Тази седмица ми се наложи спешна командировка в Прага. Интересен проект изяви желание за участието ми и обстоятелствата бяха такива, че не можех да кажа “не”, въпреки желанието ми да остана около малкия човек вкъщи. Решението за пътуване беше взето във вторник, а самото пътуване беше за четвъртък-петък.

Останах доста учуден на светкавичната реакция на нашия пътен агент, който без проблем успя да ми осигури точно нужния билет, дори и в заявените от мен часове за пристигане и заминаване от Прага. Само за 30 минути във вторник имах потвърдена резервация, а в сряда – и самия билет.

Интересното дойде в четвъртък, когато рано сутрин установих, че първият ми полет всъщност е на CSA, но се оперира от “България Еър”. Не че имах други варианти, но си спомних всички причини, които имах за да избягвам “услусгите” на тази “авиокомпания”. Все пак позитивното взе връх в мен (не е за вяряане, а?) и на регистрацията вече бях преглътнах фактите, които така или иначе не можех да променя.

Регистрация, проверки, митници, паспорти, кафене с по-скъпи цени отколкото в Копенхаген. Само който не е пътувал от летище “Враждебна”, само той не знае за какво говоря. Всичко обаче мина нормално и се оказахме навреме настанени в Boeing 737-300, който беше определен да в нашият самолет до Прага.

И тогава започна странното 🙂 .

След приключването на качването на пътниците, летището изтика самолета вън от ръкава, за да може той да си поеме към пистата. Да, ама не. Двигателите работят, а самолетът кисне, изтикан настрани. И така 10 минути. След това той се затътри, но не към пистата, а към някакво “паркоместо” между стария и новия терминал (явно капитанът чак тогава ще да е получил обратния SMS, че има платен 1 час за “синя зона”). Спря самолетът и капитанът се разля в извинения за някакъв ненадеен технически проблем, заради който не сме можели да излетим. Щели сме да изчакаме, докато техническият екип каже какво ще правят.

Междувременно, по стара българска традиция персоналът щедро започна да раздава студена вода на всички и вероятно да обяснява на чужденците с трансфери в Прага значението на исконния български лаф “да пият по една студена вода”.

Аз вече бях отписал полета (и чинно си бях изпил студената вода), когато за всеобщо удивление капитанът обяви, че в момента проблемът се отстранява и че след това (вероятно) ще летим. Това обявление обаче дойде много на една леля на почтена възраст, на която ѝ се стори, че персоналът я въвлича в пъклен замисъл да не си доиживее в мир оставащите ѝ години. Тя взе шумно да се възмущава и да приканва да сменят самолета, щото тоя и без това бил повреден и не било ясно как ще лети. Жената показа завиден рефлекс към изравняване на броят излитания и кацания, но за жалост воплите ѝ не бяха чути и ремонтът си продължи, с все пътници на борда, наблюдаващи ремонтната процедура с подозрение отвътре.

Колкото до мен, аз по-скоро бях притеснен от мислите дали българските “майстори” на самолети са като “майсторите” на коли по нашите ширини. Заради едните съм закъсвал неведнъж по пътищата на България, но тук е “малко” по различно и ако закъсаш, нямаш възможност да изчакаш пътна помощ. По-скоро ти, или това което е останало от теб, се отправяте на бърз и ненадеен рапорт при Св.Петър. Нейсе, щеше да се види.

След 40 минути ремонтни дейности самолетът като че ли беше готов и бързо-бързо го изведоха на пистата, сякаш самото летище искаше да се оттърве колкото се може по-скоро от тази бракма. А той, горкия, наистина си беше бракма. Аз не съм особено висок, но така и не успях да си изпъна краката като хората. Пътеката между седалките я имаше, я нямаше 40см. Абе мизерия! Седалките стари, всичко изглежда захабено. Кривина. За пореден път се замислих за трошенето на кинти само и само да имаме гордостта да се кичим с “национален превозвач”. Май в интерес на всички е тази компания да си фалира кротко, тихо и законно… Така поне и бизнес партньорите ѝ няма да инкасират загуби на пари и доверие.

Дописах тези редове на клавиатурата на PocketPC-то ми, докато самолетът се тресе, убивайки скоростта си по време на захода към летището на Прага. Надявам се да имам шансът да ги публикувам 🙂 .

Преди дни, че да не кажа и седмици, се развихриха много страсти покрай революционното предложение на г-н Кмета Борисов за задължителна регистрация на живеещите в София. Кой ли не писа. Колкото хора, толкова мнения. Достатъчно беше само да хвърлите око на форумите под съответните новини. И аз тогава започнах да пиша това, но отлежа добре в Writer-а ми. Днес обаче реших да го довърша.

В самото начало на истерията мислех да не пиша нищо по въпроса, мълчейки си тихичко като поредния приходящ "софиянец". И надявайки се никой да не погледне в издайническата ми "постоянна регистрация" в Пловдив.

Преди време обаче в "Туристическа спалня" на Анна прочетох (и) това:

Какво става със София, по дяволите!?! Град без правила. Туристическа спалня! Град, в който можеш да дойдеш да живееш без да се регистрираш никъде, без да платиш и един лев данъци в него – нито смет, нито сгради, нито за кола…Плюеш по улиците му и превръщаш покрайнините му в гета, а после ходиш да гласуваш за кмет в Чепърлянци. Но не е луд този, който…Не е луд! Ние сме си виновни! И за безхаберието, и за малоумните кметове, и за това, че плащаме високите данъци и хрантутим "безплатните туристи на града". Ние не създадохме правила!

Ако човек прочете целия материал ще разбере, че момичето е било огорчено и нагрубено, преди да избухне в тези объркани мисли. Но тя едва ли щеше да кривне "по лесното", ако не беше напушена от бълвоча по темата, генериран напоследък от политици и журналисти.

Ето ви кратки извадки:

Кметът Борисов, на официална пресконференция (zaGrada.bg – Борисов си прави устата за софийско жителство):

"София спешно се нуждае от Закон за ограничаване на инвестициите, защото прииждат все повече хора, а тя има определен капацитет", е казал днес кметът по време на откриването на новите мощности на "Стилмет" за производство на алуминиеви профили. Агенция "Фокус", която цитира думите му, уточнява, че Борисов се е пошегувал.

След това, вече много по-резонно, същия кмет обяснява (zaGrada.bg – Бойко Борисов: Не искам "софийско жителство", а ред и сигурност в София. Кой е против?):

Първо, какво искам. Трябва да се промени законът за етажната собственост. Щом искаш някъде да живееш, трябва да си легален. Регистрираш се в общината, в полицията и пред данъчните, казваш на съседите си: Аз съм Иван Петков, това жилище си го купих или го взех под наем, нося си отговорността като ваш съжител. Ако се ослушваш, председателят на етажната собственост те пита кой си и какво търсиш тука. А като не искаш да му отговориш, вика районния инспектор и той те пита защо не спазваш закона. Така хората носят взаимна отговорност едни пред други, знаят се и, естествено, по-добре живеят.
Ако е така, ще могат ли 300 роми да се регистрират на един адрес? Няма да могат не защото

И бисерът на всичко, невероятният и "запознат" с европейските практики депутат-побойник Павел Чернев (zaGrada.bg, Депутатът Павел Чернев иска референдум за софийско жителство):

Да се проведе местен референдум в столицата за въвеждане на софийско жителство и задължителна адресна регистрация поиска по "Сеизмограф" на Би Ти Ви независимият депутат и бивша дясна ръка на Волен Сидеров Павел Чернев. Според Чернев ограниченията на жителството е съвсем нормална европейска практика и това се налага заради пренаселения вече град

Ще спра дотук, че вече сигурно съм ви отегчил. Значи, основно се лансират няколко идеи:

Идея 1: Софийско жителство

Идеята е толкова абсурдна, че се чудя кой наивник какво е изпитал, че мозъкът му да се е промил дотолкова, че да вярва в приложимостта на такава идея, или във законността ѝ. Не знам колко от тези хора са чували и чели едни такъв дребен, явно никому непознат, но пък (случайно) от юридическо значение документ, наречен Конституцията на Република България. Та има един член (не, не чеп, а член!) в него, чл. 35, който в една своя алинея (още една сложна думичка за хората като г-н Чернев) казва:

Чл. 35.
(1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.

Дотук с глупостите за софийско жителство. Дотук с демагогията на ограничени популисти като г-на атакист, който явно не е запознат с основополагащия закон в републиката, която иначе умира да показва колко защитава.

Идея 2: Задължителна регистрация

Тази идея я обсъждах с приятели. Понеже (донякъде) е осъществима, има вероятност да се въведе, поне като правила, които никой разбира се няма да спазва. Това, което не разбирам, е как ще осъществяват контрола за това кой се регистрира и кой – не. Ако не построят КПП-та и не започнат да проверяват всеки минаващ и да му бият печати в/у личната карта (или в/у задните части, че там има повече място), начин за контрол просто няма. Да, могат да задължат всички с трудов договор към софийски офис, но без постоянна регистрация в София, да се регистрират, но имате ли си на представа че има един такъв контингент, на който хем договорът му е в София, хем офисът – в Пловдив например? С тях какво ще правим? Ще променим Трудовия кодекс и ще преподпишем трудовите договори в цяла България само заради тази идея ли?

Идея 3: Други

Лъжа ви. Няма трета идея. На това място обаче влизат всички други пиянски и не дотолкова изстъпления на темата "софиянци" и "софийенци". Че онзи правел това, другия – онова. Че трети карал така, пък четвърти – онака. Че нямало место, защото разбийш ли, "селяните" сме дошли в София и сме се навъдили много, и нашите деца изместили по-децата на истинските софиянци. И т.н. и т.н. дивотии, породени от гледане на твърде много Мюзик Айдъл или "Гордост и красота", и самодефиниране като местни благородници. Идеи неосъществими, но звучащи сочно. Причини нелогични, но даващи фалшиви обяснения за лесни решения на наболели проблеми. Малко в стил "ще се оправим за 800 дни".

Причините нямат значение

Кой колко кадърно или не управлявал София – това наистина вече няма значение. Има значение единствено това, че самите софиянци са си ги избирали всичките. Не са били назначавани отгоре. Това е демокрацията – иска да поемеш отговорност. И ако някой им е виновен на хората, които вече не можели да живеят в този град, то този виновник сте си самите вие. Не Софиянски, не Борисов, даже не и един мижав червен кмет, чието име не помня (а не ми се търси).

Ще плащаме ли повече данък?

Ами не! Няма да плащаме. Ще плащаме точно толкова, ако си останем "селяни", регистрирани в Долно Нанагорнище например. Всички тия дивотии за това, че регистрираните щели да плащат повече данък… това са кьорфишеци. Стига човек да си погледне фиша и ще види, че на него регионален данък просто няма. Има ДОД, има осигуровки… всичките национални данъци, които отиват в бюджета. Къде съм регистриран няма никакво, ама абсолютно никакво значение.

Чудя се как никой до сега не се е сетил да повдигне въпроса. Популисти като Борисов лъжат за пореден път и всички като един подемат техния вопъл. И се ражда поредния мит. Намерен е "врагът" (нерегистрираните в случая), дръжте го. Не кмета е виновен, че няма детски градини. Виновни сме ние, дето не сме се регистрирали, пък разбираш ли децата ни ходели на детска градина.

Чудя се защо интелигентни хора (виж по-горе приказките на Анна) се хващат на такива глупости. Ама наистина се чудя. Регионалните данъци и такси се плащат на база притежание на имот, а не на база адресна регистрация. В този смисъл всеки "селянин", дошъл в София, плаща директно (ако притежава жилище в София), или индиректно (ако плаща наем на собственик на жилище в София) всички местни данъци и такси. Не си мислете, че данъкът на апартамента, в който "селянинът" живее, не е включен в наема му. Както и таксата смет. Разбира се, наемодателят не иска директно плащане на данъка от своя намеател (защото няма право, не защото не му се ще), но със сигурност калкулира и този разход, когато си прави сметка за каква сума да даде имота си под наем.

Иначе и аз ще се регистрирам

Писна ми от административни неуредици, за които трябва да си вземам отпуска, за да се оправя. Факт е, че живея в София, и че ми е по-удобно да си върша работата по местоживеене там, където всъщност живея, а не където ходя за уикенда. Не ми се ще да се регистрирам точно сега, когато предстои смяна на документи, но ако потрябва, ще отида и ще взема прословутия жълт лист.

Докато го направя обаче, не ща да слушам глупосит как щял съм да плащам повече данъци, ако съм регистриран в София. Не се връзвайте на лъжите на борците, които управляват София.