Късчета живот
Днес от “смешния списък” ми попадна тази сканирана страничка от стара комсомолска кореспонденция.
Хич не беше смешно, като го четох. И се чудя дали на някой му е смешно. Ако наистина на някой му е смешно, то този някой трябва да е много млад. И да не помни цензурата. Или пък този някой е забравил.
Дано тези времена никога не се връщат, никъде по света.
> Днес прочетох руският вариант в блога на Алекс.
>
> И понеже открих българският вариант само в кеша на Гугъл, реших да ги увековеча и тук.
АВИАЦИОННА
Летя в самолета. Сексапилна девойка от мястото отсреща настойчиво ме гледа. След като си разменяме многозначителни погледи се усамотяваме… в тоалетната, къде другаде.
Вътрешния глас: В самолета местата са разположени така, че пътниците не се виждат един друг.
В СТИЛ “БАУНТИ”
С нея сме на необитаем остров. От начало тя е резервирана, но след това разбира, че съм мъжът на мечтите и. Още повече, че други мъже тук няма. На светлината на залязващото слънце започвам да целувам възбуденото и тяло…
Вътрешния глас: Никаква хигиена, нито презервативи, и въобще ти си такъв неудачник, че на необитаем остров можеш да се озовеш само с Упи Голдбърг.
ГЕРОИЧНА
Спасявам я от насилник (крадец, убиец), и тя ме кани у тях. На сутринта аз самия започвам да се чувствам като жертва на насилие.
Вътрешния глас: Сигурно си има приятел. Преди да спасяваш някого уточни този въпрос!
НЕСБЪДНАТА
Учителката по математика е решила да се занимава с мен допълнително. Господи, защо заключва вратата? Не може да бъде! Госпожо Владимирова! Какво правите? Госпожо Влади…
Вътрешния глас:.. а след това тя ще се прибере при мъжа си, децата и внуците.
КУРОРТНА
С жената сме в хотел, където всички стаи са еднакви. След бара се хвърлям на леглото. До мен лежи супер секси тяло. На светлината на луната се вижда, че това не е жена ми, а блондинката от бара!
Вътрешния глас: А къде е жена ти по това време?!
СПОРТНА
Отивам на тренировка и виждам, че във фитнес залата този път инструктора е атлетична блондинка. Тя ме завлича в съблекалнята, за да ми покаже възможностите на тялото си.
Вътрешния глас: Остава само да се сетиш колко често стъпваш на тренировка. И какво си отишъл да показваш там, шкембето си ли?
ЖЕЛЕЗОПЪТНА
Съседката по купе затваря книжката и изключва светлината. Минута по-късно пръстите и разкопчават ризата ми. До сутринта телата ни се движат в такт с тракането на влака.
Вътрешния глас: Прилича на приказка. Но би могло да се случи, ако поне веднъж си беше купил билет за първа класа.
УНИФОРМЕНА
Никога не ми се е случвало подобно нещо. Тя сигурно няма още 17. Изглежда толкова невинна в училищната си униформа… И така ме гледа, сякаш за нея съм самия Господ Бог.
Вътрешния глас: Приятелю, не искам да те разстройвам, но училищните униформи ги отмениха преди 10 години.
ДВОЙНА
Не знам как и откъде, но в постелята ми лежат сестри – близначки с идеални фигури. “Ми-и-ли” – произнасят горещо заедно. А аз не съм от желязо.
Вътрешния глас: Не, това е прекалено. Хайде да ограничим посещенията в порносайтове. Поне за седмица, а?
НОСТАЛГИЧНА
Бог знае откога не сме се виждали. Моята първа любов, от шести клас на основното училище. Да знаех тогава, че и тя е влюбена в мен… Но по-добре късно, отколкото никога.
Вътрешния глас: От времето на последния звънец са минали 20 години, а тя мислиш, че е останала същото сладко момиченце?
КЛАСОВА
На прием се оказвам на масата с жената на олигарха. За мъжа си тя е само красива статуетка, която той показва пред партньорите си. Но аз я чувствам съвсем другояче. И ето, че вече правим любов в кулуарите – отчаянно, пламенно, като за последен път.
Вътрешния глас: Изглежда, че не знаеш какво са това кулуари. Но “за последен път” е точно казано.
КИНЕМАТОГРАФИЧНА
В киносалона от дясната ми страна стои красива девойка. Светлината изгасва. Тя изведнъж застава на колене и започва да разкопчава панталоните ми. “Двадесет Века Фокс представя…”, чувам далечен глас.
