Късчета живот
Днес един колега ми препоръча тази култова маса. Понеже в кухнята не мога да я сложа (няма место), започвам да се замислям за спалнята!
Не че и там мога…. освен ако не изнеса самата спалня :).
Какво ли не правят хората, еййй!
Тази иначе прекрасна слънчева сутрин не започна много добре! Точно в подножието на магистралата, откъдето се откъсва пътят за Ихтиман се беше разположила обичайната мъгла. Това иначе любимо място на службите за отбиване на потокът от коли, тънеше в лепкава и гъста смрад – Йовко знае за какво говоря!. Обикновено отминавах това место (и мъглата съответно) бързо, и въздухът в колата не се скапваше. Днес обаче, въпреки че правех всичко възможно най-бързо да я отмина, тя трайно се настани в купето (или поне мирисът от нея), и успя за около 5 минути да ми скапе синусите.
Пишейки това, смъркам и кихам (вече 2 часа откакто бях на това место). Само се моля тази “хрема” да отшуми без особено последици, защото ако продължи, ще страдам поне седмица от нея. А точно сега хич не ми се страда! Започвам да се друсам, вече съм разтворил 2 упсарина – и ще стискам палци всичко да свърши само с тях.
Днес (всъщност вчера) получих един компютър, предназначен за мой приятел. Задачата беше да му довърша инсталацията и съответно да му го монтирам след това.
Това беше първият ми допир с HyperThreading технологията на Intel. И само мога да бъда впечатлен! С огромно съжаление трябваше да оставя Боза ХР-то, която беше инсталирана, и да започна да качвам ъпдейт след ъпдейт… и така почти цял ден. А толкова ми се щеше с един бърз замах да изчистя шантавата инсталация и да сложа една Федора ;)… Много щеше да ми е интересно как Федората щеше да понесе тази технология – би следвало да няма проблеми, но знае ли човек? Твърде, твърде късно ми хрумна идеята да пробвам Knoppix – вече бях пакетирал машината и много ме мързеше да я връщам обратно. Утре се надявам да имам шансът да я изпробвам с Knoppix – след като я монтирам.
В тази връзка, вече почти съм решил – следващият ми процесор ще е на Интел. И най-вероятно – ще е някое подобно прасе. Ако Линукса го понесе. И ако до тогава (когато ще си го купувам) тази технология не е вече безнадеждно остаряла :).
Пиша сега тези редове, и си мисля как започвам да приличам на нещото, което не желаех да бъда. Прагматични мисли, апартаменти, теракоти – абе делнични бози. Възвишените неща – технологии, нов хардуер, нови знания – ами те остават някъде между Тераколът (лепилото за теракот) и грубата мазилка, с която (ще) ни дават апартамента. И може би след време синът ми, точно както аз си мислех навремето, ще си мисли за мен: “Лелеее, колко са омотани дъртите, едно ХХХ от едно YYY не могат да различат” (тук ХХХ и YYY да се заменят с каквото и да е технологично чудо, което след 10 години ще бъде навлязло в животът ми). Това ще е равносилно за мен на тотален провал на животът ми, животът ми в тази форма в която сега го познавам и го желая. Горещо се надявам да греша… А ако един ден чуете или прочетете тук, че съм захвърлил целият си живот в кофата, и че отново лежа заровен в сорсове, работя на машина без кутия в стая, непроветрявана от 20 дни – ами тогава не се учудвайте: вместо стандартният (невронен) предпазител, който би трябвало да изключи, се е стопила някоя “жица”. Предпазителят просто е заял, след много, много изключвания… И системата е отново в “нормалното си нестабилно състояние”.
Да спирам, че тези мисли хич не са пролетни 🙁 🙁 !
Днес из ICQ потече следният лаф:
Ако шофьорите се взимат на работа като програмисти то ето как ще изглежда обявата:
Длъжност: шофьор
Изисквания:
професионални навици на управление на леко и тежкотоварни автомобили, тролеи, трамваи, влакове на метро, трaктори, багери, БМП и съвременни леки/тежки танкове състоящи на въоръжение в страните НАТО.
Навици на ралийно и екстремално управление са задължителни. Опит във Ф1 – препоръчва се.
Знания и опит на ремонт на бутални и роторни двигатели, автоматични и ръчни трансмисии, системи за запалването, бордови компютъри, АБС, ГПС и автомобилини аудио системи на водещи световни производители – задължително.
Опит в провеждане на тенекеджийски и бояджийски работи – плюс.
Кандидати трябва да притежават сертификати БМВ, Дженерал Моторс, а също дипломи за участие в големи международни ралита но не по-стари от 2 години.
Заплащанe: 300-500 лева, определя се в зависимоста от резултата на
интервюто.
Снощи имах ужасна нощ :(. Силно главоболие, будех се много често, въртях се като шило цяла нощ. Кошмар :(. Случва ми се, мисля, за първи път – и дано да не се повтаря много често.
Най-лошото е, че не успях да разбера защо – нямах никаква причина да е толкова зле, като изключим това че си легнах с главоболие – дежурното понеделнично главоболие, предизвикано от ставането в 0530, ранното шофиране до София, цял ден работа, и лягане не по-рано от 2300.
Не пожелавам на никой такава нощ. По едно време дори си мислех да стана и да изчакам да се съмне. Ако имах интернет – със сигурност щях така да направя. Но в София все още нямам – квартирни неволи, какво да правиш… Твърдо се надявам скоро да оправя и този “проблем”!
