Днес смених старата 10 Мбит мрежа вкъщи и до Змея със 100 Мбит такава. Не знам защо, моят приятел (и интернет провайдер) Влади беше много недоволен от фактът, че още съм на 10 мбит и така тегля от сайтът му с филми. Обясняваше ми, че така съм лагвал целият сегмент. А аз съм си зад гейтуей, така че… не би следвало това да е проблем. Но щом Влади каза – а и аз отдавна исках да мина на 100 мбит – ами това беше една добра причина за промяната.
Инак, днес мъчих Windows-а. След като взех благословия от Веси да слагам Федора, сега с всички сили се мъча да го срина :). Но засега не ми се удава. Ето – днес инсталирах новият бета Service Pack 2. Тайнично хранех надежда системата да стане нестабилна и да се “наложи” да инсталирам друга :). Но той, ментето му с менте, взе че оцеля. Е, първото зареждане след инсталацията на сервизният пакет мисли около 15 мин преди да зареди – точно го бях отписал – и то даде login екрана.
Та – май ще се наложи да чакам Fedora Core 2. Това е “официалният” ЕОЛ на Бозата на моята машина. Най-много да остане една малка виртуална машинка, за когато ми се наложи разработка под VC++.

Днес БТК ми видяха сметката. В преносен, слава Богу, смисъл!
Влязох в e-pay да си прегледам сметките за плащане. Хубаво – телефонните сметки бяха излезли. Не знам кой е работил по Великден, но това си е БТК – вече от тях очаквам всичко. Пловдивската ми телефонна сметка беше “нормална” – т.е. в рамките на това, което си плащам всеки месец. Не така обаче стоеше въпросът със софийският телефон – този на квартирата.
Бях тотално втрещен от сметката там. Вярно, че не говорим, ама… сметката беше 0.24 лв с ДДС. Т.е. – 24 стотинки с ДДС, т.е. 20 стотинки без ДДС ?!?!
Как да им има вяра човек? Писах на Датамакс – да видим какво ще се окаже, че (пак) е станало. Засега отказвам да повярвам на късметът си… просто БТК никога не пада по гръб – като стадо побеснели котки са, а котките никога по гръб не падат.
Последната ми “нормална” сметка беше по-миналият месец – около 15 лв. Миналият беше 8 лв, този е 0 лв, а другият – може да решат, че трябва да ми върнат някой лев… И тогава ще се почувствам наистина като в странен алтернативен филм.

Днес е един изключителен християнски празник! Воскресение Христово и Рождество – това са празниците, дали основата на нашата религия. Понеже аз не ставам за богословски думи – само бих искал да ви пожелая – на всички приятели и близки – много здраве, щастие, радост в домът и работата, и много, много хубави моменти! Дано вашите яйца са най-здравите яйца 🙂 !
Днес е ден за празник. И за почивка – работата чака. Е, дребните семейни задължения (като това да поизгорим някой и друг диск с “Приятели”) си остават, но класическата работа – тя е далеч настрани.
Снощи посрещнахме Рождеството пред църквата – в обичайната блъсканица. Едно момче припадна – не знам дали от пренапрежението на емоциите, които ни обграждаха, или от нещо не добро, което беше пил. Надявам се да се е оправил.
Запалихме свещите, послушахме камбаните и се прибрахме.
Редно е да отбележа, че това е първото Рождество от близо 11 години, което посрещнах без Веси. Причината беше малкият човек, който е част от нас – той не можеше да понесе стоенето до 0:00 часът пред църквата. И Веси се наложи да остане вкъщи. Когато се прибрах със свещицата, тя вече спеше.
Някакси странно ирационално изглеждаше цялата гледка – къщата без осветление, само на светлината от малката свещица от църквата. Опитах се да я разбудя, за да я попитам какво да правя със свещта – но тя категорично отказа да се буди. И аз оставих свещицата малко да погори, и след това я угасих. Сега си стои така в хола и се чудим какво да я правим. Сигурно ще я запазим до следващото Рождество.
Иначе днес май успях да убедя Веси за Федора на домашната машина. Само ще изчакам да излезе Core 2, и ще изчистя изстрадалата Боза (може би по-верният израз е “ще изрина”). И ще спестя един ъпгрейд, който така или иначе планирах (защото машината е станала ама наистина много бавна).
Весело изкарване на празникът и до много блогене!

По пример от анима и Петър Пенчев

Днес получих този инвестиционен анализ:

Инвестиционен анализ 2002 г.Ако миналата година беше купил акции на Nortel Networks за 1000 евро, сега щеше да имаш 59 евро.Ако миналата година беше купил акции на Lucent Technologies за 1000 евро, сега щеше да имаш 70 евро.Ако миналата година беше купил акции на Alcatel за 1000 евро, сега щеше да имаш 170 евро.НО: Ако миналата година беше купил бира за 1000 евро и я беше изпил цялата, сега щеше да имаш 380 евро от върнатите празни шишета…

Като се замисля – прави са хората! Затова и инвестирам в бири, но все по заведения…

Бих искал още веднъж да благодаря на Дилян за адекватната реакция и за проявеното разбиране. Моля погледнете коментарите за повече информация. Хора като Дилян помагат да остава у мен надеждата за бъдещето.

