Category: Daily

My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

Audio Dream, МРЗ джаджа

Audio Dream, МРЗ джаджа

Днес изпълних едно обещание, което бях дал толкова отдавна, че чак ме е срам да кажа откога.

Преди (известно) време бях обещал на :Веси: да и подаря портативно “нещо”, което да може да свири. Обещанието датира толкова отдавна, че отначало беше за walkman, след това за CDman, и накрая за MP3 player. Сами може да си направите извода кога го бях дал…

И така в сряда вечерта реших да пристъпя към изпълнението му. Тръгнах рано от работа, което направо си беше чудно като се знае в какво положение в момента сме. Но просто не можех да се понасям вече, и без това другия ден пак заминавахме за Архус, и без това за денят вече се бях изчерпал.
И затова реших да зарежа работата и да отида да видя какво има на пазара на MP3 player-ите в Дания. FONA изглеждаше едно подходящо начало, още повече че имах директен транспорт до един от близките им магазини.

В магазина погледът ми мина постепенно през следните варианти:

* Creative MUVO

* Creative ZEN

* Creative Portable MediaCenter

* Apple iPod

* PackardBell AudioDream

Желанието на Веси беше нещото да е със зареждаема батерия и да има FM радио. Разбира се, важно беше и да е малко, и да е с нормална цена. Веси не е такъв маниак като мен – аз сигурно щях да искам Media Center-ът. Цената също беше важна – няколко пъти тя ми показа, че ако е твърде скъпо, едва ли ще я зарадва толкова! Странно… не бях чувал такова нещо за много скъпото бельо, но явно от нейна гледна точка бельо и електроника са различни неща (и като че ли приоритетите са за бельото, хмм, странно)!

Огледах аз джаджите, и веднага отхвърлих Media Center-ът. Средна цена около ЕУР 600 определено щеше да е нещо, което много да ядоса Веси – макар и страхотно устройство, все пак това са доста пари. Е, щеше да може да гледа и DivX, но като че ли това не и беше целта. Може би и защото щеше да се притеснява какво става с устройството, докато тя е в басейна или сауната… не знам – просто искаше по-евтино устройство.
Creative MUVO също отпадна, понеже беше със сухи батерии. А тя искаше нещо, за което да не и пука чак толкова дали е включено или не – нещо, което да може да се зарежда и да кара дълго време.
Изборът остана върху две от устройствата със сравнително висока (около ЕУР 300) цена, и AudioDream-ът, който беше най-евтин, но като че ли интегрираше всички изисквания.

Като подържах “опитното” устройство, реших това да бъде! За съжаление в магазина имаха само “опитното”, което не се продаваше – трябваше да отида до FONA/Norreport – складовата им система показа, че единствено там има 9 бройки от заветното плейърче.
Речено-сторено. След 25 минути бях пред магазина, и с бяс (почти пяна на уста, мда!) установих че той затваря в 18:00, а аз бях там в 18:12. Явно нямаше да е този ден, и явно щях да пропусна тази оферта поради двудневна командировка, която ме чакаше, и която започваше рано на следващия ден.

Прибрах се ядосан, и през цялата командировка ми се случваше да се сетя за това и да се чудя дали ще имам късмет!

И днес сутринта хванах Веси за ушите и я повлякох към FONA/Norreport. Изненадата си е изненада, но по-добре ми се виждаше тя да го погледне и сама да реши дали и пасва, още повече че аз не очаквах да са останали от тези устройства, а исках да и купя нещо – т.е. щях да отивам на един от скъпите варианти. Така че по-добре ми беше ако тя е с мен!

В магазина с удивление видях, че все още има една бройка. Явно за два дни не са изчерпали количеството, и ние имахме късметът да купим последното устройство :). Веси го хареса, и доста време му се радва като дете… Понеже съботата беше много натоварена откъм събития, Веси нямаше желание да се учи как да синхронизира – оставихме го за неделя. Аз го заредих и изпробвах – и съм много доволен от резултатите. Ще видим дали това е правилният избор – времето ще ни каже :).

Още един петък

Още един петък

На границите на изчерпването съм :(. Все още има идеи как да сборим Проблемът, но вече започвам да прегарям. Добре поне, че хората около мен ни пазят (нас, простите техничари) от мениджмънт прегарянето, жегата от което също започва да се усеща дори толкова ниско под земята, колкото сме ние :).

Този проблем няма свършване. А и совите не са това, което са! Твърде отдавна не са!

Днес за пръв път видях мостът между Шеланд и “контитентална” Дания през нощта. Изглежда впечатляващо с нощното си осветление. Въпреки че и през деня, когато погледнеш нагоре ти се завива свят, през нощта всичко изглежда направо величествено.