Днес Ирина ми изпрати този картинен разказ. В него се разказва за гр. Припят – градът, който се намира на около 4 км. от Чернобилската АЕЦ. Една зловеща история.
Поводът да споделя това с вас е, че тези дни из блозите на моите приятели, че някой възнамерявал да ходи на екскурзия до Чернобил (за жалост – не помня кой беше, надявам се да чете тук). Прочетете това, и пак си помислете. Истина е, че живота си е ваш, но всеки човек има много познати, за които той е близък и скъп. Та помислете и за тях…
Колкото до материала – гарантирам ви – започнете ли да четете, ще го прочетете целият. Независимо колко страшен е той!
Снощи гледах K-Pax. И интересен, и страшен (чисто усещане за страх, от онова от което те побиват тръпки, когато станеш от леглото, за да загасиш лапмата), и много тъжен, и весел (в един-два изключително кратки момента). Не помня вече кой ми го препоръча, но съм му страшно благодарен. Отдавна не бях гледал филм от такъв тип, който толкова много да ме впечатли.
Сега ми е трудно да пиша за него. Отъде да започна? От това, че в началото бях твърдо убеден че Кевин е извънземен и доктора е класическият консервативен мозък? От това как към средата вече бях сигурен в убеждението си? От това, че едва ли не – подобно на пациентите в клиниката, започнах и аз да си мечтая за место като К-Пакс? Или може би от това, че и досега съм сигурен, че извънземният се беше вселил в тялото на земният си приятел след като той беше загубил безвъзвратно всичко на този свят, включително и душата си… На землянинът му оставаше само да изчака кога най-накраят биологичният му часовник ще спре, за да се раздели и с чисто физическото си съществуване.
Много неща ме впечатлиха, толкова много че все още всичко от този филм се блъска хаотично в главата ми. Може би трябваше да го гледам пак и тогава да пиша? Може би. Но време няма – ежедневието продължава.
С въздишка “rm -R K-Pax/”. До другият път!
Днес Федора тръгна в цялото си великолепие.
Вчера беше основно инсталация, днес с помощ от Йовко успях да подкарам updates и mplayer. Е, все още ми създава яд фактът, че нямам xvidix, но и това смятам да го преборя постепенно (важното е засега, че работи и няма да има недоволни вкъщи като дойде ред на DivX).
Иначе – засега само суперлативи. Както казах на Йовко – чувствам се когато слязох от старият москвич и се качих на Волвото (е, пак старо, но Волво). Дебиан определено е много развиваща се дистрибуция, но за жалост се развива твърде бавно. И нестабилно. Може да дойде ден, когато да се върна в Дебиан, но засега смятам да посветя повече време и нерви на Федора.
Довечера съм се разбрал с Йовко да довлече най-новото КДЕ. И ще го слагам. Пък след това ще видим :).
Остават още куп неща за оправяне – firebird, php и т.н. Но важното е, че засега се чувствам комфортно.
Интересно какво ще стане след като инсталирам всички ъпдейти. Дано не стане както стана с Дебиан – тотална нестабилност. Дано тук наистина да е стабилно.
Continue reading “Федорини вълнения”
Днес е хубав ден за българската демокрация :). И не само за нея.
Денят ми започна с едно гневно съобщение от старото ми ICQ:
818890, password “123”.
ARE YOU HAPPY NOW?!?!!?!?
Това дойде от старият ми номер.
Естествено, веднага пробвах, влязох и си смених паролата.
Но остават открити следните въпроси:
Тук е моментът, в който искам да благодаря на всички мои приятели. Този нещастник буквално е бил засипан със съобщения от всички, които поискаха да ми помогнат. Благодаря на Славка, на Luciuz, на Мария (която в прав текст, като юрист, му обясни че в момента търсим начин за установяване на самоличността му, както и на размера щети, които ми е нанесъл), благодаря и на всички които тормозеха нещастникът, решил да краде чужди номера. Дано да нямам скоро пак необходимост от помощта ви. Каквото и да стане с тези ICQ проблеми, за мен остава безценен фактът, че ви имам. И че заставате твърдо зад мен при подобни събития.
Благодаря ти, george (и на двамата 🙂 ), благодаря на всички хакери (в истинският смисъл на това понятие, а не в смисъла, наложен от медии и недоразбрали сценаристи на бозави филмчета) за техническата помощ, която ми оказаха.
Всеки проблем, който те тормози и те кара да се чувстваш зле, е нещо лошо. Но когато усетиш здравата подкрепа на хората зад теб, проблемът не ти се струва вече толкова “проблем”.
Надявам се винаги да ви има.
Благодаря ви пак!
Остава винаги ваш (и на 2-те ICQ номера засега 😉 )!
DonAngel
Днес не е добър ден за ICQ :(. Особено за моето.
След срещите в ЦИД, като си седнах на работното место, открих че ICQ ме е изключило. Всеки следващ опит водеше то Incorrect Password. Логиката е желязна – очевидно е ясно какво се е случило. Моят хубав номер 818890 вече е собственост на някой друг.
Това, което определено ме притесни беше фактът, че паролата трябва да е разбита чрез сляп алгоритъм. Не е лесно парола като WP4bjnAN да се разбие – това е 8 буквено-цифрова комбинация. Най-елементарната сметка показва, че имаме 60^8 = около 167,961.6 милиарда комбинации.
Според мене – brute force е невъзможен.
Остава някой да е подслушал каналът или да е хакнал сървърите?
Друга идея?
А, да, щях да забравя – “новият” ми номер е 100,917,427.
