Category: забавление

Ски 2010

Ски 2010

Тази година успяхме да покараме ски. Още от ноември една колежка се разтърси за варианти, и в началото на декември се спряхме на Nassfeld Hermagor в Австрия.

Илиана беше така добра да има търпението да търси, избира, предлага и пише на различните варианти за къща под наем. В крайна сметка се спряхме на страхотна къща в Kötschach-Mauthen, едно селце само на 20тина км от ски курорта. Къщата се оказа невероятно добър избор, нова, изключително добре оборудвана и като цяло без отрицателни страни (едно сериозно изключение – липса на wireless internet).

Пътуването до там и обратно ни отне средно около 12 часа. Сърбия – Хърватска – Словения – Австрия, общо около 1100 км, 900 от които по магистрали. Взема се почти на един дъх, ако приемем, че пътищата са наред. На връщане не бяха, но и това го преживяхме (макар и не без малко излишни нерви). С едно спиране на отиване за обяд, и без такова на връщане (че се притеснихме от малко повечето сняг).

Ски-курортът е нещо изключително, поне според моите представи. 110 км писти, нови и големи лифтове. Цените:

  • 6 дневна карта за всички съоръжения: около €180
  • Оборудване за 6 дни: около €120
  • Нормален обяд на пистата: около €4 ядене + €3 греяно вино или чай

Маги сподели, че на Пампорово малко след Коледа (27.12), три супи, два чая и три питки им излязли около 60 лв. Пладнешки обир, ако питате мен. В светлината на €30 на българските писти за скромен обяд на трима, и €21 на австрийските такива за същото си мисля, че нашите разбойници започват да прекаляват. Не знам какви са цените на съоръженията по нашите писти, но гледайки какви са на една елементарна учебна писта в Пловдив (10 лв/ден) не очаквам особен благодат и там.

За пръв път имах шансът да се кача и да остана на ски 6 поредни дни. Благодарение на Томас, който се оказа изключително търпелив и толерантен учител, още първия ден бях “напънат” да се срещна очи в очи (или по-скоро нос със сняг) с първите червени писти. Тогава ми се струваше лудост, но неговата теория се оказа вярна: ако не поемеш риска да паднеш няколко пъти, няма лесно да вдигнеш ниво. С негова помощ аз го поех, и в края на втория ден сините писти вече не ми се виждаха особено привлекателни. “Ставаха”, но тръпката идваше от червените. Втория ден ме качиха и на най-дългата писта в курорта: цели 7.2 км и по мое скромно мнение даже “чернееща” в последния си участък. Но се справих де, с много зор по стръмното.

От третия ден вече ските започнаха да стават все повече удоволствие и все по-малко мъка. Времето се поразвали малко (особено четвъртия ден), с повече вятър и без сняг, но пък това се оказа значително по-добре от шестия ден, когато валеше зверски сняг и се караше доста трудно.

Абе като цяло – (из)карахме страхотно. Следобедите и вечерите в приятна компания, един неуспешен опит да стигнем до “терме”, но пък полезен за научаване на майсторско каране по планински пътища Smile. И така… времето си мина, а аз за пръв (и може би за последен) път не се сетих да включа компютъра си през време на цялата почивка.

Това, от което не останах особено доволен, е това че не успях да снимам. Беше ме страх да не падна с апарата и да го счупя. Снимах малко из селото, из пистите повече “снимах” с телефона ми, чиято камера не се оказа чак толкова отвратителна, колкото си мислех. Снимките са налични в албумът Skiing in Nassfeld.

Преместени “Лабораторни хроники”

Преместени “Лабораторни хроники”

Днес получих неочаквано вдъхновение за преместване на “Лабораторни хроники” от старото място на новото в този блог. Много се учудих, че на старото място ги има, явно h1.ru излезе читав безплатен доставчик 🙂 .

Всъщност, благодарение на Windows Live Writer операцията се опрости максимално – 10-тина големи copy/paste операции от браузъра в редактора. Започвам да го обичам този инструмент!

Ако не сте чели “хрониките” – горещо ви ги препоръчвам. Аз се зачетох тази вечер и докато се усетя, минаха 10-тина минути. Като си спомням превеждането какъв кеф беше… а проверката на текста – още по-голям :).

Сега в “Златен фонд” на първо място гордо се мъдрят “Лабораторни хроники”. Още веднъж голямо благодаря на хората, с които го преведохме тогава!