Сигурен съм, че някои от хората четящи тук ще кажат “защо не го снима”. Имам точно 4 причини, и всички основателни:

1. Не носех фотоапарата
2. И да го носех, нямам оборудването за такава нощна снимка – това чудо се издига поне 50 метра нагоре… и през нощта – нищо нямаше да стане
3. И да имах оборудването – аз съм толкова лош фотограф, че със сигурност щях да оплескам нещата.
4. И да бях добър фотограф, бързахме като щури. Защото искахме да се прибираме, а от мостът до вкъщи бяха още 150 км.

Идва уикенд. Дано да е хубав…

Красива стачка

Красива стачка

Заглавието е идиотско, знам! Но случката, макар да се говори за стачка, е красива.

На път за офисът сутринта обикновено измързелувам, и ако не съм изпуснал връзката си (която е 2 мин след като автобуса ми спре на моята спирка), си вземам друг автобус за 2 спирки. Разстоянието е мизерно, но ме мързи, пък и в този (другия) автобус пътуват много приятни тийнейджърки от местната гимназия.

Днес (като повечето пъти), автобусът от Шарлотенлунд си ми беше навреме, и аз заковах да (из)чакам на спирката заветните 2 минути. Но бях изненадан – едновременно приятно и неприятно, от една кола която подмина спирката, след това спря, даде назаден, изравни с мен и човекът отвътре ме заговори на датски. След като разбра, че не говоря датски, проведохме следния разговор (на английски):

Аз: – Здравейте, с какво мога да ви помогна?
Той: – Ами с нищо. Спрях за да ви кажа, че днес линията стачкува, и няма да има автобус. Закъде сте? (човекът беше в противоположната на моята посока)
Аз: – Ей тук – на две спирки.
Той: – Да ви хвърля?
Аз: – Няма нужда, мерси. Ще ходя, ей-къде е! (наистина беше близо)

След това човекът си продължи по пътя. Отне му цяла минута, за да говори с мен, в същото време зад него спря една кола, да изчака нашия разговор.

Може да ви се струва абсурдна ситуация, но ви уверявам, че е 100% истина. Днес с един приятел водих разговор за великодушието и за малодушието, и как трябва да се опитваме (даже и в България) да бъдем максимално великодушни към хората около нас. Помислете си – възможен ли е такъв диалог в България, по времето, когато всеки бърза да закара някой я до работа, я до училище? Трудно ми е да го повярвам. Трудно ми е, защото трябваше да питам моя приятел днес:

– Защо трябва да си благодарен на някого, за да се опиташ да си добър с него? Защо трябва да си зъл “по дефаулт”?

Не можаха да ми отговорят… Поне не и до сега :(.

Просветление

Просветление

Днес мисля, че унищожихме проблема, поне в по-голямата му част.

Хубавото е, че клиентът скоро ще е в крак. Лошото е, че се случи така че повечето светлина беше в/у мене. Истина е, че аз като разработчик, в крайна сметка открих дефекта. Но е истина, че другите около мен нямаха шанс (те не знаят С++), но и аз нямаше да успея да го оправя, ако колегите не бяха си свършили перфектно и тяхната работа.

Трябва да запомня това, защото аз бих се подразнил, ако бях на тяхно место.

Чакаме утрешния ден, който трябва да потвърди, че всичко е ОК. Дано!

Морален БЛОГдекс?!

Морален БЛОГдекс?!

Днес :Веси: ме насочи на интересна статия в СЕГА, която ми изправи косите :).

Някакви чичковци решили, че било време да се направи “морален кодекс” за блозите. Защото, разбийш ли, някое детенце любаво можело да дойде и да ми чете перверзиите, които сам съм си написал!

След като отърсих главата си от псувните и негативизма, който се породи в мен прочитайки тази статия, се замислих малко по-сериозно по въпроса колко е глупаво и наивно това “предложение”. Как някой ще каже какво да пиша (и какво не) в моят собствен сайт? За хостинга на който аз си плащам? Само защото дъщерята на тоз “някой” дошла, чела, и решила да си сложи въжето например!? Не че смятам моят блог за толкова въздействащ (глупости!), но това си е моето место, и ако някой психически лабилен (т.е. – склонен към самоунищожение) индивид го прочете и той му послужи като “спусък” – ами… лека му пръст… какво да направим?! Да се замислят тези, които са довели въпросния индивид до това състояние, и които са го оставили да се шматка ненаблюдаван из дебрите на Интернет.

Морален кодекс. Партията – майка и закрилница. Глупости на търкалета, породени от сковани във десетилетни окови (комунистически, патриархални, протестантски, каквито и да щеш!).

Айде, че пак ми дойде музата за псуване! Мразя да пускам постинги в категорията “Грозни”, а за днес това ми е втория. Спирам 🙁 !

