Daily – Page 39 – doncho.net

Category: Daily
My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

Петиции, германци, шведи и романи

Posted on 7/24/20077/24/2007 by Doncho

От блога на Вени Гюрова научих за поредната онлайн петиция. Понеже споделям по-голямата част казаното в петицията, ще я подпиша и аз.

В същото време обаче Алекс ми хвърли много интересна статия в “Дневник”, която показва една съвсем друга финална картинка:

Шоуто на “спасителите Саркози” ядоса Брюксел и Берлин, пише в пространен материал за освобождаването на българските медици електронното издание на германското списание “Шпигел”. Според него, в европейската и германската столици били раздразнени от арогантността, с която френският президент и неговата съпруга се опитали да оберат плодовете от дългогодишните преговори между ЕС и Либия по въпроса за българските медицински сестри и лекаря Ашраф.

(за повече: статията)

Познавайки точността на германците и в същото време и способността на французите да _показват нещата_, червейчето (даже направо гигантският Аракиски пясъчен червей) на съмнението ме загриза. Ще стане много интересно, ако това наистина е вярно. Представяте ли си какъв срам ще берат? Защото тях, френските политици, ги е много повече срам от нашите. Нашите, знаем, отдавна са ампутирани от срам.

Като заговорихме за срам, ето я и днешната еманация на срам: МВР си поръча писатели. Ето ги и коментарите на Симион, Валери и Ясен. След това, което те казаха, аз нямам кой-знае какво повече да добавя. Поредното доказателство на твърдението ми от по-горе за ампутацията на срам. Румен Петков [все още вътрешен министър] е тръгнал да прави PR не само в офисите на в-к ДУМА (или други парцали от типа на часовникарите или ТРУП), той направо пазарува “история на едро”. Защото какво е една книга, ако не бъдещо историческо свидетелство?

> Българските писатели ще разчитат на ежедневните си човешки контакти и впечатления в трудните делници на служителите от МВР.
>
> Очаквайте нови творби, в които честта и професионализмът не са само думи, а съдба и призвание за хората в полицейски униформи, заяви в отговор Николай Петев.

Блестящата, но закъсняла с около 30 години идея на вътрешния министър (и) този път не е свързана с борбата с престъпността. За която всъщност българските данъкоплатци му плащат. Не, тя е свързана с още малко връзки с обществеността. Писателите, разбираш ли, се наели да допишат иначе нелошата трилогия на Андрей Гуляшки. “Приключенията на Авакум Захов” ще се възродят, с едно такова съвременно звучене. Аз лично предлагам няколко потенциални сюжета, които според мен ще дадат едни такива стойностни романи:

* __Мокрите приключения на Петко Руменов__. Цялата си служба бил просто един народен, дребен рогат добитък, разузнавачът Петко Руменов получава секретната задача да замърси до неузнаваемост водата на малък фонтан в центъра на още по-малък град. Целта е ясна: вонята от деянието да прогони мръсните империалисти, окупирали околофонтанните площи с цел ядене на сандвичи Мак Доналдс и пиене на иначе упадналата напитка Кока Кола. Задачата, разбира се, е изпълнена успешно и младият разузнавач получава следващото си назначение (но за това, в друг роман).

* __Как се каляваха блогарите__. В тази вълнуваща повест ще се разказва за червен комисар, който получава нелеката задача да поведе фронтът срещу съвременната интернет-измет (заклеймена вече от уважавани медии като “24 клоаки”). Младият комисар, с цената на кански труд и поредица безсънни нощи, и разбира се с помощта на блестящите експерти от комисарският си екип, успява да установи местоположението на един от блогарите. А именно – интернет пространството! С помощта на модерни експертни подходи, най-вече използвайки Интернет=хрътки от дир.бг, както и други хакерски благини, блогарят бива изтикан от Т1 мрежата, в която витае, и бива приклещен в 14.4 килобитовия модем на комисаря. След това, използвайки обикновени кримпиращи клещи, но пък добре подкован идеологически, комисарят го измъкнва през цокъла на модема директно в стаята си. Блогарят бива заклеймен публично, “24 клоаки” публикува даже и матрял по случая. На блогаря му се дава да подпише предбрачен договор, в който се казва че ако някога си позволи да се ожени за червеният комисар, ще бъде принуден до края на живота си да пише на 6lyokavitza. Всички (освен интернет-изметта, разбира се) са щастливи и пеят Интернационала. (това дори може да стане даже сценарий и на музикален филм)

