Днес минахме на лятното часово време. Сигурен признак, че лятото наближава. Макар че около нас това почти не се усеща засега.
Малкият пак е болен… От петък киха и кашля – не му обръщахме кой-знае какво внимание. Снощи обаче температурата си каза своето. И сега чакаме лекар. И пак лекарства. И пак баба му ще го отнесе най-здраво.
В моменти като този ми се иска направо да го натоваря с майка му в колата – и в София с нас. Тянко и Цонка ще го преживеят някак. Но знам, че това са само думи – едва ли ще намеря достатъчно воля за да се сблъскам и с този комплект от проблеми. И засега той ще остане пак тук, в Пловдив, а ние ще търчим всяка седмица по маршрута, за да можем да прекараме поне 2 дни с него. Дано само традицията, която се е установила (всеки път все с нас да се разболява) да свърши с лятото.
Времето тук е мрачно. И сигурно, но не само заради това и настроението е такова. Трябва да пиша една форма за download на KeePassPPC, но не ми се пише. На другата машина пека поредните серии на Приятели. Дано Невена им се радва – инак загубено време ще е.
Вчера, докато не бяхме сигурни че е болен, излязохме с Ангел. В кафето сервитьорките се видяха в чудо, наедно с баща му – децата нямат спирачки. Но “Скалата” са я направили доста шикозна – особено след като се усвоили онази дупка в тепето и са направили малка кафе-бар заличка вътре. Ангел добре я разучи, а и ние като го пуснем в нея можехме да сме спокойни, защото няма друг изход освен през нас :). Сигурно това заведение ще ни стане от любимите за съботно/неделно кафе – само да беше малко по-голямо детето, та да разбира че събирането на всички пепелници от свободните маси и подреждането им където свари из заведението не е много добра идея и прави сервитьорките малко нервни.
Сега идва времето да натисна Publish и като гледам разхвърляните си мисли – сериозно се колебая. Станало е традиция съботно/неделните постинги (доколкото ги има) да са мрачни – не знам защо. Дано времето се оправи скоро…

Вчера се регистрирах в Orkut. За незапознатите – това (поне на мен) ми прилича на виртуална социална мрежа от познати, имащи своите познати и т.н. С нейните си общества на различни теми, с нейните си начини да покажеш дали харесваш някой (и как) и т.н. и т.н.
Стана ми много интересно. Замислих се – дали това не е поредният Интернет феномен, на който сме свидетели?
Жалко само, че не поддържа добре кирилицата. Така и така са тръгнали да правят услуга за цял свят – защо не са направили Unicode support-ът по-добър 🙁 ? Да се надяваме твърдо, че за в бъдеще и това ще стане…
За всички мои приятели и познати, които ще последвате моя пример – за вас е връзката по-горе. След това заповядайте в моя профил… и ако ме смятате за приятел – за мен ще е удоволствие да влезете в моята мрежа (а и аз във вашата).

Снощи имах ужасна нощ :(. Силно главоболие, будех се много често, въртях се като шило цяла нощ. Кошмар :(. Случва ми се, мисля, за първи път – и дано да не се повтаря много често.
Най-лошото е, че не успях да разбера защо – нямах никаква причина да е толкова зле, като изключим това че си легнах с главоболие – дежурното понеделнично главоболие, предизвикано от ставането в 0530, ранното шофиране до София, цял ден работа, и лягане не по-рано от 2300.
Не пожелавам на никой такава нощ. По едно време дори си мислех да стана и да изчакам да се съмне. Ако имах интернет – със сигурност щях така да направя. Но в София все още нямам – квартирни неволи, какво да правиш… Твърдо се надявам скоро да оправя и този “проблем”!

Днес Ирина ми изпрати този картинен разказ. В него се разказва за гр. Припят – градът, който се намира на около 4 км. от Чернобилската АЕЦ. Една зловеща история.
Поводът да споделя това с вас е, че тези дни из блозите на моите приятели, че някой възнамерявал да ходи на екскурзия до Чернобил (за жалост – не помня кой беше, надявам се да чете тук). Прочетете това, и пак си помислете. Истина е, че живота си е ваш, но всеки човек има много познати, за които той е близък и скъп. Та помислете и за тях…
Колкото до материала – гарантирам ви – започнете ли да четете, ще го прочетете целият. Независимо колко страшен е той!

Снощи гледах K-Pax. И интересен, и страшен (чисто усещане за страх, от онова от което те побиват тръпки, когато станеш от леглото, за да загасиш лапмата), и много тъжен, и весел (в един-два изключително кратки момента). Не помня вече кой ми го препоръча, но съм му страшно благодарен. Отдавна не бях гледал филм от такъв тип, който толкова много да ме впечатли.
Сега ми е трудно да пиша за него. Отъде да започна? От това, че в началото бях твърдо убеден че Кевин е извънземен и доктора е класическият консервативен мозък? От това как към средата вече бях сигурен в убеждението си? От това, че едва ли не – подобно на пациентите в клиниката, започнах и аз да си мечтая за место като К-Пакс? Или може би от това, че и досега съм сигурен, че извънземният се беше вселил в тялото на земният си приятел след като той беше загубил безвъзвратно всичко на този свят, включително и душата си… На землянинът му оставаше само да изчака кога най-накраят биологичният му часовник ще спре, за да се раздели и с чисто физическото си съществуване.
Много неща ме впечатлиха, толкова много че все още всичко от този филм се блъска хаотично в главата ми. Може би трябваше да го гледам пак и тогава да пиша? Може би. Но време няма – ежедневието продължава.
С въздишка “rm -R K-Pax/”. До другият път!

Днес не е добър ден за ICQ :(. Особено за моето.
След срещите в ЦИД, като си седнах на работното место, открих че ICQ ме е изключило. Всеки следващ опит водеше то Incorrect Password. Логиката е желязна – очевидно е ясно какво се е случило. Моят хубав номер 818890 вече е собственост на някой друг.
Това, което определено ме притесни беше фактът, че паролата трябва да е разбита чрез сляп алгоритъм. Не е лесно парола като WP4bjnAN да се разбие – това е 8 буквено-цифрова комбинация. Най-елементарната сметка показва, че имаме 60^8 = около 167,961.6 милиарда комбинации.
Според мене – brute force е невъзможен.
Остава някой да е подслушал каналът или да е хакнал сървърите?
Друга идея?
А, да, щях да забравя – “новият” ми номер е 100,917,427.