Тестово шофиране на Ioniq 5

Вчера бях да тествам Ioniq 5. И си тръгнах широко нахилен и с ясното съзнание, че въпреки донякъде приключенския дух, който подобно решение съпътства, най-вероятно следващият ни семеен автомобил ще е точно този.

Първо да кажа едно “благодаря” на Хюндай: не очаквах, че тестовото им шофиране е толкова удобно за клиента. Досега имам опит само с това как Волво правят тяхното. И тук очаквах нещо подобно (търговец до мен, който да ми казва “сега завий там, сега завий от тук, да видиш това”). Което някакси е логично: колата си е тяхна. Хюндай имат много по-свободен режим: след като подписахме документите просто ми дадоха колата за един час и ме оставиха да я “усетя” така, както аз имам нужда. И аз направих точно това: разкарах се из града, тествайки колата в различни обстоятелства, но и свърших работа, която така или иначе имах да свърша. Естествено, качих се и до Лозен, за да я покажа на Веси. Въобще – много добър тест ми се получи.

И преди съм гледал и съм си представял как би било шофирането на подобен високотехнологичен автомобил, но това, което усетих с Inoiq 5 надмина очакванията ми. Аз си мислех, че ще е нещо подобно все едно карам сегашната кола (защото и тя има 40 км на електричество), но нещата бяха много по-различни. Мога да ги обобщя така:

На първо място, чисто електрическата кола има много по-различно поведение от това, което си представях. Тя си дава цялата мощност, когато е необходимо да “натиснеш”. При PHEV подобен kick-back винаги е предшестван от подготовка: или трябва да превключа на “S”, за да кажа на колата “скоро ще имам нужда от пълната ти мощност”, или трябва да набия докрай педала и да изчакам две-три секунди, докато развърти и е готов да “поеме”. Аз свикнах с първото, защото ми се струва по-щадящо за двигателя, а и така аз самият се подготвям. Не знам за вас, аз мразя да изпреварвам, още от млад шофьор го мразя. Най-опасната маневра на пътя. И обикновено винаги се налага при “по-интересни” условия: планински път или път с по-особени условия на шофиране (да речем, снеговалеж или по-силен дъжд). Не, че не го правя – правя го, ама не ме кефи. И затова имам нужда от “подготовка”. А и тази подготовка изключва резки маневри или необмислени решения. И затуй по-добре да изтърва удобен момент сега и да изчакам следващия, отколкото да направя нещо необмислено и с фатален край. Може да ми се смеете, ама това съм си аз. Дано не ви се налага да пътувате зад мен и да ме чакате да рискувам с изпреварване.

Ioniq дава идеалното самочувствие, което изпреварващ може да има. И в този смисъл е леко по-рисков, ако си склонен да поемаш рискове при изпреварване. Но пък когато го “натиснеш”, наистина получаваш обратно, и то почти веднага. По книжка автомобилът стига от 0 до 100 км/ч за 5.2 секунди, което означава, че при 60-70 км/ч движение, “kick-back”-ът при него дава една много солидна пъргавина за изпреварване, която комбинирана с ниската база (батерията си тежи и натиска колата надолу) и с 4х4 задвижване (стабилност при изнасянето) го прави подходящ за хора като мен, които гледат да изпреварят колкото се може по-бързо, ако въобще решат да изпреварват.

На второ място, по-високият клас автомобил. Досега най-високият клас кола която съм карал по-продължително, е бил един Мерцедес С-клас, който бях наел в Дания. Е, може да броим и Фремонта, който беше отлично оборудван SUV, но от марка, която все пак е “по-народна”. Шофирането на Ioniq 5 няма нищо общо с Fremont-a. Хюндай гледат на тази марка като конкурент на Ауди е-трон. И май са постигнали точно това, поне що се отнася до “нетренирано дупе” което моето. Не съм сядал в е-трона (Павката може да каже повече вероятно), но шофирането тук си беше съвсем, съвсем различно от шофирането на по-ниския клас автомобили. Е, то и цената е доста по-различна, но поне усещаш автомобил, за който знаеш защо плащаш по-големите пари. Максимално оборудваният Ioniq 5 има улеснения, които се усещат значително, когато седнеш в него.

Обратно в класа SUV, макар и с по-малък автомобил от седем-местния Фремонт, си е приятно усещане. Това, че стоиш с десетина и отгоре сантиметра по-високо си казва думата във всяко едно обстоятелство, но при мен най-вече ми дава един по-приятен комфорт и по-добро усещане за сигурност. Не знам доколко тези са фалшиви, но когато слязох от Ioniq 5-цата и се качих на моя си Ioniq PHEV пак имах чувството, че едва ли не задникът ми се влачи по асфалта. Е, то и това преминава след 4-5 км, но първоначално си е странно. Това, че 5-цата е по-малък SUV всъщност ще ми се отрази добре, защото предвид това, че би бил основна семейна кола и за градско шофиране (има си хас да имаш електрическа кола и да не я ползваш за градско, за което всъщност са правени) ще е улесняващо. С Фремонта, когато тръгнех да вземам децата от 55-то, имах чувството, че трябва да го мажа с вазелин отстрани, за да се промъква през уличките на “Дървеница”, допълнително стеснени от паркиралите една върху друга коли.

Мога да пиша още, ама и без това стана супер дълго и достадно, а искам да си отбележа и това, кеото не ми хареса. И то е само и единствено едно нещо, но ме накара да се замисля сериозно, преди да махна с ръка и да се навия въпреки него.

