Мислех си, че няма да е сага. Е, засега е кратък, приключенски разказ. Надявам се да не прерасне в роман.

Чувате ли за “обслужване на едно гише“, когато опрем до нови избори?
Чувате ли за “предаване на данните от една администрация в друга“, когато опрем до нови избори?

Аз чувам. Всеки път.

Нека ви разкажа докъде е стигнала нашата държавна администрация, когато иде реч за това.

Ето какво става, когато искате да смените постоянен адрес.

Първо, трябва да отидете да смените постоянния си адрес. В повечето случаи това се прави в общината, в моя случай се оказа, че мога да го направя в кметството в Лозен. Разбира се, не беше описано никъде, че в общината няма да ми свършат работа. Когато отидох в община Панчарево, там от гишето ме върнаха обратно в моето си село, за да може в кметството да ми сменят постоянния адрес. Върнах се, смених адреса. Проблем беше само разкарването и неработещата система (която така и не тръгна до края на деня).
Хубавото е, служителите навсякъде бяха любезни, приветливи и готови да свършат работа (ако някой си помисли, че съм саркастичен – не съм! Наистина бяха такива).

Тъй-като някъде бях чел, че можело едновременно да смени СУМПС и лична карта (долен наивник съм аз), отидох да си извадя и медицинско за продължаване на СУМПС. Кратка процедура, по време на която се оказа, че все още покривам медицинските умения за управление на автомобил категория В и М. Вече бях готов да подавам “на едно гише”!

На втория ден нещата бяха свършени и аз имах в ръце скъпоценната хартийка за сменен постоянен адрес.

Второто, което трябва да направите, е да си смените личните документи. От момента на получаването на хартийката с новия постоянен адрес започва да тече тридесетдневен срок, през който трябва се погрижите новите ви лични документи да отразяват новото обстоятелство. Аз не чаках последния момент, а веднага се пръкнах в “паспортна служба по избор на територията на Столична община”, където да подам заявленията за смяна. Моят избор беше “Младост”, Седмо РПУ, защото там съм свикнал. Пък и ми е близо до работата.

Там изгубих малко повече време. Организацията не беше идеално лошата. Нямаше електронна система с билетчета, което значеше, че всички висим на една опашка в тесен коридор, отърквайки се един в друг, а и в преминаващите по коридора “за получаване на документи”, както и “служители на паспортната служба”.

Нейсе, около час някъде се търкахме, след моята ухилена физиономия се появи на гишето, за да получи документите за попълване.

Системата знае как да цака. Ведъж се редите на опашка, за да получите документите за попълване.
След това отивате да ги попълвате в тесния коридор отвън. В едното ъгълче са обособили нещо като “stand up” бюро (всъщност една плоскост, 30 см широка), където изправен проверявате чинно дали държавата знае за вас истините. Ако някое нещо не е истина, го зачертавате и пишете истината.
След това се подписвате, че сте съгласен да отидете в затвора, ако сте попълнил нещо грешно.

След като се подпишете, че сте съгласе да отидете в затвора, ако сте попълнил нещо грешно, чакате на втора “мини-опашка”, само от такива като вас. Като се освободи пак някое от същите гишета, отивате вече с попълнени документи и медицинското.

Госпожата на гишето чинно провери дали имам неплатени глоби. Ако имате такива, СУМПС не може да бъде издадено “на едно гише” и трябва да отидете до КАТ, за да си платите за гяволъка, след което (ако все още имате право) да си преиздадете СУМПС-то.

Справедливо, ако питате мен, но по-справедливо би било, ако държавата не чака да изтече десетгодишния срок на книжката ви, преди да опита да си събере глобите!

Оказа се, че нямам глоби. Тя се учуди, аз се присъединих към учудването ѝ, след което с размах подписах, че искам подновяване и на “златния талон” (и там се учудих, защото мислех, че отдавна е отменен). Оказа се, че не е.

Снимаха ме (три пъти пробва жената да ме снима, докато горе-долу изляза някакъв хубав).
Платих си.
И това беше (или поне аз така си мислех). Срок на издаване на документите – 30 дни.

Към края на тези тридесет дни, а именно на ден около двадесети, от паспортната служба ми се обадиха (мобилен телефон към мобилен, чудо на технологиите!), за да ми кажат, че “абе има някакъв проблем с преиздаването на СУМПС-то Ви, трябва да отидете колкото се може по-скоро до КАТ, за да уточните с тях“.
Разбира се, не е най-приятното нещо, което човек може да чуе в петък следобед, особено когато си мисли, че след една седмица ще си получи новите документи.

Наложи се спешно разместване на понеделнишната програма, за да може да отида още веднъж за “обслужване на едно гише” още понеделник сутринта.

Отивам значи, днес сутринта, за да видя какво, по дяволите, се е объркало. Естествено, тръпна от нетърпение да знам, защото предполагам, че “някоя нова глобичка” най-накрая ме е изненадала и трябва да си я платя, преди да ми издадат книжката. Чудя се Веси ли е карала в BUS лента, аз ли някъде съм сниман с превишена скорост? Не съм пътен бабаит (то кой ли се има за такъв!), но не съм и светец.

Хубавото е, че гишето работи от 07:30. Аз съм третият обслужен, госпожата е любезна на приемливо ниво. В смисъл, че не ме мрази, не ми вика и гледа да отговаря спокойно на въпросите ми.

Оказва се, че не може да ми издадат СУМПС, ако има “промяна в обстоятелствата“. “Промяна в обстоятелствата” значело нов постоянен адрес. Първо трябвало да се издаде личната карта, да си я получа, след това да цъфна в КАТ, да подам отново заявление, за да се издаде и СУМПС-то. Т.е. живот и здраве да съм си получел личната карта първо, а след това да дойда (вече, пак) в КАТ за издаване и на СУМПС. Толкоз за “едното гише”.

Е, не мога да крия, ядосах се. Естествено, преглътнах яда си и служителката не разбра за него (може и да го е усетила, но се направи, че не е). Нямах кой-знае какъв избор. Попитах я поне дали ще ми издадат лична карта, или ще изпадна в deadlock: “не можем да ви издадем лична карта, докато не ви издадат книжка, защото сте подал за издаване на комплект документи”. Тя ми обясни, че служителките в паспортна били некомпетентни и затова така се получавало. Въпреки всичко обаче аз ще взема да им се обадя днес на тези служителки (или поне ще опитам да се обадя, може да са неоткриваеми по телефона). Защото се опасявам, че това все още не е края на историята.

На път към работа, преди да напиша това нещо, си мислех дали да не пусна “връзки” и да изясня случая с помощта на някой от КАТ, който наистина иска да свърши работа “на едно гише”. Отказах се. Мисля, че няма смисъл. А и тази седмица ми е много натоварена.

Ако до четвъртък сутрин не успея да се свържа със служител, тогава вече може да проуча как мога да си потърся правата. Ако успея, вероятно и аз, като повечето минали през тази глупост, ще махна с ръка и ще кажа “майната му”.

Това, което недоумявам, е защо да не мога да си сменя едновременно лична карта и СУМПС? Какво толкова ги касае КАТ, че да не могат да ми издадат СУМПС при “промяна на обстоятелствата”? Нали системата ЕСГРАОН е достъпна едновременно и за тях, и за службата по лични документи?

Както и да е. Излишни въпроси. Ситуацията ясно показва, че сме много далеч както от “обслужване на едно гише”, така и от “обмен на данни между държавните служби”. Жалко, че толкова много пари отново се откраднати (или просто похарчени от некомпетентни хора).