След 2 дни притеснения, :Ангел: като че ли бавно оздравява. Горкото дете – много се измъчи (по описания на мама :Веси:). Това май е най-сериозното заболяване, което той изкарва откакто се знаем вече – цели 2 години! Дано по-рядко да се случват такива болести, че и за него тежко, и за нас.

:Веси: сигурно е затънала в работата си – трябваше да свърши ревизия тази седмица, но болничните за :Ангел: я дръпнаха и нея една седмица назад. Тепърва сигурно ще ми се оплаква, когато се прибера днес в Пловдив.

В работата нещата тръгват – бавно, но неумолимо. Ще ставам и аз Джавар – то е ясно! Няма да ми се размине. Дано само този период на адаптация да мине по-бързо и да започне истинската работа: за пореден път се убеждавам, че познания по един език се придобиват само и единствено с работа, а не с правене на примерчета и тестчета от книжки. И още по-малко – само с четене на книжки.

Днес в ICQ е заврял някакъв странен спам във връзка с нерадостната съдба на нашите мед. сестри в Либия. Ал-Джазира пуснали гласуване (естествено – само на арабски!) дали нашите сестри да умрат или не. Все едно от тях зависи нещо! Но нали са араби – показват и те солидарност! Да, ама нашите напипали това гласуване, и вече има хитри скриптове (само не забравяйте да си изключите cookies за www.aljazeera.net), чрез които гласуването започна да набъбва с такива темпове, че скоро чакам да стигне 99.8% в наша полза. Явно българите с компютри не спим. Колко жалко, че ще анулират най-вероятно това гласуване :).

Довечера пътувам за Пловдив. Тази седмица без Веси и с притесненията около Ангел ми се видя ужасно дълга!

Тази вечер прекарах сам, но във виртуалната компания на Весо Колев и Интернет.

:Веси: беше спешно откомандирована за Пловдив, когато на обед научихме че :Ангел: е с 39,1 градуса температура и майка отправи зов за помощ. С :Веси: правихме планове да ходим на театър (това бяха нейни планове, но и аз бях навит също) – и ето как те бързо се провалиха. Но провалянето всъщност е “бял кахър”, ако детето се оправи бързо!

След работа си купих ядене от закусвалнята (пак прекалих, голямо съм прасе!), прибрах се, казах “здрасти” на Тянко, Цонка и майка и (не я бях виждал повече от пет години сигурно), изскубнах кабела от телефона и се прибрах в стаята си.

Бях решил – вечер с ядене и Интернет – и си го изпълних. Преглътнах БТК, техните идиотски цени (между другото – миналият месец наистина сметката ни беше 0.24 ст за целият месец телефон!), и влязох в Мрежата.

С Весо дръпнахме як молбет по въпроса за Интернет, доставчиците, “админите” по разните хоум-ланки, възможностите и т.н. Разбрах, че от някакъв проект СУ най-накрая ще получи истинската свързаност, която един университет от неговият ранг трябва да има – ще бъде вързано на 140 МБит/сек към МАН мрежата. Весо сподели за интересни проекти, които предстоят да се изпълнят, и аз леко позавидях на ентусиазмът и на желанието за работа. Някога (когато и аз бях макар и за малко в образованието) този ентусиазъм го имаше и при мен. Но след това… 🙁 ! Успех, момчета!

Говорих си с Весо, но всъщност чаках #Веси# да влезе в ICQ, за да я разпитам за детето. Тя сподели в 18:20 по телефона, че :Ангел: е с много по-ниска температура (37.5), но въпреки всичко на мен ми се щеше да и сега да я чуя и да се успокоя и аз. А сега стоя и си мисля, че не влиза в Мрежата, защото е заета да му слага кърпи с оцет, и това ме притеснява още повече :(. А не мога да звънна по телефона, защото тогава мога да събудя детето… Абе, утре ще видим, дано всичко да е ОК тази вечер и да спят сравнително спокойно и без нощни тревоги или грижи. Крайно време е гнусният вирус да напуска малкото човече. Само ме е яд, че изчакахме толкова време, уж за да не стигаме до антибиотици, а всъщност сега сменяме 2-ри и пак стигнахме до не много слаб такъв. Дано само не стигнем и до 3ти :(!

