Предния път оставих нещата точно преди капитанския коктейл, на който всеки трябваше да е във ‘формално’ облекло.
И така, всеки навлякъл каквото там по-официално си е донесъл, се понесохме към ресторанта. Коктейл или не, факт беше че времето пак си беше разчетено като преди, т.е. пак имаше две смени и пак нашата беше първата. Вечерята беше в класическия стил (т.е. всичко перфектно). Изключението беше, че преди вечерята имаше нещо като коктейл (из всички барове раздаваха шампанско и други пиенета), и че по време на вечерята имаше торта, която беше поднесена с много церемонии и ръкопляскания към екипа, приготвящ храната (готвачи, баш майстори и т.н.).
След “галата”, както и след всяка вечеря, си посетихме театъра, където преди представлението капитанът представи целия екипаж. За пореден път ме впечатли познаването на езици: капитанът отправи поздрав на английски, френски, немски, италиански и испански. Имам чувството, че ако имаше руснаци на борда, щеше и на руски да говори. И не изглеждаше като да чете отнякъде, човекът си говореше свободно и непринудено. Съжалих, че от всички езици само английския ми е познат, иначе можеше да сравня съдържанието на обръщението и да се опитам да разбера дали говори наизустен текст, или наистина е непринуден. Не че щеше да има значение, като цяло си беше впечатляващо.
Следващият ден беше ред на Палма де Майорка. Корабът остана там цял ден и ни даде възможност да се шляем. Ние практично си купихме билети за туристическия автобус и имахме възможност да “минем” през целия град и повечето му забележителности. Като цяло Палма ми хареса, но мисля че не бих отишъл там на почивка. Твърде лудница ми се видя, дори сега, вън от сезона. Не знам какво би било, ако бяхме по време, когато всеки се е сетил, че иска да почива в Палма. Две неща най-много ме впечатлиха в Палма: крепостта над града и катедралата. И още нещо ме впечатли: в самата крепост имаше музей, в който беше изложен макет на Палма от миналото. Съдейки по формата на града според макета от музея, явно тук е бил открит първият McDonalds ресторант, някъде края на 15-ти век 🙂 . Или направилият макета е бил гладен…
На края на разходката из Палма пихме кафенце (кафенето, странно защо, Веси не го е включила в снимките 🙂 ), а след това се снимахме до огромните фигури в местни носии.
Прибирайки се на кораба се разбра, че през денят е станал изключително неприятен инцидент. Поради силното мъртво вълнение (и може би некадърно закрепване на кораба), предните две въжета са поддали и са се скъсали/измъкнали. Като резултат корабът е тръгнал да се отделя от дока, завличайки жълтата платформа, по която минават хора от/към кораба. Понеже не говорим за рибарска лодка, прасето буквално е изтръгнало платформата от брега, която на свой ред се е срутила във водата. На платформата е имало пасажер, който падайки във водата е загубил живота си. Видео от инцидента има тук (не знам как са успяли да го заснемат, но винаги се намира някой успял). Случката определено помрачи настроението като цяло. Тъпо е някак да умреш при подобни обстоятелства (сега следваха три параграфа философски глупости за смъртта, които изтрих). Факт е, че никой няма да върне човека на близките му.
Вечерта потеглихме за Барселона. А Барселона… тя определено заслужава специално внимание 🙂 .