Вътрешния глас: “Двадесет века Фокс” надали си е представял някога подобна глупост.
ФУТУРИСТИЧНА
Случило се е най-страшното: на Земята от неизвестна болест са умрели всички мъже. Върху мен лежи огромна отговорност. Именно аз трябва да възстановя човешкия род. Най-красивите жени на планетата чакат за посещение при мен няколко месеца. Но тази ще я приема без ред. Здравей Анджелина Джоли.
Вътрешния глас: Здравейте, делириум тременс и зелени човечета.
АЗИАТСКА
Отивам в Банкок и умирам от наслаждение. Не мога да си представя дори, че местните момичета умеят да правят такъв масаж. Тайски масаж – това е… това е…
Вътрешния глас: Просто за информация. Най-популярната болест в Тайланд въобще не е маларията. Веднага се обличай и заминавай.
МЕДИЦИНСКА
Лежа със счупен крак в болницата. Почивен ден. Съседа по легло си е отишъл вкъщи. Няма доктори. В цялото отделение сме само ние двамата – аз и младичката сестричка в бял халат. Под който, както открих току що, е абслолютно гола!!!
Вътрешния глас: Даже си нямаш и представа колко боли като го правиш със счупен крак. Препоръчвам ти хрема.
РАБОТНА
Миловидна колежка от офиса неочаквано ме кани на рожден ден. Но когато отивам се оказва, че няма други гости. И въобще, оказва се, че няма никакъв рожден ден…
Вътрешния глас: Ти Мария Георгиева – портиерката ли имаш предвид? Тя чака такъв момент вече 30 години. Решил си да се заемеш с благотворителност?
РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА
Аз (не ме питайте как) се оказвам в женско общежитие – единствения мъж в женската спалня. Момичетата до една са изкусителни красавици.
Вътрешния глас: Какво обединение на града и селото.
СЕЛСКА
“Господине, какво правите, господине”, – шепне тя, жално гледайки ме със сините си очи. Но аз жадно я целувам по устните и тя забравя за всичко, отхвърляйки моралните приницпи от началото на XIX век.
Вътрешния глас: Тежко са живели крепосните, няма какво да си говорим. Ти самия не си дворянин, ако помниш.
НАТУРАЛНА
На весела селска сватба ме приятелката на невестата ме завлича настрани. Скриваме се в сеното. Тя има светли коси и огромна стегната гръд. От нея се носи аромат на току що окосено сено…
Вътрешния глас: Мирише всъщност на бой. Приготви се, студенте.
САДИСТИЧНА
Аз съм маркиз де Сад. Нагости ми е фаворитката на краля. “Омъжете се за мен – и говоря аз на френски – и аз ще ви прикова към това легло завинаги”. “Да, мосю” – огтоваря ми гостенката. Мисли, че се шегувам.
Вътрешния глас: На френски знаеш само “мосю, же не манж па сие жур”, а това се превежда по друг начин.
ИЗВЪНРЕДНА
Секретарката на шефа е останала до късно на работа, и аз също работя допълнително. Отивам при нея с чаша чай, и ето вече сме се разположили на масата на нашия скъп ръководител.
Вътрешния глас: Ето на какво се надяваш като всеки ден оставаш до късно на работа! А за това даже не ти плащат допълнително.
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА
Аз съм собственик на неголяма фирма. Всеки ден една от сътрудничките ми си оправя прическата, грима и влиза в кабинета ми. В следващите 40 минути ме няма за никого…
Вътрешния глас: Мария Георгиева – портиерката надали ще се върже. Тя е жена със строги морални принципи, и бивш участник във Ворошиловските съревнования. По стрелба.
СИНХРОННА
Решил съм да поплувам вечерта и дори не мога и да си представя, че тук ще срешна отбора по синхронно плуване. Като стана дума за отбор, те всичко правят синхронно…
Вътрешния глас: Остава да напишеш номера на шапчиците им и можеш да считаш, че си решил основния в живота си проблем (това, че си моногамен).
СКОРОСТНА
Летя по автомагистралата. На моето порше са му необходими само няколко секунди за да набере скорост 150… 160… 190… Тя – облечена в къса червена рокля – гали моя малък приятел. 195… 196… 200!
Вътрешния глас: Малкия приятел наистина е мъничък – и това е единственият реалистичен детайл в този сценарий.
