На границите на изчерпването съм :(. Все още има идеи как да сборим Проблемът, но вече започвам да прегарям. Добре поне, че хората около мен ни пазят (нас, простите техничари) от мениджмънт прегарянето, жегата от което също започва да се усеща дори толкова ниско под земята, колкото сме ние :).

Този проблем няма свършване. А и совите не са това, което са! Твърде отдавна не са!

Днес за пръв път видях мостът между Шеланд и “контитентална” Дания през нощта. Изглежда впечатляващо с нощното си осветление. Въпреки че и през деня, когато погледнеш нагоре ти се завива свят, през нощта всичко изглежда направо величествено.

Сигурен съм, че някои от хората четящи тук ще кажат “защо не го снима”. Имам точно 4 причини, и всички основателни:

1. Не носех фотоапарата
2. И да го носех, нямам оборудването за такава нощна снимка – това чудо се издига поне 50 метра нагоре… и през нощта – нищо нямаше да стане
3. И да имах оборудването – аз съм толкова лош фотограф, че със сигурност щях да оплескам нещата.
4. И да бях добър фотограф, бързахме като щури. Защото искахме да се прибираме, а от мостът до вкъщи бяха още 150 км.

Идва уикенд. Дано да е хубав…

Заглавието е идиотско, знам! Но случката, макар да се говори за стачка, е красива.

На път за офисът сутринта обикновено измързелувам, и ако не съм изпуснал връзката си (която е 2 мин след като автобуса ми спре на моята спирка), си вземам друг автобус за 2 спирки. Разстоянието е мизерно, но ме мързи, пък и в този (другия) автобус пътуват много приятни тийнейджърки от местната гимназия.

Днес (като повечето пъти), автобусът от Шарлотенлунд си ми беше навреме, и аз заковах да (из)чакам на спирката заветните 2 минути. Но бях изненадан – едновременно приятно и неприятно, от една кола която подмина спирката, след това спря, даде назаден, изравни с мен и човекът отвътре ме заговори на датски. След като разбра, че не говоря датски, проведохме следния разговор (на английски):

Аз: – Здравейте, с какво мога да ви помогна?
Той: – Ами с нищо. Спрях за да ви кажа, че днес линията стачкува, и няма да има автобус. Закъде сте? (човекът беше в противоположната на моята посока)
Аз: – Ей тук – на две спирки.
Той: – Да ви хвърля?
Аз: – Няма нужда, мерси. Ще ходя, ей-къде е! (наистина беше близо)

След това човекът си продължи по пътя. Отне му цяла минута, за да говори с мен, в същото време зад него спря една кола, да изчака нашия разговор.

Може да ви се струва абсурдна ситуация, но ви уверявам, че е 100% истина. Днес с един приятел водих разговор за великодушието и за малодушието, и как трябва да се опитваме (даже и в България) да бъдем максимално великодушни към хората около нас. Помислете си – възможен ли е такъв диалог в България, по времето, когато всеки бърза да закара някой я до работа, я до училище? Трудно ми е да го повярвам. Трудно ми е, защото трябваше да питам моя приятел днес:

– Защо трябва да си благодарен на някого, за да се опиташ да си добър с него? Защо трябва да си зъл “по дефаулт”?

Не можаха да ми отговорят… Поне не и до сега :(.

Сагата при нас продължава да набира скорост. Но вече като че ли започват облаците да се поразсейват, но все още вали като изведро.

По думи на по-стари колеги – подобна жега отдавна не е наставала – нищо че температурите са най-ниските засега от началото на тазгодишната зима. Но ще го преборим – няма начин да се измъкне. Този тип проблеми съществуват само до моментът, в който дойде “просветлението”. След това – всичко става въпрос на свършване на определена работа.

И днес повече от 10 часа в офиса. Но поне си тръгнах доволен. И утре е ден, нали? А дали ще е Денят? Ще видим.

Сега гледам реклама по телевизията на The Aviator. Утре вечер, ако всичко е ОК в офиса, с Веси ще ходим на кино. Ще гледаме “Фантома на операта” – може да се каже най-любимото ми класическо произведение. Интересно ми е какъв ли филм са направили за него – отзивите засега са добри, но докато не видим – нищо не се знае. Аз съм с големи очаквания, но какво ще се случи ще узнаете утре вечер. Най-много да напиша, че съм седял пак в офиса до нам-колко си часът и като съм се прибрал Веси ми е била бясна… Но горещо се надявам утре да е по-нормален работен ден и да успея да свърша и планираните лични задачи (някои от тях – отлагани за повече от седмица поради този проблем, който нищим).

Иначе тук е интересно :). Идват избори, и сега имаме плакати. Навсякъде на велпапе или на талашит са залепени плакатите на участниците в изборите, и самите дървении са вързани за стълбовете. Предполагам, че в денят след изборите (или денят преди – денят на размисъл) всичко ще е изчезнало. Това си им е в кръвта на местните – изпипват всичко до последния детайл. Законите ли ги карат, моралът им ли е такъв – не знам. Но факт е, че и в България има закони. И пак факт е, че все още оттук-оттам се зъби по някоя пожълтяла от времето физиономия – още от предишните избори. Направо ми е интересно колко ще са сериозни тук и какви закони има… Ще взема да питам колегите утре – само да не ме изгледат странно, защото за политика при нас много-много не се говори, особено в момента ;).

Тази седмица ситуацията се получи такава, че се наложи да се работи събота и неделя. Понякога има проблеми, които просто трябва да се решат – иначе не може да “дойде утре”.

Един такъв проблем ни накара да работим този уикенд. Бих казал – хареса ми! Ще кажете “баси и перверзникът”, но бях усетил че започвам да ръждясвам, да се превръщам в човекът, който си тръгва навреме, който не работи извънредно и който като се прибере обува чехлите и сяда пред телевизора (макар че още това не го правя).

Е, сега си го получих! Доволен съм, че имам предизвикателство, с което трябва просто да се сдавя и да го удуша ;). Засега то ме е хванало яко за гърлото, но мисля че ще успея да се отскубна и да го сдавя на свой ред… тези дни! Днес си изкарах нормален работен ден, интересен и изпълнен с предизвикателства. Някои от тях реших, за други четох и сега горя от желание утре да ги пробвам.

Може би напълно съм се побъркал!? Младостта не се връща, онези времена няма да дойдат. Спомням си Кучето Нанев, спомням си Д’Кодер, спомням си Лупата. Времената, в които стояхме в гараж, приспособен за офис, и блъскахме клавиатурите на една 386-ца и една 486-ца. С Цели Осем Мегабайта, на Цели 32 MHz! Не се смейте – това бяха супер машини, и пред нас имаше супер предизвикателства. И като че ли се справяхме по-добре тогава.

Сега сме разделени. Не само от километрите, но и от… годините… отрицателните емоции… различните интереси… Някой път ще ви напиша повече. Сега ми стана криво. Лека нощ!

Днес е последния ден от гостуването на татко при нас. Най-вероятно поне няколко месеца няма да се видим – най-рано ще го видят Веси и Ангел, а аз ще го видя вероятно чак Август. Но това е част от изпитанието, наречено емиграция – да си далече от хората, които те обичат и на които им пука за теб. Надявам се да не съм го обидил с нещо, или да съм го засегнал по какъвто и да е начин. Поне се опитах – дали успях знае само той, а и да има нещо – той никога няма да го каже. Утре сутрин ще си кажем “довиждане” и… до Август.

Днес ми прекараха и ADSL Интернет. Най-накрая отново вкъщи имам постоянна връзка с Мрежата и мога да поддържам контактите с приятели и колеги – с цялата общност.
Няма да крия, че бяха трудни дни – от години (наистина невероятно – повече от две години имах постоянен интернет почти през цялото време) бях свикнал с удобството. И ето че най-накрая и тук нещата се връщат към обичайното състояние.

