Category: Daily

My personal thougts, dreams and wishes (well, at least these ones, which could be made public property :) )

Ако търсите идея за Коледа…

Ако търсите идея за Коледа…

Магазинът за рисунки на Валя…ето ви една.

Преди повече от седмица обещах на Даниела да пиша. Защото вярвам, че тези неща трябва да се пише. И защото вярвам, че такива каузи си струват.

За съжаление, Даниела знае страшно много за пеперудените деца. Знае колко е болезнено, за тялото и за душата. Знае колко е трудно. И скъпо. Защо знае… на вас не ви трябва да знаете.

Валя, голямата дъщеря на Даниела, рисува страхотно. И е решила да посвети рисунките си на Яна, едно такова пеперудено дете. Родителите на Яна имат нужда от средства, за да е заболяването на дъщеричката им по-поносимо. И Валя е решила да помогне.

Валя обаче не може да помогне сама. Тя може да помогне, обявявайки за продан рисунките си. Ние обаче трябва да ги купим, за да могат парите да стигнат до родителите на Яна.

Ако не сте решили какво специално нещо да подарите на специален за вас човек, съветвам ви да проверите магазина за рисунки на Валя. Току-виж намерите там (и) вашия подарък.

Re: OpenSpam

Re: OpenSpam

Дончо,

Преди време написа нещо за OpenFest и спам като текстът внушава ангажираност на хората зад организацията. Не съм им адвокат и не съм част от организацията, но понеже след това в коментар отбеляза, че те не са замесени… редно е някак реципрочно да отблежиш това. Иначе някак не е честно…

Негативният пост бе share-нат в twitter/FB с акцент и разбираемо раздразнение, а развръзката е някъде из коментарите, появила се постфактум, където далеч по-малко хора ще я погледнат. Аз например почти никога не чета коментари вече.

It’s up to you… но аз бих добавил P.S. под поста си с разяснение…

OpenFest има своите трески за дялане. При това големи, цели греди дори, но няма полза от негативен имидж, който с нищо не е заслужил.

Тъй-като това ми беше изпратено от човек, който изключително много уважавам, не мога да го оставя без отговор.

Да, оказа се че фирмата, която се явява един от спонсорите на OpenFest, е решила на своя глава да направи следното:

  • Да “ожъне” от мрежата е-пощенски адреси на “по-така-активни хора”
    • Оказа се, че въпросния ми адрес не е много труден за жънене, щом са се справили, което е забележка и за самия мен!
  • Да им изпрати въпросен спам, че тогава и тогава щяла да има презентация

Това е вече в миналото, но както по-горе ми беше посочено, справедливостта изисква да се напише, че организаторите на OpenFest по никакъв начин не са предоставяли лични данни или регистрации на който и да е от спонсорите.

Принципно, всяка конференция, която набира спонсори, рискува някой от тях да се окаже, че или не разбира достатъчно нетикета, или подхожда с лоши намерения. По това, което разбрах от кореспонденцията ми с хората изпратили спама, по-скоро иде реч за неразбиране, отколкото за някакви лоши намерения (пътят към Ада е постлан с добри намерения, нали така 😉 ?).

Благодаря на приятелите, че ми напомниха за този материал и за необходимостта от последващо разяснение. И благодаря на хората, които изпратиха спама, че се породи тази дискусия. Да се надяваме, че някой ще си вземе поука и за в бъдеще ще избере по-достъпни и коректни начини за популяризация.

Иначе, разбрах че доста от моите познати са получили същия спам (за някои е бил даже полезен). Но пък и видях, че всички последващи писма от фирмата, са попаднали автоматично в Google Spam папката ми (що ли?), така че сигурно и доста от моите познати просто са наковали “Report spam” под това писмо. Което само по себе си е сериозен урок, защото Google не прощава…

П.П. Извинявам се за задъхания изказ, пиша това от интернет, който няма много общо с нормалното, на което съм свикнал…

Пресен Windows 8, Internet Explorer 10 и подаване на ДДС декларация

Пресен Windows 8, Internet Explorer 10 и подаване на ДДС декларация

Днес за малко си помислих, че съм ударил първата сериозна греда в опита ми с Windows 8.