Ioniq 5 има един, единствен технолгичен, но много сериозен недостатък от семейна гледна точка: няма възможност за багажник на покрива. Макар Хюндай да твърдят друго, че даже и да пишат в офертата, че е “допустимо поставяне на багажна кутия до 80 кг”, на практика няма произведени лайсни, които да могат да закрепят подобна кутия на покрива на Ioniq 5. Да, багажникът на колата е голям, но в нашия случай, превозването на ски оборудване си изисква багажна кутия. С Фремонта имах огромна такава (11 чифта ски и обувки влизаха, продава се, между другото 🙂 ). Но Фремонта си имаше лайсни на покрива. Айоник 5-цата няма лайсни. Би следвало да може да се поставят такива, но (все още) на пазара няма. Надявам се след време да се появят, въпреки кривото, но пък красиво изпълнение на формата на покрива покрай вратите.

Много донякъде, подобно ограничение може да се компенсира с това, че на Ioniq 5 може да се закачи ремарке. Съвсем конструктивно и инженерно допустимо. Да, супер странно (и грозно, и натоварващо) би било да влачиш ремарке (а и изисква +Е книжка), но от немай-къде може пък да го реши човек. Има симпатични варианти за мини-трейлърчета (1) (2), което за моите условия би било перфектно, но в никакъв случай не трябва да забравяме, че макар и да може да се влачи такова, с разхода на електрическия автомобил ще стане моментално “интересно”! Но както казах: това ще да е решение “от немай къде”. И кутия отгоре също вдига разхода (като е спорно кое повече вдига разхода!), но пък е много по-удобна за слагане и махане. И може да се паркира с нея на нормално парко място, което при ходене на ски си е необходимост.

Разбира се, ако сме четири човека и пътуваме за кратко разстояние (из България), Ioniq 5 позволява да падне “малката” седалка. В този случай може да се побере “пакет” от ски с максимална дължина от 200 см, което практически достатъчно. И, разбира се, още багаж. Но това е невъзможно за случаите на пълна кола (пет човека). Даже четири пътуват некомфортно, ако са “пълноразмерни” хора, защото на задната седалка оставят две по-скромни места. Но и то е решение.

Не (не) на последно място остава и решението с магнитен багажник за ски, един или два, според зависи. И за да можем да си позволим това, ще се наложи да се откажем от стъкления покрив на Ioniq 5, което е невероятно яка екстра! Сега остава и да ни доставят Хюндай Ioniq 5, който да се окаже без панорамен стъклен покрив, но пък с покрив от парамагнитен материал! Не съм проверявал специално, а няма и как. Но пък цената на колата не е такава, че да включва купе от парамагнитен материал. А и видеото от производствения процес си показва желязно купе. Срам ме е сега пак да ходя в Хюндай и да лепя магнитче на покрива, за да видя дали е парамагнитен, а и тъжното е, че в България все още няма кола без sunroof. Та ще поема този риск и определено няма да купувам магнитен багажник преди автомобила :).

Е, накрая, ако говоря за недостатък от моя гледна точка, но определено и цената се явява такъв. Електромобилите са скъпи. “Хубавото” е, че по-високият клас електромобили, като цена, се доближават до цената на съответния нов ДВГ автомобил. Специално проверих това, за да не се чувствам чак толкова прецакан. Цената на горе-долу подобен Хюндай (разбира се, без супер мазното купе и други високотехнологични екстри) е накъде само с 10-15% по-ниска от цената на Ioniq 5.

Ta почти сигурно е, че ще се мятам натам. И сигурно след време ще ви обяснявам колко е яко да се шофира само на електричество, или пък ще ви се оплаквам, как Веси ме подлудява, защото трябва да спираме всеки 200 км за 20-тина минути. Но пък засега хубавата част е, че и на нея много ѝ хареса колата ;).

All images © Hyundai, with allowed non-commercial use

5 thoughts on “Тестово шофиране на Ioniq 5

  1. интересен преглед, Дончо.
    да, вносителя на Хюндай е сериозен.
    но след 3 г. в голяма (най-голямата) корейска корпорация, малко ме притеснява културата на “cutting corners”, “cost reduction” etc. Особено при софтуера…
    Заслугите за доброто име на Хюндай и Киа са предимно на няколко VP-та от Европа + европейския център по дизайн. Но има и неуспехи — примерно добре прикритите от корпоративния ПР неволи с батериите и/или софтуера на Кона. Ioniq 3 е безумен също, за селските райони, където го тествах…

    направи повече тестове и не отписвай европейските марки. Q4 и Enyaq са по-широки отвътре от Q5.. GLC plug-in версиите са много добри — 300de и 300e 4matic (със сериозно 4×4 и голям електромотор в скоростната кутия); GLB също.

    Subaru и Lexus от неевропейските са доста приятни

    поздрави,
    Оги

    1. Много благодаря за препоръката. На мен ми казаха от представителството, че такива греди *няма*. Но очевидно има снимка с тях 🙂 ? Дали има случайно и линк към магазин за тях 🙂 ?

  2. Имах такъв тип греди Thule на първата ми кола. Те реално са универсални. Широчината се настройва и просто трябва да се види дали профила на планката, която се захваща за купето ще стане. Най-добре питай escadra (май те са официалния за БГ)

    1. Следвайки съвета, попитах. И след като отначало два пъти се опитаха да ме откажат се оказа, че всъщност греди **има**. Което е страхотно, защото след като дойде колата, ще мога да си ги поръчам, заедно с читав багажник. И макар, че ще падне обхвата на автомобила (хем по-тежко, но най-вече заради аеродинамиката), все пак ще имам възможност да пътувам с багаж.

      Благодаря много за препоръката.

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text