Преди време имаше неуспял опит да се възобнови добрата, стара (много стара) традиция на свързани блог-постове. Традиция толкова стара, че две от трите ми деца не бяха родени, когато тази традиция умря.
Опитът като че ли, тръгна от Иван, макар че аз за пръв път я видях при Йовко.
Йовко опитва да обясни как блогърите сме предали блогването в името на кратките, 140 символни съобщения в Туитлър (които след това станаха 280 символни). Аз конкретно съм все по-спорадичен потребител на Туитлър. Отвратих се от категоричното им преминаване на “ултра-либерал-прогресивна вълна” покрай размириците, съпътствали встъпването на власт на Байдън.
Ако приема позицията на Йовко, че социалните мрежи, по един или друг начин са съпътствали гибелта на блогването, давайки трибуна на (бившите) блогъри, то моят грях безспорно лежи във Фейсбук. Чистосърдечно си признавам, че откак имам Фейсбук, моето блогване претърпя рязък спад. Това се случи още, докато бях в Дания. Макар, че от Дания пусках от време на време по някой пост, свързан с живота ни там, наличието на Фейсбук гра̀фа ми направо практически излишно да се пише другаде, освен там.
Разбира се, по онова време Фейсбук не беше това, което е днес. Беше все още сравнително безопасна, сравнително безобидна към потребителите си стартъп компания. Ако си спомням правилно, моят акаунт го използвах доста за разни там игри. Готвѝх някакви буламачи в една виртуална игрица, след това друга, въобще Фейсбук беше за мен повече платформа за игри по онова време.
Постепенно обаче те налучкаха как да правят пари от платформата си. И съответно започнаха да ги правят все по-добре.
Поискаха повече контрол върху данните ни. И го получиха.
Поискаха повече права върху смартфоните ни. И го получиха.
Отделно, смарфонът се превърна от чисто бизнес-устройство в цифров тефтер за почти всеки, който има образование над основното. Фейсбук бяха част от този процес. Данните от смартфоните ни ги превърнаха в мултимилиардната корпорация, която са днес.
Тогава маркетинг-светът беше едно нещо. Днес е друго.
Всичко се променя. За добро или лошо. В момента Фейсбук е царят на маркетинга. Скоро ще е някой друг. След това ще е трети. Когато има нужда от една услуга винаги се появява някой, който я предоставя по най-добрия начин срещу най-разумната цена. Фейсбук успяха в това. Идеално поставени и идеално изпълнени бизнес-цели.
Но да се върнем на блогърите. Че “предадохме” личните си пространства – предадохме ги. Нищо, че от момента на това предателство та до днес възникнаха и платформи, където може да има нелоша монетизация на това, което пишем. Разбира се, само тези, които пишат неща, за които някой е готов да плати. Тези, като мен, които гледат на личния си блог като място за “моите си глупости” не могат (а и не трябва) да монетизират точо тези писания.
Блог-веригата, тръгнала от Йовко, стигна до Мими, която от своя страна мисли че за блогването като “онлайн аптечка за първа необходимост”. Не знам колко от вас помнят, но имаше не едно и не две сътресения от времето преди Фейсбук, когато “онлайн блог-вериги” започваха сериозен обществен дебат. Толкова сериозен, че предизвиквахме и реакции на политици, за да се замаже положението. Или просто за да се покаже заинтересованост.
В блог-вериги се дискутираха обществено наболели проблеми. Може би това ни липсва днес на нас, “блогърите от онова време”. Признавам си: на мен ми липсва. Липсва ми усещането, че гласът ти има значение. Тогава се намираха повече хора, които обръщаха внимание на глупостите ми. Днес са значително по-малко. Особено през блога ми. И това е ОК, защото както казах, всичко се променя.
Ясен не остана по-назад от темата за бившето величие на блоговете. И там, при Ясен, тази блог-верига приключи. Може би за да докаже, че е крайно време да свикнем с мисълта, че нещата са по-различни и ние, щем-не щем, ще трябва да се променим. И да приемем реалността такава, каквато е.
Разбира се, може да останем елитарно-обидени на всичко около нас и с въздишка да опитваме да възродим предишното. Понякога, много рядко, тези действия успяват. Дори и и за малко. Но все пак успяват. Е, в случая искрицата, подета от Иван (и Йовко) запали тук-там няколко публикации. Пламък не можа да стане. Не заради друго, ами защото и Йовко, и Иван са прави. Блогването не е това, което беше. И опитвайки да правим нещата по стария начин няма как да очакваме да се получи.
Аз, “предавайки” блогването и бидейки изключително активен Фейсбук потребител, допринасям за тази “смърт”. Не се опитвам да се самозаблуждавам, че нещата ще се променят. Моят личен дневник си остава една солидна директорийна структура в github и частично в 750words (там не ме търсете, всичко е private). В блога поствам или когато много се ядосам, или когато искам да оставя нещо, което да ми е “справка” за в бъдеще. Или когато искам да си запиша някой хубав спомен.
От близо година опитвам да пиша така личния си дневник, че да става за блогване. Но не ми се получава. А и не смятам, че трябва да занимавам света с личния си дневник. Но ако някой реши да се отбие да прочете – добре дошъл.
Няма тук да ви обяснявам как може чрез RSS да постигнем по-добра информираност. Който иска да чете: Йовко го е описал чудесно. Но определено това изисква повече ангажираност от всеки. Ще постигнете контрол върху новините, които чете защото са ви интересни, а не защото ще ви държат възможно най-много време на сайта на Фейсбук. Но иска труд.
Истината е категорична: Пазарът каза “не” на блогването. И това е ОК.
Използвани са следните изображения:
1. Free-Photos from Pixabay
2. Firmbee from Pixabay
3. Werner Moser from Pixabay