Днес беше скучен и сив ден :(. Въпреки белия сняг. Въпреки баба Марта.

Приятната част от деня беше тази, че много мои познати се сетиха за мен! Нямам предвид моите приятели – тези които са непрекъснато до мен виртуално. Говоря за хора които не бях чувал отдавна. Получих няколко кратички “ЧБМ” (с вариации) от тях – и ми беше приятно да разбера, че ако не друго поне все още съм в Contact List-ът им :).

Времето днес си запълни деня със обилен снеговалеж. Когато в Дания вали цял ден сняг – много вали! По принцип времето тук не е устойчиво и се сменя бързо и често, но от снощи е заваляло и с кратки почивки успя да натрупа досега повече от 20 см нов сняг, който датчаните вече хич не бързат да почистят. Не знам – може би чакат да спре? Или може би чакат да си легнем? Тук имат навикът през нощта да чистят с особено силно бучащи машини… което е дразнещо за невротичния сън, на който се “радвам” откак се помня. Снощи ме будиха поне 4 пъти, очаквам подобно нещо и тази вечер и това хич не ме радва.

Както вече казах – денят беше скучен. Но аз съм си обещал, че ще опитам всяка вечер да пиша по няколко реда в блога, затова трябваше да си измисля нещо и за днес! Експериментът ми е да няма празен ден през Март месец – и при това повечето от постингите да не са чак толкова скучни :)…
Посетителите ще покажат дали експеримента е успешен. Ако, разбира се, успея да го доведа до край!

Неделя сутринта всички станахме кисели. Особено аз и Ангел. Аз успях още в леглото да се сдърпам с Веси, и да седна намусен на компютъра! Оттам насетне следващите 2 часа ми бяха криви! Веси също се измъкна леко кисела, и след като оправи всички вкъщи (без мене – аз се цупех и четях СЕГА, което пък хич не помагаше за подобряването на настроението ми) реши да ходи на плуване.

Тогава и аз реших, че ако не стана и не започна нещо друго денят съвсем ще се осмърди започнах да увещавам Веси да ходим на разходка с колелетата :). Исках да пробвам дали можем да стигнем до моята работа само с колелета, както и колко време ще отнеме това упражнение.
За моя голяма радост, Веси склони бързо на идеята (а тя не се отказва лесно от плуване)! Само след 20 мин бяхме вече на велосипедите, на път за работата. Веси отначало се оплакваше от студа , но след това и стана все едно (явно невроните по пръстите и замръзнаха окончателно). Времето беше слънчево, но доста студено – 0 градуса на слънце, но като си качен на колелото тези 0 градуса се чувстват понякога болезнено :).

С идеята да ходим до работата се свърщи, когато стигнахме до алеята, която трябваше да ни отведе до заветната цел (между която и табелата имаше 9.2 км, ако можем да вярваме на табелата). Не разстоянието или студът (с който бяхме вече свикнали) провали идеята. Провали я фактът, че (за моя голяма изненада) велосипедната алея не беше чистена от времето, когато снегът падна. И 20-те см сняг се бяха превърнали в плътен слой лед, покриващ цялата алея… и краят на ледът не се виждаше. Това правеше всякакво колоездене невъзможно, и аз със съжаление трябваше да се откажа и да измислим друго продължение на разходката. Честно казано, доста съм учуден – тук велосипедните алеи се чистят първи (преди пътищата) – защото е ясно, че ледът заплашва повече велосипедистът, отколкото човек в автомобил (ако спазва правилата, а тук ги спазват). Но явно са решили, че тази алея (обща дължина около 22 км) няма да се ползва през зимата поради липсата на осветление по нея – затова и са я зарязали.
Каквато и да беше причината – трябваше да променим плановете. Хубавото беше, че открихме къде е големият парк, за който ни говореха че бил близо до нас. Голям е, и е много приятен – със сигурност ще има повече разходки тук!

С Веси решиме да променим маршрутът и да отидем до Lyngby. Речено-сторено – след 20 мин вече стояхме в едно заведение в единственият отворен център в неделя – киното :). Постояхме, поговорихме си за животът, Дания и всичко останало, и след това яхнахме колелетата обратно. Този път минахме по маршрут, по който по думите на Веси “всичко е само надолу” :). Така и си беше и само след 15 минути – премръзнали вече, но и доволни, се прибрахме вкъщи.

Една баня заедно и вече летях отново като Freelancer :). Не че не знаех какво ще се случи – просто исках да изпотрепя малко гадове, а и да видя дали ще ми стигне меракът пак да превъртя trial-а. Е, стигна ми, и пак недоволен затворих играта, отново проклинайки фактът, че не си я купих вчера от магазина за игри :).

Вечерта мина приятно с Battlestar Galactica, The Movie. Филмът много ми хареса, а определено донякъде беше и в синхрон със SciFi настроението, което ме беше обхванало. Може би трябва да си намеря и сериалът – би следвало да го има “по света и у нас”.

Хубав завършек на един хубав уикенд.
По някое време си мислех – как ли щеше да мине денят, ако бях продължил с цупенето? Едва ли щеше да е добре, защото когато Веси се прибереше от плуването, всичко вече щеше да ми е писнало. Което идва да покаже как може да променяме нещата към по-добро – когато искаме ;)…

Яде ми се та две не виждам! Голям, Мазен, Горещ Аладин :(.

Яде ми се, ама нямаааа, в Копенхаген ги няма. Вероятно ги няма и защото няма да им разрешат да си продават месото… не знам! Ама в България това ми е едно от прекрасните, любими неща за ядене, което тук ужасно ми липсва.

Какво друго ли? Липсват ми още истинска шопска салата, истински кюфтета на скара, кебапчета, истинско кисело млеко.

Най-много ми липсват обаче тези, с който бих изконсумирал горните благини :(.

Носталгия… жестока :(… Човек никога не е доволен, нали?

Като цяло беше хубав и продуктивен ден. Тази вечер ще поизлезем за по биричка, да релаксираме малко след натоварената седмица.

Като че ли по-добре е да се ходи по-късно на работа! Поне днес резултатът ми беше по-добър от вчера, въпреки че старта на деня беше значително по-зле. Не мога да направя направо и сравнение с вчера.

Вече има малко светлина в дъъългия тунел :). Току-виж сме приключили с един проблем (винаги за сметка на друг, разбира се 😉 ). Ех че седмица беше…

В момента търся Low Cost авиокомпания, която да лети или от Копенхаган, или от Берлин, или от Малмьо до Бургас, Варна, София, Пловдив или Истанбул. Ако някой знае – няма да е зле да препоръча. Защото засега все на камък удрям :(…