Преди няколко дни с голям кеф инсталирах Windows 8 Enterprise на служебния ноутбук. Засега мога да кажа, че не съм виждал по-неусетна и безпроблемна инсталация, мислех че с Windows 7 са постигнали почти “инсталационна нирвана”, но Windows 8 ме впечатли още повече.

След това повече от седмица безпроблемна работа, свиквам с новото, и новото определено е по-добро от старото!

И така, днес дойде ред за подаване на ДДС декларацията. Имам електронен подпис от Infonotary, регистриран надлежно, преди няколко дни без проблем подадох декл.1 и декл.6 за осигуряването. Тях обаче човек може да ги подава и с Firefox (използвайки detached signature), докато от “доволния” Стоян Мишинев зная, че ДДС може да се подава само и единствено през IE (една от причините той да държи виртуална машина с Windows, не е ли кеф 🙂 ? ).

Та днес получих файловете от счетоводителя и започнах подаването. Пускам си аз Internet Explorer (10), влизам в НАП (успешна оторизация на е-подписа), кликам в/у ДДС, получавам си предупреждението, че ми трябва ActiveX контрол, казвам “Install”… и край. Толкова, нищо не се случва. Internet Explorer 10 е по-различен (много по-добър като цяло от предишните), но явно разработчиците на контролата още не са я “донастроили” за новата версия.

След като попсувах порядъчно и си представих как целия ми ден отива в хартиено подаване на ДДС (лъжа, имам доста виртуални машини с Win 7, но въпроса е принципен, нали така?), пробвах да видя дали не се е случило чудо и да поддържат и Firefox например. Е, чудо нямаше… не го поддържат. Значи, трябваше да се борим с Internet Explorer 10.

Решението е много елементарно, за хора специалисти този материал хич няма смисъл, но за неспециалисти (счетоводители и т.н.) мисля, че ще е полезен.

Ето как излязох от проблемната ситуация (говорим за Windows 8 с работен плот (desktop), това няма да работи с Windows RT tablet):

1. Натискате еднократно Windows+F, за да влезете в режим “търсене”.

2. Написвате “Internet Explorer” в полето, ще видите нещо като това:

Ако не видите нищо, вероятно търсите във “Файлове” (“Files”), трябва да търсите в “Приложения” (Applications), вижте кое е светлозеленото (т.е., избраното) поле под текста, който съм въвел по-горе!

3. Натискате десния бутон на мишката върху прясно намерения Internet Explorer. Този бутон, който обикновено ви показва контекстното меню. Екрана ще се смени на нещо като това:

4. От там избирате “Run as Administrator” (петия бутон в моя случай). Ако нямате Run as Administrator, значи вие нямате право да администрирате компютъра. В този случай трябва да потърсите този, който ви поддържа компютъра (син/дъщеря, брат/сестра, баща/майка, съпруг(а), тетко/тетка, други роднини или колегата-администратор, ако сте на работа). Те ще знаят как да се оправят, ако не – покажете им този материал.

5. След като изберете “Run as Administrator”, нещата ще се случат. Или поне се случиха при мен:

Успех!

Радио “Jango”

Радио “Jango”

Събота, рано сутрин. Е, рано за събота, иначе чак 8. Седнал съм в хола и гледам сливите отвън. Останалите от семейството спят, всъщност една от причините да съм буден сега е точно Мартин, който като по часовник дошляпа в 6:50 и се мушна при нас. И така и не можах да заспя след това. Но какво да се прави, всичките сме били такива. Малки егоистчета с въртящ се свят около тях. Да са живи и здрави… някои остават/-ме/ такива и до края.

Навън си личи, че е ноември. Въпреки топлите прогнози на синоптиците, листата са жълти и капят. Всяка сутрин колата ми е зарита с листа от ореха над нея, изглежда той губи много по-лесно листа, а и е по-чувствителен към студа. Сливите не са толкова жълти все още, или поне така ми се струва. Но си личи, че е есен, и не само от това, че климатиците вече работят. Сутрините автомобилите показват около нулата вече, разни снежинки по таблата, и т.н. Скоро ще е време за зимните гуми.

Иначе, за това, което щях да ви казвам:

Снощи, по препоръка на Мария, опитах Jango. Естествено, “навъртях” първо Andrew Lloyd Webber, и от тогава слушам станцията. Препоръчвам ви го, особено ако ви е писнало от Дриско, Мряфко и други недоносчета.

Е, децата вече станаха, скоро лудницата ще е пълна. Уикенда се очертава динамичен и пълен със задачи… да видим!

Очертава се приятен уикенд!

Очертава се приятен уикенд!

Дано всичко да е наред! Уикенда изглежда толкова приятен от днес погледнато, че чак ме гони суеверен страх, че “нещо може да се обърка”!

Утре вечер ще скочим до Пловдив, за “Нощ на музеите”. Със сигурност ще бъде интересно, дано да не е много мокро, защото това би могло да ме разколебае, поне мен. И да отседна в клуб “Приятели” например… и след това ясно :).

Събота планираме малко “плажен” волейбол с приятели. Ако не ме домързи, или ако не се провали ставането по-раничко, за да мога 10 да съм на събитието. Ако ли пък ме домързи, остава варианта за скуош малко по-късно.

В неделята: рожден ден на (много) близко дете. След това – към Лозен.

Абе както ви казах: чакам с нетърпение. Дано децата само да останат здрави 🙂

…и 02.10. идва! Танците започват! На връх рожденния ден на Веси…

Homeplug Power-line Internet, или как да прекарате жици, без да прекарвате жици

Homeplug Power-line Internet, или как да прекарате жици, без да прекарвате жици

Преди време се сблъсках със сериозен проблем: в хола, където се намира телевизора и мултимедийния четец (плейър? изигравяч? тутурутка? комплексно-музикално-интернет-устройство-с-DVD? Да се сещате за нещо по-добро от “четец”?) нямам добър wireless. Нормално е да е така, при положение, че антената на wireless router-а е 10 см, а той се намира на повече от 30м директно от там и между тях има стени. Като капак, “четецът” и телевизорът са долу, близо до пода, та съвсем става трудна работата.

Та, както казах, нямам добра връзка до четеца. И съответно и youtube, и всичко интернет-зависимо крета едва-едва. Има връзка (хвалил ли съм се от моя рутер? Благодарение на Мишинев си реших рутер-проблемите веднъж-завинаги!), но крета едва-едва. И затова се поразтърсих за устройства, които да предоставят услугата “power line internet” и по-специално HomePlug спецификацията и.

Още тогава писах, че след известно търсене се спрях на D-Link DHP-307AV (всъщност, беше листнат друг, но този явно му е някакъв тип аналог). Един от критериите, разбира се, беше да го има на нашенския пазар (и да не е съвсем куча-марка устройство), така че отне време да се търси, тъй-като това не е много евтино и често търсено изделие за БГ пазара. Тогава го взех от от Pro-BG, сега сигурно щях да се насоча към сайта на JMT, на който има доста устройства, реализиращи PowerLine спецификация. Помня, че цената беше около стотина лева, нещо като цената на Linksys PLSK400-EU, Powerline AV 4-Port Network Adapter Kit днес. Разбира се, днес цените са паднали (мисля, че го взех преди 6 месеца някъде този D-Link), защото това устройство е с малко повече възможности от моето (4 портов “изход”).

Якото е, че този тип технология е класически Plug-and-Play (и малко Prey, че много зависи от качеството на ел.мрежата, от това какви са работещите в момента консуматори и т.н.). При мен тръгна от раз, къщата е един общ монофазен токов кръг, така че всяко устройство вижда всяко. За съжаление, качеството не е идеално, т.е. от време на време свети “червено”, но връзка си има. Youtube работи обикновено без проблеми, дори HD потоци. Vimeo обаче доста “пуйчи”, явно компресията му е по-лоша (може би заради по-високото качество).