* __Защо започна войната със Швеция__. Кратък футуристично-исторически очерк, който описва как благодарение на активната [не]намеса на органите на реда при убийството на почиващ (и вече починал си окончателно) шведски турист се стига до първата вътрешна за ЕС война. Швеция, една иначе голяма, но безобидна монархия от руси и яки туристи обявява война на България. Поради очевидната отдалеченост на двете страни всички отчаяни опити поне за едно сражение като за кумова срама са провалени. Тогава войната се пренася по нашето черноморие, където ротата на същия сержант, чрез активни [без]действия успява да ликвидира цял полк шведски туристи. И няколко германски по погрешка (кой им е виновен на германците, че и те са руси повечето?). Главният [без]действащ е награден от Петко Руменов (нали ви обещах продължение на първата книга) с орденът “Жълтата армия”: специалнен орден за специални услуги, учреден по случай 10 годишнината от отравянето на един малък градски фонтан.

Идат ми още доста свежички идеи, но засега ще спра до тук. Нека и съюзът на българските писатели да свърши някаква работа, а?

Беше смотан уикенд

Posted on 7/23/20077/23/2007 by Doncho

Пак е понеделник. И пак работа, нищо че сезонът е отпускарски. Няма лошо, супер е да има работа, само да не беше скапания уикенд.

От една седмица тръпна да се похваля, че благодарение на Жоро и Йовко (като консултанти) и Владо (като консултант, приятел и главен помагач) си имам нов обектив Canon Zoom Super Wide Angle EF 17-40mm f/4L USM Autofocus. То си беше цяла сага, още неприключила дори напълно, но поне стъклото вече е доволно завинтено на апарата ми. Китовият 18-55 вече си има место в отеснялата ми мини-фото чанта. Предвид паралела между двата обектива, едва ли ще ми се налага да го ползвам, но времето ще покаже. Засега обаче остава и той в чантата. Май скоро ще трябва да купувам нова.

Исках хвалбата да е придружена със снимки, но уви. Този уикенд времето в Дания показва, че неслучайно се водим в скандинавка държава. Температури, вариращи между 18 и 22 градуса и почти непрекъснат дъжд правят това лято най-отвратителното от трите, които съм прекарвал в Дания. Лятото започна наистина добре, но от средата на юни нещата тръгнаха в посока дъжд и ниски летни температури. Засега не се очертава оправяне, поне не и докато аз замина там, където то е истинско (за разлика от многото други неща обаче, по-добре да не започвам).

Исках с Алекс и Катя да излезем хем на разходка, хем на фото-хънт, ама не би! Дъжд, дъжд и дъжд. Мразим го!

И какво друго да правя такъв уикенд, освен много Eve и малко World of Warcraft? И разбира се, известно количество работа?

Вече чакам отпуската с нетърпение.

Блогър в милиция how-to

Posted on 7/16/20077/16/2007 by Doncho

Тази седмица беше белязана от опит на българската милиция (полиция щеше да бъде, ако беше европейска и спазваше елементарните човешки и конситуционно гарантирани права и свободи) да упражни влияние върху свободата на словото, позволявайки си да сплашва и обработва Мишел.

Понеже не вярвам това да спре, а и понеже от време на време си идвам в България, прилагам тук Подръчни правила на блогър, повикан в милицията за отчет. Симион ме насочи към оригиналната им публикация. Автор на правилата е Иван Иванов, който не познавам, но на който благодаря!

Блогъри, ако кварталния ви милиционер (или градския БОП-милиционер) ви привика, __помнете__:

1. Научете изрядно правата Ви според българската Конституция и според конвенциите за присъединяването на България към Съвета на Европа и към Европейския съюз с превес над българските закони.

2. Разучете как точно трябва да изглежда и какво точно трябва да включва според Наказателно-процесуалния кодекс призовка за явяване при всяка от безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други. При непълна призовка изпращайте до съответната
власт с препоръчано писмо с обратна разписка, че не ще се явите поради незаконосъобразно призоваване.