КУЛТУРНО-МУЛТУРНА
Аз съм – Ван Гог. Дните и нощите си прекарвам на Хаити. От време на време една от знойните хаитянки сваля дрехите си и се идва при мен, давайки ми да разбера, че иска ласки от великия художник.
Вътрешния глас: Напиши 50 пъти ” Никога няма да бъркам Ван Гог с Гоген, а Хаити с Таити”.
КИНЕМАТОГРАФСКА
Слушал съм, че индийките поразбирват в секса, но сега знам точно, че точно тук е написана “Камасутра”. Тя все още съблича своето сари, а аз вече изгарям от желание.
Вътрешния глас: Приятелю, бъди много внимателен. Ако се вярва на боливудските филми, ти можеш да се окажеш загубеният и брат!
ТЕХНИЧЕСКА
Тя е завързана за леглото, а аз аз платформа, прикрепена към тавана. Платформата се спуска и се вдига. Напрежението нараства. Тя ме иска безумно, а аз – нея. С невероятно усилие на волята разкъсвам въжетата…
Вътрешния глас: Слушай, а ние с теб в детството нали не сме имали никаква психическа травма?
АВТОСТОПАДЖИЙСКА
Аз я возя, тя се смее на шегите ми. Тя е студентка, пътува на автостоп. “Между другото, – пита тя – какво мислиш за необвързващ секс веднага?” Струва ли си да казвам, че отбивам от пътя и спирам.
Вътрешния глас: Интересно, колко ли пъти досега се е усмихвала на тази шега девойката?
ПОЛИГАМНА
Аз съм султан с харем от четиристотин, не – с петстотин наложници! Стария евнух ми съобщава, че са довели нови девойки да ме разведрят. В стаята влиза най-прелестната девойка на света. Не мога да отделя поглед от пищното и тяло.
Вътрешния глас: Днес също така трябва да се срещнеш с номера 343, 411 и 465 (вече трета седмица чакат между другото). Не се пресилвай много.
ВОЕННА
На мен, военнослужещия в израелската армия, се е паднала завидна мисия – да обуча женската рота на способите за самоотбрана. Горещите еврейски девойки се предават в плен до една. Господи, благодаря ти, че под тези зелени войнишки униформи си направил такива прекрасни, стройни тела!
Вътрешния глас: Това е латентен хомосексуализъм. Или нелатентен.
ПСЕВДОИСТОРИЧЕСКА
“Желязната Маска, – говори ми прекрасна дама, – знам, че краля е постъпил с вас несправедливо, и реших да ви подаря най-скъпото което имам – своята чест”. Тя повдига пишната си пола…
Вътрешния глас: А пък ти за беда си в желязна маска.
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА
Лицето и е покрито с дебел слой пудра. Възспитали са я да доставя на мъжа удоволствие. Тя е гейша. Тя поставя настрана ветрилото си и подобно на пеперуда, лети на моето татами.
Вътрешния глас: Главното, не и обещавай да и дадеш Курилите!
НОВОГОДИШНА
Самотна новогодишна нощ. Звъни се на вратата. Там стои Снежанка в късо червено палтенце, а от палтото се показват дълги-дълги крака. Годината обещава да бъде хубава!
Вътрешния глас: Не си мисли да отваряш вратата – там стои дебелия Дядо Мраз.
ГАДАТЕЛСКА
На рождения ми ден приятелите ми са решили да ми направят необичаен подарък. Те са ми завързали очите и са излязли от стаята. Но не всички. Някой е останал. Някой, който ми подарява незабравими усещания. Сигурно дори няма да разбера кой е бил. Деси? Надя?
Вътрешния глас: Пешо?!
ЧУЖДЕСТРАННА
Дланта ми гали кафявата и кожа, и отново и отново се изпълвам с желание. Най-хубавото на света – чернокожа жена.
Вътрешния глас: Въпреки всичко Упи Голдберг. Така си и знаех.
БИТОВА
Любовта идва когато най-малко я очакваш. Положението е следното: тя седи на пералнята, краката си е поставила върху раменете ми. Секса на 1000 оборота в минута е възможен. Доказано от “Зануси”.
Вътрешния глас: Възможни усложнения – нервен тик, удар с ток, болест на Паркинсон.
