Category: красиво

Къщата

Къщата

В началото на тази година (десетилетие даже) с Веси започнахме един сравнително голям проект. Проект, който като нищо може да отнеме десетилетие 🙂 . Намерихме си и си купихме къща.

От много време си говорим с нея, че най-хубаво се живее в къща. Апартаментчето ни е добро, направено е с мерак и с много любов, но апартамента не дава свободата, която дава къщата. Да гледаш децата как играят на двора, да можеш да излезеш да си пиеш кафето на спокойствие, да живееш в сравнителната тишина на селото, а гората да започва току до двора ти – това за нас е  голямо предимство.

В началото на януари бяхме да гледаме една къща в Казичене. Не че Казичене е супер, ама все пак не е София. Въпросната къща беше с двор около 700 м2, но самата сграда беше… абе беше си направо кошмар. Два отделни етажа-гарсониерки, запусната, искаше буквално да се изрине до груб строеж сградата и да се направи отначало. Дворът, от своя страна, искаше да се изчисти до пръст (имаше някакви стари ръждясали железа от оранжения, провиснали ръждясали телове за простиране, абе сложи малко мъглица и хъхрещи мумифицирани чудовища и получаваш малко DOOM2 обстановка).

Естествено, тази къща я отсвирихме. Човекът я даваше “само за 75 хиляди евро””, но на нас и това ни дойде в повече. Не че парите бяха много (аз мисля, че лесно щях да я смъкна до 60К), просто това не става за живеене. Обикновено си противоречим с Веси, но тук бяхме абсолютно единодушни 🙂 .

След като се прибрахме от Казичене, Веси реши че стига аз съм търсил неща (това аз го намерих, признавам си без бой). Време беше тя да търси. Седна, и за по-малко от половин ден намери нашата къща.

Къщата в Лозен Интересното пък при нея беше, че още като я видяхме точно за 30 мин решихме, че много ни харесва и че определено си струва да отидем да я видим. Когато отидохме там ни хареса още повече. Малкият двор, това което другите не бяха харесали (според брокера) за нас си беше предимство. Защото кой ще ти се занимава с декар двор 🙂 ? Определено не WoW фен като мен. Къщата си иска внимание, спор да няма, но 700м2 двор иска три пъти повече внимание от 200 м2, нали 🙂 ?

Та харесахме къщата, даже много. Последваха тежки преговори, анализи (аз извиках тежката артилерия). Имам късметът да имам първи братовчед, който отдавна е доказан и търсен архитект. Извиках го, той огледа имота, не откри нищо съмнително. Е, не му хареса, но той си ми сподели, че никога не би живял на село. Не му хареса, защото според него цената е леко завишена – с около ЕУР100/м2 спрямо цената за построяване и отвършване. Само че аз нямам нищо против това завишаване, защото аз не мога да се занимавам да строя къща (поне не и сега, в тези години). Аз съм зает човек и ценя много свободното си време. Може да играя през това време, но определено не мога да направя къща. И за това тези ЕУР100 отгоре за всеки квадратен метър за мен си бяха всъщност ценност (защото вземам нова, строена преди 2 г. къща).

След като бате Банко си каза мнението вече бяхме решили, че действаме. Свързахме се с няколко банки, проучихме пазара. Избрахме банка. Засега не съжалявам за избора си – ако на някой му потрябва добър и точен кредитен специалист, готов съм да му препоръчам моят (знаете как да ме намерите 🙂 ). Банката проучи, поиска една папка документи. Ние и агенцията осигурихме папката. Банката я прегледа, изхъмка малко, но накрая одобри кредит с лихва, която ние се съгласихме. Интересното беше, че можеше да преговаряме за лихвата! Когато купувахме апартамента това беше non-negotiable, take it or leave it. Сега обаче явно времената са други.

И така, днес изповядахме сделката. Вече сме горди собственици на къщичка в Горни Лозен. Надяваме се там да сме щастливи. Да си я изплатим без сътресения. И наистина да живеем така, както си го представяме.

Мои снимки още нямам. Имам тези от агенцията, които са правени на обзаведената къща:

А, да! Похвалих банката, но забравих агенцията! Мирела бяха изключителни. От началото до края: отзивчиви, помагащи, неформални. Ненатрапчиви, съвет даваха само когато наистина го исках. Хубаво е, когато работиш с хора, с които си имате доверие. А с Божидар от Мирела работата беше удоволствие.

И на последно място, но далеч не последна по важност… нашата Мария (в случаят обаче: адвокат Желева). Не случайно с нея се знаем вече 30+ години. От началото до края, всеки един документ, всяка една процедура беше прегледата и утвърдена (или оспорена и променена) от нея. Лесно е, когато имаш човек, който разбира нещата в тънкости и можеш да му се довериш на 100%. Благодарим ти, Мим 🙂 !

Ами това е. Сега да ходя да спя. Остава последната миля, след това започваме “освежаване” 🙂 .

Прототип на моя бъдещ е-четец

Прототип на моя бъдещ е-четец

Днес го видях в kaldata.com:

Няма да замени e-book reader-а ми, но устройството е брилянтно като замисъл. Ще мине известно време, докато стане масово, ясно е, но само помислете за удобството и переспективите!

Перфектни: ТМФ ЕООД и ЕЛ България

Перфектни: ТМФ ЕООД и ЕЛ България

Понеже повечето пъти мрънкам за качеството на тази или онази услуга, днес искам да споделя отличните ми впечатления от работата на две фирми, едната партньор на другата. Не ми се случва често, когато отида с проблем при търговец да бъда обслужен толкова бързо, с внимание и учтиво.

Преди повече от година си купихме италиански лампион АURA AU 3092/18/YX. Това е едно такова красиво нещо, направено от лъскав бял метал и блестящо с 16 халогенни лапмички по 10W всяка. С Веси много го харесахме и въпреки малко по-високата цена (беше към 400+ лв) решихме да си го вземем за хола.

Всичко беше идеално допреди няколко месеца, когато лампите започнаха да “бледнеят”, прекъсвайки много неприятно за много кратки интервали от време. Това непрекъснато мигване може буквално да те изкара извън нерви, особено когато в продължение на известно време светлината започна съвсем да намалява. Просто всички лампички заедно светят по-слабо, “мержеллейки” непрекъснато.

Средното ми образование е от Техникумът по електротехника и електроника в Пловдив. Сега се нарича “Професионална гимназия по електротехника и електроника”. Срамно е, че връзката не е към официалния ѝ сайт, а към някакъв референтен лист на училища. По мое време не беше така, компютрите бяха желана цел и ние реално създавахме софтуер. Не мога да повярвам, че няма сайт… но за това друг път.

Та значи имайки Vти разряд ел.техник диагностицирах проблемът в трансформатора. Полюлеят има понижаващ трансформатор, за да може да захрани 16те лампи. Очевидно някоя от намотките  (вероятно вторичната) беше започнала да прекъсва, или да окъсява, макар шум да не се чуваше, или просто некачествена спойка предизвикваше това “браждене”.

След като го диагностицирах, не ми оставаше нищо освен да демонтирам трансформатора и да го приготвя за Пловдив. Понеже бяхме загубили и касови бележки и другга документация се опасявах, че може тотално да бъдем “отсвирени” от търговеца, не искащ да има проблеми с нашия проблем.

Бях много приятно изненадан от отношението на момчетата от фирма “Ел-България”. Магазинът им е точно до “Mr.Bricolage” в Пловдив, бул. “6-ти септември” 223. Голяма изложбена площ, продават всякакви ел.осветителни тела, както и разни “екстри” от типа на “ручейчетата”, които се виждат  тук-таме из заведенията. Сайтът им има доста обширен каталог на AURA, както и на останалото, което предлагат. Нашият полюлей обаче го няма там.

Момчетата ни посрещнаха с усмивка, внимателно ни изслушаха проблема, извадиха каталог, намериха полюлея и със съжаление ни казаха, че трябва да оставим трансформатора, защото вносителят бил в София, а те нямат такъв трансфотматор в момента. Чувайки, че складът е в София, ние си признахме че живеем там и те, чувайки това веднага ни дадоха координатите на доставчика.

Доставчикът на полюлеят е “ТМФ” ЕООД с адрес “Околовръстнен път” №193, малко в основата на надлез “Симеоново”. Не успях да им намеря сайт, единственото место, където видях да се споменава фирмата е в Need.bg, раздел “Електротехника”. Жалко, че толкова добро обслужване няма е-присъствие.

Аз, от своя страна, проваляйки се в опитите ми да намеря фирмата електронно, съвсем се настроих песимистично относно предполагаема коректност. Но каквото – такова, надеждата беше поне да ми дадат да си купя нов трансформатор.

Обадих се по телефона (02/4001 460). Там веднага ме прехвърлиха към компетентен човек, който с две приказки ме разбра и ме покани да донеса трансформатора при тях. По-късно следобеда вече бях в магазина, вече леко обнадежден от доброто отношение. Носех частта, на която е закрепен трансформатора, заедно с опитната си постановка, с която се наблюдава проблема. Самият полюлей го оставих вкъщи, понеже е нежен и се опасявах да не го счупя.

Човекът въобще не си игра да пробва трансформатора. Отнесе се с доверие към мен, веднага извади замяна. Понеже го замени с малко по-мощен трансформатор (и по-голям) се зачудих дали ще стане. Той ме успокои, че е почти сигурен, че всичко ще е наред, но и да не е, проблем няма да има – идвам и търсим друго решение.

След като монтира новия трансфотматор на мястото му, аз попитах колко им дължа. Все пак нямах нито касова бележка, нито гаранционна карта. Човекът обаче ми каза простичко “нищо, това е дефект на моята стока”, след което ченето ми тотално увисна. Честно, не очаквах. Толкова бях слисан, че ми отне малко време да ми стане ясно, че работата ми е свършена, и е време да им благодаря за помощта. Благодарих им и (все още чудейки се) си тръгнах.

Още вечерта оправих нещата. Полюлеят и в момента свети перфектно. Надявам се с по-мощният трансформатор да няма проблеми и за в бъдеще. Но и да има, аз ще знам че инвестицията определено си струваше, защото ако имам проблем, знам къде да отида. И знам, че ще ми помогнат и ще ме обслужат човешки.

Ако търсите красиво осветително тяло, придружено с човешко отношение и обслужване, горещо ви препоръчвам този магазин и този човек. Надявам се да е собственик или поне управител, за да се задържи дълго време там. Защото се надявам с примерът си да показва и на другите какво е истинско обслужване.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text