Category: Daily

My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

Austrian Airlines – the Best Service Ever!

Austrian Airlines – the Best Service Ever!

I wrote this few weeks ago. I still want to publish it: first because it’s the first post, entirely typed with my Galaxy Tab, and second: because I really want to tell how satisfied I am with Austrian airlines service!

“You may now use your electronic devices”. I heard the phrase and I immediately pulled out the tablet, because I just needed to share my recent experience!

I’m on my way to Copenhagen, got some private stuff to handle. Since the direct flight is not that usefil for my case, I’m flying Austrian. Logically – via Vienna.

Unfortunately, these days Vienna got some snow. Lots of it, judging from what I saw on the airport. Because of that, my inbond Vienna flight delayed about 40 minutes.  That wouldn’t be an issue, if I did not had exactly 40 minutes to transfer myself from gate B35 to gate C37 – a distance, which required at leasr 25 minutes on foot. I was quite worried, because I really needed 2 days in CPH and it seemed I will definitely miss my connecting flight…

So far I have at least 200 flights in my career,  with more than 20 different airlines. Maybe some day I should try to make the list precise. I thought I already knew what to expect: a lot of nerves while waiting in the buss, then running, then shortcut through the security lines (if people allow me), then again running and at the end – mosy probably excuses on the service deck and different flight, most probably tomorrow.  There was no way to catch a plane, which leaves the airport at 20:00, because my plane opened its doors on bus gate at 19:45.

However, OS made it happen. I was quite surprised to hear just before leaving the plane that all passengers to FRA, CPH and * must contact the ground crew outside the aircraft. Hmmm, this sounded like a new jope for the good.

We were total of 5 people to these 3 critical destinations. We had a dedicated mini bus and person, who took us through all necessary procedures (passport check and security) as quick as possible, without wasting a single minute. Then she drove us directly at the service entrances of each gate (mine was 2nd, since FRA guys were delaying even more) and we went directly in the waiting aircraft.

I almost gave up that flight, but thanks to the great service, I succeeded to catch it and to go normally through the rest of my CPH tasks.

From now on, when considering any flght optons, I’ll check Austrian first!

OpenFest 2010 и Open Microsoft

OpenFest 2010 и Open Microsoft

Вчера говорих на OpenFest 2010. Презентацията ми беше на тема "Open Microsoft". Целта ми беше да покажа на opensource обществото какво и как прави Майкрософт, за да става все по-активен участник в същото това общество. Както и да дикутираме темата обективно и face to face, а не по форуми и флеймове.

Според колеги, приятели и някои от участниците презентацията мина добре. Не успях да покажа всичко, което бях предвидил за сметка на дикусията, която се получи. Умишлено дадох шанс на хората, които искат да питат, да го направят на момента, прекъсвайки ме. Хората бяха смели, питаха, отговарях, говорихме. От 45 минути презентация имаше поне 25 мин. дискусия, но (и) за мен слайдовете не бяха толкова важни, колкото живият контакт с публиката.

Единственото, което доста ме разочарова се случи постфактум. Организаторите публикуваха това видео. Аз им благодаря за това, така или иначе, цялата презентация се записваше, така че не би бил проблем което и да е от нея да се публикува.

Това хубаво, но публикуваното видео съдржаше един доста провокативен въпрос към мен и… само това! Тогава аз естествено отговорих на човека, но моят отговор очевидно не е бил важен. Или е бил твърде глупав, или твърде… не знам какъв. Може би твърде неудобен. Няма да разбера, предполагам.

Лошото е, че подобна постъпка според мен противоречи на идеалът, който това общество проповядва. Цензурата е нещо лошо, особено когато е налагана от този, който развява иначе флагът на Свободата с главно "С". Лесно е да обвиниш Майкрософт в нещо, но когато питаш толкова провокативно, може би трябва да имаш кураж да посрещнеш отговора?

Ще се възползвам от факта, че имам блог. Сега ще се опитам да импровизирам отново моя отговор, само и единствено с цел пълнота на дискусията.

Въпросът, дословно цитиран от видеото е "Защо беше нужно да сертифицирате грешка в Офис примерно 2.0, който смята дата от 1900-ата година за понеделник, като тя неделя? Разбирате ли, ние се притесняваме от такива неща, аз се притеснявам от нещо, че вие стандартизирате нещо, а за нас е по-добре да имаме отворено нещо, което да работи. Въпросът е, че вие се опитвате да промените хода на човешката история, защото просто можете да ***” (шумът ми пречи да чуя точно от видеото).

Моят отговор (или поне по-съдържателната според мен част) беше нещо от рода на:

– Майкрософт вече промени веднъж света. Майкрософт започна с визията за "Компютър на всяко бюро". За 30 години история ние променихме света.

Не гарантирам, че съм 100% точен с това, което казах тогава. Но беше нещо от рода. Така или иначе, не помня точно какво беше. А и пред такава публика човек импровизира, а така е трудно да помниш точно как и какво си казал. Със сигурност споменах също, че не съм запознат с проблема, за който ме питат, но дали беше преди или след отговора ми, това тук не мога да си спомня.

Както един мой познат, който си вади хляба с психология коментира:

Най-очертаващият се извод е, че самото задаване на въпроса е било по-важно от който и да било негов отговор.
Сиреч бива самоцелно, а не като стъпка в търсене на познание.
Викат му още "заяждане". 🙂
Хич да не ти пука, ама ти и без това си наясно… 🙂

Щеше  ми се да не е прав.

А ако наистина ви пука за същината на проблема, Stilgar, моят любим Facebook troll Smile (да взаимствам тук един израз от Йовко) изкопа този линк http://joelonsoftware.com/items/2006/06/16.html. Tam Joel обяснява като че ли точно за този проблем.

Ако ви интересува моята презентация в PDF, може да я свалите по-долу. Тя няма нищо общо с казаното по-горе, освен че всичко се случи заради нея Smile:

Windows Phone 7 Development за Абсолютно Начинаещи

Windows Phone 7 Development за Абсолютно Начинаещи

 

Оригиналната публикация е на блога на DPE екипа на Майкрософт България

От днес на Channel 9 са налични за безплатно гледане и сваляне комплект уроци, предназначени за абсолютно начинащи в разработката за Windows Phone 7.

Ако имате интерес към тази чисто нова платформа, на горната връзка ще намерите кратко 5 минутно видео, представящо ви серията от уроци, както и връзка към самите уроци. Няколко часа тренинг, показващ ви от къде да свалите безплатните инструменти, как да напишете първата си програма, най-важните концепции и хватки при създаването на приложенията и много други.

clip_image002

Приятно гледане!

Ако желаете да коментирате новината, моля посетете оригиналната публикация

Рийдър нот фаунд

Рийдър нот фаунд

Докато чакам да измият колата, реших да открадна малко време за себе си. Нищо, че (вече) е работно време, при нас терминът “работно време” е малко по-особен, не само защото сме worldwide екип и компания, а и защото като има работа, тя може да се свърши отвсякъде, стига да имаш интернет, време и желание. От близо 20 години работя все такава работа, и комай това остава най-важното изискване (заедно с remuneration пакета, разбира се Smile) към работодателя ми…

Поглеждам в blogroll-а и виждам потресаващ брой блогове, които чакат да им обърна внимание. Малко ме е яд да го гледам обаче! Google Reader е страхотен четец, но все пак е на компания, която от години избягвам. Не само защото са бесни конкуренти във всичко, в което човек може да се сети. А и защото ми е интересно може ли съвременен потребител на Мрежата да работи пълноценно без тях. (Засега) може. Пощата ми от много време се хоства на Windows Live, търся с Bing (и винаги намирам, за злите езици, четящи този блог Smile). От едно нещо обаче не мога да се оттърва и това е точно Google Reader. Няма, просто няма такава друга услуга в Мрежата. Всякакъв тип оффлайн четец съм пробвал. Е, не става! Недостатъците им са с тонове пред предимствата. Всъщност, така и не намерих предимство на никой от тях.

