Без заглавие

Снощи бая време се въртях, докато заспя. Точно преди да си легна, след като приключих с Eve, прочетох ужасяващата новина за нелепата смърт на Милен Цветков. И след това още 40 минути поне не успях да спра да чета. Като стана около един и половина реших, че ще гася екраните (Веси отдавна спеше до мен, не ѝ казах за новината, докато лягаше, макар че исках да говоря). И след това още 30 минути въртене в леглото. По едно време даже мислех да ставам, но след това някак съм заспал.

Мислех си за това как вече каквото и който може от репресивна машина на държавата е впрегнат, за да получи причинителят на трагедията възможно най-малката присъда. Все пак, родителите му не са случайни хора! И най-важното: имат пари за харчене, а всеки би дал мило и драго в този случай, за да помогне на детето си.

Разбира се, причинилият катастрофата е задържан за двадесет и четири часа. Няма как да не е. Твърде очебийно би било, а и стандартната процедура е такава. Пък и нали трябва да се положи добро начало. Защото повечето хора ще запомнят само тази част от събитието. И ще си кажат “ето, затвориха го, всичко е точно”.

Майката и таткото, алкохолни босове, със сигурност подгряват всички възможни канали, които могат да бъдат използвани. Не ги обвинявам, защото аз бих правил абсолютно същото, ако на главата ми се стовари подобно нещастие. Особено с такова ниво на публичност.

Пофантазирах си малко какво би следвало да се планира, за да може причинилият катастрофата да получи минимална присъда. Нито съм следовател, нито юрист. Мнението ми не струва нищо и няма никаква стойност. Но пък живея вече 46 години в тази реалност и поназнайвам “някои работи”. Ето какво роди изтерзаният ми мозък.

На първо място: трябва да се намери “доверен човек”, който да направи така, че полевите проби за наркотици да се окажат неизползваеми (невалидни, грешни, …). Това може да се получи чрез манипулация на официалните проби, които са били взети и които се изработват в някоя специализирана лаборатория в София. Ако тези проби се окажат невалидни, или ако официалните проби покажат липса на влияние на наркотични вещества, нещата ще се обърнат рязко. Ако успеят да постигнат това, почти гарантирано е, че ще имаме условна присъда. Защото на всеки може да се случи да убие човек на пътя. И когато не е употребил алкохол или други упойващи вещества, се прилага съвсем друг механизъм. И така трябва да бъде.

На второ място: трябва да се обърне и специално внимание на другия доказателствения материал, събран на мястото на инцидента от полицаите и следователите. Много вероятно е такъв материал все още да се събира. Трябва да се намери друг “доверен човек”, вероятно някой “колега”, който да се погрижи или за инвалидизирането на най-важните части, или за фалшифицирането им така, че той да представя нещата в по-ласкава светлина за бъдещия обвиняем.

Първоначалните данни за липса на спирачен път трябва да се променят. Или да се нагласят така, че да не са годни за пред съда.
Защото без спирачен път може да значи едно от две неща. Първото: шофьорът е бил солидно разсеян и не е гледал пред себе си, под влияние на упойващи вещества, на телефон в ръката, който е гледал, или нещо друго. Второто: шофьорът е смятал, че ще успее да мине на червено, изпреварвайки всички останали и бидейки най-оправния тарикат на пътя. За второто има видеоматериали от преди, които (разбира се) не доказва по никакъв начин, че точно този шофьор е бил зад волана на този джип. Но джипът е бил същия.
Нито една от тези две хипотези не би помогнала за намаляне на евентуална бъдеща присъда. Затова заедно с други утежняващи вината обстоятелства ще трябва да се опита да бъдат подменени. Борбата тук ще е за условна присъда, а не за оневиняване. Абсолютно, сто процента сигурно е, че ще има присъда. Борбата ще е да не влезе причинилият катастрофата в затвора.

На трето място: трябва да се “подгрее” добре държавното обвинение. На всяка цена трябва да се намери “доверен прокурор”, на който да се назначи воденето на случая. Едно е да те обвинява прокурор, с който “се познавате и разбирате”, или е “приятел от софра”. Друго е да те обвинява някой, който на всичкото отгоре може да се окаже, че е бил фен на “Часът на Милен Цветков” например. Това, всъщност, е един от най-ключовите моменти оттук-насетне. Предвид, че родителите са в алкохолния бизнес съм почти сигурен, че ще успеят да се погрижат за този детайл. Той е изключително важен.

Четвърто, но това вече е за адвоката, когато дойде време за процеса: задължително признаване на вината и горчиво разкаяние за постъпката. Без значение дали е искрено или не (съдът тези неща не ги гледа). Важно е да е публично и да е декларирано пред съдебния състав. Това е най-лесното и аз съм почти уверен, че ще стане точно така. Пък, да не се заблуждаваме: това е човешката реакция. Влиянието на наркотиците рано или късно преминава и човек осъзнава каква чудовищна глупост е сторил. Така, че е голяма вероятността виновният да си признае и да се разкайва. Всеки би го направил.
Не съм сигурен дали тук може да се говори за бързо производство, защото има загинал човек. Адвокатите могат да кажат това. Но ако може (а не би следвало да може), то директно 1/3 от присъдата се намаля, заради признаването на вината и бързото производство.

Разбира се, каквито и локуми да разпъвам тук, фактите са потресаващи:

  • Следствие масовото чувство на безнаказаност, кървавите случаи като този са ежедневие. За това не е виновен момъкът, за това вина имаме всички ние, защото сме допуснали на ръководни постове да са хора, които са некомпетентни и не умеят да приложат наказанията така, че да са полезни за обществото.
  • С голяма вероятност, момчето ще го измъкнат възможно най-безболезнено. Е, не е толкова безболезнено като Максим Ставийски. Но пък жертвата този път е значително по-известна. Много трудно ще е да се потули случаят. Някой спомня ли си как се казваше момичето, което оцеля от каймата, която Ставийски забърка? Ще ви припомня: Мануела се казваше. Мануела Горсова.
  • Както Красимира вече написа, ако вместо Милен Цветков беше някой от нас, някой като Мануела, някой от обикновените бурмички, гайки и болтове, въртящи тази държава и икономика, то тогава освен няколко жалейки в една-две групи във Фейсбук и на нашата и стените на роднините ни, нищо повече нямаше да се разчуе. Всичко щеше да се замете тихо и “коректно” под тежкия килим на българската съдебна система.

Накрая моята прогноза на страничен наблюдател за крайния изход от трагедията: тригодишна ефективна присъда и глоба, по-малка от стойността на двете возила, които са били потрошени.

На какво се надявам аз? На нищо. Мога да напиша високопарни слова как се надявам тази трагедия да бъде използвана за категорични мерки за промяна на тежкия ступор, който предизвиква все по-безгрижни шофьори и все по-кървави катастрофи. Но ще е лъжа. Не се надявам. #няманадежда

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: