Моят туитър, останалото би следвало да го знаете 🙂

От блога на Вени Гюрова научих за поредната онлайн петиция. Понеже споделям по-голямата част казаното в петицията, ще я подпиша и аз.

В същото време обаче Алекс ми хвърли много интересна статия в “Дневник”, която показва една съвсем друга финална картинка:

Шоуто на “спасителите Саркози” ядоса Брюксел и Берлин, пише в пространен материал за освобождаването на българските медици електронното издание на германското списание “Шпигел”. Според него, в европейската и германската столици били раздразнени от арогантността, с която френският президент и неговата съпруга се опитали да оберат плодовете от дългогодишните преговори между ЕС и Либия по въпроса за българските медицински сестри и лекаря Ашраф.

(за повече: статията)

Познавайки точността на германците и в същото време и способността на французите да _показват нещата_, червейчето (даже направо гигантският Аракиски пясъчен червей) на съмнението ме загриза. Ще стане много интересно, ако това наистина е вярно. Представяте ли си какъв срам ще берат? Защото тях, френските политици, ги е много повече срам от нашите. Нашите, знаем, отдавна са ампутирани от срам.

Като заговорихме за срам, ето я и днешната еманация на срам: МВР си поръча писатели. Ето ги и коментарите на Симион, Валери и Ясен. След това, което те казаха, аз нямам кой-знае какво повече да добавя. Поредното доказателство на твърдението ми от по-горе за ампутацията на срам. Румен Петков [все още вътрешен министър] е тръгнал да прави PR не само в офисите на в-к ДУМА (или други парцали от типа на часовникарите или ТРУП), той направо пазарува “история на едро”. Защото какво е една книга, ако не бъдещо историческо свидетелство?

> Българските писатели ще разчитат на ежедневните си човешки контакти и впечатления в трудните делници на служителите от МВР.
>
> Очаквайте нови творби, в които честта и професионализмът не са само думи, а съдба и призвание за хората в полицейски униформи, заяви в отговор Николай Петев.

Блестящата, но закъсняла с около 30 години идея на вътрешния министър (и) този път не е свързана с борбата с престъпността. За която всъщност българските данъкоплатци му плащат. Не, тя е свързана с още малко връзки с обществеността. Писателите, разбираш ли, се наели да допишат иначе нелошата трилогия на Андрей Гуляшки. “Приключенията на Авакум Захов” ще се възродят, с едно такова съвременно звучене. Аз лично предлагам няколко потенциални сюжета, които според мен ще дадат едни такива стойностни романи:

* __Мокрите приключения на Петко Руменов__. Цялата си служба бил просто един народен, дребен рогат добитък, разузнавачът Петко Руменов получава секретната задача да замърси до неузнаваемост водата на малък фонтан в центъра на още по-малък град. Целта е ясна: вонята от деянието да прогони мръсните империалисти, окупирали околофонтанните площи с цел ядене на сандвичи Мак Доналдс и пиене на иначе упадналата напитка Кока Кола. Задачата, разбира се, е изпълнена успешно и младият разузнавач получава следващото си назначение (но за това, в друг роман).

* __Как се каляваха блогарите__. В тази вълнуваща повест ще се разказва за червен комисар, който получава нелеката задача да поведе фронтът срещу съвременната интернет-измет (заклеймена вече от уважавани медии като “24 клоаки”). Младият комисар, с цената на кански труд и поредица безсънни нощи, и разбира се с помощта на блестящите експерти от комисарският си екип, успява да установи местоположението на един от блогарите. А именно – интернет пространството! С помощта на модерни експертни подходи, най-вече използвайки Интернет=хрътки от дир.бг, както и други хакерски благини, блогарят бива изтикан от Т1 мрежата, в която витае, и бива приклещен в 14.4 килобитовия модем на комисаря. След това, използвайки обикновени кримпиращи клещи, но пък добре подкован идеологически, комисарят го измъкнва през цокъла на модема директно в стаята си. Блогарят бива заклеймен публично, “24 клоаки” публикува даже и матрял по случая. На блогаря му се дава да подпише предбрачен договор, в който се казва че ако някога си позволи да се ожени за червеният комисар, ще бъде принуден до края на живота си да пише на 6lyokavitza. Всички (освен интернет-изметта, разбира се) са щастливи и пеят Интернационала. (това дори може да стане даже сценарий и на музикален филм)

