По пример от анима и Петър Пенчев

Днес получих този инвестиционен анализ:

Инвестиционен анализ 2002 г.Ако миналата година беше купил акции на Nortel Networks за 1000 евро, сега щеше да имаш 59 евро.Ако миналата година беше купил акции на Lucent Technologies за 1000 евро, сега щеше да имаш 70 евро.Ако миналата година беше купил акции на Alcatel за 1000 евро, сега щеше да имаш 170 евро.НО: Ако миналата година беше купил бира за 1000 евро и я беше изпил цялата, сега щеше да имаш 380 евро от върнатите празни шишета…

Като се замисля – прави са хората! Затова и инвестирам в бири, но все по заведения…

Бих искал още веднъж да благодаря на Дилян за адекватната реакция и за проявеното разбиране. Моля погледнете коментарите за повече информация. Хора като Дилян помагат да остава у мен надеждата за бъдещето.

 Оставям оригиналният текст за пълнота на блогът.
----------------------------------------------------

Всички крадем. Крадем от себе си, крадем от работодателят си, крадем и от всички останали, които също крадат. Крадем софтуер, крадем хардуер, крадем каквото ни падне. Толкова сме се усъвършенствували, че дребните ни кражби въобще не ги забелязваме, а на големите кражби викаме “държавна политика”.
Дано ме разберете правилно. Не говоря за кражбата от тип “бухалка по главата”. Поне не само за нея.
Основната ми мисъл е за това да (пре)използваш [справедливо, според теб] дадена идея, текст, програма (код), труд – абе каквото и да е. В повечето случаи преизползването на тези неща не е забранено. В някои случаи обаче е некоректно. Поне е некоректно, когато не уведомяваш автора, че си го преизползвал, въпреки че можеш да го направиш.
Повод за тези ми писания е следната част от лична страничка. Ясно се вижда, че човекът няма скрупули да покрадва текстчета, които са му интересни. С цел страничката му да е интересна. Трудно ми е да го осъждам – и аз правя понякога. Но винаги се позовавам на източникът. И ако е възможно искам предварително разрешение от “източникът”. Очевидно негова милост Дилян Стефанов Чернев не смята уведомяването за необходимо. Жалко – изглежда переспективен човек. Съгласен съм – поне е оставил откъде го е взел. Но да беше питал. Там, откъдето го е взел, изрично си пише, че никакъв материал не може да бъде (пре)използван без съгласието на автора на сайта, и че единственият начин да се получи това съгласие е, като попитат автора.
Аз съм против тези кражби. И в момента ме е срам от това, че официално съм показал, че и аз съм от това крадливо племе. Но не мога да го изтрия – казан блог-хвърлен камък. Жалко и за мен 🙁 !

Днес минахме на лятното часово време. Сигурен признак, че лятото наближава. Макар че около нас това почти не се усеща засега.
Малкият пак е болен… От петък киха и кашля – не му обръщахме кой-знае какво внимание. Снощи обаче температурата си каза своето. И сега чакаме лекар. И пак лекарства. И пак баба му ще го отнесе най-здраво.
В моменти като този ми се иска направо да го натоваря с майка му в колата – и в София с нас. Тянко и Цонка ще го преживеят някак. Но знам, че това са само думи – едва ли ще намеря достатъчно воля за да се сблъскам и с този комплект от проблеми. И засега той ще остане пак тук, в Пловдив, а ние ще търчим всяка седмица по маршрута, за да можем да прекараме поне 2 дни с него. Дано само традицията, която се е установила (всеки път все с нас да се разболява) да свърши с лятото.
Времето тук е мрачно. И сигурно, но не само заради това и настроението е такова. Трябва да пиша една форма за download на KeePassPPC, но не ми се пише. На другата машина пека поредните серии на Приятели. Дано Невена им се радва – инак загубено време ще е.
Вчера, докато не бяхме сигурни че е болен, излязохме с Ангел. В кафето сервитьорките се видяха в чудо, наедно с баща му – децата нямат спирачки. Но “Скалата” са я направили доста шикозна – особено след като се усвоили онази дупка в тепето и са направили малка кафе-бар заличка вътре. Ангел добре я разучи, а и ние като го пуснем в нея можехме да сме спокойни, защото няма друг изход освен през нас :). Сигурно това заведение ще ни стане от любимите за съботно/неделно кафе – само да беше малко по-голямо детето, та да разбира че събирането на всички пепелници от свободните маси и подреждането им където свари из заведението не е много добра идея и прави сервитьорките малко нервни.
Сега идва времето да натисна Publish и като гледам разхвърляните си мисли – сериозно се колебая. Станало е традиция съботно/неделните постинги (доколкото ги има) да са мрачни – не знам защо. Дано времето се оправи скоро…

Вчера се регистрирах в Orkut. За незапознатите – това (поне на мен) ми прилича на виртуална социална мрежа от познати, имащи своите познати и т.н. С нейните си общества на различни теми, с нейните си начини да покажеш дали харесваш някой (и как) и т.н. и т.н.
Стана ми много интересно. Замислих се – дали това не е поредният Интернет феномен, на който сме свидетели?
Жалко само, че не поддържа добре кирилицата. Така и така са тръгнали да правят услуга за цял свят – защо не са направили Unicode support-ът по-добър 🙁 ? Да се надяваме твърдо, че за в бъдеще и това ще стане…
За всички мои приятели и познати, които ще последвате моя пример – за вас е връзката по-горе. След това заповядайте в моя профил… и ако ме смятате за приятел – за мен ще е удоволствие да влезете в моята мрежа (а и аз във вашата).

Снощи имах ужасна нощ :(. Силно главоболие, будех се много често, въртях се като шило цяла нощ. Кошмар :(. Случва ми се, мисля, за първи път – и дано да не се повтаря много често.
Най-лошото е, че не успях да разбера защо – нямах никаква причина да е толкова зле, като изключим това че си легнах с главоболие – дежурното понеделнично главоболие, предизвикано от ставането в 0530, ранното шофиране до София, цял ден работа, и лягане не по-рано от 2300.
Не пожелавам на никой такава нощ. По едно време дори си мислех да стана и да изчакам да се съмне. Ако имах интернет – със сигурност щях така да направя. Но в София все още нямам – квартирни неволи, какво да правиш… Твърдо се надявам скоро да оправя и този “проблем”!

Днес Ирина ми изпрати този картинен разказ. В него се разказва за гр. Припят – градът, който се намира на около 4 км. от Чернобилската АЕЦ. Една зловеща история.
Поводът да споделя това с вас е, че тези дни из блозите на моите приятели, че някой възнамерявал да ходи на екскурзия до Чернобил (за жалост – не помня кой беше, надявам се да чете тук). Прочетете това, и пак си помислете. Истина е, че живота си е ваш, но всеки човек има много познати, за които той е близък и скъп. Та помислете и за тях…
Колкото до материала – гарантирам ви – започнете ли да четете, ще го прочетете целият. Независимо колко страшен е той!