3. Никога не се явявайте пред безбройните “силови” власти -прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други без подходящ защитник според чл. 56 от Конституцията – той не Ви е необходим само за защита, а и за свидетел какво правят или не правят служители на съответната власт при явяването Ви пред нея.

4. При целесъобразност и обществена значимост известявайте предварително подходящи правозащитни организации и журналисти за предстоящо Ви явяване пред пред някоя от безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други.

5. Никога не приемайте да разговаряте с който и да е служител на безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други без той предварително да се е легитимирал пред Вас със служебна легитимация със снимка и без Вие предварително да сте записал точното му и пълно име и длъжност според легитимацията му.

6. Никога не приемайте провеждане на среща с безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други без водене на протокол с копие и за Вас – в случай на отказ възложете на Вашия защитник да води протокол и водете разговора така, че той да има възможност да записва всичко.

7. Никога не приемайте устни изисквания или покани за Ваши действия, като например подписване на предупредителен протокол, а изисквайте да бъдете поканен писмено с посочване на законното основание и с името, длъжността и подписа на изискващия.

8. На всяко отправено към Вас твърдение или изискване от страна на служители на безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други винаги изисквайте точно посочване на законните
им основания според чл. 4, ал. 1 от Конституцията за твърдяното или изискваното – име на конвенция, закон, член, алинея, точка и цитиране на приложимия им текст.

9. Имайте винаги предвид, че според чл. 5, ал. 1, 2 и 4 Конституцията автоматично отменя (без да е необходимо решение на Конституционния съд) всеки противоречащ й обикновен български закон или разпоредба и че ратифицирана от България международна конвенция автоматично отменя всеки противоречащ й български закон, включително и Конституцията и че че властите според чл. 58, ал. 1 от Конституцията са задължени да спазват тези конституционни правила.

10. Отказвайте да подписвате каквито и да са документи, ако не получите предварително Ваше копие от тях.

11. Изисквайте предоставянето на копие от всеки засягащ Ви документ у съответната власт, който не е обявен по законния ред за държавна тайна.

12. Не се плашете на безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други – те са под същите закони и отговорност, под които сте и Вие.

13. Поддържайте винаги стриктна официална формална дистанция спрямо служителите на безбройните “силови” власти – прокуратура, следствени, полиция, ГДБОП и други и не се поддавайте към разговори “Да си
поговорим от сърце и по мъжки …”.

14. __[Това е от мен]__ Намерете си доверен адвокат. Човек, на който да имате безусловно доверие и който да е готов винаги да реагира, ако (когато) се случи “привикването”. Не е добра идея да го търсите в последния момент: винаги имайте някой впредвид.

Полицейски махмурлук

Posted on 7/13/20077/13/2007 by Doncho

Днес, докато си лекувах махмурлука от снощи (че беше много тежка нощ), попаднах на статията на Мишел. Това, което му се е случило е толкова ужасно, срамно и долно, че само по себе си обезсмисля цялата “модерност”, цялото “европеизиране” на нашето МВР.

Писал бил, човекът, за Странджа. Писал, ама понеже писал за незаконен протест, това било престъпление според “европейската” ни полиция. Както писал за Странджа, така след това писал и обяснения в полицията.

Никое добро дело не остава ненаказано, нали г-да нещастници? Да, вие, нещастниците които гоните нас, блогърите, вместо да гоните, арестувате, респектирате и сплашвате истинските престъпници, мутрите задигнали милиони и затрили десетки хора. Вие, които сигурно сте постъпили в “системата”, защото сте се виждали как сте част от нещо, което прави животът на хората по-спокоен. Представям си колко гадно се чувствате сега. И донякъде ви съчувствам. Да си подчинен на фонтанни пикльовци сигурно хич не е приятно задължение. Кой знае колко компромиси със съвестта и морала си сте правили, и ще правите. Не е ли един огромен компромис едновремено да знаеш каква мутра е шефът ти, а в същото време да запълваш служебното си време с четенето на “глупости” из българската блогосфера? Аз лично не бих издържал на такава работа. Затова ви съжалявам. Жалки сте.