Ох, неприятности. Било нормално, не било толкова страшно отстрани, така разправят за родителските тревоги. Да, ама като си далече, ти изглежда много по-зле и си мислиш какви ли не глупости! Дали да не си лягам, и да се опитам да се приспя с поредното фентъзи? Ще взема да пробвам, веднага след като изтръшкам сайтът на СЕГА. Дано междувременно и :Веси: да цъфне онлайн…

Това е телефонът, цената не е за приказване!
Но започвам проучванията за лизинг!
Дано се сработим…

След последният ми пореден технически постинг (да ме извиняват приятелите, на които вече им писна), идва ред и на нещо по-ежедневно.
Днес вече сме вторник сутрин, а аз почти се оправям от тежкият (да, признавам си, не беше леко) вирус. Отдавна не бях хващал истински вирус, дето ходи по хора (то и други не бях хващал отдавна). Този обаче си каза тежката дума. Освен, че ни прикова и мен, и #Веси# на леглото в неделя (през деня #Ангел# изкукурига, докато се опитваше някой в тази къща да му обърне дължимото внимание, докато вечерта и той се тръшна болен 🙁 ), този вирус изглежда много вирулентен, и много неприятно се убива. Докато те мъчи, редовните посещенията в тоалетната са задължителни :(. Няма да обяснявам, просто беше много зле. Макар и слаба, температурата и гаденето спокойно те правят неспособен за каквото и да е, освен тръшкане в леглото.
Вчера все още бях зле, но работата успя да ми запази кондицията. Днес определено чувствам глад, което е добър признак за оправяне :).
Дано поне съм свалил някое и друго кило, че да има някаква полза от тази болест.

Моята Федора най-накрая тръгна със старият/нов видео драйвер за NVidia Ti 4200!

Зор беше, и въпреки всичко продължава да е (малко) нестабилна, но работи коректно ако не закачаш OpenGL Screensaver-ите. Ако ги закачаш – рано или късно си го “получаваш” – тотален блок на цялата система.

Добре че беше този форум, за да ме упъти по правилният път за постигане на работещо ядро с този драйвер. Е, ако драйверът беше свободен, определено нямаше да е необходим този гърч, но… всеки сам решава под какви лицензи да си пуска софтуерът!

Какво ли не проверих и промених, за да избегна тези крашове – не ще и толкова! Явно NVidia трябва да предоставят модифицирана версия на драйвера, но това определено ще е след като излезе финалният Core 2 (поне така казват). Иначе дори с тези проблеми резултатите от гледна точка на performance са впечатляващи – glxgears правят 220 кадъра/сек на fullscreen.

Засега ще оставя тази конфигурация. Вече имам новите потребителски акаунти – остава само да копирам старите данни, и да прехвърля останалите 80 ГБ на по-поддържани файлови системи от NTFS – и съм готов с миграцията от старата боза.
Веси засега се държи геройски и със сълзи в очите устоява на липсата на безценните белот и сантасе. Не знам до кога ще издържи – времето ще покаже :).
– – –
Интересно нещо… започнах да пиша този пост някъде около 10:00, а сега е 23:25 и още не съм го качил. Нейсе – не знам какво още щях да казвам. Скоро трябва да пиша и за екскурзийката, която днес си направихме до Копривщица – може би ще го оставя за утре.

