🙁 !
Отдавна не ми се беше случвало.
Но тези дни изнемогвам :(.
Идва новият проект, идва със страшна сила и с някаква безумна 45-дневна командировка в Женева. Идва с някаква безкрайна проектна документация, засега имам около 400 страници, не знам как ще се оправям.
Междувременно продължават старите проекти (и един нов малък), както и Java обучението ни. Много, много нови неща.
Разбира се, трябва и да ми остава лично и семейно време. Трябва. Но дали ще остане? Вече с нетърпение чакам Август и се моля да мога да взема отпуск 2х7. Защото след това пък идва работата по новият апартамент, който до тогава трябва да е готов.
Ех, ако само това са проблемите – ще се оправим.
Но сега в момента ми е криво – може би щото преядох :(. Тази торта накрая беше извращение след пицата (която ми се стори малка в началото). Разправяй след това, че отслабваш :(….

“Вдругиден”, или още казано “Денят след утре”, или още по-друго казано “След утрешният ден”, или както американците са си го кръстили “The Day After Tomorrow” ставаше за гледане!
Не очаквах кой-знае какво – и съответно и не получих кой-знае какво. Ефектите са на повече от задоволително ниво.
Поредният филм, в който американците (е, целият свят, но логично действието беше фокусирано в/у Северна Америка) преживяват (далеч не всички обаче) поредният апокалипсис.
Честно казано, на моменти тръпки ме побиваха. Не толкова от самият филм, колкото от реалистичността на изказаните факти и предположения. От това, което съм чел и гледал мисля, че описаното там може да се случи! Може би не точно толкова бързо, и не точно в тези размери, но… абе страшничко. И още по-страшничкото е, че нищо не можем да направим, за да го предотвратим – Земята ще става все по-пренаселена и все по-мръсна :). И ще видим…
Ако ви е харесал “The Independance Day” – ще ви хареса и този. На мен лично този повече ми хареса, защото е по-близко до реалността.

Преди два часа се върнах от lug-bg дните в Стара Загора.
Два интересни дни, изпълнени с емоции, срещи и ценни знания и опит. Запознах се с хора, с които засега само се бяхме ругали в lug-bg :). Купих си lug-bg фланелки. Въобще – много ценен опит!
Използвах събота вечер, за да се видя с братовчед си – арх. Банко Банов. Знам, че звучи много официално за първи братовчед, но макар и винаги близки (когато бяхме много по-млади), ние сме живели и живеем като че ли не само в два различни града, но и в два различни свята. Останах много приятно изненадан, че открихме цяла купчина общи проблеми, и нито веднъж разговорът не тръгна “в небитието”. Преди не беше така, но и ние сме нямали възможност да си говорим сериозно поне от 10 години насам. А за 10 години много неща се променят. Като цяло – никак не съжалявам, че изпуснах купонът на lug-bg (за него днес се говори много, и имайки впредвид какво чух – дълго време ще се говори за него – lug-bg в Стара Загора).
Сега си почивам, свалям новите headers от Dag, и чакам да видя с какво ще ме изненада за update. Веси все повече свиква с Fedora (не че съм очаквал нещо друго – тя, колкото и да виеше против Линукс за домашна OS, все пак обича хубавите неща). Ангел може да се каже, че е с нормален стомах и корем… абе има светлина в тунела, както е модерно да се казва. Тези дни Ангел е ял като за 4-ма човека от неговият калибър – явно има много за наваксване (то и си личи). Тази вечер ще го оставим на вещата грижа на баба му, а ние ще посетим The Day After Tomorrow. Веси вече е скептична (“Аз не си падам много по такива апокалиптични филми”), но аз пък харесвам такива филми, и мисля че ще си струва гледането на кино.
Утре продължавам работата по новият проект. Тази командировка от 4 седмици в Женева направо ще ми изпие мозъка – дано Шефът да успее да договори по-малко дни там, че 28 дни сам в средата на лятото ми се виждат една непоносима командировка! Ще видим… най-важното все пак си остава работата.

Отдавна не бях писал на български в моят блог. Все така се случваше, че или покрай неприятности вкъщи, или покрай решаване на технически Федорини проблеми, забивах по някой технически материал и оставях ежедневието (дневничното) настрани. Не ми се пишеше.
Днес реших да се опитам да се променя. Започнах с преместване (като копия, всъщност) на всички технически материали на моят сайт в специална страница (по-прегледно, по-удобно, много по-***, но ме мързеше до сега).
Засега съм решил новите неща в този блог да бъдат повече посветени на ежедневните проблеми, и повече на български език. Техническите ще ги пиша на сайта ми – който иска – да гледа там. Може би ще слагам референция само тук (като едноредов постинг в блога), но няма да ви отегчавам с technical crap повече.
Ангел все още боледува… Не точно боледува, но е на диета. Това стомашно разстройство се оказа много сериозен проблем за мъничето – за 2 седмици свали поне 2 килограма, което съотнесено към общото му тегло е около 15% – представете си за 2 седмици един 80 кг човек да загуби 12 кг – страшно! Но детенцето се държи, много му е криво, че яде безвкусни диетични храни, иска какво ли не непрекъснато – не знам на кой ще му е по-трудно – на баба му или на него тези дни.
Веси след 5 дни болнични за последните 10 дни не може да взема дни, освен ако не е супер спешно (дано да няма нужда).
Тези дни успяхме да преборим разстройството и температурата – сега надеждата е, че постепенно ще вървим към оправяне. Само ние си знаем (и основно – майка му) какво ни беше… сигурно всички родители така преживяват първото по-сериозно боледуване на детето им.
Да си пожелаем скоро да не се налага писане на подобни постинги!

Ужасен ден! Един от най-ужасните в животът ми, не се лигавя като го казвам. Ден, който може да обърне бъдещето ми в такова, каквото не съм си го представял.
Ангел, слава Богу, върви към оправяне. И това е единственото светло нещо в ден като този :(. Не питайте, моля Бог да не разберете какво съм имал впредвид.

Това се очакваше :(. Т.е. – мислел съм си го, в един от най-лошите ми планове за развитието на болестта на детето.
Оказва се, че поради обезводняването, ще го вземат в болница. Ей тъй – за всеки случай. Веси ми съобщи това, докато карах към Пловдив – аз си знам как изминах останалите 50 км, докато изключих двигателя пред нас.
Събрах огромна чанта с багаж (списъкът беше наистина дълъг), и беж – при тях в болницата. Видях #Ангел#, не мога да кажа че съм спокоен :(. Много блед, макар и жилав и подвижен, както обикновено. Утре предстоят изследвания – дано, дано всичко е наред :(. Много съм притеснен, #Веси# и тя не не много по-добре :(. Дано изследванията са ОК.
Ще ги държат поне 3 дни. Тези 3 дни ще го изследват. Ако това разстройство продължи – не знам – ще счупя нещо :(. Толкова безсилен не съм се чувствал и аз не знам от кога (комай от казармата, но там всички знаем за безсилието, което човек го обзема на моменти).
Няма да пиша повече. Извинявайте, че ви натоварих с проблемът си – но тази болест наистина измъчи Ангел, и започна вече да ни изнервя много! Няма ли да и се види краят вече 🙁 ?

След 2 дни притеснения, :Ангел: като че ли бавно оздравява. Горкото дете – много се измъчи (по описания на мама :Веси:). Това май е най-сериозното заболяване, което той изкарва откакто се знаем вече – цели 2 години! Дано по-рядко да се случват такива болести, че и за него тежко, и за нас.

:Веси: сигурно е затънала в работата си – трябваше да свърши ревизия тази седмица, но болничните за :Ангел: я дръпнаха и нея една седмица назад. Тепърва сигурно ще ми се оплаква, когато се прибера днес в Пловдив.

В работата нещата тръгват – бавно, но неумолимо. Ще ставам и аз Джавар – то е ясно! Няма да ми се размине. Дано само този период на адаптация да мине по-бързо и да започне истинската работа: за пореден път се убеждавам, че познания по един език се придобиват само и единствено с работа, а не с правене на примерчета и тестчета от книжки. И още по-малко – само с четене на книжки.

Днес в ICQ е заврял някакъв странен спам във връзка с нерадостната съдба на нашите мед. сестри в Либия. Ал-Джазира пуснали гласуване (естествено – само на арабски!) дали нашите сестри да умрат или не. Все едно от тях зависи нещо! Но нали са араби – показват и те солидарност! Да, ама нашите напипали това гласуване, и вече има хитри скриптове (само не забравяйте да си изключите cookies за www.aljazeera.net), чрез които гласуването започна да набъбва с такива темпове, че скоро чакам да стигне 99.8% в наша полза. Явно българите с компютри не спим. Колко жалко, че ще анулират най-вероятно това гласуване :).

