Приятните неща на ненормалността

От близо месец сме в безумието на българският начин за “справяне” с SARS-CoV-2 и COVID-19. Това ни затвори всички вкъщи. Или повечето. Поне тези, които нямат работа, както и тези, които можем да вършим работата си от къщи

Днес обаче няма да пиша за безумието, което ни наложиха. Ще пиша за приятните неща, които дойдоха с това безумие. Отрицателните ги знаем, говорили сме за тях, и ще ги изстрадваме с години.

Но кои са позитивите?

На първо място: образованието, представителите на което сигурно още едно или две поколения нямаше да се сетят за дистанционна работа, им се наложи да я въведат за една седмица. Всички училища рязко въведоха дистанционно обучение. Кои по-успешно и кои – не толкова. Някои смениха повече от една система, докато решат къде да стабилизират. На учители, които нямаха електонна поща, им се наложи да се научат скоростно на това какво е да водиш час от дистанция. Родители, които нямаха компютри вкъщи, инсталираха виртуалните класни стаи по таблети и дори телефони, за да могат децата им да продължат да учат.

Да се надяваме, че всичко това ще остане в по-голямата си степен в нашето образование. Да се надяваме, че когато ни отключат от къщите, училищата няма просто да задгърбят постигнатото, а ще продължат да усъвършенстват виртуалните уроци и ще продължат, от време на време, да практикуват дистанционно обучение.
Колко добре би било да може дете, което е изолирано вкъщи следствие индивидуална карантина, да може да се включи във виртуална класна стая със своите съученици?
Колко добре би било, вместо по време на едноседмична или двуседмична грипна ваканция учениците да мързелуват, вместо това да продължават образованието си, но във виртуални класни стаи?
Колко добре би било, ако домашните се задават и доставят през виртуалната система, вместо да ги пишат на хартия и да ги предават в оръфани тетрадки?

Да, виртуалното образование е безспорно придобивка, която ми се ще да остане!

На второ място: виртуална доставка на някои услуги, които бяха немислими преди. С Веси играем (е, засега само тя играе) танци вкъщи. През Zoom. С останалите от нашата група. Роси и Ники записват хорото, след това ни показват през камерата у тях стъпките. Ние ги повтаряме. Кой както може. След като се предаде дадена част от хорото, пускат музиката и тя се играе.
Със сигурност не е като в залата. Особено при хорáта. Душата на хорáта е взаимността. Неслучайно хорáта се играят хванати за ръка.
Но когато не можеш да го изиграеш истински, да го играеш през Zoom е много повече от хич да не го играеш.
Аз все още не мога да се пречупя да скачам пред телевизора “виртуално”, но в най-скоро време ще опитам. Веси вече посети два виртуални урока и като че ли ѝ се получава. А аз изостанах със стъпките.

И не са само хорáта. Много други услуги намериха начин да преобразуват бизнеса си така, че (ако ще, дори частично) да доставят съдържание виртуално. Съдържание, което иначе винаги се е доставяло лично, с физическо присъствие.

На трето място: времето всички заедно. Поставени сме в уникална ситуация. Всеки извършва типичните си задължения, но през компютър. Аз отново имам много срещи дневно. За да следя ритъма в работата ми се налага да правя понякога по десет срещи дневно. Понякога вечерта ушите ми изтръпват от иначе много удобните слушалки. Но когато си шест часа с тях, че и отгоре, ушите започват да изтръпват. Естествено, времето за индивидуална работа се върши едновременно и по-лесно (защото има по-малко разсейване, отколкото в офиса), но и по-трудно (защото не си в офиса). Аз не мисля, че контактът с колегите е по-слаб. Напротив! Когато знаеш как и къде да намериш всеки (пред компютъра у тях) е много бързо да размениш десет изречения по чат или направо да се обадиш. Та в работата, поне в нашата, нещата се получават.

Вкъщи е още по-интересно. Особено когато времето е хубаво. Всеки може да работи отвсякъде. Е, всеки с ноутбук (или таблет). Момчетата са си всеки в отделна стая, но аз и момичетата можем отвсякъде да седнем и да си свършим работата. Да сме заедно или да сме разделени: както си поискаме. Гъвкавостта е чудесно нещо. Дори когато времето е лошо и сме затворени само вкъщи (градината е мокра), пак е много приятно да си направиш кафе с жената и да обсъдите кой докъде я е докарал с поставените задачи за деня.

На четвърто място: безплатните курсове. Няма платформа, която да не пусна висок клас курсове безплатно. Поне за април. Естествено, те го правят с цел демонстрация на качеството на учебния си материал. Да имаш за месец достъп да висококачествени тренинги е много голямо предимство. Ще научи хората, че онлайн курсовете не са никак лошо нещо. И че си струва да си ги купиш и да си ги имаш винаги до теб. Десет процента от хората, затворени вкъщи, да свикнат да учат виртуално, това ще е страхотна придобивка и за тях, и за бизнеса като цяло. Защото ще има хора, които непрекъснато ще си повишават квалификацията.

Както виждате, има и плюсове. Дано тези плюсове помогнат да създадем едно по-гъвкаво и по-силно общесто за в бъдеще. Тогава това няма да са два съвсем загубени месеци. И ще докажем, донякъде, поговорката “Всяко зло – за добро”.

П.П. Не си мислете, че ми е минало! Бесен съм на глупостите на управляващите и на кражбите на управленците. Всеки ден пред нас се вади на показ както управленска глупост, така и чудовищни кражби. Но това ние сами си го направихме. Та… не ми е минало, просто не исках този пост да е изцяло негативен!

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: