Ставам все по-ентусиазиран относно Wiki-то като начин бързо да споделиш с останалите публичната си част от твоята виртуална личност. Тази част, която ти си събирал през годините, решавайки проблем след проблем и стигайки до някакви изводи, които може да са в помощ и на останалите.
Засега съм решил окончателно – ще оставя българският си блог тук, на WordPress, като понякога линквам съдържание от Tiki CMS-ът си. A Tiki, макар и писано (като гледам) на PHP/MySQL под Windows, се представя удивително добре. Разбира се, то е свободен софтуер. Което иде да покаже, че все пак съм бил прав преди време в спорът си (вече не помня с кой), че добрият проект може да се развива както под Linux, така и под всяка друга операционна система, стига концепцията на проекта да е добра, той да е със свободен лиценз и да се развива от хора, които знаят какво да правят.
Днес също така се предадох и инсталирах и Opera на Линуксът. Просто някои “web-програмисти” така и не разбраха, че на света има и друг браузър освен IE, че на света има и други операционни системи, освен варелът с боза. За пореден път респект към екипът на Opera – по производителност (скорост на зареждане и показване на сайтовете) браузърът заби в земята както Firebird, така и Konquerror. Жалко само, че Opera си остава със затворен код. Но продуктът е добър – long live Opera!
Също така днес открих още един интересен за мен блог, който добавих в списъка си от връзки – това е блогът Evgord. И вас, четящите, ви съветвам да го посетите – за лаик като мен дизайнерските решения на Евгени (връзки към които намерих там) изглеждаха повече от респектиращо! А и човекът ме е включил два пъти в своят списък от блогове 🙂 – респект 🙂 !

Днес успях да подкарам доста от нещата, които стояха в hell-list-ът ми. Днес тръгнаха:

• Коментарите в личната ми Wiki система, към която планирам да направя миграция. Не знам какво ще правя с WordPress, той е доста добър, но е само един блог, а май това не стига… Може би все пак блогът ми ще остане на WordPress. Ще видим.
• Служебната Wiki система, в която се надявам да започнем да трупаме knowledge, докато се обучаваме в екипа. Така хората ще започнат да свикват с CMS-ите, а и знанията ще се съхраняват по-добре (ако се прави редовен бекъп 🙂 )!
• PHP-то и Apache на служебният ноутбук. Сума ти време си блъсках безуспешно главата защо не ще да тръгне нищо, което е по-различно от колекция HTML-и. Е, днес открих. Наложи се да прекомпилирам и PHP, и Apache, но най-накрая всичко влезе в релси. Сега си имам работещ сървър и съм доволен.

Като цяло – много полезен ден се очерта. Жалко, че вече свърши!
И за малко да забравя: специални благодарности на Жоро Чорбаджийски, който оказа ценна помощ в момент, в който имах сериозна нужда от нея! И то – в почивен ден :). И то – в 23:00 часа :). Голямо мерси, Жоро!

От вчера официално “уча” Java. За един дългогодишен С++ програмист тя не е чак такова предизвикателство, но не е и фасулска работа.
Чака ме доста работа. Покрай нея направо забравих другите, по-рутинни и не толкова належащи неща…
Тук е местото да кажа колко съм впечатлен от Eclipse – свободната среда за разработка на Джава. Потресен съм – все още го разучавам, но май ще се превърне в моят личен фаворит за IDE!
Сега ви оставям, за да продължа ровичкането 🙂 !