ICQ проблеми отново!

ICQ проблеми отново!

Последните 2 дни бях в командировка. Малко неочаквана, уж за един ден, но стана за два. През времето на командировката не ползвах ICQ, достатъчно и друга работа си имах.

Вчера се върнах и с удивление разбрах от Веси, че съм бил през цялото време онлайн. Сетих се аз за неотдавнашните проблеми, свързани с ICQ, и веднага проверих – invalid password, естествено! Попсувах доста, потръшках се, повайках се, и реших да видя какво мога да направя по случая. Още по-дразнещ беше факта, че изродът, който се беше възползвал, беше онлайн и в момента!

С още по-голямо удивление разбрах, че primary mail-ът ми очевидно не е сменен?! И си получих паролата по пощата… след това си я смених и отрязах говедото.

В главата ми се въртят няколко досадни въпроса:

1. Защо не са ми сменили primary mail-ът?! Така и така са ми взели номерът – можеше веднъж завинаги да ме отрежат
2. До кога ще имам пак номерът си и няма ли скоро да го загубя пак?
3. Как са ми взели паролата? КАК? Нали смених идиотските primary мейли?

Опитах се да си сменя паролата на истински сложна такава. И сега разбрах защо и преди не съм сложил сложна парола: ICQ изглежда имат странно разбиране за това “що е то парола”:

* Максималната дължина на паролата е 8 символа. Минималната е 6! Т.е. – паролата ви може да е само между 6 и 8 символа;
* Не се приемат local symbols, т.е. не мога да имам кирилица. Това още повече редуцира нейната разнородност

Е, сложих си аз парола, но не е нищо особено. Естествено че е трудна за brute force, но тя и предишната беше трудна?!

Ще видим. Не съм обнадежден. И няма никакъв начин да си върна ICQ номера, ако ми бъде откраднат както трябва. Предишния опит ясно го показа – ако не бяха приятелите, нямаше да имам никакъв шанс!

Истински уикенд

Истински уикенд

Днес и утре почивам. Защото е уикенд. Не се чудете, въпреки това, че проблемът продължава да стои, аз си почивам и си мисля какво и как ще продължаваме да правим по-нататък.

Факт е, че проблемът е сериозен, факт е обаче и че огромен потенциал е организиран, за да се справим с него. И ще се справим, скоро! Защото клиента страда.

Днес Ангел ми напомни да ви осветля относно едно нещо, което леко попреобърна представата ми за това какво е съвременното общуване дядо <=> внуче :). Всичко се случи преди около 15 дни по следния начин:

> Ангел (тананикайки си):
> Лека Малица, лакията тече,
> а тлевата – зелена салата!
>
> Аз: WTF ?!?!?

След светкавичното разследване (проведено този път не от Бат Бойко Борисов, което ме учудва, би следвало дългите му, хммм, крайници, да стигат и до Дания) се оказа, че дядо Ангел го е научил на “някои песни”, останали от отминалата му младост! На дневен ред дойде проблема какво да правим?! Естествено, че нищо не можем да направим – това дефакто си е любимата песен на детето вече… Може само да се надяваме да я забрави с времетo (което очевидно няма да стане, ако се има впредвид опитът ни досега с подобни надежди).

Тошо от Черно Фередже

Не бих казал, че е любимата ми песен на мене, но то не попречи човека почти да ни събуди тази сутрин с нея :).

Все пак не е най-лошото, което той може да научи, особено като се има впредвид факта, че аз слушам доста от “Черно фередже“, нали? Представям си как Ангел научава “Калугер ме гони” (една от любимите ми, и в постоянната селекция от ring tones на телефона ми) и я пее с пълен глас в някоя кръчма, о-ле-ле!
Хмм, сега като споменах Фереджето и се сетих, че Тошо ми разправяше като се видяхме точно преди да заминем, че щели да издават нов албум “някъде около Ноември”. И аз му обещах да му припомня, че го искам… ще взема да му драсна един мейл!

Сагата при нас продължава да набира скорост. Но вече като че ли започват облаците да се поразсейват, но все още вали като изведро.

По думи на по-стари колеги – подобна жега отдавна не е наставала – нищо че температурите са най-ниските засега от началото на тазгодишната зима. Но ще го преборим – няма начин да се измъкне. Този тип проблеми съществуват само до моментът, в който дойде “просветлението”. След това – всичко става въпрос на свършване на определена работа.

И днес повече от 10 часа в офиса. Но поне си тръгнах доволен. И утре е ден, нали? А дали ще е Денят? Ще видим.