СУПЕРАГЕНТСКА
“Слушай, Джеймс, – казва тя с акцент, – каква е задачата ти?” – “Основната ми задача, – казвам аз, съсредоточено разкопчавайки нейния сутиен, – е да правя такива прекрасни жени като теб, щастливи”.
Вътрешния глас: Бонд. Джеймс Бонд. – Антонов. Боян Антонов. Намери няколкото хиляди разлики.
ПСИХОАНАЛИТИЧНА
Тя лежи на диванчето. Сеанса по психоанализа е в самия разгар. Току що съм я довел до хипноза и смятам да се възползвам от това.
Вътрешния глас: Между впрочем това е наказуемо – според новия НК – 131-я с лишаване от свобода от три до шест години.
ПРИКАЗНА
Нося маска на мечок. Момичето ми има дълги рижи коси и доверчиви сини очи. “Кой е ял от моята каша?” – казвам аз. Разбира се, че тя. И наказанието и включва да спи в моето креватче.
Вътрешния глас: Въпроса за психотравмата отпада. Травма е без съмнение е имало.
ПОЛИЦЕЙСКА
Очарователна служителка на КАТ с усмивка описва извършеното от мен нарушение. В допълнение казва, че и приличам на обявения за издирване престъпник и започва да ме претърсва, бавно, но уверено приближавайки се към същността на мъжкото ми начало.
Вътрешния глас: Очарователна служителка на КАТ – това е нещо в областта на фантастиката. Същността на мъжкото ти начало – Това някъде в областта на задника ли е?
МОКРА
Момичето, което плува в басейна ме кани да се присъединя към нея. Започваме да играем на топка – и неочаквано започваме да правим любов.
Вътрешния глас: Разбирам, че ти си голям специалист по водните процедури, доколкото участваше в отбора по синхронно плуване… но да правиш секс във водата е неудобно – физически.
ПЪРВОБИТНА
Хвърлям на пода уловения от мен елен. Приближава се жена ми, тялото и се обвива около мускулестия ми торс. Обладавам я на тигровата кожа и си мисля “По-добрия мъж получава по-добрите жени! Това е справедливо”.
Вътрешния глас: Ако наричаш торс крушевидното разширение от бедрата до слънчевия сплит, то наистина никой не може да се сравни с теб по мощност на торса.
ДИСКОТЕЧНА
Разгорещени, излизаме от центъра на дансинга и се отправяме в сенките, където започваме да се галим един друг. След половин час ще се разделим и ако се срещнем пак, сигурно няма да се познаем.
Вътрешния глас: Това ми се струва невероятно, но дори и да се случи наблюдателната охрана прекъсва такива неща много бързо.
ГАСТРОНОМИЧЕСКА
Тялото и е изцяло покрито със сметанов крем. Ръката ми се плъзга по плоското и коремче. Опитвам се да обера сметаната с устни. И ми се струва че това е най-сладката жена в живота ми.
Вътрешния глас: Знам си те теб: така ще се наядеш, че за останалото няма да ти останат сили.
НЕВЕРОЯТНА?
Някога ще я срешна. Ще я обичам повече от живота си, ще живеем дълго и щастливо. И ще умрем в един ден, оставяйки след себе си деца, внуци и правнуци.
Вътрешния глас: Без коментар.
> Преводач: Неизвестен.
Вчера прочетох, че и Йовко се оплаква от спам. Не знам какво е количеството при него, но аз вече съм сериозно замислен какво да правя.
От няколко дни в блога ми се излива стабилно количество спам коментари. В четвъртък чистих за последно, от тогава до днес са четири дни (ако броим и четвъртъка). За тези четири дни:
* AKISMET е арестувал точно 4134 нови спам коментара
* Отделно той е пропуснал 18 други, но те са в модерационната опашка
Всички коментари идват от IP 213.33.239.9. Явно е някоя зомбирана машина из Русия. Опитах да ги блокирам с нормалните WordPress възможности, но не успях. Сега следва твърдата мярка – .htaccess блокировката. Още се чудя дали, но ако продължава така – определено ще се случи.
Неделя вечер. С :Веси: точно изгледахме “Джурасик парк” по NRK1. НСБОП толкова ме уплаши, че и в Дания спрях торрент клиента си вече. Затова гледам легално. Стари, но златни!
Изгледахме го филма и реших да погледна какво ново в блогосферата. Я, Григор е писал нещо. Я да видим? Какво? __КАКВО?!?!?!__
Знаех си аз, че не трябваше да чета! По-добре да си бях легнал, а блогове трябваше да чета утре сутринта. След новините по :ДАРИК радио: (които така или иначе ще ми скапят настроението), по щеше да се трае!
За какво иде реч:
Откакто знам за случая (пак от блога на Григор), тихо се възхищавам на героизма на хора като Виктор от bezmonitor. Той, с цената на много усилия, успява да поддържа сайта, който със сигурност е home page за много от незрящите българи. Ако отидете на този сайт, ще намерите книги от български автори, специално пригодени и сортирани за удобство на незрящите компютърни потребители. Наистина златни книги, които човек е трудно да не обича.
_(( Тук отварям една скоба и със срам си признавам, че на моята съвест месеци наред тежеше факта, че с цената на малко повече мързел от моя страна бях отрязал хора като Виктор от възможността да коментират в моя блог (спомняте си валидационното изображение, нали?). Сега съм доволен, че това го няма вече. Затварям скобата ))_
А сега следва причината за този материал – грозното, българско изчекване!
Виктор, значи, получил тия дни писмо. В крак с анти-пиратската мода и за да отчетат дейност, другарите и другарките от ИК “Труд” решили да го сплашат и са извадили тежката артилерия, облечена с делови костюм. Датата не е случайна може би – 9 Май, денят на Победата срещу всичкото зло (включително и пиратското). А и Шефа ще види, че работим и по празници. И така:
> от: Viki – viktoria< на>trud< точка>bg
> До: Victor – bezmonitor< на>gmail< точка>com
> Дата: Вторник, 9 май, 2006
>
> Тема: ot trud
> Издателска къща “Труд”
> Изх. No 9021/09.05.2006
>
> До bezmonitor.com
>
> Уважаеми, господин Виктор Любенов,
>
> Книгоиздателска къща “Труд” ООД е изключителен собственик на правата за електронно разпространение на творчеството на Елин Пелин. На вашия сайт са качени “Ян Бибиян на Луната”, “Страшен вълк” и “Цар Шишко”.
>
> Правата върху “Приказките” на Ангел Каралийчев също са откупени от издателство “Труд”.
>
> КК “Труд” притежава още правата върху преводите на следните произведения, качени на вашия сайт:
>
> a.. Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война от Ярослав Хашек, превод Светомир Иванчев
>
> b.. Баскервилското куче от Артър Конан Дойл, превод Тодор Вълчев
>
> c.. Приключенията на Хъкълбери Фин от Марк Твен, превод Невяна Розева
>
> d.. Повести и разкази от Антон Павлович Чехов, притежаваме правата върху 13 (тринайсет) от публикуваните от вас разкази
>
> e.. Винету от Карл Май, превод Веселин Радков
>
> f.. Пътешествията на Гъливър от Джоната Суифт, превод Теодора и Боян Атанасови
>
> Ползването на тези произведения без писмено разрешение накърнява нашите права и според ЗАПСП се счита за пиратство.
>
> Приемаме, че тяхното публикуване на вашия сайт е грешка. Все пак, за да уредим отношенията си, ви предлагаме да свалите от вашата страница веднага всичко от тези автори.
>
> С уважение:
>
> /Никола Кицевски/
>
> ====================
>
> TRUD Publishing House
> Viktoria Dimitrova
> Project Coordinator
> tel./fax: +359 2 987 29 24
> www.trud.cc
> www.znam.bg
>
> —– 8< -----
Откакто прочетох това, не съм на себе си от ярост. Ето ги и причините:
1. Безсилен съм срещу подобно нещо. Отначало ми се прищя да имам възможност за физическа разправа с подобна простотия. Простотия от подобен род просто трябва да се изчиства от Земята с всякакви подръчни средства (БОВ, напалм, ДДТ, паста за зъби - абе каквото ви дойде на ум). А аз съм безсилен да го направя, защото съм далече, а и защото ми дожалява в последния момент.
2. Единственото, което мога да направя е и аз като Григор да заявя категорично, че ИК “Труд” има тържественото ми обещание, че:
1. Ще се старая да разпространя максимално безсърдечието и студеното чиновничество, което служителите и показват. Докъдето имам достъп, където мога да ги изложа – могат да разчитат на мен.
2. Ще бойкотирам лично всякакви издания, които тези безчувствени, безскрупулни плашила пускат на нашия пазар. Не че купувам много български книги напоследък, но ИК “Труд” вече ми е в черния списък.
