Два свята, две Българии

image

От една страна: статията на “Капитал” за бежанските деца. За “техния” 15ти септември, “гостоприемно” предоставен им от нас.
И рехава подкрепа под нея от страна на хората, които все още са запазили способността си да мислят човешки. Не са оскотяли от бедност или глупост.

От другата страна: платената жлъч на индивиди, способни да напишат това. Или това. И онлайн гнусотата от типа “За Перник”, подкрепена от платените Facebook тролове. Хората като Агент Смит, които ги е срам да си покажат лицето, но иначе стената им е пълна с “други популярни връзки” към материал, богат на “причини и следствия” защо “либералната демокрация” се е “изчерпала”. Или как “горит газопровод в Донецк”.

Нещо страшно ни се подготвя.  Колонизаторите от Кремъл и техните слуги тук се готвят за избори. Пак ще управляват, било чрез ГЕРБ и ДПС, било чрез “втория по ред мандатоносител”, като/ако Първия върне мандата, защото нямал пълно мнозинство. А всички вече видяхме как “управлява” този мандатоносител. И с #кой. И чии интереси защитава (познахте: българските са някъде на 4то място, преди тях има един други).

Лошото е, че не виждам ефективен начин да се противодейства. “С гласуване”, ще кажете вие. И ще сте много прави, но само на теория. На практика нещата изглеждат така:

  • Избирателна активност: 42%
  • Маса от тези 42% не четат, не знаят за кой гласуват, или гласуват “машинално”, защото “по телевизията така казаха”. Т.е. за партии като АТАКА, хуйнята на Бареков, или още по-изтрещели формации с електорат твърди фенове на проф. Вучков.

Нормален човек, прочел (и разбрал) платформите на коя да е “лява” формация дори не би си помислил да овласти хора като тях. Защото със заеми, високи данъци и “стратегически проекти с братята ни от Русия” не се става нормална, конкурентноспособна държава и икономика. Но говорим за нормалните. В България, чрез механизма на представителната демокрация, се е установила десетилетна диктатура на мързеливите, неуките, гъбарите, чалгата, безпросветността… мога да продължавам до безкрай. И нито тези, нито които и да е избори ще я променят.

Защото, скъпи приятели, дори ние да гласуваме със сърце и разум, ние сме много малка част от близо седемте милиона гласоподаватели, 42% от които ще определят кой да е следващия министър-председател. Особено във вот като този, който като че ли е предизвестен.

Това, разбира се, съвсем (ама съвсем!) не значи, че не трябва да гласувате. Точно обратното. Колкото и минимален шанс да има, то този шанс е чрез гласуване да дадем ясен знак колко сме нормалните, които искаме да живеем в просперираща, европейска държава, а не в мизерията на великоруски анклав.

Следващия шанс е 5 октомври. На тази дата двете Българии за пореден път ще се сблъскат. За пореден път по мирен начин. След това ще видим…

Мислете! Прецакайте #кой!

Leave a Reply