* __Защо започна войната със Швеция__. Кратък футуристично-исторически очерк, който описва как благодарение на активната [не]намеса на органите на реда при убийството на почиващ (и вече починал си окончателно) шведски турист се стига до първата вътрешна за ЕС война. Швеция, една иначе голяма, но безобидна монархия от руси и яки туристи обявява война на България. Поради очевидната отдалеченост на двете страни всички отчаяни опити поне за едно сражение като за кумова срама са провалени. Тогава войната се пренася по нашето черноморие, където ротата на същия сержант, чрез активни [без]действия успява да ликвидира цял полк шведски туристи. И няколко германски по погрешка (кой им е виновен на германците, че и те са руси повечето?). Главният [без]действащ е награден от Петко Руменов (нали ви обещах продължение на първата книга) с орденът “Жълтата армия”: специалнен орден за специални услуги, учреден по случай 10 годишнината от отравянето на един малък градски фонтан.

Идат ми още доста свежички идеи, но засега ще спра до тук. Нека и съюзът на българските писатели да свърши някаква работа, а?

Смятам, че си струва да публикувам тук един призив, който получих преди седмица:

> УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

> Във връзка с честването на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Държавната агенция за българите в чужбина е разработила и публикувала на своя сайт продукта “Език свещен на моите деди” – онлайн самоучител по български език за начинаещи.
>
> Помагалото е предназначено за лесно и забавно изучаване на нашата азбука и някои основни правописни правила. Можете да го намерите на следния сайт
>
> http://www.aba.government.bg
>
> Главната целева група са децата на българите, живеещи в чужбина, които разбират и говорят в някаква степен български език, но имат затруднения с писаното слово.
>
> Продуктът е естествено продължение на предприетите до момента стъпки от страна на Агенцията по запазването и развитието не само на родния език, но и на българската идентичност сред нашата диаспора и особено сред представителите на най-младото поколение – като провеждане на две кръгли маси с участието на преподаватели по български език от десетки страни по света, разработване на упражнения за запознаване с българската азбука, публикуване на игри-пъзели с картата на България и т. н.
>
> Моля за Вашето съдействие за популяризиране на самоучителя по български език сред максимален брой наши сънародници.
>
> *ПОСОЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КОПЕНХАГЕН*

Един от редките случаи, когато дейност на държавна агенция заслужава похвала и признание. Дано не изоставят проекта, а го развиват и подобряват. При повече от милион българи в чужбина (още не са, ама е станат, спокойно) това е изключително полезен продукт.

Ако някога детето ми учи в чуждо училище, този сайт ще помогне то да знае писмен български.

Днес прочетох много интересен материал от блога на Нели Огнянова. В него има връзки към случаи на хора, подведени под отговорност за влизане в не-техни wireless мрежи.

Според мен е пълна глупост който и да е да има претенция, че съм влязъл в неговата отворена (Open) wireless мрежата му и съм я използвал за достъп до Internet. Може да има претенция само и единствено ако аз съм извършил това разбивайки кода му за достъп, или ако ставайки част от неговата мрежа съм достъпвал частните ресурси. Принципно, всичко което е с регламентиран достъп, се води частен ресурс. Всичко, което не е – това е общ ресурс.

Ще се опитам да изясня малко по-подробно.

Wireless мрежите може да се настроят по 2 начина:

* Отворен достъп: всеки може да се включи и да използва мрежата
* Защитен достъп: за да станеш част от мрежата, трябва да знаеш ключът за достъп,а в някои случаи – и името на самата мрежа.

