Преди ден-два чух по радиото (❗️), че Фейсбук решил да забрани на австралийските медии да публикуват техни новини по медийните канали на социалната мрежа. Смях се с глас поне минута на тази прекрасна новина.

А новината е прекрасна, защото доказва на практика колко немощни и импотентни са повечето държавни мерки, приети за да се навредина свободния пазар и да се стимулира некадърността. В случая: некадърността на австралийските медии да се конкурират на рекламния пазар на свободна нога̀ с останалите. И понеже са некадърни, австралийското правителство решило да им налее милиони, без да има нужда получателите да правят каквото и да е повече от това, което правят днес. С две думи: ти не прави нищо, защото “добрата държава” ще вземе от кадърния, за да ти даде на теб – некадърния.

Аналогията със “Закон за изравняване на възможностите” е очебийна. В антиутопията този закон беше приет, защото някои бизнеси не можеха да произведат продукт, който да се конкурира с водещите продукти на пазара. Следователно, бюрократите в антиутопията решиха, че тогава трябва успешният на пазара да пренасочи своите пари към тези, които изнемогват и съответно биха фалирали. За да “изравни възможностите” на кадърния и некадърния.

Горе-долу същото става и в Австралия (и не само там, но само там търтеите-законодатели са толкова нагли, все още). Класическите медии, отказващи да се реформират и да предложат съдържанието по начин, който да им донесе повече приходи, трябва да бъдат подпомагани безъзмездно от тези, които “имат пари” (Фейсбук, Гугъл), защото…. ами защото медиите “създавали съдържание” за тези мрежи.

Разбира се, този закон изцяло неглижира факта, че въпросните медии получават трафик само и единствено защото се появяват в потоците на съответните електронни гиганти. Това за австралийският законодател явно няма значение. Няма значение, защото “онези имат пари – значи трябва да дават!”

Законът е приет въпреки възраженията на Гугъл (и Фейсбук, че и май още някои други). Този закон задължава двамата големи да отчисляват милиони за това, че “използват съдържанието” на австралийските медии.

Първо реагира Гугъл. За мой огромен кеф те казаха така: “ние няма да предоставяме резултати в търсенето, които да представляват връзки към материали на австралийски медии”. Какво значи това накратко? Ами значи, че който и да търси в Гугъл, австралийските медии няма да бъдат представени в резултатите. Представям си как са изтръпнали ръководствата на тези медии, когато са прочели за това решение на гиганта. Най-якото? Ами, ако не бяха не-австралийските медии, когато Гугъл реализира това тяхно решение, нямаше да може да прочетем за това :).

След това и Фейсбук излязоха с тяхното решение. То също така лаконично: “австралийски медии няма да могат да препубликуват тяхно съдържание в нашата платформа” (Фейсбук продължават да се наричат “платформа”, макар че всъщност са медия, поради цензурата и редакторската намеса, която упражняват на всички техни публикации). Допълнително, австралийците няма да могат да четат такова съдържание през Фейсбук. По същата причина. Ще могат, разбира се, самите те да създават съдържание и да си споделят котенца. Но новини – забравете.

Решението на Фейсбук, особено след решението и от Гугъл, ме хвърли в такъв злобен делириум, че направо ме хвана срам от мене си. Не е хубаво човек да злорадства чак толкова много за мизерията на някой друг. Но нямаше как да не го почувствам така: конфликтът дотук се реализира и се развива напълно според моето разбиране за свободния пазар и за това какво трябва да се случва с всеки, който опита да казва на частна компания какво и как да прави с бизнеса си (и парите си).

Аз бях сериозно притеснен, че ако Фейсбук и Гугъл се огънат (австралийският пазар най-вероятно не е малък), това ще даде възможност на по-зловещи бюрократи (например, Европейския парламент, който определя колко бързо ние в ЕСССР ще построим социализЪма) да направят същото. А подобни регулации не са от полза за никой. Да не забравяме срамната регулация срещу меметата от 2019-а, приета от тези търтеи-чукундури. Добре, че е толкова безсмислена, че никой не ѝ обръща внимание! Поне никой от моя кръг.

Ако големите се бяха подчинили, освен че свободният пазар щеше да понесе сериозен удар, щеше да е въпрос на време ситуацията да стане подобна и в ЕСССР. То и сега може да стане, но имам все пак някаква надежда, че ще се научат от ситуацията в Австралия.

Сега чакам с нетърпение да видя как ще се развие този казус. Естествено, австралийските търтей-бюрократи ще се опитат да принудят Гугъл и Фейсбук да отстъпят от решението си. Чудя се къде ще стигне бюрократичната креативност. Предполагам, тепърва ще видим. Много се надявам и Гугъл, и Фейсбук да реализират бизнес решенията и медиите в Австралия да останат без този канал. Много искам да видя как ще се изроди информираността на австралийците, които едва ли ще си променят навиците.

И тогава фалшивата новина, публикувана във Фейсбук от някой на английски език в не-австралийски сайт, няма да може да бъде официално оправдана от австралийска медия. Тези, които искат да бъдат чути или прочетени в Австралия, ще трябва да насочат финансовите си потоци към медии извън Австралия. Което ще натисне жестоко медиите, лобирали за този идиотски закон. Справедливостта е толкова крещяща, че чак може да ни оглуши.

Много ми се иска тази сага да завърши с отмяната на закона и връщането на свободния пазар. Но не вярвам това да стане, преди да се опитат всички други репресивни механизми на австралийската държава.

За който иска да прочете повече, ето няколко допълнителни връзки. Имайте предвид обаче, че всички тези мнения са на същите новини, които гладно чакат да се реализира някой подобен проект:

• Australia news code: What’s this row with Facebook and Google all about. Горе-долу балансирана статия, но идваща от медия, която не би имала нищо против да ѝ капнат няколко десетки милиона на месец, без да прави нищо по-различно от това, което е правила досега.
• Google and Facebook: the landmark Australian law that will make them pay for news content. Това го споделям с отвращение, защото The Guardian е гнусен, ляв парцал. Но статията, макар и жестоко изкривена вляво, дава възможност да се види и тази гледна точка.
• Facebook спря всички австралийски медии от платформата си. Тук много ме “възрадва” как завършва статията: понеже Фейсбук не иска да дава пари за нищо, ще даде повод на праителствата по света да ги смятат за опасен монополист. Но все пак е “Капитал”, рупорът на “градското дясно-ляво”. Но и статията е донякъде балансирана, макар (естествено) също да клони вляво.
• Второто меме е на Tristan Rayner от Android Authority, които също имат отличен обзор по въпроса: Daily Authority: Facebook’s nuclear option Down Under, and more.