Сега гледам реклама по телевизията на The Aviator. Утре вечер, ако всичко е ОК в офиса, с Веси ще ходим на кино. Ще гледаме “Фантома на операта” – може да се каже най-любимото ми класическо произведение. Интересно ми е какъв ли филм са направили за него – отзивите засега са добри, но докато не видим – нищо не се знае. Аз съм с големи очаквания, но какво ще се случи ще узнаете утре вечер. Най-много да напиша, че съм седял пак в офиса до нам-колко си часът и като съм се прибрал Веси ми е била бясна… Но горещо се надявам утре да е по-нормален работен ден и да успея да свърша и планираните лични задачи (някои от тях – отлагани за повече от седмица поради този проблем, който нищим).

Иначе тук е интересно :). Идват избори, и сега имаме плакати. Навсякъде на велпапе или на талашит са залепени плакатите на участниците в изборите, и самите дървении са вързани за стълбовете. Предполагам, че в денят след изборите (или денят преди – денят на размисъл) всичко ще е изчезнало. Това си им е в кръвта на местните – изпипват всичко до последния детайл. Законите ли ги карат, моралът им ли е такъв – не знам. Но факт е, че и в България има закони. И пак факт е, че все още оттук-оттам се зъби по някоя пожълтяла от времето физиономия – още от предишните избори. Направо ми е интересно колко ще са сериозни тук и какви закони има… Ще взема да питам колегите утре – само да не ме изгледат странно, защото за политика при нас много-много не се говори, особено в момента ;).

GMail Spam Filter смърди!

GMail Spam Filter смърди!

Нервен съм!
Не само защото все още проблемът, с който се борим, стои. А и заради ГМайл. Вярно, че е безплатна услуга. Вярно и че е всичко останало на момчетата им е супер яко. Но как можаха да разработят толкова загубен SPAM филтър – не знам!

Да разгледаме проблемите:

1. Някои писма твърдо е решил, че са спам. Каквото и да му кажеш – с времето не се научава. Спам са и това е!
2. Други обаче (откровен спам) въобще не ги брои за спам. И пак – каквото му кажеш – няма значение – то се отнася за текущото писмо.

Филтърът по никакъв начин не се учи. Има някакви малоумни алгоритми, които и аз не знам на какво се базират. “Сексуалният” спам се филтрира добре, но всичко останало – изключително зле. Най-редовно писмата от CNet отиват във спамът, най-редовно спамът от блога ми (задържаните за модерация коментари) идва в inbox-ът. Но някои от спам-коментарите (тия със сексуална насоченост) правилно отиват във спам папката.

Момчетата от ГМаил трябва да поработят сериозно върху този Филтър. Така е пълна излагация, а е срамота точно Гугъл да не знае кои са спамерите в този свят!

Нервен съм!

Работеща неделя

Работеща неделя

Днес четох в новооткрития блог на Григор за това колко прекрасен ден го очаква. Вчера и аз си мислех така, но се оказа че неделята не донесе никакво удовлетворение там, където го очаквах.

Уви, пак сме там, където бяхме в петък. Нещата не са никак лесни, переспективата е да инвестираме още доста време в този проблем. Истина е, че това само изостря апетита, но сега в момента съм уморен, разочарован, унил и нервен. Прекрасна комбинация, като се има впредвид и това, че идва цяла нова работна седмица (чакайте бе, тя старата кога свърши?!). Не мога да кажа, че двата дни бяха загубени. Натрупахме още познания по проблема, но не можахме да го счупим – да намерим разковничето, което ще донесе така чаканото удовлетворение. Може би ни трябва късмет? Може би още препържване на още доста мозъци? Бог знае.

Днес ме питаха какво мисля за случая. И аз не можах да дам надеждата, която чакаха да чуят. Просто не върви да излъжеш клиент – как да му кажеш, че “всичко ще е наред”, като за момента не си сигурен кога и как това ще стане? Единственото в което съм сигурен е, че ще успеем да преборим случая, още повече когато с него са се заели най-добрите в областта си специалисти! Но човекът чакаше да чуе ден, срок :(. А аз нямах такъв…

Унил съм. Може би трябва да лягам? Може би трябва да гледам приятели? Или може би трябва да си разделим един-два големи шоколада с Ангел? Ще видим! Щом даже днешния постинг на Григор не ме въодушеви – значи трябва “химия”. Гледам – кабелната телевизия е отишла някъде. Явно още някой в неделя търчи да оправя проблемите на разни хора ;). Току-що говорих със съпортът на кабелаците – казаха ми, че за проблемът вече е съобщено и до 24 часа да очакваме включване. Явно тази вечер няма да гледаме сълзливата расистка драма, която Веси си беше избрала – ще има “Приятели” вместо това :).

Приятна нова седмица, приятели! Дано да донесе на всички нас очакваното удовлетворение, дано!

Theme: Overlay by Kaira Extra Text