Category: домошар

Как да убиеш блог

Как да убиеш блог

Ръководство в една страничка :).

Замислих се над този факт тогава, когато осъзнах че блогът (ми) не е това, което беше. Няма да се отплесвам в спомени за миналото, но тогава наистина беше някак по-"лесно". Сега всеки има блог и това е страхотно.

Получава се така, че ако не си постоянен (а аз не съм) в един момент просто спираш да пишеш. Спираш или защото си намираш друга страст, по която да трошиш време, или защото просто ти писва. Тогава блогът остава само като средство за "reference" на определени събития или техники, или просто като начин да кажеш "жив съм" на наивните, които още по една или друга причина следят блога ти.

Все пак, за да не се отдалечавам, ето една кратка и проверена инструкция. Ако искате да убиете един блог, следвайте тази последователност:

  1. Започнете с някое MMORPG. World of Warcraft е добро начало, но колкото повече – толкова повече. Ако по принцип харесвате (или сте харесвал някога) да играете, със сигурност ще намерите MMPRPG игра, която да ви зариби яко. Факт е, че блогърите пишат за удоволствие и в свободното време – ако свободното ви време отива в MMORPG и ако от там получавате удоволствие, блогът ще бъде оставен на заден план.
    От там до реанимацията има само няколко месеца :).
    В никакъв случай не започвайте да бложите за това, което правите в играта, защото така ще си навлечете още почитатели и току-виж блог активността ви се е засилила.
    Освен това, докато играете нищо друго не ви се случва (освен това, разбира се, което ви се случва във виртуалната реалност). Когато нищо не ви се случва, няма за какво да пишете.
  2. Увеличете форумната активност. Форумите отнемат значително време, ако искате да сте полезен там.
  3. Намерете си добра работа, но с по-специален режим относно хвалбите колко хубаво е там.
    1. Това ще ви отнеме още повече от компютърното свободно време
    2. По-специалният режим за "хвалбите" гарантира, че не може да бложите в личния си блог относно служебни събития, освен ако те не най-вече лични. И понеже хубавата работа предполага и малко такива лични събития (в смисъл, простотии), това добре пасва на нашата цел да убием блога :).
  4. Ако сте участвал в оффлайн събирания на блогъри или дори само съмишленици на идеята – зарежете ги. Помага, защото иначе ще имате още теми. А темите дават живот на блога.
  5. Мога да измисля още, ако случайно някой реши да следва алгоритъма правилно, но въпреки всичко изпълнено дотук продължава да бложи. Може би тогава просто сте роден за блогър… понякога нищо не помага, ако ви иде отвътре.

Ако обаче изпълните 1 до 3, със сигурност ще започнете да получавате коментари като този. Това е сигурен белег, че някой ви мрази, защото сте били някакъв фактор навремето, гласувано ви е доверие на такъв фактор, а в крайна сметка вие сте опровергали доверието. Хората не са виновни, просто това е още едно доказателство, че горната схема работи.

От известно време обмислям какво да правя с този блог. Със сигурност той няма просто да "изчезне", но има вероятност да се превърне само в история. Без продължение. Мисля си дали да се връщам отново в редиците на блогърите или да оставя нещата както досега.

Ако ще се връщам, в списъка със задачи се намират следните неща:

  • Да сменя темата. Тази е твърде стара, освен това и ми писна;
  • Да (пре)наредя категориите, този път като тагове;
  • Да започна да пиша. Май трябва да започна да си отделям време изключително чрез календара си. Ако нещо го няма в календара ми, вероятността да го свърша е доста ниска!

Да, по-горе стана алтернатива на предишния лист. Нещо като "инструкции как да се реанимира блог". Блог, оставен на командно дишане.

Довиждане на Копенхаген

Довиждане на Копенхаген

Време е. Полетът за Будапеща – София е след няколко часа, достатъчно за телеграфен блог-пост, но недостатъчно за по-дълго разкатаване.

От тук насетне ще започва да става ясно “е ли грешка или не е” завръщането в България. Дали някой не събира облози вече?

Като нищо това ще е последният материал с “Дания” в категориите. Да видим какво ще стане с тези в “Грозни” :).

Аквариумни вълнения

Аквариумни вълнения

Аквариумът на LonganlonДнес реших да отделя малко повече време да поразгледам блога на Longanlon. Особено след като за пореден път попаднах на него чрез негов коментар. Зачетох се по-сериозно и открих, че той е сериозен фен на аквариуми. Страстта с която разказва за това си хоби почти го лишава от правото да нарича тази си дейност “хоби”, то си е направо про. Сигурно защото не вади пари от нея, затова и ѝ казва още “хоби”. Там видях и един от най-красивите аквариуми, точно такъв какъвто бих искал един ден да имам и аз.

У нас редовно са се завъждали/измирали рибки. Един от най-сериозните ми “проекти” в това отношение беше през 1998-а, когато бях и в казармата (то една казарма… ама пак си беше ангажимент). Тогава използвах факта, че един от офицерите се нави да ми помогне да скрепя един самоделен капак на мой аквариум. От едно старо радио приспособих “нещо”, което няколко години побираше две 25W лампи (впоследствие заменени от луминисцентна такава), заедно с контакти и разбира се – ключове за включване и изключване на всичкото това. От капака излизаше само един кабел, който отиваше в контакта. Това цялото за 60 литра, разбира се.

Гледайки системата на Longanlon, в сравнение с нея моето аквариумче изглежда като един Правец-8Д в сравнение с Pentium Pro. Всеки път като видя така добре уредена и работеща система си казвам “защо и аз да не си направя това пак”? И май наистина ми се ще сега, когато отново ще съм в собствен дом, да го направя. Не знам как ще стоят нещата относно свободна площ обаче. Сегашното ни апартаментче е мъничко и едва ли ще можем да си позволим 250 литра някъде. Но нека се обзаведем окончателно и ще помислим пак. Със сигурност :Веси: няма да е особено ентусиазирана, но аз ще използвам целия ми чар :). Или колкото ми е останало.

Ех, като те загризе червейчето… пак през блога на Longanlon разбрах, че в българския интернет може да се намери много за това хоби. А и в София зоо-магазините са най-истински, има всичко. Мда, ще се мисли пак за аквариуми. Този път големи. Дръж се, бубо 🙂 !

Theme: Overlay by Kaira Extra Text