Седя в стаята на най-мизерния “четиризвезден” хотел, който може да има, и се опитвам да пиша тук. Докато чакаме мама да се “найоги”, Мартин се чуди каква дивотия да измисли, включително някак успя да ме одере по крака с бисквита! Още само 20 минути (поглеждам с копнеж към часовника).

Тук се оказахме, защото Ели намери някаква оферта за “йога-нещо-си”, по 35 лв/ден/човек в този хотел. Хотелът “Финландия” в Пампорово е доста мизерен. Може в добрите, стари времена да е бил четири звезди, но сега две от звездите безславно са залезли, съдейки по вехтата стая, липсата на каквато и да е козметика в стаята (вкл. шампоан за коса) и останалото, общо западнало състояние. Но за толкова пари – толкова (трябва да кажем, че тези 35 лв за FB цена с вегетарианско ядене). Ще изтраем, и на по-лоши места сме били (и предстои да бъдем)!

Иначе последната седмица, освен на боледуване, беше посветена и на оправяне на личните документи. Вече съм официално софиянец. Постоянният ми адрес е на ул.”Проф. Христо Вакарелски”, защото не ми се занимаваше да се местя директно в Лозен. Веднага, след като отокът на окото ми спадна, подадох документи за нова карта, че старата изтичаше на 24.07. Т.е., гратисния период на старата изтичаше, тя самата изтече още на 24.01.

Ще ви спестя три часа висене на опашки, както и разправията с едно момче, което се мислеше за голяма работа, щото са го сложили да сваля биометрията на хората. Важното е, че сега имам нова лична карта.

Още по-важното обаче е, че имам един месец да си сменя и свидетелството за правоуправление (книжката). Още като подавах документи за лична карта ме накараха да декларирам с три реда на гърба на заявлението, че съм уведомен за този факт. Явно смятат и там глоби да събират. По закон се оказва, че след получаването на новата карта, новоизлюпените в съответното селище трябва да си преиздадат и книжката, вече чрез КАТ на съответния град, в моя случай – КАТ-София.

За да е още по-интересно, всичко това става на два пъти:

1. Подавате молба на гише 15, в която се молите аман-заман да ви дадат досието в новия КАТ. Явно за всичко в тази държава трябва да се молиш. С тази молба ченгесарите отиват в стария ви КАТ, вземат ви шофьорското досие (каквото и да представлява тази завоалирана фраза с полъх от VIто управление) и ви го носят в новия КАТ, в моя случай – София. За тази мега-сложна процедура вие великодушно трябва да им отпуснете един месец време.
2. След като изтече този месец, пак се явявате в КАТ и този път чакате на мега-опашката за подаване на документи. До сега съм ходил два пъти там, по-малко от 20-30 човека не съм виждал. Носят се слухове, че в началото на деня опашката стигала до след вратата на оградата на КАТ, което си е баси постижението!
   Естествено, ред няма. Ако си мислите, че ще си изтеглите номерче и ще си чакате чинно на пейка някъде или ще си свършите работа, откажете се. Висите като сополи, защото я се махнете, я вашият ред е заминал. Явно някой е откраднал парите за тази последна електронна опашка – останалите гишета си имат електронните опашки и си чакат човешки, седнали някъде.
3. След като подадете документите на гишето-на-което-се-чака-много-прав, се носят слухове че тогава може да си изтеглите билетче за съответната “биометрия”, плащате и току-виж сте успели да подадете.
4. Изминава времето, което сте отпуснали на КАТ за издаване на вашите документи
5. След това се нареждате на последната-опашка-на-която-се-чака-прав, т.е. тази за получаване на документите. Пак следва ХХ време чакане, и току-виж си получите чисто-новата книжка.
   Не знам какво става с талона, зли езици говорят, че май и него ще го сменяте, чакайки на други опашки, но като стигне ред, ще споделя ако не ме мързи

Отчайващата статистика е: поне три дни загубени в безкрайно чакане и нерви.