3. Ще се включа с голямо, непремерено удоволствие в акцията, за която Григор загатва. Григоре – ако мога да помогна с нещо – разчитай на мен.
4. Ще препубликувам всичко, което излезе по въпроса.
5. Ще се опитам да издиря и влезна в контакт с истинските притежатели на правата поне на чуждите произведения. И ще ги запитам: наистина ли ИК “Труд” защитава техния интерес, отнасяйки се така просташки и варварски към _човешките права_ (не авторските, човешките!) на незрящите потребители.
3. Въпреки горните ми намерения, не се чувствам удовлетворен. Затова ще си позволя да поразсъждавам малко над подобни жалки представления.
Значи, хората от ИК “Труд смятат че авторските им права са сериозно накърнени. Чисто дедуктивно, тук имаме два варианта:
1. Дамите и Истинските Джентълмени (като подписания г-н Никола Кицевски) са абсолютно прави – Законът защитава “техните” права върху нечии други произведения. Ако допуснем, че това е вярно, следват пак чисто дедуктивно два извода:
1. В ИК “Труд” работят хора, които нямат сърца. Техните сърца отдавна за изтръгнати и заместени от изящни, маркови швейцарски часовници. И тези часовничета са отчели, че (динг, динг!) “__имаме нарушение на Нашите Права__”, следователно нарушението трябва да се поправи. Всякакви преговори за излишни, така че “г-н Викторе”, моля Ви изтрийте Нашите Произведения от вашия сървър
2. Швейцарските часовници обаче грешат в едно: в този случай, дори да има нарушени права, няма ощетен финансов интерес. Незрящите хора така или иначе не четат Вашите публикации, уважаеми Истински Господа и Дами от ИК “Труд”. Не ги четат защото по някакво неприятно стечение на обстоятелствата тяхното зрение не им позволява да го сторят. Защо не съм чул или видял едно произведение от гореупоменатите, издадено от Вас, Истинските Дами и Господа трудоваци, с браилово писмо? Или греша? И вие сте ги издали, за да може Виктор така да ги “изпиратства” от вас?
3. Швейцарските часовници всъщност не са никакви швейцарски часовници, ами просто топка кравешки тор, която прави това, което може – смърди. И те са се разсмърдяли. Друго от тор не може да очаквате – колкото е по-естествена, толкова повече смърди.
4. Торта от ИК “Труд” е изключително естествена.
2. Вторият вариант е далеч по-грозен. В този вариант се оказва, че ИК “Труд” всъщност няма никакви права, а поощрен от светлия пример на “експертите” от НСБОП АД е решил да докаже, че и те са по-експерти и от тях. В този втори вариант липсват всякакви човешки чувства и емоции. Единственото, което има значение при него е да се натегнем на някой и да покажем как юнашки сме се преборили с пиратството. Това, че в този частен случай става въпрос за сайт за незрящи (именно bezmonitor.com) няма никакво, ама абсолютно никакво значение в очите на Шефа. В този втори вариант консистенцията, избълвана от писмото по-горе е толкова смрадлива, че торта от първия вариант е като приятния и лек аромант на най-новия “Долче&Габана”. В този втори вариант ми идва само да хвана за ушите тези Истински Дами и Господа и да ми кресна с все сила в лицето:
“Мрете, гадове! Дано се удавите в собствената си тор, като преди това сте се нагълтали донасита с нея”. И след това да приложа прочистването от първия вариант.
Доколкото до Виктор, мога да кажа че той определено е най-симпатичния, честен и почтен “пират”. Защото се опитва и успява от нищо (това, което държавата дава на незрящите) да направи нещо. И както всяко добро нещо, веднага се намират Истински Защитници на “истински” интереси, които да сринат в прахта доброто дело. Какво да се чудим, нали това е България?
Сега сериозно! Григоре, ако можем да направим нещо – трябва да го сторим! Утре ще се опитам да се обадя в любимото ми радио (имам така по някой и друг контакт от тях в моето ICQ) и ще им поднеса случая. Ще им дам основно твоя блог, че тук май стана малко емоционално. Сигурен съм, че ДАРИК ще проявят интерес, защото досега поне са се показали като почтена медия.
Колко всъщност струва правото на публикация на произведенията в такъв сайт? Дали не може да съберем пари и да го откупим? Събрахме (събрах__те__, да бъда точен 🙁 ) пари за депутатските мерцедеси, та за това ли няма да успеем? ИК “Труд” и не подозира колко богати можем да бъдем понякога…
_Редакция: Сега чета, че и на Йовко му е причерняло. И има за какво!_
Днес мой колега ми изпрати връзка към архива на DR (Dansk Radio), където има аудио-клипчета на Guido Hatzis.
Това, което Guido прави, е да звъни по обяви и да общува по темата. Само че го прави така, че на човека оттатък (който естествено не подозира какво става) да му хареса :).
Получих връзката, защото попитах Микел какво, по дяволите, се е разхилил толкова. Е, изпрати ми я, след което не можах да се спра и аз на няколко пъти. Мисля, че всеки от разбиращите английски наистина ще хареса това невероятно представление.
В страниците по-долу всичко е на датски. За да започне “шоуто”, трябва да натиснете Lyk. Където мога съм копирал директно адресите на клипчетата. Това далеч не са всички, това са само тези, които на мен най-много ми харесаха. А много си струва да ги чуете всички.
Guido Hatzis 1. Горещо препоръчвам поне тези по-долу (не претендирам за превода от датски на български, който знае точно какво значи, да коментира!
Guido Hatzis 2. Най-ценни ми се видяха
А, да, за малко да забравя, Guido се представя като грък. Евалата, пич!
Казвам си аз – няма да четеш новини рано сутрин! Не чета. Но за беля – слушам радио. И попаднах на тази новина (или тук).
Накратко – тъпанар с Фолксваген влиза в двор на училище, прави опит да паркира и блъска 11 годишно дете. Детето е в болница със счупен крак и натъртвания, но слава Богу без опасност за живота.
Какво да коментирам повече (или да попръцквам, както :Пейо: обича да се изразява)?
Дали да коментирам това как на пешеходните пътеки в Дания училищата организират всека сутрин дежурства на деца, които спират преминаващите коли, когато други деца трябва да пресичат? Това виждате ли го да стане в България? И колко ще са жертвите тогава?
Дали да коментирам колко разрешено е да влезе превозно средство в двора на учебно заведение? Особено в “пиков час”, когато децата са навън?
Дали да коментирам това как по същото време министерството на Румен Петков правило някаква пресконференция как трябвало да се обучават децата в правилата на движението. Поводът: черната статистика за 2005-а, а именно 45 убити деца и 1365 ранени.
На какво да ги обучаваме, г-н Петков? На това да не са деца ли? На това как да спазват правилата на движението в училищните дворове ли? Докато ВАШИТЕ (“вашите”, защото са освидетелствани правоспособни водачи от ВАС) шофьори се чудят как и на коя пешеходна пътека да ги затиснат? МВР за пореден път грозно бяха от отговорност.
Дали да коментирам тоталната липса на култура у повечето българи? Независимо дали култура като шофьори или култура като хора, купили си апартамент на 1-я етаж (за това по-късно, че още ми е напушено).
Като го попитали точно за този инцидент, Петков казал че шофьорът на колата бил задържан. Има си хас да не е задържан, когато се опитал да избяга след произшествието!
Горещо се надявам да му вземат книжката поне за 2 години на простака-шофьор. Заради безотговорни свини като него хората се чудят ще видят ли децата си живи, когато закъснеят с 10-20 минути повече след училище. Даже се радвам, че идиота е бил достатъчно празноглав, за да избяга от произшествието – така, дай Боже, влезе и в затвора (да, това криминализира деянието).
Срам!
За тези, които не знаят, bluetooth handsfree е една малка джаджа, която се свързва с вашият телефон по автомагически начин и вие може да си говорите с джаджата (която обикновено се е впила в ухото ви), без да държите телефона.
А на тези, които знаят, вероятно им е писнало от впитите джаджи, защото те естествено ви стискат ухото в страха си да не се изпуснат и да паднат на земята. Поне моята е такава – хваща се с двете си пластмасови “ръчички” здраво за ушната мида и стиска ли, стиска. И затова не мога да я ползвам, когато разговорът прехвърли 10 минути, а често ми се случва един разговор да надвиши час – особено ако е телефонна конференция.
Е, преди няколко дни ми се наложи да направя hard reset на телефона си. И покрай него реших, че ще подкарам най-накрая bluetooth синхронизацията с компютъра (срещи, контакти, поща, файлове и т.н.). Подкарах я и за мое удивление забелязах, че компютъра предложи да ми станел hands free устройство.
Хммм! Защо не? Я да видим? Set as default hands free и… о, чудо! През колонките излиза говорът, микрофонът отвежда гласа ми в линията – точно като Скайп. Сега удобничко в офиса си ползвам слушалките за всички телефонни разговори. И ако телефонът почна да звъни в момент, в който не го чувам заради слушалките, компютъра започва и той да “звъни”. Няма как да пропуснеш разговор.
Честно казано – много съм доволен. Ако не сте пробвали и ако имате условия за това – изпробвайте го. Мисля, че ще сте доволни и вие. Далеч по удобно е да разговаряш със слушалки, отколкото да държиш с едната ръка телефона или злобното, малко hands free да ти се е впило в ухото.
Днес Ангел стана на 4 години. Едно такова малко и мило, но порастнало с още една година човече. Спомням си този ден преди 4 години. Помня точно същото, което помнех и тогава – т.е. много малка част. Стресът и нервите бяха толкова много, че… добре че мозъкът има избирателна памет :).
Сине, пожелавам ти да си жив и здрав, да ни радваш и ядосваш както до сега (особено ядосването – в поносимите граници, моля 🙂 !) и след време сам да четеш глупостите на баща си и да му се чудиш на акъла. А пък ние ще се опитаме, до тогава, да ти даваме каквото можем, за да станат мечтите ти реалност.
Вечерта вкъщи имаше рожден ден, както си му е реда. Понеже рожденния ден с децата го направихме в детската градина предишния ден, вечерта беше ред на “големите”.
Снимки засега в галерията няма. Единствените снимки от случая са в моя flickr. Не знам Веси дали ще и се занимава да слага снимки в галерията, при положение че нямаме кой-знае колко снимки.
Специално трябва да благодарим на Дани и Йеспър за страхотната торта! Не само вкусна, но и лично украсена от Йеспър. Tak, Jesper! Благодаря, Дани! И пак да ни направите 🙂 !
Преди време писах за блога на Вера. Тогава той беше част от Трудния портал, но с развитието на блогерката постепенно домакинстващият и портал отесня.
След многократни разговори Вера реши да последва съветът ми и да се възползва от услугите на WordPress.Com – порталът, който дава възможност да имаш един истински блог с може би най-истинския блог-софтуер – WordPress. Това е адресът на Под дъгата. Естествено, има го вече и в моите “Още чета”, макар че по-важното е да го има в моите bloglines.
Доскоро не знаех, че тя пише стихове. Даже такива, които ще се харесат на мен. Защото аз от поезия разбирам толкова, колкото разбира от поезия прясно изпечена тухла-четворка.
Пак успех :)!
И преди съм споменавал (по форуми и паланки) колко съм доволен от е-услугите на ПИБ. Аз съм човек, който прекарва повече от 10 месеца всяка година в чужбина. Въпреки това имам сметки за плащане, за които си използвам ПИБ дебитната карта (ако трябва да съм откровен, всичко ПИБ е на Веси, но съм упълномощен за това). Имам 2 левови сметки там, понеже ПИБ има и ипотечния ми кредит и съвсем логично, пазя повечето ми пари точно в сметката към кредита, а не в тази към дебитната карта.
Винаги когато съм правил преводи до сега е трябвало да изчакам. От 1/2 ден до дори ден или два, ако правя превод към някоя екзотична българска банка (примерно “Българска зеленчуково-консервна банка”). Дори вътрешните ПИБ преводи отнемаха поне половин ден, докато превода “мине”.
Та влязох днес аз в електронния банков клон с твърдото намерение да прехвърля пари от едното в другото. Направих си всички операции и… за мое удивление след потвърждаването на платежното то не остана в статус “обработва се”, а веднага светна “Осчетоводено”. Я! Веднага се върнах на списъка със сметките и – о, чудо, действително парите вече бяха в новата сметка.
Можело, значи! Можело и така да се направи, без да има нужда от (видимо) човешко участие в този процес, ако всички страни са ясни и електронни.
Като нищо след това някой счетоводител преглежда преводите “за всеки случай”. Но факт е, че ПИБ са се решили на много впечатляващ (за обикновения банков лаик като мен) ход.
Браво, момчета и момичета. Страхотни сте, продължавайте все така. Друго си е денят ти да започне с доволство от някоя българска услуга. Това е толкова рядко явление, че си струва доброто настроение :)!