Ще ви разкажа сега две случки, които, надявам се, всеки би разбрал, защото е лесно да се поставим на мястото на участниците в тях.
Случка 1
Млада жена излиза на разходка с двегодишната си дъщеря. Плановете ѝ са да отиде до магазина, след това да отскочи да изпие на крак кафе с приятелка, докато децата им играят в парка и след това да се прибере. Взела е със себе си малкото колелце, което дъщеря ѝ обича да кара по алеите на парка, от онези колелца без педали, които се карат само с баланс.
Докато пресича улицата, невнимателен на пръв поглед шофьор рязко изскача от кривата, не успява да спре и връхлита с автомобила си върху майката с детето. Единственото здраво нещо, което остава след случката, е колелцето. Защото от зверския удар то отхвръква от ръката на майката, докато тя инстинктивно се опитва с другата да избута неуспешно дъщеря си от връхлитащия автомобил.
Водачът избягва от местопроизшествието с мръсна газ. Няма свидетели, няма и камери наоколо.
Детето умира на място. Майката е в болница, под наркоза, с пречупен гръбнак. Чака я животоспасяваща операция и живот в инвалидна количка.
Бащата все още е на работа и не може да си представи какво ще преживее само след шестдесет минути, когато му се обадят по телефона от полицията.
Случка 2
Възрастна госпожа с внучето си се прибират от магазина. Хем са съчетали разходката на кучето, хем и да свършат малко работа. Че с този “локдаун” няма начин – трябва да се гледа внучето, защото и майка му, и баща му работят във фабрика, която за техен късмет и нещастие едновременно не е засегната от “локдауна”. Детските градини обаче не работят. А детето не може да остане само вкъщи.
Докато двойка пресича, засилен с необичайно висока скорост автомобил не успява да бъде овладян от водача му и помита и тримата от тротоара.
Водачът на автомобила се удря в близкия стълб и там приключва пътуването му. Пътят на детето и на кучето свършва на около пет метра от пешеходната пътека, а възрастната госпожа е размазана между бронята на автомобила и стълба, в който се е ударил.
Вчера всичко това можеше да е истина
Случките по-горе можеше да са реалност, защото хора като тези петимата са ежедневно на улицата. И докато са там, други “хора” се дрогират и хукват презглава из градовете, за да доказват нещо на незнайно кой друг.
Горното, или някоя друга подобна трагедия не се е случила само защото по щастлива случайност невинните хора са били настрани от дрогирания, шофирал със 135 км/ч из Казанлък.
Полицаите, които днес са го заловили, са си свършили добре работата. На късмет. Защото докато са го залавяли, единствено късмета е пазил нас, страничните наблюдатели, да не сме сред участниците в Случка 1 или 2.
Полицаите, които днес са го заловили, са били най-вероятно побеснели от яд. И поради това са се държали и неадекватно, и неотговарящо на позицията им.
Но аз, като потърпевш от държавния рекет, наречен “данъци”, ги поздравявам за добре свършената работа! Поздравявам ги и за това, че са си изпуснали нервите и тъпото копеле, позволило си да шофира със 135 км/ч дрогиран в града отнесе няколко съвсем професионално-непрофесионални удара от “родната полиция”.
Това, което съжалявам е, че полицаите не се държаха като американската полиция. А по-скоро като руската. Или даже като българската. Малко съжалявам и за това, че след ударите този беше “на собствен ход”. Може би ще ме хване жал само, ако се окаже, че примерно се е оказал с вътрешна травма и е умрял в ареста.
На всеки един от тъпаците, които смятат, че могат да се надрусат и да тръгнат да шофират, а ка̀мо ли пък и със 135 км/ч трябва да е кристално ясно, че като бъдат хванати, ще изядат (поне) един хубав бой.
Защото, както всички нееднократно сме виждали, съдът често постановява присъди, които карат не-юриста да вдигне учудено вежди и да си каже “е, как може такова нарушение, а такава (липса на) присъда”? Наскоро имаше един такъв случай. Естествено, прокуратурата излезе виновна.
Защото съм почти уверен, че и тук ще се намери някой по веригата, който да допусне процесуално нарушение така, че “да не съсипваме живота на младия човек, който е направил грешка веднъж и никога повече няма да я направи”. И ние отново ще се дивим “ама как така” присъдата трябва да има и възпитателен ефект. Или ще се окаже, че е “ял някакви гъби там”.
А присъдата няма да има възпитателен ефект. И пак ще гледаме още такива. И за съжаление, случки 1 и 2 няма да са само плод на болната ми фантазия.
Та, според мен, и накратко: малко му беше боя! Твърде малко!
Мне – няколкото удара върху наркотизирания идиот не решават никакъв проблем – проблемат е със спазването на закона и докато максимата “Строгият български закон става поносим от свободата при неговото прилагане” е все още валидна няма да има никакакъв ефект – колкото до полицая който бие с палката е определено излагане за полицията като институция.
Напълно си прав! Няколко удара с палка в кълките нищо няма да решат. Няма да оправят това, че законът не се спазва. Но и се надявам да не са основание за служебен тормоз над полицаите, които са си позволили да го сторят.