Тази работна седмица беше кратка, но тежка! Личи си и от активността ми в блога.
Като за начало може да се спомене фактът, че идва нов проект. Работата винаги ме е радвала, особено когато е много интересна, както се очаква да е в този случай!
Допълнително утежнение е и това, че се разболях :(. След походът от с. Гълъбово до х. Здравец в неделя. След 3 ч 30 мин ходене нагоре, дишане с пълно гърло на малко студеният въздух, сериозно припотяване на студен ветрец и все-още зимното изнежване по апартаменти и паланки, та след тези 3 часа гърлото ми беше бая “засъхнало”. И от понеделник сутрин вече режеше яко. Днес съм значително по-добре (изпих седмичната продукция на СОДИ-Девня във вид на Гулии, химии, Проктъри и Геймбъли всякакви). Надявам се тия дни да живна окончателно да съм ОК, че много мразя почивни дни да ги прекарвам тръшкайки се в леглото.
Още едно “усложнение” тия дни се яви и от факта, че Доминик Рейч (авторът на KeePass Password Manager, Pocket PC портът на който написах аз) е сложил директен линк към моята страница. И от 03.05. сума ти народ се изпорегистрира за даунлоад, а аз си пазя регистрациите като ги преписвам в един ООо spreadsheet. От тогава до сега има около 78 нови регистрации, което прави около 26 на ден – времето за писане в блога отиде по преписване на мейли… Интересно ми е колко хора в крайна сметка ще използват моята програмка – тя е много скромна, но си върши работата – до сега нямам нито един bug report 🙂 – ГОРДОСТ 🙂 ! Но и той (първият Bug report) няма да закъснее вероятно.
Тези дни сложих и новият Thunderbird. Пичовете стават все по-читави!
Ех, стига за сега. Довечера ме чака отново борба с прекомпилацията на ядрото на #Fedora# Test 2 rc 3. Трябва да успея да подкарам драйверът на NVIDIA-та ми, инак язък ми за претенциите че разбирам :). Ще видим – имам 4 дни!

Днес инсталирах тест 3 на бъдещият core 2 release на #Федора#.
На местото на последната домашна боза.
След 2 дни архивиране (основно прехвърляне от NTFS => FAT32 и последващо сравняване), най-накрая теглих чертата и вече имам работеща (е, леееко поклащаша се също) #Fedora# core 2.
Личи си, че още е в тестова фаза. Тук-там се появиха веднага пукнатини. Най-фрапиращата от която беше, че интернационализацията не работеше, а след известно време изгърмя и мениджъра на прозорците, та докато стартирам нов видях доста зор :).
Но засега смятам да остана с Core 2, ще чакам последващият финален release. Да се надяваме, че ще има начин за бърз и безболезнен ъпгрейд към него.
Все още свалям ъпдейти. Направо е невероятно как 5 дни след официалният release вече имаме updates в размер на 200 МБ :). Дано по-фрапиращите проблеми да са оправени!
Днес успях и да се свържа с един стар приятел – Толис от Гърция. Докато още се радвах на Kopete, което дойде с Core 2 (много напредък – евала на момчетата), изведнъж той ми “светна” онлайн в Яхуто. От там насетне беше лесно :). Вече му имам всички IM координати, и се надявам да не губим така безкрайно връзката между нас.
Утре ще ходим на походче. Кратичко, обещават! Ще видим :). На мен може и дълго да ми се види, като имам впредвид че сигурно целият поход Ангел ще ми седи на врата! Дано да помагат приятелите…

В момента сме в процес на чудене за това къде да почиваме това лято. Миналото изкарахме супер пенсионерска почивка (аз бях много доволен) на Синеморец. Тази година, имайки впредвид и че ще сме с детето, смятаме да се насочим към Иракли.

Преди няколко години за пръв път бях на това место. Хубава природа, почти никакви условия (за свикналите на лъскави хотели). Има само някакви бунгала. Приятелите, които миналата година бяха там споделиха, че течало някакво строителство – не знам доколко е законно имайки впредвид статуса на природен резерват, който местността има!

Тази година Веси е накопала отнякъде връзки, с които може да успее да уреди (поне едно) бунгало. Ако успее повече ще е супер – може да отидем с приятелите. И да изкараме супер. Още повече, че като има приятели с нас, и с детето ще е по-лесно – ще има повече хора да се занимават с него. Инак ще трябва да се сменяме за търчането :).

Тези дни ще бъде голямото питане. Стискайте палци :)!

Снимките от Иракли са от сайтът на Иван Илиев (когото не познавам) и до който ме доведе Google. Благодаря Иване – изглежда засега твоите снимки са единствените индексирани.