Днес бяхме целия екип на първото team building събитие, на което присъствах откак се присъединих към екипа.
Обикновено в България като казвах team building се имаше впредвид “някъде на кръчма, с чаша в ръка, и да си кажем истината на няколко ракии”. Е, тук беше по-различно! Всъщност – много по-различно.

Team building-ът беше нещо като целодневен семинар, на който се разискваха неща като на кой каква е ролята в екипа, какви са под-екипите, в които всеки от нас евентуално може да участва, имаше практическа тренировка – отработване на няколко често случващи се ситуации (заедно с изводи за добрите идеи и за грешките, които всеки от подекипите даваше).

Радвам се, че денят който започнах обладан от скептицизъм, завърши с убеждението, че сега познавам много по-добре хора, които бях виждал само по физиономия из офисът. И въпреки спешните задачи покрай поредния клиент с проблеми – въпреки тях не мога да кажа, че денят беше загубен или излишен. Имаше нужда… и това ще се вижда все повече и в бъдеще!

Днес изпълних едно обещание, което бях дал толкова отдавна, че чак ме е срам да кажа откога.

Преди (известно) време бях обещал на :Веси: да и подаря портативно “нещо”, което да може да свири. Обещанието датира толкова отдавна, че отначало беше за walkman, след това за CDman, и накрая за MP3 player. Сами може да си направите извода кога го бях дал…

И така в сряда вечерта реших да пристъпя към изпълнението му. Тръгнах рано от работа, което направо си беше чудно като се знае в какво положение в момента сме. Но просто не можех да се понасям вече, и без това другия ден пак заминавахме за Архус, и без това за денят вече се бях изчерпал.
И затова реших да зарежа работата и да отида да видя какво има на пазара на MP3 player-ите в Дания. FONA изглеждаше едно подходящо начало, още повече че имах директен транспорт до един от близките им магазини.

В магазина погледът ми мина постепенно през следните варианти:

* Creative MUVO

* Creative ZEN

* Creative Portable MediaCenter

* Apple iPod

* PackardBell AudioDream

Желанието на Веси беше нещото да е със зареждаема батерия и да има FM радио. Разбира се, важно беше и да е малко, и да е с нормална цена. Веси не е такъв маниак като мен – аз сигурно щях да искам Media Center-ът. Цената също беше важна – няколко пъти тя ми показа, че ако е твърде скъпо, едва ли ще я зарадва толкова! Странно… не бях чувал такова нещо за много скъпото бельо, но явно от нейна гледна точка бельо и електроника са различни неща (и като че ли приоритетите са за бельото, хмм, странно)!

Огледах аз джаджите, и веднага отхвърлих Media Center-ът. Средна цена около ЕУР 600 определено щеше да е нещо, което много да ядоса Веси – макар и страхотно устройство, все пак това са доста пари. Е, щеше да може да гледа и DivX, но като че ли това не и беше целта. Може би и защото щеше да се притеснява какво става с устройството, докато тя е в басейна или сауната… не знам – просто искаше по-евтино устройство.
Creative MUVO също отпадна, понеже беше със сухи батерии. А тя искаше нещо, за което да не и пука чак толкова дали е включено или не – нещо, което да може да се зарежда и да кара дълго време.
Изборът остана върху две от устройствата със сравнително висока (около ЕУР 300) цена, и AudioDream-ът, който беше най-евтин, но като че ли интегрираше всички изисквания.

Като подържах “опитното” устройство, реших това да бъде! За съжаление в магазина имаха само “опитното”, което не се продаваше – трябваше да отида до FONA/Norreport – складовата им система показа, че единствено там има 9 бройки от заветното плейърче.
Речено-сторено. След 25 минути бях пред магазина, и с бяс (почти пяна на уста, мда!) установих че той затваря в 18:00, а аз бях там в 18:12. Явно нямаше да е този ден, и явно щях да пропусна тази оферта поради двудневна командировка, която ме чакаше, и която започваше рано на следващия ден.

Прибрах се ядосан, и през цялата командировка ми се случваше да се сетя за това и да се чудя дали ще имам късмет!

И днес сутринта хванах Веси за ушите и я повлякох към FONA/Norreport. Изненадата си е изненада, но по-добре ми се виждаше тя да го погледне и сама да реши дали и пасва, още повече че аз не очаквах да са останали от тези устройства, а исках да и купя нещо – т.е. щях да отивам на един от скъпите варианти. Така че по-добре ми беше ако тя е с мен!

В магазина с удивление видях, че все още има една бройка. Явно за два дни не са изчерпали количеството, и ние имахме късметът да купим последното устройство :). Веси го хареса, и доста време му се радва като дете… Понеже съботата беше много натоварена откъм събития, Веси нямаше желание да се учи как да синхронизира – оставихме го за неделя. Аз го заредих и изпробвах – и съм много доволен от резултатите. Ще видим дали това е правилният избор – времето ще ни каже :).

Днес мисля, че унищожихме проблема, поне в по-голямата му част.

Хубавото е, че клиентът скоро ще е в крак. Лошото е, че се случи така че повечето светлина беше в/у мене. Истина е, че аз като разработчик, в крайна сметка открих дефекта. Но е истина, че другите около мен нямаха шанс (те не знаят С++), но и аз нямаше да успея да го оправя, ако колегите не бяха си свършили перфектно и тяхната работа.

Трябва да запомня това, защото аз бих се подразнил, ако бях на тяхно место.

Чакаме утрешния ден, който трябва да потвърди, че всичко е ОК. Дано!

Днес пристигна новият служебен “телефон”. Слагам кавички, защото това е устройство с Windows Mobile 2003 SE, т.нар. Pocket PC Phone. Единственото свястно ревю за него е на руски език. Имаше и на норвежки, но този нещо не го чаткам, и затова се отказах ;).

Мога да кажа, че на този етап единствено съм впечатлен от възможностите, които това устройство дава за така търсения от големите фирми collaboration (даже и не мога да намеря свестен термин на български). Където и да си, през GPRS-ът получаваш почти мигновено новата поща или информация за предстоящи събития. Клавиатурката му е малка, но засега намирам че може да се пише на нея – разбира се не “Война и мир”, а кратки (но не и съвсем телеграфни, както би било от ГСМ) съобщения.

Тепърва започвам да си прехвърлям всички контакти и срещи от моето старо Ipaq 1930, и със сигурност бая работа ще ме чака. Но началото вече е положено. Единственото, което засега категорично не ми хареса – това е така наречената “камера”, която това устройство претендира да има. Пълен боклук – засега една свястна снимка не съм направил. Може и да бъркам нещо, но… едва ли. Просто явно не е имало и възможност за нова камера :(…