Интересно ми е какво ще стане в бъдеще? Какво ще донесе то на нас, блогващите това, което чувстваме, което мислим, без цензура и граници? Дали България ще стане китайския квартал на ЕС? Дали няма да го превърнем в место, на което МВР цензурира, водено от подкупните интереси на шефовете му? За комфорта на този и онзи “предприемач”? Или за комфорта на този или онзи политик?

Много въпроси има там, в бъдещето. Много има и в настоящето. Но в настоящето има и един отговор. Отговор, който едва ли вие очаквате да чуете. Отговор, който вече сте прочели в много други блогове, и който тепърва ще четете в много такива. Защото, драги ченгета, тепърва ще разберете че не е лесно да сплашиш блогър. Не е лесно да му “избиеш зъбите”. Всъщност вие може да поръчате на някоя отрепка да стори това, но това няма да му запуши устата. Блогърът е такова животно, че и с пръстите на краката си ще пише, но пак ще напише своята позиция. А за вас ще остава само да я четете, да скърцате със зъби, шефовете ви да размахват папки и “преписки” (каква овехтяла дума, точно както методите ви между другото), и нещата ще се развиват пак и отново вън от вашия контрол.

Защото, драги ми Смехурко, контролът остана някъде в 80-те години на миналия век. Болните ви амбиции за контрол над свободата на словото са с предрешена съдба. Вие ще си отидете, ще изтлеете и никой няма да си спомня за вас, докато блогосферата ще се развива. И нас ще ни има. Вас – не!

Накрая, за вас, разследващите евентуално и този блог, искам да цитирам един приятел и човек, чието мнение безкрайно уважавам:

Знаеш ли, съжалявам те! Преди малко, преди да започна да пиша това, смятах да ти тегля една – и то грубичко, специално за теб. После си помислих, че те и шефовете ти не са за пропускане, и техните началници и ако почна така няма да се спра дорде не подмина и президента и премиер-министъра. Защото всички напоследък се държат като мижитурки. Защото това, което се случва хич не се вързва с мечтата ми за моята България! Да, аз съм мечтател и това ми харесва – а ти си някакъв средностатистически нещастник, защото и двамата знаем, че щом са те натирили за редови читател, не те бръснат много за слива.

Жалки сте :)!

Ваканция (за някои), ура!

Posted on 7/7/20077/7/2007 by Doncho

Уикенд за ранно ставане. 04:40 часовникът звънна, за да ни предупреди, че още малко ако се излежаваме и Веси и Ангел ще трябва да останат това лято в Дания. Ние такова нещо обаче не можем да допуснем, затова с мрънкане изпълзяхме от леглото, по-точно Веси с мрънкане изпълзя от леглото, докато аз останах да дрема под завивките още 20 мин. В крайна сметка няма смисъл да се задръства движението пред банята, нали?

Ангел стана (по-точно аз го станах) в 05:00. Мрън, мрън, но… България над всичко, както би казал един сънен Болен Сидеров. Въпреки всичко докато тръгнем той си остана сънен. Даже по едно време го намерихме дремещ, седнал по турски (е това Болен със сигурност не го може, предполагам, заради турския) до обувките: чака човекът да се натуткат мама и тате и да тръгваме.

Нормална ранна суматоха, пакетиране на електрониките и зарядните (5 на брой) и вече сме на път за летището. Взехме пътьом Дони, че и тя лети със същия полет и съвсем нормално и навреме бяхме на летището. Малка изненада: апаратът на летището не работи с кредитни карти, та затова трябваше да използваме стадартните магнитни билети. Не е болка за умиране, но досадно, особено ако забравиш да чекираш на излизане билетчето.

Чекин 114-116, кратка опашка, проверка да не би багажът пак да е чекиран до Бургас и хайде на новия секюрити терминал. От това, което видях отвън терминала мога да кажа, че са свършили много добра работа. Повече ще видя, когато и аз пътувам.

Там си казахме “чао” и те изчезнаха в зоната за пътници. Лек път, и живи и здрави да се върнем всички в края на Август!

Албуми

Posted on 7/7/20077/7/2007 by Doncho

Днес сложих последните ни албуми в галерията. Enjoy :).