Един много ми хареса (може би беше най-доброто, което намерих), но го оставих като видях, че с моите абонирани потоци беше взел 1.3GB RAM в работещо състояние. Не че нямам RAM, но за четец… хайде моля! Един друг пък беше близо до одобрение, ако не беше потресаващо бавен.

Чудя се, толкова ли много се иска, за да се напише свестен RSS четец, който да може да бъде поне слаб конкурент на Google Reader? Или на никой не му пука, “щото нали вече има Reader”? Уффф… мразя екзистенциални въпроси толкова рано сутрин!

…измиха колата… време е да се включваме в Матрицата!

Документално

Документално

WalletСедя в стаята на най-мизерния “четиризвезден” хотел, който може да има, и се опитвам да пиша тук. Докато чакаме мама да се “найоги”, Мартин се чуди каква дивотия да измисли, включително някак успя да ме одере по крака с бисквита! Още само 20 минути (поглеждам с копнеж към часовника).

Тук се оказахме, защото Ели намери някаква оферта за “йога-нещо-си”, по 35 лв/ден/човек в този хотел. Хотелът “Финландия” в Пампорово е доста мизерен. Може в добрите, стари времена да е бил четири звезди, но сега две от звездите безславно са залезли, съдейки по вехтата стая, липсата на каквато и да е козметика в стаята (вкл. шампоан за коса) и останалото, общо западнало състояние. Но за толкова пари – толкова (трябва да кажем, че тези 35 лв за FB цена с вегетарианско ядене). Ще изтраем, и на по-лоши места сме били (и предстои да бъдем)!

Иначе последната седмица, освен на боледуване, беше посветена и на оправяне на личните документи. Вече съм официално софиянец. Постоянният ми адрес е на ул.”Проф. Христо Вакарелски”, защото не ми се занимаваше да се местя директно в Лозен. Веднага, след като отокът на окото ми спадна, подадох документи за нова карта, че старата изтичаше на 24.07. Т.е., гратисния период на старата изтичаше, тя самата изтече още на 24.01.

Ще ви спестя три часа висене на опашки, както и разправията с едно момче, което се мислеше за голяма работа, щото са го сложили да сваля биометрията на хората. Важното е, че сега имам нова лична карта.

Още по-важното обаче е, че имам един месец да си сменя и свидетелството за правоуправление (книжката). Още като подавах документи за лична карта ме накараха да декларирам с три реда на гърба на заявлението, че съм уведомен за този факт. Явно смятат и там глоби да събират. По закон се оказва, че след получаването на новата карта, новоизлюпените в съответното селище трябва да си преиздадат и книжката, вече чрез КАТ на съответния град, в моя случай – КАТ-София.

За да е още по-интересно, всичко това става на два пъти:

  1. Подавате молба на гише 15, в която се молите аман-заман да ви дадат досието в новия КАТ. Явно за всичко в тази държава трябва да се молиш. С тази молба ченгесарите отиват в стария ви КАТ, вземат ви шофьорското досие (каквото и да представлява тази завоалирана фраза с полъх от VIто управление) и ви го носят в новия КАТ, в моя случай – София. За тази мега-сложна процедура вие великодушно трябва да им отпуснете един месец време.
  2. След като изтече този месец, пак се явявате в КАТ и този път чакате на мега-опашката за подаване на документи. До сега съм ходил два пъти там, по-малко от 20-30 човека не съм виждал. Носят се слухове, че в началото на деня опашката стигала до след вратата на оградата на КАТ, което си е баси постижението!
    Естествено, ред няма. Ако си мислите, че ще си изтеглите номерче и ще си чакате чинно на пейка някъде или ще си свършите работа, откажете се. Висите като сополи, защото я се махнете, я вашият ред е заминал. Явно някой е откраднал парите за тази последна електронна опашка – останалите гишета си имат електронните опашки и си чакат човешки, седнали някъде.
  3. След като подадете документите на гишето-на-което-се-чака-много-прав, се носят слухове че тогава може да си изтеглите билетче за съответната “биометрия”, плащате и току-виж сте успели да подадете.
  4. Изминава времето, което сте отпуснали на КАТ за издаване на вашите документи
  5. След това се нареждате на последната-опашка-на-която-се-чака-прав, т.е. тази за получаване на документите. Пак следва ХХ време чакане, и току-виж си получите чисто-новата книжка.
    Не знам какво става с талона, зли езици говорят, че май и него ще го сменяте, чакайки на други опашки, но като стигне ред, ще споделя ако не ме мързи