Нека след това да дойдат да ми говорят разни правителствени мишоци колко европейско ставало обслужването в България. Нека да дойдат да ми кажат, как гражданите бързо (и качествено!) се обслужвали. Това може и да е така, но в едно друго измерение, в което в София няма псета, няма дупки, няма мръсотия и средностатистическия дегенерат не си изхвърля фаса през прозореца на колата, докато чака на кръстовището.

Както и да е. Тръгнали сме по този път, надявам се след месец-два да имам нова книжка. На Веси тепърва ѝ предстои всичко отначало.

Photo (cc) ExecGifts

Трета седмица! Трета седмица все ми има нещо. Започна се преди 2 седмици с едно перфектно вирусче, което Марти ми тръшна директно в носа. Измъчи ме. Температура ли не вдигах, из леглата ли не се мотах. Не беше истина направо. Издържах обаче без лекар и лекарства.

А принципно рядко лягам болен!

Тъкмо ми мина вируса, миналата седмица още от неделя едното око реши, че твърде много са му намигали, и взе че се възпали зверски. Станах с 1 1/2 очи, вместо с 2. А и визията беше си видяла зайката направо. Колежките не спираха да ми се “радват”. Ща-неща на третия ден подуване (вторник?) отидох на лекар. Лекарката и тя ми се зарадва, изписа ми капки за очи за 50 лв и ме прати да си ходя и да си ги ръгам в очите 8 пъти на ден. Преди да ме пусне обаче ме накара да мина и през УНГ-то, а там предрекоха, че се виждал някакъв фарингит, та най-вероятно щял да съм се върна следващата седмица (?!). И тя една врачка излезна, за мое нещастие.

А принципно рядко лягам болен!

Уикенда го бяхме планирали да ходим да вземаме Ангел (и Борко) от лагера в Лозенец. Бях уговорил една караванка от колегата Цецо, та смятахме да си изкарваме добре. Пътьом взехме и Мартин от село, че иначе щеше да ни е твърде хубаво и отцепихме. Още по пътя ме втресе. Като стигнахме до караванката вече си ми беше сериозно зле (а беше още петък). Петък вечер, събота вечер, неделя вечер – почти една и съща картинка – температура + спане отрано. И пазене на леглото, почти от ранния следобед.

А принципно рядко лягам болен!

Този понеделник обаче нямаше начин – пак на УНГ, антибиотици, оставане вкъщи. Страшно съм доволен, че във фирмата така са ни устроени нещата, че практически няма значение дали си в офиса, за да можеш да си вършиш изцяло работата. Единствено ако е необходима среща наживо, тогава разбира се трябва да ходиш в офиса, но за късмет нямах такива срещи тия три дни.

Та дадоха ми значи антибиотика, като го погледнах ми стана ясно, че скоро нищо живо и естествено няма да има в мен. Ще съм една купчина от силиций и метал, нещо като Робокоп, но с шкембе и цици. Така се и оказа, де. Сега сме сряда, гадините почти са изтребени, полезните заедно с вредните. Важното е обаче, че съм много по-добре, няма температури и др. глупости и утре съм на работа в офиса.

Дано с това да се свърши с тая трагедия, че след 10-на дни ме чака поход из Родопите. Не знам докъде компанията я е докарала с маршрута, дано са се съобразили с размерите и (не)възможностите ми. Имаше някои добри идеи, които аз прегърнах страстно тогава, но дали мързеливата част от компанията е победила, тепърва предстои да разберем.

Ще е адски гадно обаче, ако се разболея преди, и особено по време на похода. Дано да няма, но след последните три седмици нещо не съм много сигурен. Тия гадове се оказаха доста устойчиви.

А принципно рядко лягам болен!

Photo (cc) Fillmore Photography

И аз, като Сашо реших днес да изтупам праха от блога. И да пиша малко от моите общи щуротийки. Ще я карам отзад-напред, че много неща се струпаха напоследък.

Вчера имаше малък купон в къщата. По случай случката, че Ангел стана на 8 години миналата седмица. Тъй-като Веси работеше в събота, наложи се да се подготвим малко по-отрано (заради това франзелите бяха лекинко поизсъхнали ). В събота аз гледах добитъците, косих тревата, оправях неща по къщата, докато Веси чинно събираше като за последно пари от датски граждани и фирми.

