Чудех се защо от Книжарници Сиела ми дават без проблем да си сваля копие на съвременна, чисто нова електронна книга**, която току-що съм си купил.
Интересно ми беше и се зарадвах на това, че DRM параноята на (поне) едно издателство е отминала.

Да си купиш нова българска книга в електронен вид не е шега работа. Спомням си, че едни от първите, които го предложиха, ме караха да си правя акаунт при тях, да инсталирам разни специфични, дървени приложения, за да мога да чета копието на книгата, което съм си купил и което би следвало да си е мое. Така и не си купих тогава, защото прецених, че това е много връзващо ръцете. И до днес не помня книжарницата и издателството, но помня разочарованието и яда ми, че не се случи. Защото исках и продължавам да искам колкото се може повече български книги в електронен вариант.

Решението на Сиела едновременно ме зарадва и леко плаши.

От една страна: хубаво е, че го има. Надявам се да стават все повече писателите и издателствата, които продават така.

От друга страна: тази, последна страница в електронната книга е като заплашителните послания пред кино-зрителите, току-що платили 20 лв за билет за кино и 15 лв за пуканки с ко̀ла, които послания им казват “вие сте потенциални престъпници”. Да, покрай покупката Сиела имат всичките ми данни. И без проблем могат да ми пратят мутри (държавните или частни), които мутри да отнемат от мен достатъчно собственост, за да покрия обезщетението, което дължа, ако разпространявам тази книга.

Със сигурност няма да дам на никой електронно копие на книгата. Не, че възнамерявах.

Имам я и в двата формата, за Киндъл и epub, но след тази заплаха и особено след “невидимите отпечатъци” (които, ако ги има, са в изображението на корицата). Но ако съм тъпак и въпреки всичко реша да открадна текста, никакви “невидими отпечатъци” няма да могат да ме спрат.

Резервни, няма да го направя. Не заради заплахата от мутри, скрита в последната страница от книгата. Няма да го направя заради надеждата и желанието ми да чета повече български електронни книги без DRM.

“Социален DRM”! Харесва ми! Съвсем в крак със съвремието ни, в които публичният шейминг (осмиването) върви подръка с cancel културата, разпръсквайки “Фейсбук справедливост за всички”!

---

* DRM, или Digital Rights Management (“управление на цифрови права“) представлява съвкупност от технологии и регулации, които създават фалшивото усещане в издателствата, че правата им върху интелектуалната собственост, която разпространяват електроно, ще бъдат защитени чрез невъзможност за откопиране на защитеното съдържание. Това, разбира се, са глупости, които единствено утежняват живота на коректния потребител, изисквайки консумацията на съдържанието да става чрез монополни, куци и често неработещи приложения с дразнещ интерфейс. Но пък минава за пред чугунените глави на издателски мениджъри от миналия век, които нямат нито достатъчно познания в компютърната област, нито идея как да продават друго, освен хартия или PVC.

---

** А ревю на “Опашката” от Захари Карабашлиев: малко по-късно!