* На гости на Иван и Ваня в Лондон. Видяхме Лондон за пръв път, изкарахме 4 прекрасни, слънчеви и интересни дни с дългогодишни приятели. Благодарим ви, Ваня и Иван :). И много, много, много благопожелания за малката ви дъщеричка, която видя бял свят само преди седмица. Да ви е жива и здрава!
* С Ата и Ели до замъка Фредериксборг
* С Ата и Ели до Елсиньор
* С Дани и Йеспър на вилата им в Швеция. На Дани и Jepser: tusind tak! Беше един супер уикенд. Затвърждавам си мнението, че Швеция е много красива. Ама много.

На приятелите, които ме критикуваха че се туткам, и които чакаха до сега с нетърпение: извинете, че съм такъв туткав.

Шанс за Странджа

Posted on 7/4/20077/4/2007 by Doncho

С радост научавам от блога на Симион Патеев за решение на Върховната административна прокуратура във връзка с мутряшкото решение на Върховния административен съд от 29 юни 2007 г., с което Заповедта на Министъра на околната среда от 1995 г. за обявяване Природен парк “Странджа”, е прогласена за нищожна.

Понеже материал на държавен сайт не може да бъде защитен с авторско право, позволявам си да откопирам тук официалното съобщение от новините на прокуратурата:

Върховната административна прокуратура в изпълнение на задължението си по чл.127, т. 3 от Конституцията на Република България предприе действия за отмяна на решението на Върховния административен съд от 29 юни 2007 г., с което Заповедта на Министъра на околната среда от 1995 г. за обявяване Природен парк “Странджа”, е прогласена за нищожна.

След внимателна преценка на всички материали съдържащи се в административното дело, Върховна административна прокуратура стигна до извода, че въпросното решение е неправилно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на закона. С касационен протест, отправен до 5 чл. състав на Върховния административен съд, бе поискана отмяната му.

По повод публикация във в. “Труд” от 4 юли 2007 г. – “Борисов: Искам проверка в Царево” – Столичният кмет Бойко Борисов призова вчера прокуратурата да се самосезира за действията на кмета на Царево и тамошния общински съвет заради Природен парк Странджа”, както и по повод публикации със сходно съдържание в други вестници и електронни медии, се налага следното уточнение:

След постъпили сигнали за незаконно застрояване в Природен парк “Странджа” – /Ваканционно селище “Златна перла”/, на 14 юни 2006 г. Върховна административна прокуратура образува проверка за законност и възложи на Дирекцията за национален строителен контрол изясняване достоверността на тези сигнали. На основа констатациите на органите за строителен контрол, Върховна административна прокуратура разпореди и Окръжна прокуратура Бургас атакува с протести издадените от главния архитект на община Царево 10 разрешения за строеж на вилни сгради, панорамен бар и хотел, включени във Ваканционното селище “Златна перла”. РДНСК Бургас уважи протестите и отмени издадените незаконосъобразни разрешения за строеж. В момента се изчаква решението на Окръжния съд Бургас по жалбите на фирмата собственик на Ваканционното селище – “Краш-2000” срещу заповедите на РДНСК – Бургас.

Наред с това бе разпоредена и наказателна проверка, която се извърши от Окръжна прокуратура Бургас и послужи като основание за образуване на досъдебно производство, с оглед наличните данни за извършени престъпления по служба и документни престъпления. Разследването не е приключило, но е готова графологичната експертиза, която установява, че подписът в писмо изх. № НС-ЗП-5347/17.10.2005 г., издадено от името на зам. – министъра на МОСВ г-н Йордан Дардов, с което по същество се разрешава строителството на Ваканционно селище “Златна перла” е фалшифициран.

Върховната административна прокуратура предприе действия и във връзка с установяване законосъобразността на Заповед № РД-12/16. 02. 2006 г. на директора на Регионалната инспекция по околна среда и води /РИОСВ/ Бургас, с която бе разпоредено спиране на строителството на посоченото Ваканционно селище. Както е известно с решение от 26.06.2006 г. 3 членен състав на ВАС прогласи тази заповед за нищожна. По касационен протест на Върховна административна прокуратура, 5 членен състав на ВАС отмени цитираното съдебно решение на същия съд и остави в сила заповедта на директора на РИОСВ – Бургас. Това последно решение на 5 чл. състав на ВАС направи възможно реалното спиране на строителството във Ваканционното селище “Златна перла” край с. Варвара, община Царево. С констативен протокол от 17.11.2006 г. специалисти от РДНСК – Бургас са установили, че строителни и монтажни работи не се извършват и обектите не се захранват с ток и вода.