Интересното нещо на денят беше поведението на рутера, който доставиха заедно с ADSL връзката. CISCO 850 – не го знам какво е това желязо, не го и исках, но се оказа че трябва да го взема, защото бил и firewall и не знам какво си още. Аз избеснях, понеже животното не е wireless, а аз си мислех, че при наличието на друг рутер (който се представя за 192.168.0.1) домашният ми Windows няма да иска да ми дава Интернет на ноутбука. И переспективата да размятам отново жици из апартамента не ми се виждаше никак бляскава.

Колко учуден останах, когато всичко си тръгна както преди. Изглежда системата работи по друг начин, и това не е този, който аз си представям. Радвам се, че бърках и че всичко си работи. Пак са навързани рутер -> домашен XP -> notebook, и всичко си пасва идеално. Засега не съм си играл да гледам как точно става всичко, но имам едно вътрешно 192.168.0.1 на домашния (wireless gateway-a), и очевидно другото 192.168.0.1 на по-външната мрежа, чийто gateway се явява рутера.
Чудна работа, но аз мрежите по принцип винаги съм си ги недолюбвал :). Откакто ми писаха напълно незаслужена 4-ка, а аз бях поне за две единици повече :).

С две думи – хубав ден :). Дай Боже повече като него!

Цяла седмица с родителите вкъщи определено може да е изпитание. Слава Богу, :Веси: се справя прекрасно с предизвикателството и не сме имали нито един конфликт, който да трябва да се решава от моят неоспорим авторитет :). Въпреки всичко обаче – усеща се напрежение понякога.

За жалост, татко скоро трябва да тръгва за България. На него му се остава за по-дълго, но всичко е така комбинирано, че няма как да стане. Така че във вторник той ще потегли за нови 2 дни пътуване по влакове, заедно с леля ми. Така е нагласено – баща ми връща лелята, която сега е при братовчедите в Германия, а чичо ми ще върне майка, някъде през март. Утре ще посрещнем леля и братовчедка ми, защото те искат да видят малкия. Ще погостуват един ден, и във вторник тримата поемат към Хамбург.

Тези дни нищо интересно не се случи. Блогът го показва – просто няма за какво да се пише. Някои идеи ми минават през главата, но не могат да се захванат – явно към този момент няма место в главата ми за тях. Въпреки, че е празна… странно!

Вчера дойде ADSL router-a от TDC. Някакво смотано CISCO 850. Което донякъде ме ядоса, защото аз разчитам мрежата да се рутира от компютъра, за да може той да предоставя wireless на ноутбука. Иначе трябва отново да размятам кабели, а това ще е лошо и досадно. В понеделник май ще трябва да си остана вкъщи, за да поговоря задушевно с момчетата от TDC, когато дойдат да инсталират нещата. Просто в тази си форма е неприемливо, а ми се ще да избегна купуването на wireless router :(. Ще видим – все пак пускането на интернетът остава с най-висок приоритет, ако трябва ще изтрая известно време и с този рутер, въпреки че не мога да разбера от какъв зор им е притрябвал.

Днес смятам да поработя мои лични неща. Другия уикенд очевидно ще е мои задачи, свързани с мрежата. Те се натрупаха от почти два месеца, времето „на сухо”.

Малко съм притеснен. Днес карах Ангел на детска градина. За “целите 25 минути”, които го оставих сам – непрекъснато е ревал. Намерих го с една от учителките и купчина деца около него, целия разтреперан и в сълзи :(. Не знам дали е нормално това, не помня толкова отдавнашни мои спомени. Но в момента съм леко притеснен дали ще свикне.

Утре Веси ще го кара за повече от час. Да видим какво ще става. Едно е ясно – трябва да свикне, защото без датски той няма да мине, особено ако ще оставаме тук за по-дълго време.

Беше много тежък ден. Като изключим това, че отидох наобед на работа, вече ме чакаха с проблем, който трябваше да се реши до вечерта. Проблем, който всячески се опитахме да избегнем в тази версия, но не успяхме. Е, сега поне ще е решен. Но за да не строшим срока, ще си строшим главите тези дни ;).