Като мерих качеството на връзката през компа, си спомням нещо от рода на 20-40Mbit/sec и ping между 100 и 200 милисекунди. Разбира се, отварям огромна скоба тук: всички тези параметри зависят основно (но не само) от следните фактори:

  • Разстоянието от контакт до контакт
  • През колко свръзки минава сигнала. И дали свръзките са добре изпълнени с метална клема, или са завъртени от пишман-майстор жици една за друга и обвити с изолирбанд “да не стане някоя белА”
  • Какви уреди работят в домакинството, че и покрай него. Например, ако съседът е купил печка за 10 лв от Илиенци, тази печка вероятно внася сериозни смущения общата мрежа, което ще доведе до лоша комуникация между устройствата. Вкъщи забелязах, че най-много като че ли тормозят връзката малките вентилаторчета, които са в тоалетните: когато работят и двете от тях, най-високото качество на Vimeo казва безапелационно “довиждане” и отива и то да ака!
  • …и като цяло, общият ви късмет 🙂

При мен, както казах, се получава следното:

  • MP3 streaming: без никакъв, ама никакъв проблем
  • Full throttle download: не повече от 1-2MB/sec (около 5-10Mbit), което е далеч от максималния теоретичен капацитет, но това е положението (при мен). Като смятам, би следвало без проблем да мога да гледам 1GB филм от 100 минути, но практически не се получава. Затова си ползвам USB входа (а използването на USB входа има и друго преимущество: има субтитри, които иначе през Media Streaming интерфейсите не се предават).
  • Youtube/Vimeo: най-високото качество пуйчи, останалото се стриймва като хората. Youtube като капак е доста бъгав за тази платформа, та ми забива, та го мразя.
  • Другите приложения нямат проблеми, ъпдейти и т.н. си ги сваля безгрижно.

Най-лошото е, че не може да кажете дали за вас това решение ще върши работа, преди да го изпробвате. А за да го изпробвате, трябва да го закупите. Не открих в София компания, която да ми даде да изпробвам и след това да върна техниката, ако не ми върши работа. Въпреки ЗЗП. И въпреки правилата за интернет пазаруването. Така че носите риск да дадете едни 80-120 лв и да се окаже, че не вършат работа. Но… нямам съвет за тук. Освен за близките ми хора: за мен не е проблем да демонтирам моите и да изпробваме как се държат у вас… разбира се срещу справедливо количество бира и сладки приказки, докато трае експеримента :).

Снимки: лични

Самоуправството и “жертвите” на съдебната система

Самоуправството и “жертвите” на съдебната система

От няколко дни в социалните ми кръгове (най-вече онлайн) тече бесен спор за това виновен ли е Йордан Опиц за престъплението, което е извършил.

Давах мнението си къде ли не, спорих с приятел и преди да ми писне, реших да нахвърлям моето мнение по въпроса.

Според мен г-н Опиц е виновен. Дори присъдата му ми се струва ниска за деянието, което е извършил. Предполагам съдът е решил да му даде такава присъда най-вече с оглед на възрастта му. Ако човек не в такава почтена възраст извърши такова престъпление, съдът най-вероятно би му дал значително по-висока присъда (а именно, повече от 10 години).

Прочетох внимателно решението на съда. Няколко пъти. Ето какво ми направи впечатление (като всичко в този блог, и това е мое мнение и тълкувание и никой не задължавам с него):

  • Преди да извърши деянието, осъденият се е въоръжил с незаконно притежавано оръжие. Оръжието е било законно, докато не му е провъртяна цевта на струг (за да не е вече газово, а огнестрелно) и не е сложен в него стоп-патрон със сачма.
  • Престъплението е извършено на обществено място, а не в частна собственост или в опит за защита на такава.
  • Нямаме неизбежна отбрана. В България състоянието на “неизбежна отбрана” е изключително тънка дефиниция, а жертвата дори не е нападнала осъдения, а се е опитвала да избяга.
  • Осъденият по никакъв начин не е знаел с кой си има работа (т.е., това отсреща можеше да е уплашен любовник на някоя кака от входа). Постфактум става ясно, че жертвата е многократно задържан крадец-рецидивист. Разбира се, дори и да е знаел, това в никакъв случай не оправдава убийство.
  • Интересна подробност (не в хода на делото) е, че няма ни следа от разкаяние от свършеното. “Патриот” в стил “ВМРО”.
  • Единствените свидетелства, че жертвата е била крадец, идват от показанията на сина на подсъдимия, който бил говорил на стълбището с него и жертвата му казала, че идвала да краде. Да не дава Бог, но и на мен да съдят баща ми, и аз ще дам подобни показания (макар и под клетва) в съда: това все пак е въпрос на живот и смърт за семейството ми. Но някак не вярвам да се е провел следния разговор:
    “- Абе, какво търсиш тук?”
    “- Ами нищо, тука дойдохме във вашия вход с едно аверче да пооткраднем това-онова!”
    (само Дриско ги прави тоя вид кражби, и то в мол или по ьТВ)

