Днес вероятно станах жертва на измама. А може би не. Или пък да. Чувал съм за подобни случаи. Така или иначе, дори да беше измама, беше дребна и незначителна, без никакви последствия за мен и семейството ми. А след това ме досрамя. От мислите ми.

Ще разкажа.

Следобяд с Калина бяхме на рожден ден. На нейна близка приятелка от детската градина. Приятни два часа, защото тук, за разлика от повечето други рожденни дни, познавах повечето родители. След рожденният ден, на пътя от клубчето към фиата, ни пресрещна млад човек. Както Калина се изрази после, “с по-тъмна кожа”. С две патерици и липсваща дясна подбедрица.

Погледна ме и попита “може ли да ми купите нещо за ядене”?

Помислих няколко секунди. Имам принцип: не давам пари на просяци. Жесток принцип, но го спазвам. Не обичам да ме прекарват, а да се прекарвам сам – още по-малко. Нещо обаче ме препъна в това момче. На възраст между 20 и 30 години, колкото повечето колеги от екипа ми в SEGA. Застанал на около 5 метра от мен, гледа ме с надежда. И успя да ме отвърне от пътя.

Попитах го откъде иска да му купя нещо за ядене. “От където искате, за мен е без значение.” Попитах го дали знае магазин наблизо. Знаеше. На около сто метра от срещата ни, квартално магазинче в Младост-4. Отначало казах на Калина да ме чака отпред, след това виждайки, че магазинът продължава и навътре, я прибрах с мен. Купих му една тарелка с някакви солени кифлички и едно парче лионска наденица. Под 5 лв всичко. Купих и на Калина детски дъвки, че поиска. Излязох и му ги дадох, а той погледна, благодари, и тръгна с патериците нанякъде.

На път към колата, Калина ме попита за липсващата подбедрижа, както и за “хората с по-тъмна кожа”. Обясних ѝ, че хората понякога губят част от себе си. Буквално. И че не кожата има значение, а намеренията и сърцето на човека. Не знам дали ме разбра. В групата (май) имат няколко деца “с по-тъмна кожа”, надявам се да са интегрирани с тях, а не разделени от родителски предразсъдъци. За миг си спомних как в групата на Ангел имаха много по-голямо расово разнообразие, отколкото тук. Неслучайно.

Качихме се в колата и почти през цялото време на пътуването си мислех за случката. Отначало се чудех дали ме е излъгал младежа. Дали няколко крачки по-надолу е намерил начин да пробута продуктите на някой, срещу което да получи някакви дребни пари, които да му влязат в употреба. Или да подхранят мафията на просяците.

Или няколко крачки по-надолу е седнал на някоя пейка и е ял от храната.

Никога няма да разбера.

Стигнах обаче до извод, от който ме хвана доста срам. Разбрах колко съм мнителен и тесногръд. Защото, в крайна сметка, това няма никакво значение. Благодарение на подкрепата на родителите ми успях да получа образованието, което имам. Благодарение пак на подкрепата на семейството и поемането на риск и някои неудобства успях да получа опит, който да реализирам по възможно най-добрия за мен начин. За да съм днес в позицията тези пет лева да са колкото кафе с кифла, които ще изям примерно в Green Deli в нашата сграда. А аз съм седнал да мисля дали младежът “ме е прекарал” или не. Мразя думата “късмет”, но ако има такова нещо като късмет, до днес имам всичкия късмет на света.

Този младеж вероятно е видял и преживял неща, които моята задоволена личност е виждала само в кошмарите си. А аз съм седнал да се чудя дали са ме измамили с дребни пари или не. По пътя започнах да си фантазирам също вероятни сценарии, при които би могло да се помогне на това момче. Да има хляб в ръцете, а не да проси. Разбира се, пак се прокрадна мисълта, от която ме е срам: че вероятно момчето вече си има хляб в ръцете, благодарение на наивни хора като мен.

Истината е, че не знам какво да се надявам. Май се надявам да ме е измамил. Надявам се да не е толкова зле, че да му се налага чистосърдечно да моли непознати, пълнички чичковци, водещи момиченце с парти рокля на Ана и с розов балон в ръцете да му купуват храна. Като че ли е по-добре да е гледал на мен като наивникът, който ще се хване на театъра му, отколкото да е бил толкова гладен. Няма да разбера. А ми се ще да можех.

Така и не можах да “успокоя топката”. И още не мога. “Вътрешните везни” са ми яко разклатени. Май трябва да си пусна някой ситком. First world problems: