or if you successfully logon, but try to switch the keyboard layout afterwards.

I had almost the same experience after I installed the same set of files (from the same place), which Mladen installed too. My notebook started to throw BSOD’s in about 50% of the system logons: very, very nasty problem, without any sign of hope there. And because I already trust Injinera as a very correct and stable source, I was sure that the problem should be somewhere else and not in the installed files. The provided files contain anyway only some convertion tables, and nothing more…

During my hard time few months ago, I noticed that if I’m not connected to the corporate network, the BSOD does not appear, or appears much rarely than if I was connected to the corpnet. Initially I suspected that somehow the system does not like the newly installed stuff and while trying to restore itself via the automated System Restore, if ends-up with this bad BSOD. Actually, I managed to have a working machine exactly by logging on without being connected to the corpnet (the notebook was undocked), and after logging on I was docking the notebook back.

Luckuly, during the time being this problem started to appear rarely and rarely (healing, magic – call it as you wish :)), and I almost forgot about it (although I was reminded from time to time by a BSOD in similar conditions at least once a month). However, Mladen’s comment raised this issue back.

I decided to try looking for solution, or at least a clue. After some search through Google, I’m almost confident that I have found the initial source of this problem. I will leave Mladen to experiment and report here :), because I am somehow not ready to risk my current stable situation. Fighting with few angry help-desk guys is not the best way 2005 to begin, isn’t it ;)?

Mladen, take a look here (originally I found this quote from this link, which in general has nothing to do with our problem). However, read carefully:

Based on the info you give … it would seem geoShell is choking on one of your startup items, or vise versa. I reckon it’s probably internat.exe that’s causing the trouble. This does nothing more than display that blue icon (with white text) in the system tray, providing you with a mouse interface to change your keyboard layout. internat.exe uses a “non- standard” method for displaying that icon in the systray (the method is actually undocumented), and it won’t display properly or perhaps even at all under geoShell. Luckily you can still switch layouts via the hotkey (left alt-shift I think.) Try disabling internat.exe and see what happens.

As it seems, this is similar behavior to what we do experience. Maybe it could help?

After some more digging out, I have found this (unfortunately, the only source I have about this is that “it was somewhere in MSDN”, and this is not a good way something to be referred to):

Internat.exe – You can end this process from Task Manager.

* Internat.exe runs at startup; it loads the different input locales
specified by the user. The locales to be loaded are taken from the following
registry key:

HKEY_USERS.DEFAULTKeyboard LayoutPreload Internat.exe loads the “EN”
icon into the system tray, allowing the user to easily switch between
locales. This icon disappears when the process is stopped, but the locales
can still be changed through Control Panel.

I am leaving the experiment to you. Remove internat.exe (rename it in safe or rescue mode) and see what happens. Please, if you find a way to kill the problem – report it here as it could be of some else’s use. I will add more to this article, if there is some progress on that issue.

„Царството на сънищата”

„Царството на сънищата”

Posted on by Doncho

Преди няколко дни Йовко ми посочи разказът на Григор Гачев “Царството на сънъщата”. Свалих го и в забързаното ежедневие го зарязах на бюрото си, разхвърлян из останалите документи. Днес – опитвайки се да запълня малко време (всъщност не ми се започваше да върша работата, която бях планирал), реших да поразтребя десктопа си, и случайно намерих разказа отново.

Започнах го като на шега – просто да видя за какво ще става въпрос. И ме хвана така здраво за сърцето, че щях да се разрева като магаре. Защото това не е просто разказ – това е животът, в цялата му простота, мъка, радост, драма и болка. Григор буквално е хванал Дяволът за рогата с този разказ. По средата на четенето :Веси: реши да дойде и да види какво става с мен. И не можа да разбере – аз успях да прикрия тежкото вълнение, което ме беше обзело. Взех я при мен, зарязах ноутбука… просто ми се прищя за секунда да сме само двамата някъде, далеч от ежедневните шумове, планове, претенции и изисквания, дори далеч от ежедневната любов на близките ни – просто само двамата, за да мога да и обяснявам дълго и широко за този разказ и за чувствата, който той е извикал у мен. Да и се оплаквам, защото обясненията ми най-вероятно щяха да звучат така.

Уви – нямахме нито толкова време, нито тази възможност. След малко тя изтича отново (малкия бил целият мокър, баба Веси я повика за нещо, и така тя отлетя). А аз продължих – и скоро разказът свърши.

Първото впечатление, след като прочетох последната страница, беше все едно животът свършва. Въпреки нелошият за героите край. И въпреки надеждата, която струи от един иначе толкова тежък разказ. На мен ми се щеше разказът да продължи… да продължи усещането за близостта с хората там.

Браво, Григоре! Познавам те само задочно – от думите на Йовко за теб, както от това, което съм прочел в нашенският Интернет. Знам (пак от опитът ми с Йовко :)), че хора като теб вероятно мразят да се пише така за тях – но аз не мога да остана безучастен към това, което твоята творба провокира у мен.

Не знам дали бих издържал да се запозная и на живо с теб – просто се опасявам, че от една такава среща ще се окаже, че си твърде обикновен – а не е лошо човек да има своя собствена представа за писателите, които харесва. Пиша „писателите” и си мисля, че напълно заслужаваш това определение! Очаквам с нетърпение още твои творби. И още живот, сякаш вграден в тях. Успех!

Уморен и доволен

Уморен и доволен

Posted on by Doncho

Въпреки вчерашните закачки на приятелите, днес реших да си изпълня колоездачния експеримент и да опитам да достигна с колелото от къщи до офиса, като засека времето и видя доколко е възможно това да се прави ежедневно (евентуално и независимо от метеоролозите).

Като резултат от експеримента се налагат следните изводи:
* Разстоянието не е малко – може би е около 6 км. Засега не съм се връщал (тази вечер така или иначе трябва да се върна), и имам чувството че при връщането ще видя повече зор поради факта, че наклонения терен на връщане няма да е в моя полза
* Сутринта не беше особено студена (около 0 градуса), но въпреки това в началото чувстваш леко студ. След 500м обаче си загрят и доволен, и усещаш как кълките ти са студени чак като влезеш в топлия офис. Мисля си, че студът няма да е проблем, ако не е по-студено от -5 например. Около нулата е напълно приемливо.
* Преодоляването на разстоянието определено си беше физическо усилие. Аз съм един кекав програмист, доскоро свикнал да си вози ГЗ-то в кола. Напоследък обаче намирам някакво странно (перверзно?) удоволствие в това да се чувствам уморен – онзи ден без никаква причина ми се прищя да търча към спирката, и търчах като побъркан (след това чаках 7 мин, защото естествено аз си бях предвидил времето да ходя, а не да търча). Та и днешното каране ми се видя приятно, но предполагам ако направя това ежедневие ще има моменти, когато хич няма да ми се иска да въртя педалите :).
* Времето е същото като времето, което ми е необходимо да стигна с автобуса. Направо не повярвах на очите си – явно автобусът доста обикаля (а и аз имам около 12 мин пеша след това от спирката до офиса)
* Въпреки ветровитото време, вятър на велосипедната алея нямаше. Алеята се намира в гората, много на завет и поради това вятърът го усетих само за около 50 м преди офиса (когато излезнах от алеята на пътя). Въпреки това при дъжд или сняг ще е почти невъзможно да се търчи с колелото :(.

Основните пречки да направя това нещо постоянно начинание са:
* Зимата. Все пак – Декември месец сме. Пролетта вероятно ще е по-различно, да не говорим за лятото. Сега още е твърде студено и твърде тъмно, но с удоволствие ще си карам колелцето когато се затопли (т.е. – стане поне 8-10 градуса среднодневна температура).
* Умората. Малко е неприятно да влезеш поизпотен в офиса. Или трябва да го давам по-спокойно (което не може да стане предвид времето, разстоянието и щурият ми характер). Но пък бързо изсъхнах, а ако човек се е къпал преди не повече от месец (:-P), смрадта не е чак толкова зле 🙂 :).
* Набутването за карта. Едва ли ще мога да правя това всеки ден, дори пролетта. Т.е. – карта за транспорт така и така ще купувам, а като човек има карта – става несериозен. Друго си е ако знаеш, че трябва да дадеш примерно ЕУР 8 за билетчета днес (не че тук това е особено голяма сума, ама помисли си баба ти колко време живее с тия пари в БГ, а 🙂 ?). Но аз няма да имам тези черни мисли, защото ще имам карта.

Хубавото от целия експеримент (който още не е приключил – следобед ми предстои езда обратно) е, че когато имам желание и когато времето позволява – ще мога да си правя едно прекрасно разкършване преди и след работа, от което всички ние, заспалите компютърни ГЗ-та (като Влади и Пейо, дето вчера бяха много сладкодумни ;)) имаме нужда :).

WP 1.2.2 Upgrade

WP 1.2.2 Upgrade

Posted on by Doncho

Тези дни се появи WordPress 1.2.2. С оправен онзи досаден бъг в Last-Modified, заради който изръчках половината от моите приятели, докато го оправят.

И днес реших и аз да ъпгрейдна към 1.2.2. Засега – безболезнено. Единственият плъгин, който отказа и беше засега премахнат, е Статистиките на DElyMyth. За жалост, изглежда MySQL на моят провайдер е бил ъпдейтнат, което е довело до спиране (кой-знае още кога) на плъгина. Едва ли е от ъпгрейда – грешките, които видях нямат много общо с WordPress 1.2.2, а са си чисти MySQL грешки.
Както и да е – това не е толкова важно. Ще продължа както преди – с webcounter.

Засега нямам още кой-знае какви впечатления от новия WordPress. Дано не съжалявам.

Огнената лисица проговори на български!

Огнената лисица проговори на български!