 Оставям оригиналният текст за пълнота на блогът.
----------------------------------------------------

Всички крадем. Крадем от себе си, крадем от работодателят си, крадем и от всички останали, които също крадат. Крадем софтуер, крадем хардуер, крадем каквото ни падне. Толкова сме се усъвършенствували, че дребните ни кражби въобще не ги забелязваме, а на големите кражби викаме “държавна политика”.
Дано ме разберете правилно. Не говоря за кражбата от тип “бухалка по главата”. Поне не само за нея.
Основната ми мисъл е за това да (пре)използваш [справедливо, според теб] дадена идея, текст, програма (код), труд – абе каквото и да е. В повечето случаи преизползването на тези неща не е забранено. В някои случаи обаче е некоректно. Поне е некоректно, когато не уведомяваш автора, че си го преизползвал, въпреки че можеш да го направиш.
Повод за тези ми писания е следната част от лична страничка. Ясно се вижда, че човекът няма скрупули да покрадва текстчета, които са му интересни. С цел страничката му да е интересна. Трудно ми е да го осъждам – и аз правя понякога. Но винаги се позовавам на източникът. И ако е възможно искам предварително разрешение от “източникът”. Очевидно негова милост Дилян Стефанов Чернев не смята уведомяването за необходимо. Жалко – изглежда переспективен човек. Съгласен съм – поне е оставил откъде го е взел. Но да беше питал. Там, откъдето го е взел, изрично си пише, че никакъв материал не може да бъде (пре)използван без съгласието на автора на сайта, и че единственият начин да се получи това съгласие е, като попитат автора.
Аз съм против тези кражби. И в момента ме е срам от това, че официално съм показал, че и аз съм от това крадливо племе. Но не мога да го изтрия – казан блог-хвърлен камък. Жалко и за мен 🙁 !

Днес минахме на лятното часово време. Сигурен признак, че лятото наближава. Макар че около нас това почти не се усеща засега.
Малкият пак е болен… От петък киха и кашля – не му обръщахме кой-знае какво внимание. Снощи обаче температурата си каза своето. И сега чакаме лекар. И пак лекарства. И пак баба му ще го отнесе най-здраво.
В моменти като този ми се иска направо да го натоваря с майка му в колата – и в София с нас. Тянко и Цонка ще го преживеят някак. Но знам, че това са само думи – едва ли ще намеря достатъчно воля за да се сблъскам и с този комплект от проблеми. И засега той ще остане пак тук, в Пловдив, а ние ще търчим всяка седмица по маршрута, за да можем да прекараме поне 2 дни с него. Дано само традицията, която се е установила (всеки път все с нас да се разболява) да свърши с лятото.
Времето тук е мрачно. И сигурно, но не само заради това и настроението е такова. Трябва да пиша една форма за download на KeePassPPC, но не ми се пише. На другата машина пека поредните серии на Приятели. Дано Невена им се радва – инак загубено време ще е.
Вчера, докато не бяхме сигурни че е болен, излязохме с Ангел. В кафето сервитьорките се видяха в чудо, наедно с баща му – децата нямат спирачки. Но “Скалата” са я направили доста шикозна – особено след като се усвоили онази дупка в тепето и са направили малка кафе-бар заличка вътре. Ангел добре я разучи, а и ние като го пуснем в нея можехме да сме спокойни, защото няма друг изход освен през нас :). Сигурно това заведение ще ни стане от любимите за съботно/неделно кафе – само да беше малко по-голямо детето, та да разбира че събирането на всички пепелници от свободните маси и подреждането им където свари из заведението не е много добра идея и прави сервитьорките малко нервни.
Сега идва времето да натисна Publish и като гледам разхвърляните си мисли – сериозно се колебая. Станало е традиция съботно/неделните постинги (доколкото ги има) да са мрачни – не знам защо. Дано времето се оправи скоро…

Вчера се регистрирах в Orkut. За незапознатите – това (поне на мен) ми прилича на виртуална социална мрежа от познати, имащи своите познати и т.н. С нейните си общества на различни теми, с нейните си начини да покажеш дали харесваш някой (и как) и т.н. и т.н.
Стана ми много интересно. Замислих се – дали това не е поредният Интернет феномен, на който сме свидетели?
Жалко само, че не поддържа добре кирилицата. Така и така са тръгнали да правят услуга за цял свят – защо не са направили Unicode support-ът по-добър 🙁 ? Да се надяваме твърдо, че за в бъдеще и това ще стане…
За всички мои приятели и познати, които ще последвате моя пример – за вас е връзката по-горе. След това заповядайте в моя профил… и ако ме смятате за приятел – за мен ще е удоволствие да влезете в моята мрежа (а и аз във вашата).