Съгласен съм и това, че изтървалите си нервите полицаи са навредили на имиджа си. И на имиджа на полицията. Щях да напиша, че се надявам на много сериозен разговор по темата, но след това реших, че това е точно такава фантастика, като моите истории по-горе.
Да “лекуваш” престъпление с друго престъпление. Мнооооого дясно мислене, ако въобще може да бъде наречено мислене 🙁
Що, “око за око – зъб за зъб” не е ли дясно мислене 🙂 ?
“Око за око – зъб за зъб”, не е мислене, а емоция. Има доста примери в историята, че не води към нищо добро. Както и, че тръгването по пътя “Обществото е несправедливо, значи имам право да правя престъпления, за да го поправя”, много бързо може да се изроди в тероризъм или диктатура.
То и се изражда, Миро. Наблюдаваме го.
Когато някой размаже близък човек и след три години излезе от затвора, ако търсиш справедливост, единственият начин е да се обърнеш към някой, който е извън закона.
Когато законът е направен така, че да служи на престъпника, а не на жертвата, тогава подобно усещане е неизбежно.
И като се обърнеш към този, който е извън закона – ще постигнеш ли справедливост? Не знам някъде да има/имало общество което е абсолютно справедливо. Но ако енергията която хабим при всеки такъв случай, се насочи към промяна на закона и институциите – вместо към бързото решение (да набием престъпника на момента, да променим една точка от закона без да съобразим с философията му), според мен ще е по-добре.
Мирчо, моето мнение е, че законите имат (или би следвало да имат) следните основни функции:
1. Справедливо наказание за престъпника, или оправдаване на невинно обвинения
2. Удовлетворение за жертвата или за неговите/нейните наследници
3. Поука за обществото: ако някой иска да направи същото, да си прави сметката какво го чака.
Никое от гореизброените няма смисъл, когато престъпникът се отървава с присъда или никаква, или символична (спрямо извършеното от него).
Например, тоз’ момък, който така разбуни страстите, за късмет на обществото не уби и не рани никого. Аз съм почти уверен, че скоро той отново ще шофира (незаконно) сред нас, употребил алкохол и/или други упойващи вещества. Това е ситуацията, която кара по-голямата част от обществото да смята, че съдебната система (не само съда визирам тук, а всичко по веригата) не си върши работата така, както би следвало.
Затова говорим за “липса на усещане за справедливост” в повечето, ако не във всички от нас.
Питаш ме по-горе дали ще постигна справедливост, ако реша да прибегна към самоуправство? Естествено, че няма да постигна справедливост. Напротив: ще извърша престъпление, защото според днешните правни норми, държавата има монопол върху справедливостта, чрез правосъдната система. Никой друг няма право да “раздава справедливост” освен държавата.
Ако обаче ми е съдено да видя ден, в който ще оплаквам близък, убит или осакатен от престъпник, и ако този престъпник види свобода или несправедливо (спрямо мен, пострадалия) наказание, тогава ще направя каквото мога, за да си лягам вечер по-спокоен, че извергът, причинил нещастие на мен или мой близък, си е получил заслуженото.
Защото правосъдието понякога е такова, че ти дава само два варианта:
1. Живей завинаги с усещането, че си прeдал живота или здравето на близкия ти
2. Мини извън закона, защото “око за око, зъб за зъб” понякога е единственото, което може да донесе удовлетворение. На никой, и особено на мои близки не пожелавам да са в тази ситуация.
И поради това (2) горе смятам, че деяния като това, което дъвчем, са много по-опасни тогава, когато тръгнем да защитаваме безотговорния бандит, защото отнесъл няколко палки от полицията.
Между другото оказва се, че предположението ми е вярно: полицаите, понабили говедото, са били точно пътните полицаи, които този нещастник за малко не е размазал. Представям си какво е било нивото им на адреналин точно в този момент. Сега, разбира се, ще платят за това с работата си. И ето по пак това усещане за липса на справедливост… защото който и да е от тези двамата можеше да не се прибере при близките си, а това говедо щеше да носи цялата вина, но нямаше да понесе цялото наказание.
Съгласен съм с почти всичко, което си написал. Освен това, че полицаите не заслужават наказание. Да, то трябва да е много по-малко от това на идиота-шофьор. Може дори да е административно, не съм специалист за да преценя, а честно казано и не искам.
Но едно от малкото нещата което сме постигнали от времето на “око за око, зъб за зъб” е разбирането, че не трябва един човек или група хора да подържат реда и да определят наказанията едновременно. Още повече, ако са под въздействието на адреналин. Щото тогава много лесно се прескача границата между справедливостта и произвола.
Е, те са уволнени. Не знам дали това ти се струва добре, като наказание. “Общественият натиск” си каза думата.
Прочетох че са отстранени от служба до приключване на вътрешното разследване. Обществен натиск имаше и в двете посоки, надявам се да не повлияе на разследването.
Ето: https://www.bgonair.bg/a/166-kriminalno/221239-sled-gonkata-v-kazanlak-uvolnyavat-politsaite-prebili-kriminalno-proyaven
Заглавието подвежда. Ето текста от същата статия:
“Със заповед на директора на ОДМВР-Стара Загора е образувано дисциплинарно производство за тежко нарушение на служебната дисциплина и същите докато трае това ще бъдат отстранени от длъжност”, каза главен инспектор Христо Петров от РУ – Казанлък.