Ако това се случи, трябва да се поздравят всички, които заради нас, непукистите, създават и развиват истинското гражданско общество в България. Ето една много малка част от тях:

* Йовко: Защитава ли МВР корупцията?
* Григор: Спасете Странджа – развитието, от там са свързани и останалите му публикации
* Симион Патеев от Дневник
* Ясен: За правото на протест
* Хората, които създадоха и се грижат за сайта на тази благородна инициатива;
* Всички, които протестираха, които ги арестуваха и които писаха обяснения защо са истински хора, които не е лесно да бъдат тъпкани
* …И още огромен списък от блогове, за които сега просто не ми идва наум.

Защото ако всички си мълчат като класически добитък, тогава мутрите, заедно с подкупните съдии и “избранници на народа” на кметски места и депутатски банки, щяха още по-безнаказано да рушат и унищожават така, както само те могат. Да залеят и последната поляна с бетон и да превърнат последното дърво в столове за поредното бинго.

Стискам палци всичко да се развие по най-благоприятния начин.

И ви благодаря, приятели. Пркланям се пред вас, пред вашият ентузиазъм и енергия. От мое име и от името на петгодишния ми син. Вие сте номер едно! И заради вас и такива като вас може би след време България ще бъде такава, че вашите деца и внуци няма да искат да бягат от нея.

Частен урок за семейство заплеси

Posted on 6/30/20076/30/2007 by Doncho

Днес получихме първият си частен урок от фирма EuroPark.dk. С други думи – глобиха ни за неправилно паркиране.

Прозаично тъпа история: към обяд с Веси решихме да отидем до магазина, за да накупим това-онова. Речено-сторено. Излизайки с многото покупки, видяхме че вън вали страшен дъжд. Аз на бегом отскочих да взема колата от паркинга на магазина. Точно включих двигателя и ми направи впечатление, че на чистачката има “нещо”. Е, нещото се оказа глобичка за паркиране, увита в пластично тяло, което да е предпази от буквално “разтапяне” заради силния дъжд.

Малко предистория: в Дания всеки автомобил е екипиран с малък циферблат на предното стъкло, на който можеш да отбележиш часът в момента. На повечето паркинги (включително и на тези на магазините) има време, в рамките на което може да стоиш на паркинга. На хранителните магазини например това време е един час. Ако не се изнесеш преди то да изтече, рискуваш да мине служител на горната фирма и да ти таксува един такъв “частен урок”, за да знаеш следващия път как да [не] правиш :).

Е, оказа се че нито аз, нито Веси сме се сетили да бутнем часовника на правилния час, бързайки към магазина. Не че имаше за какво да бързаме, ами просто сме заплеси и двамата. И съответно чичкото е минал, видял е че сме в нарушение, снимал ни е (както си му е редът) и ми е оставил глобичката на стъклото. Една не много кръгла сума от DKK 510, или €70 за тези, които не разбират от датски крони.

Естествено, ядосахме се. Но само на нас си. Следващият път ще гледаме сигурно по два пъти, преди да излезем от колата.

Едно нещо ми е чудно, но не искам да знам отговора :). Часовникът беше с показания, все едно сме били паркирали два часа вместо разрешения един. Понеже бяхме просто забравили да “цъкнем” часовника, можеше лесно той да отчита 23 часа неправилно паркиране. Дали щеше да има пропорционална глоба за това време (__истински__ бих се ядосал от €1500 глоба), или пак сумата щеше щеше да е същата? Не знам за вас, но аз ще се постарая да не разбера отговора на този въпрос :).

Самата бланка на глобата имаше 2 части. Описателна част, където пише кой, коя кола, колко часът и т.н., и банково джиро с нанесена директно сумата, която трябва да се плати в 10 дневен срок. Е, джирото вече е на път за пощенската кутия, а ние инвестирахме още ДКК 510 в обучението си :). Хареса ми, че поне те улесняват максимално за плащането на сумата – единственото което трябва да направиш е да изпратиш джирото по (безплатната) банкова поща, или да го въведеш от електронното си банкиране.

