:Веси: и :Ангел: утре пътуват за България. Днес е вечер на събиране на багаж и на подготвяне и на моят самотен престой тук (Веси ме подсигурява с бельо и дрехи, и сега в момента глади като за световно).

На мен днес беше много крив ден, макар и белязан от важен milestone. С шефът си говорихме по повод, че поемам временно работата на още 2-ма човека. Той имаше притеснения относно това как ще ми се отрази в общ план това по-високо натоварване. Аз простичко му обясних, че след като вкъщи е празен и глух апартамент (понеже моите хора ги няма при мен), най-вероятно ще кибича в офисът до 20:00 (т.е. ще имам достатъчно допълнително време да свършвам почти всичко). Не мога да кажа, че обяснението ми много му хареса, но нямаме друг избор – време на юлските отпуски е, и много хора искат да почиват. Аз тайничко се надявам това допълнително натоварване да ми се върне по подходящ начин (засега е доказано, че тези допълнителни усилия се уважават, ще видим за вбъдеще).

Утре също ще е крив ден. Факт. Вече съм имал такъв – винаги когато ги изпратя изпадам в едно такова гадно настроение, да не говорим и че параноичните ми притеснения относно сигурността на полетите им ще ме мъчи, докато не получа правилните СМС-и. Разбира се, че всичко ще мине нормално (животът иначе не може да продължи, нали?), но все пак – притеснението си го има. Доста съм летял, и много рядко съм се притеснявал за моята сигурност, но когато изпращаш жена си и детето на 10000 м със скорост 900 км/ч, някакси има едно такова “чувство под лъжичката”.

Е, от утре ще е скука. Дано поне имам желание да пиша!

Преди няколко месеца бях подхванал експеримент – да ходя до работа с колело. Тогава времето ме отказа още след първия път и зарязах нещата, а и след това така хубаво си свикнах с автобусът, че всеки ден ми се събираха не повече от километър-два на колелото (с което се свиква бързо, защото е много, много малко).

Напоследък обаче реших, че трябва да увелича движението. И понеже събота и неделя ме мързи и в костите, а за фитнес и дума не може да става (въпреки че имаме някакви полу-безплатни карти от фирмата), реших да пробвам отново един курс до работа и обратно. Решението взех снощи, а тази сутрин, след много колебания, реших да го осъществя.

40 минути след като излязох от нас (доста уморен), седнах на компютъра в работата. Направо не ми се вярваше колко съм щур да тръгна 10 км през гората в понеделник сутрин! И се чудех как ще се прибирам обратно, че в момента това ми се виждаше “мисия невъзможна”. Както и да е – денят си мина, аз си починах добре, и в 17:25 отключих колелото, за да поема по обратния път.

След още 40 минути си бях вкъщи. Доста по-тежък преход, най-вече заради жегата. Пристигнах целия изпотен и уморен. Но и доволен – бях успял и (поне утре) не се очертаваше същото. Веси ме посрещна още на входа с идеята да напълня касата с бира – има промоция в Super Best. Речено – сторено: нарамих 30-бутилковата каса и с нея до магазина. Върнах я, взех 24 новички Carslberg и вече имам бира поне за седмица-две напред.

Надвечер дойдоха Полина и Микел и поиграхме малко белот. Микел започва да усеща съвсем играта, а аз започвам съвсем да я забравям. Играх по-зле от всякога, и като за капак след втората игра ми се приспа ужасно.

В 22:15 вече мислех за сън.

Днес :Йовко: направи животът ми тук с един тон по-приятен и по-лесен :).

Откакто сме в Дания ми беше криво, че не съществува low-cost авиокомпания, която да лети между Copenhagen (CPH) и София (SOF). От всичките ни търсения из мрежата, до днес не бяхме открили с Веси нищо. Имахме варианти Sofia – Hamburg, но това не е истинско решение (а и парите излизат почти същите като с нормален полет – влаковете са много скъп транспорт в Европа и билетът Copenhagen/Hamburg/Copenhagen оскъпява и прави безсмислено начинанието).

Та до днес ми беше криво, че повечето емигранти си имат по-евтин достъп до родното небе, а на нас всяка такава екскурзия ни костваше EUR 930 само за билетите. Днес обаче :Йовко: написа този коментар. Аз, прочитайки коментарът, се отлепих поне на 15 сантиметра от столът (подхвърчайки лекичко из стаята), а след като прегледах дестинациите на посочената там авиокомпания WizzAir направих три бурни виража над бюрата на колегите и меко кацнах обратно на столът си! Колегите обаче (вече свикнали на какво ли не) си продължиха работата невъзмутимо.

Всичко това се случи когато един бърз поглед ми показа, че WizzAir лети до Malmö. Един по-внимателен – че от летище Sturup – Malmö до Copenhagen има доста удобни автобуси на една изключително приемлива цена.

Радостта ми беше голяма! Също и тази на Веси. И двамата искаме да благодарим на Йовко, който съм сигурен, че въобще не е подозирал каква огромна услуга ни прави. Аз бях толкова въодушевен и доволен, че веднага говорих с моят мениджър и вече имам уговорена декемврийска коледна отпуска, за която вече си купихме билетите :). Билетите сега струват само EUR 455, което в сравнение с цените от на MALEV или CSA (поне ЕУР 930) направо “кърти мифки” (както беше написано в друг известен и популярен блог).

Миналогодишната Коледа беше хубава, но… нищо не е като Коледа вкъщи! При родители и приятели!

Много съм доволен! Йовко си спечели много бира и огромна благодарност!