Криво ми е иначе, че така се е завъртяло колелото. Хората са така озверели от липсата на адекватни закони и полиция, че са готови да оправдаят подобна нечовешка екзекуция, само и само защото не виждат кой иначе би ги защитил от дребните кокошкарски кражби. Екзекуцията, между другото, не е наказание срещу кокошкарите, нали всички сме съгласни с това? Т.е., дори да е имало кражба, крадецът нямаше да е осъден на смърт. И не би следвало да е така – наказанието трябва да отговаря на престъплението.

Криво ми е също така, защото г-н Опиц изглежда като да е живял достоен живот. Е, бил е ловец, но в този свят има и по-тежки грехове от това. Може би, ако не е бил ловец, нямаше да завърши кариерата си с един Последен Лов… не знам. Кофти е обаче да видиш някой достолепен човек да говори така за края си. Кофти е и най-вече, защото не виждаш разкаяние за делото си, а само съжаление, че животът му няма да е вече този, който е бил. Неговият живот.

Криво ми е също така, че към сегашния момент анкетата на “Дневник” показва, че българинът все повече и повече се надява самоуправството да го “оправи”. А не е това начинът. Някой ден ще пиша дълго за това как заради разбитата вяра в институциите сме спрели да се оплакваме официално. А в нормалните държави това е национален спорт…

Разчитаме на екзекуциите. Обичаш момиче и то не ти откликва: значи 5 куршума. Не ти излизат сметките за разделянето на имота с роднините – брадвата “решава” нещата! Онзи ден двама се удариха (лека, ламаирнена катастрофа) и без обяснения започнаха да се ломят на шосето. Ако погледнете и във форума на новината за присъдата на Опиц, хората са готови за саморазправа. Дано да е като всички форумни кьорфишеци, но гледайки случващото се… надали!

Иначе смешни Фейсбук групи за каквото се сетиш. Включително и за помилването на Опиц. Надявам се Президентът да не е толкова глупав и толкова популист, че да го помилва. Защото ще даде много, много лошо послание към хората с горните нагласи!

Photo (cc-by) Klearchos Kapoutsis 

Таблетно

Таблетно

От известно време в чантата ми стои несменяем един (служебен) iPad 3. Взех го, за да видя дали ще мога да се помиря с технологията и ограниченията на iOS. Експериментът започнах, защото много познати, на което мнение държа, притежават и много харесват някоя от версиите на таблета, някои се кълнат даже в него и ритуално бият чело в ябълката на гърба му.

Аз, от своя страна, още от майкрософтското ми минало не харесвам ай-чекните. Изключително затворена платформа, фундаменталистки контрол от страна на Епъл на всичко по-различно от тях, пълна липса на гъвкавост и подтискане на всякакъв опит за инакомислие на не-епълските разработчици. И това продължава с години, и не му се вижда края.

Та, както виждате, имах достатъчно причини, за да ги опитам.

Е, засега не се получава. Да, устройството е навсякдъе с мен (най-вече заради лекотата си, трайността на батерията и размера), но като изключим хардуера му, по всичко останало (буквално всичко) това в никакъв случай не е Божественото устройство, за което го имат (и в което се опитват да ни убедят) феновете на огризката. Почти всеки софтуер, който опитах (с аналог под Андроид), беше с орязана функционалност (виж по-горе защо). Почти всеки софтуер, който ми трябваше, трябваше да си го купя (е, стотинки или няколко левчета само, но все пак – покупка).

Накрая се оказах с Dolphin Browser, орязан до неузнаваемост и със сафари-браузър отдолу. Или Хром (пак “окуцял” по същия начин). И, разбира се, със stock приложенията за календар и е-поща. Не успях да открия по-добри от тях, защо ли? Дали не е заради цензурата на Епъл, не позволяваща на нищо по-добро от тяхното (в крайна сметка те винаги могат да отрежат произволно което и да искат приложение, с каквито и да е доводи)? Не съм точно сигурен каква е причината, но е факт: не успях да намеря приложение, което да покрива stock приложенията, и да има по-добра функционалност.