Дали предпочитам да плащам в случаи като този, или предпочитам да е както е в България? Определено предпочитам всеки да си плаща за мизериите, включително и аз, пред това или само някои да плащат, или всичко да е автомобилен ад (който не е ходил из софийския център, той не знае за какво говоря).

Език свещен на моите деди

Posted on 6/26/20076/26/2007 by Doncho

Смятам, че си струва да публикувам тук един призив, който получих преди седмица:

> УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ,

> Във връзка с честването на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, Държавната агенция за българите в чужбина е разработила и публикувала на своя сайт продукта “Език свещен на моите деди” – онлайн самоучител по български език за начинаещи.
>
> Помагалото е предназначено за лесно и забавно изучаване на нашата азбука и някои основни правописни правила. Можете да го намерите на следния сайт
>
> http://www.aba.government.bg
>
> Главната целева група са децата на българите, живеещи в чужбина, които разбират и говорят в някаква степен български език, но имат затруднения с писаното слово.
>
> Продуктът е естествено продължение на предприетите до момента стъпки от страна на Агенцията по запазването и развитието не само на родния език, но и на българската идентичност сред нашата диаспора и особено сред представителите на най-младото поколение – като провеждане на две кръгли маси с участието на преподаватели по български език от десетки страни по света, разработване на упражнения за запознаване с българската азбука, публикуване на игри-пъзели с картата на България и т. н.
>
> Моля за Вашето съдействие за популяризиране на самоучителя по български език сред максимален брой наши сънародници.
>
> *ПОСОЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В КОПЕНХАГЕН*

Един от редките случаи, когато дейност на държавна агенция заслужава похвала и признание. Дано не изоставят проекта, а го развиват и подобряват. При повече от милион българи в чужбина (още не са, ама е станат, спокойно) това е изключително полезен продукт.

Ако някога детето ми учи в чуждо училище, този сайт ще помогне то да знае писмен български.

Първа правописна банка

Posted on 6/25/20076/25/2007 by Doncho

По принцип съм [много] доволен клиент на Първа инвестиционна банка. И продължавам да бъда. Но искам да ви разкажа една случка от вчера и днес.

Вчера влязох в електронното им банкиране и с удивление видях, че списъкът от наши сметки там е празен. Ама много празен – имаме 4 сметки, а виждах нула. Ясно, технически проблем. Драснах им два реда да си оправят бакиите (случва се на всеки, а и разбира се, че ще се случи точно в неделя) и реших, че всичко е ОК.

Днес наистина всичко беше ОК. Но не за това пиша. Получих този компетентен отговор от служител на банката:

From: "e-bank"
To: "Doncho Angelov"
Subject: Не виждам нито една от сметките си в електронното банкиране
Date: Mon, 25 Jun 2007 09:35:51 +0300

Здравейте,
проверих Вашете сметки и установих ,че се виждат.
Ако за напред има проблев маля пишете ЕГН на тетоляра на сметката.

VESSELIN BAYRAMOV
E-BANK
1000, SOFIA
10,STEFAN KARADJA STR.
TEL. 9100199

Видял съм много неграмотност из Мрежата. Но това съобщение минава всякакви граници. Да изключим стиловата му “издържаност”. Да изключим липсата на обяснение за това какъв е бил проблема. Да изключим и липсата на извинение за това, че не са ми свършили работата на време. И да изключим типографските грешки.

Въпреки това голямо изключване, пак остават много смущаващи правописни грешки.

След като ми мина потреса се замислих. Колко ли трябва да е зле един отдел, за да си позволи хора с подобна езикова култура да получават и да отговарят на официалната ѝ поща? Колко ли трябва да е силен глада за специалисти в родна България, за да може да оставиш човек, който пише “тетоляра” (при положение, че работи в банка!) да бъде едно от лицата на банката? Трябва да им е доста трудно на мениджърите на ПИБ, много трудно!

Трудно или не обаче, струва си обаче след получаването на такава поща от твоята банка да им поискаш обезщетение за нанесени морални вреди :). Или както Моканина казва: “Боже, колко мъка има на тоя свят, Боже!”.