Отчайващата статистика е: поне три дни загубени в безкрайно чакане и нерви.

Нека след това да дойдат да ми говорят разни правителствени мишоци колко европейско ставало обслужването в България. Нека да дойдат да ми кажат, как гражданите бързо (и качествено!) се обслужвали. Това може и да е така, но в едно друго измерение, в което в София няма псета, няма дупки, няма мръсотия и средностатистическия дегенерат не си изхвърля фаса през прозореца на колата, докато чака на кръстовището.

Както и да е. Тръгнали сме по този път, надявам се след месец-два да имам нова книжка. На Веси тепърва ѝ предстои всичко отначало.

Photo (cc) ExecGifts

Принципно рядко лягам болен

Принципно рядко лягам болен

Pills (cc-a) Fillmore PhotographyТрета седмица! Трета седмица все ми има нещо. Започна се преди 2 седмици с едно перфектно вирусче, което Марти ми тръшна директно в носа. Измъчи ме. Температура ли не вдигах, из леглата ли не се мотах. Не беше истина направо. Издържах обаче без лекар и лекарства.

А принципно рядко лягам болен!

Тъкмо ми мина вируса, миналата седмица още от неделя едното око реши, че твърде много са му намигали, и взе че се възпали зверски. Станах с 1 1/2 очи, вместо с 2. А и визията беше си видяла зайката направо. Колежките не спираха да ми се “радват”. Ща-неща на третия ден подуване (вторник?) отидох на лекар. Лекарката и тя ми се зарадва, изписа ми капки за очи за 50 лв и ме прати да си ходя и да си ги ръгам в очите 8 пъти на ден. Преди да ме пусне обаче ме накара да мина и през УНГ-то, а там предрекоха, че се виждал някакъв фарингит, та най-вероятно щял да съм се върна следващата седмица (?!). И тя една врачка излезна, за мое нещастие.

А принципно рядко лягам болен!

Уикенда го бяхме планирали да ходим да вземаме Ангел (и Борко) от лагера в Лозенец. Бях уговорил една караванка от колегата Цецо, та смятахме да си изкарваме добре. Пътьом взехме и Мартин от село, че иначе щеше да ни е твърде хубаво и отцепихме. Още по пътя ме втресе. Като стигнахме до караванката вече си ми беше сериозно зле (а беше още петък). Петък вечер, събота вечер, неделя вечер – почти една и съща картинка – температура + спане отрано. И пазене на леглото, почти от ранния следобед.

А принципно рядко лягам болен!

Този понеделник обаче нямаше начин – пак на УНГ, антибиотици, оставане вкъщи. Страшно съм доволен, че във фирмата така са ни устроени нещата, че практически няма значение дали си в офиса, за да можеш да си вършиш изцяло работата. Единствено ако е необходима среща наживо, тогава разбира се трябва да ходиш в офиса, но за късмет нямах такива срещи тия три дни.

Та дадоха ми значи антибиотика, като го погледнах ми стана ясно, че скоро нищо живо и естествено няма да има в мен. Ще съм една купчина от силиций и метал, нещо като Робокоп, но с шкембе и цици. Така се и оказа, де. Сега сме сряда, гадините почти са изтребени, полезните заедно с вредните. Важното е обаче, че съм много по-добре, няма температури и др. глупости и утре съм на работа в офиса.