Следобед дойдоха гостите – приятели от София и Пловдив. Събраха се 10 деца и малко повече възрастни. Пийнахме, хапнахме, ядохме торта. И така – до късно. Времето беше с нас, слънце цял ден, топло и приятно. Е, вечерта в Лозен си е хладно. Скрие ли се слънцето, много бързо става за якета и пуловери.

Ангел получи доста подаръци, хареса ги всички! Даже дрехите (а той принципно дрехите не ги признава за подаръци ). Сега е оборудван с каска и наколенки, има си баскетболен кош, който няма къде да монтирам, въобще красота.

Преди вчерашния купон имах много натоварени 10-тина дни. Започвайки с командировка в Атина, която заради проклетия вулкан се удължи с един ден и прерастна в автобусна екскурзия, след това Visual Studio 2010 Launch в София, след това P2P конференцията във Велико Търново (#p2pvt), след това Visual Studio 2010 Launch в Белград. Доста прилична поредица от презентации, една от тях – спешна. Браян се уплаши от вулкана и реши че с оглед на ситуацията би следвало да е колкото се може по-скоро в Редмънд. Поради това трябваше аз да му правя Keynote сесията в София.

Още по-преди пък се проведе MS Days 2010, където също имах няколко презентации, и малко (малко само благодарение на колосалната свършена работа от страна на колегата ми) странична работа.

Това, заедно с останалите “регулярни” презентации, всичко събрано в 10 дни, може да подейства доста смущаващо, ако не си свикнал. Аз не бях свикнал, но вече съм. Презентатори от всички страни и континенти – съединявайте се!

Още по-преди пък беше TechReady 10, нашето вътрешно (т.е., само за служители на компанията) събитие за техническа подготовка. Имахме една седмица, през която в Редмънд заедно с нашите колеги от продуктовите групи имахме възможността да научим какво да очакваме близките една-две години, както и много, много обширни сесии относно вече наличните продукти. Със сигурност мога да кажа едно – TechReady е едно от нещата, които можеш да получиш само ако работиш в тази компания. И спокойно може да се брои за company benefit. Разбира се, ако държиш на познанията си в тази сфера, иначе би било колосална загуба на време и средства .

Ако някога, по каквато и да е причина, не работя вече във Фирмата , TechReady ще е от нещата, които биха ми липсвали.

Още по-назад във времето, в началото на “далечния” вече Март , бях до Монтана, като част от журито на 5-то Национално състезание по информационни технологии. Като член на екипа, оценяващ Приложните програми, видях няколко скучни, но и няколко невероятно интересни предложения от учениците. Спомних си времето, когато аз бях на тези състезания. Колко младост и амбиция, колко емоции изпотрошихме. Беше определено едно от най-хубавите ми изживявания от ученическите години. Надявам се и сега тези, днешните, да се чувстват така.

Много съм доволен, понеже спечели точно моят фаворит. “GProject” изцяло заслужаваше първото място. Колосална работа, напълно завършен продукт, перфектно представяне, и много бъдещ потенциал, според мен. Браво на Георги и много по-нататъшни успехи!

Ами стига толкоз ретроспекция . Че стана никое време, а трябва и да се спи. Този уикенд изцяло се насладихме на удоволствието да живееш в къща. Даже успяхме и да се “насладим” на повечкото ангажименти също. Например: косене на трева, некосена от миналото лято. Или пък преследване на котки, които настоятелно желаят да си получат своя дял, пък каквото ще да става. Или неравна битка с полски бръмбар, имал неблагоразумието да преследва Веси чак вътре в хола . Въобще – веселба. А, да, щях да забравя: поради повреда днес следобед окончателно спря водата (а аз не си напълних хидрофора!). Авария е, не е прочутото лозенско “вода няма”. Обещаха, че ще я оправят до сряда.

За малко тази вечер даже тока попрекъсна.

Абе като цяло – всичко си е наред.