Вчера пуснах един пост, от който днес не съм много горд. Да си кажем направо, че е от тези няколко на година, от които се случва да ме е срам. Реших да си ги тагвам вече със таг “сраммее”, за да имам някаква по-дългосрочна аналитика колко често ми се случва. Но станалото-станало. А сега да обясня малко повече за какво иде реч.

Всичкото започна от тъпнята, която някакъв британски “журналист-експерт” (може и да е известен, малко ме интересува) забърка така, че отекна силно чак по нашенските ширини. Имаме един израз “тръгнал с пръдня боя да прави”, тоя инглишпърсън май успя да го осъществи на практика!

Човекът, явно поизостанал с материал за Uswitch, та седнал набързо да забърка нещо, с което да отбие номера. Извадил най-популярните яденета, намерил в интернет някакви рецепти, изтълкувал ги така, както той си ги тълкува според културните му навици и особености, и направил сравнителна таблица. И не щеш ли, нашата мусакица (дето била приготвена с телешко) излязла като най-вредната за природата храна. За тава (българска) мусака излязло, че се отделят най-много въглеродни емисии.

Щеше да е интересно, ако това, което по нашите ширини наричат “проучване”, всъщност не беше нещо като набързо скована домашна работа, за да запълним някоя и друга страница на вестниче с нещо любопитно за четене. Едно време на тези места на вестниците публикуваха каки с цомби, сега май ЕСССР го забрани това, та трябва да се фабрикуват подобни пасквилчета, сковани набързо и с размах, но пък излезли от (уж) авторитетен източник.

А той източникът е толкова авторитетен, че ако идете на менюто му, ще намерите най-популярните фрази на търсене в Гугъл, за да може да продава, че го е закъсал, завалията. В моите очи: типично сайтче за фалшиви новини, но пък с крещящи и апокалиптични заглавия, за да може да се привлича максимално трафик.

Та не знам дали за тава мусака се отделят най-много въглеродни емисии, ама не е истина пък колко въглеродни емоции се отделиха по темата на това проучване. Включвам и мен в сметката на емоциите, разбира се.

Няма да лъжа никой (и най-вече себе си): в момента, в който прочета как при нещо се отделяли много въглеродни емисии, в главата ми се появява картинката на поредния брюкселски зелен крадец-бюрократ, който плюнчи молива и започва да смята с колко и как допълнително да ни окраде (модерната дума е “обложи”) за това, че потребяваме съответният продукт или услуга. И на мен само мисълта за това ми образува такива нерви, че сигурно провокира мутацията на три-четири нормални мои клетки в ракови такива! Да се надяваме, че имунната ми система ги разпознава и унищожава навреме тез клетки, инак ще да приключим без време с генерирането на моите си въглеродни емисии!

За мен подигравката и осмиването са най-силните инструменти, който може да се използват, за да се обезличи дадена теза. Когато те се комбинират и с глупостта, ясно изразена в самата теза, тогава ефектът е още по-силен. И поради това всичко, свързано с чутовната глупост да смяташ въглеродните емисии на ядене, си отива чудесно с всяка подигравка по случая. Още повече, че тези подигравки възпаляват яко зелените културни марксисти и се получава чудесна дискусия, често свързана с късане на ризи, докладване за езици и шкембета на омразата и прочие.

Та, в тази връзка, попадайки на фейсбук-материал от непознат за мен човек, който обаче резонира с горното ми отношение, реших да го пресподеля. Материалът беше комбиниран с лош кадър от предаването и съответен ad hominem към участника в него. А участникът всъщност се оказа Петър Сеизов, експерт по оценка на въглеродни емисии, който в десет минути разби цялото това смотано и по зелено-марксистки претенциозно “проучване”. Човек, който работи за един друг човек, чието мнение аз доста уважавам. За мен полезното в случая беше, че от читавите ми хора в листата веднага се обадиха, за да ми посочат грешката. И това ми даде шанс да я проумея.

Там във въпросното предаване Петър Сеизов много ясно обяснява какво всъщност представлява определението “въглероден отпечатък”, защо проучването е малоумно (ние си го знаехме, но друго е експерт да ти го потвърди) и къде и как в това проучване има грешки, след които всъщност се оказва, че “совите не са това, което са”. Първо, журналистчето от сайтчето оплескало рецептата и смятало двойно количество кайма (същото количество и в плънката, и в основното). След това журналистчето насмятало и че ще сложи телешка кайма в мусаката (която е с най-високи стойности на отпечатък), щото то, нали е инглишпърсънче, си знае, че се яде най-вече телешко. И така, с широки крачки, инглишпърсънчето създало чудесна, марксистко-зелена дезинформация. Нормално на никой не би следвало да му пука от тази дезинформация (вероятно за колонка “Любопитно” на вестниче), ако наплашени от чутовния брюкселско-ЕСССР-ски зеленизъм, хората като мен не си представят поредната забрана или въглеродна такса.

По време на разговора ми стана много любопитно как експертът реагира на въпроса “а сега ще оправяте ли проучването?”. В първия момент ми се стори, че той иска да отговори също с такава глупост на глупавият въпрос, но в крайна сметка отговори цивилизовано: че това световно-неизвестно проучване, което едва ли е по-важно от тоалетната хартия, на която “рисува” инглишпърсънчето, след като е изакало проучването. И че няма никакъв смисъл да се ангажира още енергия в посока да се опровергава някакъв там смешник

Та според мен, хич няма и да се грижи докрай да коригира неточността, защото това е някаква там смешна статия, която е без никакво влияние (засега).

Абе, буря в чаша вода. Ама когато удари върху чувствителната струна на хора, наплашени от зелени брюксел-бюрократи, резонанса е сериозен. Особено когато инглишпърсън посочи с пръст България и българите, че сме най-вредните някъде.

И не, това няма да е последната такава.

Докато облечени във власт хора, макар и в полушеговит формат ни съветват да си вземаме взаимни душове, за да пестим вода и въглероден отпечатък, дотогава хора като мен ще бъдат чувствителни по всяка тема за въглеродни отпечатъци. А ние сме чувствителни, защото знаем, че до власт някак се е домогнал човек, който няма да се посвени да отнеме насилствено пари и ресурс, за да робува на изкривена “зелена” представа за реалност. За абсурността и неадекватността на други изказвания на този новоизлюпен държавен бюрократ (включително и по темата) може да се пише още, но аз не искам да се занимавам с това. На който му се чете, Сулата достатъчно обстойно се е включил по темата.

Докато зелените културни марксисти имат достъп до властта, а това ще е поне през следващите няколко поколения, докато излизат статии от типа “не притежаваш нищо и си щастлив” (оригинал), дотогава хора като мен ще бъдем и изключително чувствителни на всяка поредна зелено-марксистка (да не кажа направо “фашистка”) мантра, която излезе в Мрежата.

Иначе, разбира се, че ми се ще, ако мога, да съм докрай изключително внимателен и да проверявам ясно и точно източниците си. Но няма как това да стане. Няма как при толкова много информация, която минава през пръстите и стената ми, от време на време да не се промъква по някоя грешка. Затуй и си правя труда да си я отбелязвам, когато се случи.

Затова и този дълъг текст. Най-вече са моя лична употреба. Или и нещо като опит за извинение, ама не съвсем. Съжалявам ли? Съжалявам. Сгреших ли? Сгреших. Но поне научих нещо ново. Надявам се и вие, които стигнахте дотук.

А тези, които продължите да четете, щете-не щете ще ставате понякога и жертва на моя дезинформация. Чувствайте се предупредени.