Дано с това да се свърши с тая трагедия, че след 10-на дни ме чака поход из Родопите. Не знам докъде компанията я е докарала с маршрута, дано са се съобразили с размерите и (не)възможностите ми. Имаше някои добри идеи, които аз прегърнах страстно тогава, но дали мързеливата част от компанията е победила, тепърва предстои да разберем.

Ще е адски гадно обаче, ако се разболея преди, и особено по време на похода. Дано да няма, но след последните три седмици нещо не съм много сигурен. Тия гадове се оказаха доста устойчиви.

А принципно рядко лягам болен!

Photo (cc) Fillmore Photography

Маршруткис!*

Маршруткис!*

* маршруткис – множествено число на маршрутки, употребявано от класически шлокавичар, по подобир на “кукис”, “донътсис” и т.н. Smile

Откакто живеем в къщата на село, Веси непрекъснато ми премрънква от време на време, че излизането из града е проблем. А то е проблем, защото и двамата сме с (различни!) коли на работа, т.е. ако излезем веднага след работа, и двамата не можем да пием, а и двамата след това се прибираме отделно.

Днес например Веси ще ходи някъде с колегите. Вчера тя успя да ме убеди да я закарам на работа с моята кола, но пък тази сутрин, по непонятни за мен причини, внезапно се отказа и реши да си ходи пак с колата. Т.е., виж по-горе Smile .

Затова днес аз запретнах ръкави, за да намеря ефективно средство за прибиране с градския транспорт. На около 600м от нас спира маршрутка №37, както и автобус №5. И двете изглеждат редовни (поне аз задминавам минимум едно по пътя си на отиване и прибиране), може би с тях би работило прибиране от време на време. За най-досадните варианти, разбира се, има таксита, но средната цена от центъра до Лозен е около 15 лв.

Първата ми цел беше да намеря карта с маршрута на маршрутка №37. Е, няма такова животно. Намерих какво ли не, но навсякъде имаше маршрутът, описан като улици, през които минава таксито. Никъде нямаше услуга, която да ми покаже картата, с една насложена линия откъде минават убийци №37. Още по-гадно беше, че СофСправка например линква сайт, в който маршрутът на №37 е стар, според този сайт в Лозен ходи маршрутка №42, която… ами която вече месеци наред не съм мяркал въобще, т.е. смея да твърдя, че такава маршрутка няма.

Пълна бъркотия. Опитах всички познати ми търсещи машини, опитах и познатите услуги на БГМапс например, но нищо. Нищо не намерих и стигнах до заключението, че такава услуга няма. Трудно ми е да си представя защо няма, но е факт. Добра пазарна ниша за фирма, която специализира в това (например, tix.bg Smile). Накрая ще взема една карта и ще наплякам върху нея маршрута на №37. Или ще го сложа във Wikimapia. Но сега ме мързи, крайно време е някой, на който му се правят пари от тая работа, да направи една услуга и за маршрутките.

С автобуса беше далеч по-лесно. Намерих два варианта: tix.bg и услугата на СКГТ.

tix.bg предлага яка услуга, в която имаш търсене на маршрут, комбинации и т.н. Това, което много ми липсва там, е възможността да видя на една карта пълния маршрут (или поне спирките) на даден автобус. Със сигурност имат данните, просто не са си направили труда да направят тази проста услуга. Направили са по-сложната (търсене на маршрут с градския транспорт от точка до точка), но тази не ми върши работа, ако искам да видя аз всички спирки на №5 и да си правя някаква си моя сметка. tix.bg биха имали повече потребители, ако включат и тази услуга.

По-добра работа ми свърши обаче услугата на центъра за градска мобилност на СКГТ. Там виждаш парче от картата на съответната спирка (свързано директно с BGMaps) и така с малко кликане насам-натам услях да намеря, че най-близката връзка на №5 с метрото е ул.”Йерусалим”. Т.е., ако някога се ползва този вид транспорт, добре е да се има впредвид.

Панорама от с.Проглед

Панорама от с.Проглед

За Гергьовден с Веси минахме към Проглед. Всъщност, аз минах от там, Веси се присъедини по-късно, защото тя беше на работа (при тях българските празници са важни, ама датските са по-важни).

Албумче от Проглед още не съм качил, не съм сигурен дали ще го направя. Качих обаче тази панорамка (ако използвате RSS-четец, най-вероятно няма да видите нищо, отворете страницата от сайта!):

Панорамата е “съшита” от 9 изображения, които нащраках почти като на шега. Исках да пробвам Microsoft ICE (още известен като HDView). Това е един продукт на Microsoft Research, с който много лесно може да се създаде панорамно изображение от множество снимки, снимани с презастъпване. Оригиналните снимки, от които създадох панорамата, заедно с JPG от самата панорама може да свалите от тук (62МБ архив!).

Изображенията са малко “мъгливи”, но това е защото никак не се старах, като снимах. Не е от продукта, а си е класическият мой “motion blur” – моето фотографско проклятие. Веси снима много по-чисто от мен, защото ръчичките ѝ са много по-стабилни от моите, въпреки тежкия апарат.

Също “избистрянето” на изображенията е малко бавно, изглежда от хостинга ми. Като правите Zoom, просто изчакайте малко (освен ако не правите най-дълбокия Zoom, там си е гореспоменатия motion blur).

С HD View (Microsoft Image Composite Editor, или още Microsoft ICE) се работи потресаващо лесно. Снимате, имайки впредвид това, че ще правите панорама, след това сваляте снимките от апарата. След като имате снимките, инсталирате Microsoft ICE (той е безплатен!), слде което просто завлачвате и пускате снимките и го оставяте на “шие”. Накрая за вас оставя да прегледате какво е съшил и да го запазите на диска си – или като JPG, или директно като DeepZoom panorama.

Допълнително може да изберете да качите на PhotoSynth вашето произведение. Аз имам качен там един Synth от Барса, но него го направих, използвайки PhotoSynth, а не HD View. А и той е от повече от 200 изображения, така че…

Най-яка е функцията “разпознаване на дълбочина”. Не съм я пробвал още, но ако се съди по PhotoSynth, тя трябва да разпознае кои снимки са част от детайла, и да ви предложи още по-дълбока перспектива там. Засега съм използвал HDView само за общи (“линейни”) панорами, някой ден обаче ще си поиграя да нащракам някое пано с 200+ снимки и ще пробвам и дълбочинно как ще са нещата.

Разбира се, продуктът е произведение на Microsoft и като такъв генерира интерактивните панорами в Silverlight. Това обаче, предвид тенденциите и проблемите, които други подобни технологии показват напоследък, е само плюс. С нетърпение чакам кога ще може това да го направят в HTML5. Някой ден, някой ден…

Снимкокачване

Снимкокачване

Днес явно ми беше ден за снимки. Започнах с това, че свалих от препълнената ми (8ГБ!) карта на апарата всичко, което имаше да се сваля. След това ги изкопирах към домашния сървър. Това отне време, защото “домашния” сървър в момента не е много домашен, тъй-като е в апартамента в София, а аз съм си на село. Не съм го преместил още, но и това ще стане в близките месеци. Имам обаче страхотен интернет тук (PowerNet (през Bol.bg), евала засега, дано останете винаги такива). И съответно тези 8 ГБ не бяха кой-знае какъв проблем да се прехвърлят.

Като изключим фотоапаратните снимки, за днес ми “светна” и задачата “Да прехвърля старите снимки”. На времето имах един стар хостинг на h1.ru (тогава при нас хостингът беше невероятен лукс. Вижте сега Суперхостинг например какви оферти правят Smile ). Та имах там аз едни снимки, за които сам си бях писал албумския скрипт (първи стъпки в PHP, ако не се лъжа). И днес трябваше да сваля албумите и да направя нещо с тях.

h1.ru хостингът ме предаде в началото, FTP конекциите взеха да увисват, да се чупят и т.н. Добре, че си спомних, че SSH се поддържаше още в началото там, и превключих на него. През SSH нямаше никакъв проблем, и след по-малко от половин час имах цялото съдържание на хостинга при мене.

Реших междувременно да кача всички албуми и във Facebook, и в моите албуми. Не знам защо го реших така, обикновено предпочитам да си ги хоствам при мен само. Много приятели обаче няма да прочетат този блог, но ще видят, че във Facebook имам нови снимки. И така… дано да не стане тенденция това.

Като изключим едни два часа за косене на тревата и два часа работа (е, гледам да го избягвам почивните дни, но понякога просто не може), то останалото време ми отиде в сортиране на снимки, качване във ФБ, качване в галерията ми, и така. Щяхме да ходим на спортен празник в Борисовата, но въобще не се сетихме, докато по новините не казаха, че имало Smile. Но и да се бяхме сетили, честно казано едва ли щяхме да отидем – всеки си имаше работа и беше “захапал” по нещо.

Сега снимките са (почти) качени, остават ми няколко от по-новите албуми, но тях – по-късно. Добра работа, като цяло. Доволен!

Противозаконно искане за трафични данни от МВР

Противозаконно искане за трафични данни от МВР

Кой може да наруши най-качествено законите? Както винаги в нашата рОдина, най-големия нарушител на дадена норма е този, който лично и според закона отговаря за спазването ѝ.

Цитирам Пейо, който привежда доказателства за грубо (и умишлено, според мен) нарушаване на закона от страна на не кой да е, а самите МВР:

Напоследък ми препратиха няколко постановления на МВР, с които се искат IP адреси и информация за установяване самоличността на лица, които са написали коментар към публикация в новинарски сайтове и блогове. Поддържащите тези сайтове виждат думи като МВР, НПК, Постановление, Преписка, членове, алинеи и нормално се стряскат. Ето такова постановление, което е получено в редакцията на FrogNews:

Първото, което се забелязва в Постановлението, са грешките, които служителят, най-вероятно дознател, е допуснал:

  1. Назначава вещо лице, което има специални познания (чл. 144 и сл. от НПК ), а посочва като основание чл. 117 -127, които са за свидетели;
  2. Чл. 409 НПК въобще няма алинея пета, а и се отнася до съвсем друго, което няма никакво отношение към темата;
  3. Назначава експерт (вещо лице), а твърди, че го е запознал с правата на свидетел по чл. 122 и 123 НПК.

Колкото пъти има опит да се посочи правно основание, толкова пъти е сбъркано. Но трудно е да се посочи валидно правно основание за действия, които закона не позволява да бъдат извършени по този начин.

Служителят на МВР желае да получи  данни за лицата, които са публикували текстове коментари на определени сайтове. За тази цел той не само възлага на вещото лице задачата да установи самоличността и IP адресите на коментиращите, но и  го оправомощава да извършва проверки „на място“ като посещава офисите на интернет доставчици и лицата, които поддържат страниците. НПК и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) изрично указват, че IP адреси, данни за трафика и друга информация, с която може да се установи самоличност,  може да се изисква само след съдебно разрешение.

Анализът на Пейо продължава в неговия блог. Аз реших, че след цитата на Григор е важно и аз да го копирам, първо за да се вижда добре в търсачките, и второ тези мои читатели, които не четат Пейо, да го видят и да се поинтересуват.

Изглежда че с това правителство сме на крачка от истинска политическа цензура и от истинско, оправдано и завоалирано в добри намерения посегателство върху свободата на словото и печата.

Да видим кой е по-временно в България: меверейците с китайско-комунистически подход или демокрацията.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text