Ако някой си е оставил мрежата отворена, аз като любознателен човек имам право да вляза в нея и да си свърша работата, която имам. Ако той има претенции относно някакви ценности, съществуват съответните ресурси, с които тези ценности се защитават достатъчно ефикасно. Ако даден компютър е оставен изцяло отворен, това означава че всеки с достъп има право най-малкото да види какво има на него.

Тук вече въпросът опира и до компетенцията. До това, че Сульо и Пульо си купуват безжични маршрутизатори (по $30 са най-евтините май) за у тях си, инсталират ги в локалната си мрежа и го оставят отворени, защото така им е по-лесно. И след това се сърдят, че някой влязъл и им “навъртял” гигабайти интернет трафик. Или че някой влязъл и им източил порното от (отворения) споделен ресурс на домашния компютър.

Настройката “отворена безжична мрежа” е точно за това – за да може _всеки_ да влиза и да ползва. Затова ги има т.нар. hot-spots, в които всеки първо влиза, след това си плаща за достъп.
Настройката “ресурс с публичен достъп” е точно за това – за да може _всеки_ най-малкото да го прочете.

За всички други случаи има ефикасни (и лесни) методи на защита.

Да се надяваме, че на някоя необразована технически политическа кратуна няма да и хрумне да измисли и криминализира деяние “неоторизирано включване в отворена wireless мрежа”. Но като знам нашите кратуни, като нищо и това да се получи – примери колкото искате.

От известно време експериментирам Live Archives, които засега се намират на тази страница.

Още малко чудене и ще взема да ги сложа в sidebar-а отдясно, мисля че са готови за масова употреба.

Излязъл преди 12 часа, още топъл, топъл. Един кратък WinDiff на промените между 2.1.2 и 2.1.3 беше достатъчен да се хвана за главата. Явно трябва да се минава към тази версия, повече от задължително!

Удобството на новия хостинг е, че мога да спра целия сървър, за да не стане междувременно някоя шашма, докато файловете са частично подменени. Преди това обаче – задължителен архив на всичко и още по-задължително сравняване какво по-точно е променено.

Променените файлове са сравнително малко:

> wp-comments-post.php
> wp-login.php
> wp-trackback.php
> xmlrpc.php
> wp-admin\admin-db.php
> wp-admin\admin-functions.php
> wp-admin\admin-header.php
> wp-admin\bookmarklet.php
> wp-admin\custom-header.php
> wp-admin\edit-comments.php
> wp-admin\edit-form-advanced.php
> wp-admin\edit-page-form.php
> wp-admin\link-manager.php
> wp-admin\page.php
> wp-admin\post.php
> wp-admin\upgrade.php
> wp-admin\upload-functions.php
> wp-admin\upload.php
> wp-admin\user-edit.php
> wp-admin\import\blogware.php
> wp-admin\import\dotclear.php
> wp-admin\import\livejournal.php
> wp-admin\import\mt.php
> wp-admin\import\wordpress.php
> wp-content\plugins\akismet\akismet.php
> wp-includes\author-template.php
> wp-includes\bookmark-template.php
> wp-includes\bookmark.php
> wp-includes\category-template.php
> wp-includes\category.php
> wp-includes\classes.php
> wp-includes\comment-template.php
> wp-includes\comment.php
> wp-includes\default-filters.php
> wp-includes\feed.php
> wp-includes\formatting.php
> wp-includes\functions.php
> wp-includes\general-template.php
> wp-includes\link-template.php
> wp-includes\pluggable.php
> wp-includes\post.php
> wp-includes\query.php
> wp-includes\registration.php
> wp-includes\rss.php
> wp-includes\script-loader.php
> wp-includes\theme.php
> wp-includes\user.php
> wp-includes\version.php

Хубавото е, че ъпгрейда не изисква да се модифицира отново _wp-includes\wp-db.php_.

Горещо препоръчвам на всеки да надгражда – от това, което видях като разлика с 2.1.2, нещата са “интересни”! Ако не желаете някой ден да се разделите с базата си данни – давайте към 2.1.3.