Posted on by Doncho

Онзи ден мернах новината в Linux-bg за това, че Firefox има вече български превод.

Поздравявам авторът на превода Милен Иванов за куража и за многобройните часове работа! Със сигурност това си е било сериозно предизвикателство. Превеждал съм едно-две неща, та мога да си представя какво е. Сега благодарение на неговия (и евентуално на екипът му) труд ще може да работим на български език с този прекрасен браузър!

За жалост, когато се ползва под Windows Firefox има някакъв проблем с автоматичното включване на превода. Понеже масата Windows-и са на английски език (не-българизирани), Firefox нещо се обърква и въпреки българският локал на системата той тръгва винаги на английски. Един от коментарите в новината за превода в Линукс-БГ даде отговора и на този проблем.

За пълнота ето ви механизма на инсталация на българския превод. Използвал съм посочените материали и малко мой личен опит:

* Сваляте пакета на българския език. Ако просто кликнете в/у линка, има голяма вероятност Firefox да се заяде, че сайтът не е в списъка от сайтове, които могат да инсталират пакети. Това се прави за ваша собствена безопасност и е много добре, че го има (макар да е малко досадно). Ако се появи – или сваляте пакета (Save as…) или включвате сайтът, от който Firefox се оплаква в посочения списък (кликвате десния бутон в/у съобщението за блокирания пакет и редактирате настройките)
* След като инсталирате пакета, рестартирате Firefox
* Ако Firefox не тръгне на български след рестартирането, трябва да инсталирате и пакета Locale Switcher. Той ще ви добави едно подменю в Tools (Инструменти), откъдето ще може да си сменяте предпочитания език на работа.

Ако имате проблеми – питайте. Ще се радвам да помогна!

Актуализация от 24 Октомври 2005: Връзките по-горе (засега?) не работят. Може да опитате да свалите българския пакет от Download.BG. Имайте впредвид, че може би няма да е за последната версия, но пак ще работи доста добре (просто някои текстове няма да са преведени).

Паразит

Паразит

Posted on by Doncho

Днес освен в дърводелец се преквалифицирах и в паразит. Всъщност – в Интернет-паразит.

Ако четете тук, би следвало да знаете че в новия апартамент няма да имам Интернет дълго време. Няколко причини:

* TDC, като бивш държавен монополист, са доста бавни. Отнема им между 4 и 6 седмици да конвертират телефонната линия в ADSL.
* Aко фирмата ще плаща (защото го има в договора ми) – трябва да е точно ADSL точно от TDC. Няма начин за друго. Т.е. има, но трябва аз да си го плащам. А не ми се ще
* Все още нямам дори стационарен телефон (имам само телефонен номер). Стационарния телефон ще дойде на 09.12. или ден-два след това. Т.е. – модем също не може да се ползва.

На фона на всичко това бях доста отчаян. И отчаянието тази вечер ме подтикна да пусна ноутбука и да се настаня до стената, надявайки се да има наоколо unsecured wireless. И такъв се намери, слава Богу. Интересното е, че името е същото като това, което наблюдавах в старата квартира. Явно някой си купува стандартен хардуерен рутер, и след това го пуска без да защити мрежата си.

Та значи, страх не страх – реших да се пробвам. И в момента съм закачен към въпросната wireless мрежа, с много ниско ниво на сигнала, но все пак се радвам на доста добра мрежа. Явно “гостоприемника” ми има поне 1 МБит/сек трансфер, като гледам как зарежда сайтовете.

Малко ме притеснява да не би да пострадам някакси от това паразитиране. Примерно – як полицейски антибиотик, ако “гостоприемника” потърси “лекар”… Аз предполагам, че човека си е защитил Internet Connection Sharing-а (да речем – само едно IP да дава DHCP-то), но е пропуснал да защити самата wireless мрежа. И понеже това е Windows ICS (като гледам работещата конфигурация при мене), а аз съм със статичен IP, но валиден за дадената мрежа – всичко си работи…

Не знам какъв е закона тук. Аз дефакто щета не нанасям освен ако не му е безлимитен трафика на гостоприемника, а дори и да не му е, единствената щета би се явила допълнителния трафик. Не смятам да го товаря много – просто ще си свалям пощата и ще си браузвам по малко… колкото да не се чувствам самотен :). Е, и ICQ разбира се. Но Скайп засега няма да ползвам – той товари и може да се стигне до неприятни усложнения на паразитирането.

Направо ми е свръх любопитно дали се усещат за паразита или не. Предвид леймърско настроения wireless – или не им пука, или не се интересуват. Така или иначе – засега смуча Интернет и съм доволен… да видим дали няма да ми носите цигари в някой копенхагенски затвор :). Ако няколко дни минат ОК, и ако Веси се навие, като нищо ще купя една антенка и ще закача и десктоп ПЦ-то, та да има жената и тя интернет през деня (защото десктоп ПЦ-то ми е в средата на стаята, а сигнала е мизерен и не стига до него).

Theme: Overlay by Kaira.  Extra Text