Довечера пътувам за Пловдив. Тази седмица без Веси и с притесненията около Ангел ми се видя ужасно дълга!

Тази вечер прекарах сам, но във виртуалната компания на Весо Колев и Интернет.

:Веси: беше спешно откомандирована за Пловдив, когато на обед научихме че :Ангел: е с 39,1 градуса температура и майка отправи зов за помощ. С :Веси: правихме планове да ходим на театър (това бяха нейни планове, но и аз бях навит също) – и ето как те бързо се провалиха. Но провалянето всъщност е “бял кахър”, ако детето се оправи бързо!

След работа си купих ядене от закусвалнята (пак прекалих, голямо съм прасе!), прибрах се, казах “здрасти” на Тянко, Цонка и майка и (не я бях виждал повече от пет години сигурно), изскубнах кабела от телефона и се прибрах в стаята си.

Бях решил – вечер с ядене и Интернет – и си го изпълних. Преглътнах БТК, техните идиотски цени (между другото – миналият месец наистина сметката ни беше 0.24 ст за целият месец телефон!), и влязох в Мрежата.

С Весо дръпнахме як молбет по въпроса за Интернет, доставчиците, “админите” по разните хоум-ланки, възможностите и т.н. Разбрах, че от някакъв проект СУ най-накрая ще получи истинската свързаност, която един университет от неговият ранг трябва да има – ще бъде вързано на 140 МБит/сек към МАН мрежата. Весо сподели за интересни проекти, които предстоят да се изпълнят, и аз леко позавидях на ентусиазмът и на желанието за работа. Някога (когато и аз бях макар и за малко в образованието) този ентусиазъм го имаше и при мен. Но след това… 🙁 ! Успех, момчета!

Говорих си с Весо, но всъщност чаках #Веси# да влезе в ICQ, за да я разпитам за детето. Тя сподели в 18:20 по телефона, че :Ангел: е с много по-ниска температура (37.5), но въпреки всичко на мен ми се щеше да и сега да я чуя и да се успокоя и аз. А сега стоя и си мисля, че не влиза в Мрежата, защото е заета да му слага кърпи с оцет, и това ме притеснява още повече :(. А не мога да звънна по телефона, защото тогава мога да събудя детето… Абе, утре ще видим, дано всичко да е ОК тази вечер и да спят сравнително спокойно и без нощни тревоги или грижи. Крайно време е гнусният вирус да напуска малкото човече. Само ме е яд, че изчакахме толкова време, уж за да не стигаме до антибиотици, а всъщност сега сменяме 2-ри и пак стигнахме до не много слаб такъв. Дано само не стигнем и до 3ти :(!

Ох, неприятности. Било нормално, не било толкова страшно отстрани, така разправят за родителските тревоги. Да, ама като си далече, ти изглежда много по-зле и си мислиш какви ли не глупости! Дали да не си лягам, и да се опитам да се приспя с поредното фентъзи? Ще взема да пробвам, веднага след като изтръшкам сайтът на СЕГА. Дано междувременно и :Веси: да цъфне онлайн…

Това е телефонът, цената не е за приказване!
Но започвам проучванията за лизинг!
Дано се сработим…

След последният ми пореден технически постинг (да ме извиняват приятелите, на които вече им писна), идва ред и на нещо по-ежедневно.
Днес вече сме вторник сутрин, а аз почти се оправям от тежкият (да, признавам си, не беше леко) вирус. Отдавна не бях хващал истински вирус, дето ходи по хора (то и други не бях хващал отдавна). Този обаче си каза тежката дума. Освен, че ни прикова и мен, и #Веси# на леглото в неделя (през деня #Ангел# изкукурига, докато се опитваше някой в тази къща да му обърне дължимото внимание, докато вечерта и той се тръшна болен 🙁 ), този вирус изглежда много вирулентен, и много неприятно се убива. Докато те мъчи, редовните посещенията в тоалетната са задължителни :(. Няма да обяснявам, просто беше много зле. Макар и слаба, температурата и гаденето спокойно те правят неспособен за каквото и да е, освен тръшкане в леглото.
Вчера все още бях зле, но работата успя да ми запази кондицията. Днес определено чувствам глад, което е добър признак за оправяне :).
Дано поне съм свалил някое и друго кило, че да има някаква полза от тази болест.