Днес, за сметка на това, дойде първия Google Nexus 7 таблет. И само няколко часа направо ме втрещиха. Не съм имал възможност да видя новите Галакси таблети засега, но ако са като този (или по-добри), въобще не ме учудва зверския напъл на Епъл (вкл. и максималните опити да манипулира съдебни процеси), само и само да спре конкуренцията. Нексусът е бърз и пъргав! Постепенно го товаря с приложенията, с които ще искам да го пробвам, но (засега) е невероятно удобен. Има гъвкавостта на андроидската платформа и скоростта на епълската. Впечатлен съм, и приятно въодушевен, защото това значи само повече и по-добри устройства за в бъдеще.

Любопитно е, че експериментът имаше и един (очакван) страничен ефект: Веси се влюби в ай-дъската. Само ме чака да се прибера и я измъква от раницата, след което търси къде да я захапе. И като изключим гледането на филми (което прави на нейния МакБуук), за всичко останало май ползва айпада. На нея като че ли ще и е най-трудно, защото ще се наложи да се раздели с него, поне до октомври-ноември, ако Windows 8 таблетите се окажат Голямо Разчарование. Но ще се справи 🙂 .

Аз постепенно май ще мигрирам изцяло към 7-цата, за сметка на айпада, който отива за постоянно в “разработка”, за където си беше предназначен и в началото. И моето “ежедневно” устройство ще стане Nexus 7 (за съжаление, без GSM internet, но май съм готов да жертвам това пред гъвкавостта).

Бъдещето ще покаже 🙂

Photo (cc-by) sam_churchill

Уикенд на “Катарино”

Уикенд на “Катарино”

И пак малко “Катарино Спа”.

Веси изкопа отнякъде ваучери (то ние все с ваучери ходим там май) и този уикенд го посветихме на това, което всеки от нас обича да прави на “Катарино”. Разбирайте: Веси, Мартин и Ангел цопат из басейни, сауни и др. спа чудесии, докато аз обикалям виртуалните дебри.

Първия път, когато бях на “Катарино” не бях супер-очарован. След това обаче няколко други посещения ме накараха да си променя мнението. Не че хотелът стана много по-добър от тогава, дори напротив – малко позападна. Аз обаче осъзнах, че след като на Веси и харесва (проклета липса на “ударено и” на маковската клавиатура 🙁 ), то и аз ще имам приятни мигове за мен си, докато тя се радва на хотела.

Така и беше – последните няколко пъти винаги си изкарвахме добре. Защото тя е толерантна към моята пристрастеност към виртуалните светове, а аз понасям високите цени в ресторанта за сметка на останалите приятни емоции. И интернет връзката не е “ужасно зле”, особено предвид факта, че “Бисквитката” на Макс Телеком свети в жълто. Разбирай: много читаво покритие на определени места, което значи бърз и непрекъсваем интернет! Е, лоби-бар интернета е по-добре, но когато го има. А него често го няма, защото като се качат 100 маймуни на клона, той се чупи.

И така: два дни приятни емоции, доволни Веси и Дончо и като цяло – търпими деца. Не че Мартин не пробва да си счупи главата на мокрия басейн. И не че Ангел не показва вече (все още – рядко) близостта си с тийнейджърските години. Но като цяло беше приятно.

Иначе лудницата в хотела беше пълна. От въпросните ваучери се бяха продали над 3800. И въпреки няколкото свободни уикенда, нямаше как да не е пълно, защото 3800 ваучера не се оползотворяват лесно, а и “Катарино” е стандартна цел за македонци и сърби (доста такива автомобили имаше). И като за капак: последен уикенд на детски голф-лагер, което значи доста мами и татьовци, дошли за един уикенд, а и да си приберат отрочетата (ние с Веси сме го правили, когато Ангел беше по хотели за разни лагери).

Имахме първоначални планове с Кирчо и Ина да “качваме Вихрен” в събота. Разбирай: ние с Кирчо (и Марти, от немай-къде) да си пием биричката в кръчмата на завоя, а Ина, Ангел и Веси да бъхтят цял ден до Вихрен и назад. За наше съжаление, на тях им изникна спешна работа и трябваше да пропуснем. И като отпадна този план, Веси реши и тя да мързелува съботата. И като цяло не мръднахме от хотела. И беше супер 🙂 .

И сега, пишейки това от терасата на хотелчето (и едновременно с това пренасяйки ценни виртуални стоки от една виртуална планетна система в друга, на път за най-големия пазар в Eve Online, а и май във виртуалните светове въобще), се радвам на последните спокойни часове от неделята. След малко ще яхнем пак колата на път за Лозен. На идване минахме през Юндола… не е истина колко е разбито, добре правят, че го ремонтират, но докато свърши проекта, ще мине време. Аз съм доволен, че колата (и гумите) оцеляха.

Довечера ми се върти една муха в главата, да ходим с Веси да гледаме “Brave” (“Храбро сърце”, по нашенски). Приятелка го е гледала, останала е доволна. И ние като нея ще подходим без особени претенции към филма, дано да ни хареса :). А и дано да стане, че го има риска, като се приберем, да не ни се мърда от село. От възрастта ли е вече, от спокойствието в Лозен ли е… малко трудно започваме да се навиваме на излизане към “центъра” (разбирай, където и да е в София).

Толкоз засега. В “опашката” имам да пиша за двете не особено ефективни почивки тази година и за липсата ни на късмет при избора на хотел/условия, за зъбите на Мартин… абе битовизми.

Цената на спасения живот

Цената на спасения живот

От днес пред офиса имаме нова придобивка. Прекрасна, избабунена пешеходна пътека, по модел на тази, която е около километър-два по-надолу по “Г.М.Димитров”. Там, където преди четири месеца удариха 8-годишно момиченце.

Преди около два месеца на  нашата (тогава – нормална и плоска) пешеходна пътека удариха жена. Пресичайки от блока към офис сградата, колата в първата лента спря, но във втората лента “тарикатски” измъкващ се автомобил помете минаващата жена.

Ще питате откъде знам? Ами по едно стечение на обстоятелствата имам видеозапис от случилото се. Като фирма, занимаваща се с IP видеософтуер имаме доста тестови камери, насочени към булеварда. Една от нашите камери без проблеми засне целия ужасяващ инцидент в детайли (които ми се ще да не бях виждал)!

А инцидентът беше наистина кошмарен. На мен, гледайки записа, не ми стана ясно как може човек да оцелее при такъв удар. На записа се вижда как вследствие удара жената направи кълбо във въздуха, удряйки си главата в междинната ограда и купето на автомобила и падайки между оградата и вече отминалия автомобил. Доколкото знам, госпожата е оцеляла, но тогава беше жестоко ударена в главата. Докато чакаха “Бърза помощ”, от съседната болница веднага извадиха физиологичен разтвор и започнаха да вливат. Естествено събраха се много хора, дойде и мъжът на пострадалата, който само дето не насмота малоумника, който я удари. Успяха да ги разтърват (колкото и неадекватни да бяха полицаите – тези хора не ги ли обучават специално за такива случаи?)

Пред тази пътека има ограничителен знак В26 за ограничение от 40 км/ч. От двете посоки на булеварда. Този знак служи не за “нахранване на ченгетата”, а за да накара шофьорите да намалят и да осигурят предимство на пешеходната пътека. Но кой ти гледа такива дребни неща като предимство на “зебра”? Нали е важното от колелото на 4ти км до светофара да “вдигнем” поне 60-70 км/ч? Без значение, че светофара най-вероятно ще свети червено: мъжете знаят защо трябва да се кара бързо!

Сега обаче ще ме прощават. С нетърпение чакам да видя излитащите автомобили, неспазили В26 и невидяли в манията си знакът за бабуна. Засега няма още документирани полети 🙂 . Но и не съм гледал. Засега само се разбира, че има бабуна “по слух”. В смисъл, че преди на всеки час се чуваше зверско свирене на гуми (поредния състезател, видял пешеходците в последния момент). Сега това свирене (защо ли?) го няма вече!

Излиза, че ламарините, шарнирите и др. карантии на колите ни са по-важни от живота на пешеходците. И заради това единственото решение за добитък като нас е остена. В случая – остен във вида на стандартна повдигната пешеходна пътека, съобразена за скорост 40 км/ч.

За вас не знам, аз не мога да се нарадвам още на пътеката. Единственото, което се чудя е защо не го направиха преди много време?

Theme: Overlay by Kaira Extra Text