Клиентско

Клиентско

Büssing Diesel by loop_oh.По-долу е превод на  Fuel For (Lack Of) Thought от блога Not Always Right. Понеже много ми хареса, реших да го преведа… макар че и оригиналът си струва 🙂

Поддръжката разговаря с клиент:

Аз: “С какво да Ви помогна?”

Клиент: “Синът ми каза, че за да получа по-бърз интернет трябва да плащам повече пари, аз обаче му казах, че вие имате онова такова нещо към телефона, което го слагате на жицата и то ми дава интернета!”

Аз: “Сигурно говорите за шумовия филтър? Това е само за телефонните DSL линии, не и за линиите на нашата компания.”

Клиент: “Дизел…да, това искам! И сега може ли да ме включите към малко дизелен интернет?”

Аз: “Господине, съжалявам, ние не предлагаме ди-ес-ел линии. Трябва да се обадите на вашата телефонна компания и да ги помолите да ви прекарат една.”

Клиент: “А безоловни линии имате ли?”

Аз: “Господине, това е DSL. Не дизел като дизелово гориво.”

Клиент: “Вие май не сте много читава компания! Казвате, че не мога да взема дизел от вас, но и безоловен също не може да ми предоставите.”

Аз: “Господине, ако вие просто се обадите на вашата телефонна компания, аз съм сигурен че те ще могат да ви помогнат.”

Клиент: “Е, добре тогава.”

(Клиентът започва да набира някакви числа, без преди това да затвори. Аз търпеливо чакам на линията.)

Аз: “Господине?”

Клиент: “Току-що говорих с [моята фирма] и те казаха, че вие имате дизел линии.”

Аз: “Господине, вие не затворихте телефона. Все още е [моето име] от [моята фирма].”

Клиент: “Баси мам***! Ти и на двете места ли работиш?”

Иначе като изключим тези бисерчета, днес ъпгрейднах блога до WordPress 2.9.1. Щом виждате това, значи работи. Казвайте, ако ви шибне някоя виртуална тухла по главата – да оправям!

Photo (cc) loop_oh

БГ География за чужденци

БГ География за чужденци

Как да обясните на чужденец в кой град живеете? Ето някои предложения, които тези дни минаха през пощенската ми кутия:

Assville (Дупница),
Angrydogsville (Злокучене),
Cave (Пещера),
Hot Chili Ford (Лютиброд),
Lower Bathroom (Долна Баня),
Upper Dicksville (Горно Уйно),
Marketplace (Пазарджик),
Noiseville (Шумен),
Steam Boiler (Котел),
Unlimited Village (Безмер),
the Hoof (Kopitoto),
Eatalot (Ямбол),
Longsexville (Дългопол),
Pussyville (Сливница)

Някои от горните са ми особено любими 🙂 . А ако се сетите за Пловдив или Горни Лозен, ще е добре!

Прототип на моя бъдещ е-четец

Прототип на моя бъдещ е-четец

Днес го видях в kaldata.com:

Няма да замени e-book reader-а ми, но устройството е брилянтно като замисъл. Ще мине известно време, докато стане масово, ясно е, но само помислете за удобството и переспективите!

Планове за връх “Ботев”

Планове за връх “Ботев”

От много време имаме да вземаме един сложен печат. Той е №46 – този за връх Ботев в Стара планина. Взема се само и единствено от върха или от заслона преди него, т.е. няма как човек да измързелува изкачването. Поради това в момента събирам група колеги-ентусиасти, с които да направим прекарването приятно.

Връх Ботев не е лесен за изкачване. Той е далеч от всякаква автомобилна комуникация. Единствения начин да се качим там изглежда да е или от хижа “Плевен”, от хижа “Васил Левски” или от хижа “Рай”. Гледайки естеството на нещата, хижа “Васил Левски” и хижа “Рай” отпадат. Невъзможно е да се стигне от София до тях петък вечер, освен ако човек не си вземе целия петък отпуск.

Поради фактът, че освен че не съм много по ходенето, имам и поне 10 кила отгоре спрямо предишните години, планирам събитието да стане за 2 вечери – петък и събота. Общо-взето ми се върти в главата следното:

  • Петък следобед: тръгване от София и стигане до изходна точка (паркинга преди хижа Плевен), където може да оставим автомобилите
  • Ходене час-два. Дават го час ходене, но както споменах добре е да мислим по-песимистично относно моите възможности.
  • Петък вечер: Пристигане и спане на хижа Плевен.
  • Събота през деня: качване към връх “Ботев”. Според сайта – три часа от хижа “Плевен”. Според мен – поне пет. Целта е да се тръгне малко по-рано, за да може да се качим на върха, да си вземем заветните печати и след това да слезем до заслон Ботев, където трябва да спим.
  • Събота вечер: спане на заслон Ботев.
  • Неделя през деня: слизане до изходната точка пред хижа “Плевен”, където сме оставили колите и прибиране в София

Притеснително нещо тук е прогнозата за времето. Така или иначе, на това място времето е силно неустойчиво, така че това няма как да се предвиди предварително. Но като капак дават времето да е “развалящо се”, т.е. като нищо може да ни провали плановете.

Засега съм “зарибил” само Тишо. Надявам се да се навият семейно. Продължавам да търся обаче! Ще е добре, ако сме поне 6 човека.

Ако имате някакъв съвет или препоръка относно изкачването на Ботев, ще съм много благодарен да споделите. Дано не стане същия провал, който се получи с плановете ни за Пирин.

Hunch: Хубаво, но все още не съвсем там

Hunch: Хубаво, но все още не съвсем там

Днес си направих сметка в Hunch.Com. За незапознатите накратко: това е сайт, който претендира чрез кратко “дърво на решенията” да намери отговор на вълнуващ за вас проблем или въпрос.

Сайтът тепърва се развива (разбира се, разчита се основно на обществото да развива и допълва сайта), поради което от време на време може да ви цапне някоя тухла. Ето я първата тухла, която ме цапна: Хънч ми предложи да направя популярния тест “Are you a lesbian”, и аз взех че го направих. Резултатите са зашеметяващи:

image

Е, най-вероятно съм лесбийка. Липсваше въпрос за пол, а аз разбира се че харесвам жени, представях си сватбата, застанал до жена и т.н., все “лесбийски” отговори. Как създателят не се беше сетил да сложи въпрос за пол, който веднага да ви изпраща на тъжния отговор, че няма как да си лесбийка, ако си мъж?

Та, ако ви се троши свободно време, идете на Хънч и се регистрирайте. Току-виж намерите нещо интересно 🙂

Иначе според мен, сайтът има много хляб да изяде и страници да сервира, докато се развие достатъчно, за да изпълнява ролята си.

Кеф

Кеф

Дървена беседка. От беседката се вижда стръмнина, по която се вие пътека, отрупана с камъчетата, които са се откъртили през зимата.

Бира. Студена. Стои на дървената маса, влагата по нея почти е изсъхнала. Има прекрасното качество и привилегия да бъде втората бира за деня. Поради това хем не върви така бързо, хем кефът е още по-голям.

EEE. Заредено.С прясно инсталиран ОС. Толкова пресен, че даже съм забравил да настроя Windows Live Writer, та се налага да пиша това в SQL Management Studio-то (все пак, има инсталиран Microsoft Web Platform).

Синове. Единият е с баба и дядо, най-вероятно в някой басейн във Велинград. Другият най-накрая кротко е заспал в количката. След много мрънкане, оглеждане на странно наклонения терен, и понякога нескопосано търкаляне, с крайно нежелание. Мама го наглежда, местейки се ту на одеалото, проснато на полянката, ту на сянка. Когато слънцето напече, жегата става непоносима. За мама днес няма бира, тя ще ни връща обратно с колата.

Змей. Кротко се разхожда, понякога поляга на одеалото, понякога примлясква над неговата си бира. В момента стои обаче на чешмата и се провиква нагоре, че искал 2 кебапчета и пържени картофи. Гладен змей. Не е добре. Хубаво е, че е отдавна опитомен. Любопитен змей, преди малко намина да ме види какво правя, а аз го натирих. Не обичам, като пиша нещо, да ме гледат. Интимно ми е.

Беба. Много беба все още, не като нашето дангалаче. Суче, вглъбена по някакви важни нейни въпроси, и изпълнява порядъчно трите си бебешки задължения. Майка ѝ и баща ѝ са винаги около нея, а тя е спокойна. Мисли…

Интернет. Няма. Няма и да има до довечера. Въпреки това нещата са под контрол.

Природа. Приятели. И ние. Приятна и спокойна събота на "Чудните мостове".

Топ 3 нецензурни домейна

Топ 3 нецензурни домейна

Оправдание: Тази статия не е за деца под 18 години, или за деца на хора без чувство на хумор. Ако не сте такъв, моля веднага спрете да четете.

Споделяйки опитът си със странни домейн имена, колегите ме насочиха към идеята да спретна една кратичка класация на нецензурните домейни. Резултатите от всичко, което ми беше посочено, или което сам открих следват тук:

image На трето място по нецензурност слагам домейна “Дейба.Орг” (http://theiiba.org/). Всяка прилика (и разлика) с нашият език е случайна и неволна :). Използваната картинка е fair cite от техния сайт.
image На второ място, без съмнение се нарежда Maxim Sokhatsky с неговия Еба.ли? Максим сигурно е супер пич, но (най-вече за негово добро) се надявам да не е с български произход :). Явно личен сайт, подобен на сайта на Веси http://vesi.li (нищо нецензурно, поне на български език).
image Според моята преценка, безспорният победител е ИТ е-бизнес сайтът “Ебиго.де”. Ако беше в България, със сигурност щяхме да знаем какъв тип ебизнес правят тези хора 🙂 . Но понеже е на немски, явно там не работят хора, които поназнайват български, или просто не им пука (както и би трябвало да е).

Знаете ли някой друг подобен? А някой български, който със сигурност звучи “интересно” на друг език 🙂 ?

ТРУП ме прозря: аз съм един мързелив блогър

ТРУП ме прозря: аз съм един мързелив блогър

Днес Ивайло ми посочи, че чел терзанията ми в Дневен ТРУП. Аз отначало се ядосах, че трябва да си купувам този парцал, за да видя дали са спазили лиценза, но след това се сетих че на нашата рецепция редовно има брой от него, та отидох да проверя.

За мое удоволствие, копиращият беше спазил лиценза. Моят блог (макар да не е видно директно, ще трябва да го сложа!) е под CC-BY лиценз. Човекът беше посъкратил текста, за който беше писал, че “блогърът doncho.net” споделил:

Цитираната ми статия в ТРУП

Интересната част е, че копиращият статията малко я е чел като дяволът-евангелието (или по-скоро като всеки ТРУП-ен “журналист”). Съкращавайки тук-таме (за да се навре в колонката, която са му отделили да запълни), човекът си е извадил изводът, че статията в моя блог е очевадно доказателство, че лаптопът е №1 в списъка на мързеливите.

Може би, според логиката на поставилият заглавието, работлив човек не се занимава с блогове и компютри. Работлив човек или “работи” в ТРУП (копирайки статийки оттук-оттам, креативно отрязвайки неинтересните според него пасажи), или ходи с мотиката на фъстъците / царевицата / тиквите / марулите / лозето / [сложи коя да е селскостопанска култура тук].

Може би, пак според логиката на поставилия заглавието, наличието на лаптоп и интернет са гаранция за мързел? Защото в моята статия няма много цитиран мързел, даже напротив (“…мога да запълня всяка свободна минута…”)? Какво ли се чудя, нормално ТРУПокачество 🙂 !

Опитвайки да продължа логиката на измислилия заглавието, в категорията на мързеливците автоматично влизат:

  • Уеб дизайнерите (без хлебарите в Перник)
  • Програмистите (за тях по-добре да не почвам, че ще стане страшно)
  • Администраторите (половината от тях и без това “работят” във фирми, предлагащи Интернет, а той според ТРУП е допингът на мързеливците като мен)
  • Новинарите (без тези от ТРУП разбира се, които са очевидно работливи, защото използват пищеща машина, хартия, оловни преси и онези симпатични буквички, които са така любими на словослагателите)
  • … и въобще хората, работещи ИТ (да, цялата тази пасмина, която разполага с компютри и е свързана с Мрежата)

Лоша работа. Надявам се шефовете ми не четат ТРУП. Защото и те използват Интернет и (основно) работят с лаптоп, и току-виж се почувствали засегнати.

Не, честно, няма такава некадърна работа, като ТРУПешката. Истинско забавление и нищо общо с журналистика. Мен също би ме било срам да се подпиша под такава работа. 🙂 🙂 🙂

Умишлено скрих снимката, защото не искам да я препубликувам. Надявам се Мarfieta и Антония нямат нищо против.

Theme: Overlay by Kaira Extra Text