Днес смених старата 10 Мбит мрежа вкъщи и до Змея със 100 Мбит такава. Не знам защо, моят приятел (и интернет провайдер) Влади беше много недоволен от фактът, че още съм на 10 мбит и така тегля от сайтът му с филми. Обясняваше ми, че така съм лагвал целият сегмент. А аз съм си зад гейтуей, така че… не би следвало това да е проблем. Но щом Влади каза – а и аз отдавна исках да мина на 100 мбит – ами това беше една добра причина за промяната.
Инак, днес мъчих Windows-а. След като взех благословия от Веси да слагам Федора, сега с всички сили се мъча да го срина :). Но засега не ми се удава. Ето – днес инсталирах новият бета Service Pack 2. Тайнично хранех надежда системата да стане нестабилна и да се “наложи” да инсталирам друга :). Но той, ментето му с менте, взе че оцеля. Е, първото зареждане след инсталацията на сервизният пакет мисли около 15 мин преди да зареди – точно го бях отписал – и то даде login екрана.
Та – май ще се наложи да чакам Fedora Core 2. Това е “официалният” ЕОЛ на Бозата на моята машина. Най-много да остане една малка виртуална машинка, за когато ми се наложи разработка под VC++.

Днес БТК ми видяха сметката. В преносен, слава Богу, смисъл!
Влязох в e-pay да си прегледам сметките за плащане. Хубаво – телефонните сметки бяха излезли. Не знам кой е работил по Великден, но това си е БТК – вече от тях очаквам всичко. Пловдивската ми телефонна сметка беше “нормална” – т.е. в рамките на това, което си плащам всеки месец. Не така обаче стоеше въпросът със софийският телефон – този на квартирата.
Бях тотално втрещен от сметката там. Вярно, че не говорим, ама… сметката беше 0.24 лв с ДДС. Т.е. – 24 стотинки с ДДС, т.е. 20 стотинки без ДДС ?!?!
Как да им има вяра човек? Писах на Датамакс – да видим какво ще се окаже, че (пак) е станало. Засега отказвам да повярвам на късметът си… просто БТК никога не пада по гръб – като стадо побеснели котки са, а котките никога по гръб не падат.
Последната ми “нормална” сметка беше по-миналият месец – около 15 лв. Миналият беше 8 лв, този е 0 лв, а другият – може да решат, че трябва да ми върнат някой лев… И тогава ще се почувствам наистина като в странен алтернативен филм.

Днес е един изключителен християнски празник! Воскресение Христово и Рождество – това са празниците, дали основата на нашата религия. Понеже аз не ставам за богословски думи – само бих искал да ви пожелая – на всички приятели и близки – много здраве, щастие, радост в домът и работата, и много, много хубави моменти! Дано вашите яйца са най-здравите яйца 🙂 !
Днес е ден за празник. И за почивка – работата чака. Е, дребните семейни задължения (като това да поизгорим някой и друг диск с “Приятели”) си остават, но класическата работа – тя е далеч настрани.
Снощи посрещнахме Рождеството пред църквата – в обичайната блъсканица. Едно момче припадна – не знам дали от пренапрежението на емоциите, които ни обграждаха, или от нещо не добро, което беше пил. Надявам се да се е оправил.
Запалихме свещите, послушахме камбаните и се прибрахме.
Редно е да отбележа, че това е първото Рождество от близо 11 години, което посрещнах без Веси. Причината беше малкият човек, който е част от нас – той не можеше да понесе стоенето до 0:00 часът пред църквата. И Веси се наложи да остане вкъщи. Когато се прибрах със свещицата, тя вече спеше.
Някакси странно ирационално изглеждаше цялата гледка – къщата без осветление, само на светлината от малката свещица от църквата. Опитах се да я разбудя, за да я попитам какво да правя със свещта – но тя категорично отказа да се буди. И аз оставих свещицата малко да погори, и след това я угасих. Сега си стои така в хола и се чудим какво да я правим. Сигурно ще я запазим до следващото Рождество.
Иначе днес май успях да убедя Веси за Федора на домашната машина. Само ще изчакам да излезе Core 2, и ще изчистя изстрадалата Боза (може би по-верният израз е “ще изрина”). И ще спестя един ъпгрейд, който така или иначе планирах (защото машината е станала ама наистина много бавна).
Весело изкарване на празникът и до много блогене!

По пример от анима и Петър Пенчев