Днес ми се случи нещо много интересно. А именно, присъединих се към ордата на биволо-презрените. Г-н Атанас Чобанов, основната фигура на Биволъ, официално ме анатемоса, порица и премахна от приятелите си във Facebook:

Честно казано, очаквах го. Напоследък си позволявах твърде често и твърде много да поставям въпроси относно коректността на Биволъ. Доста дискусии гледах и четох, и червеят на съмнението сериозно ме загриза. Защото докато някои от отговорите бяха удовлетворителни, някои бяха от типа “ама и ние бием негрите” (справка: онзи стар виц).

А явно съмнения относно коректността на Свещената Чифтокопитно са абсолютно недопустими. Нещо явно недопустимо, или както г-н Чобанов се изразява по-горе, “охотно публикуван клеветнически материал за Биволъ” :). Държа само да кажа, това беше “охотно споделен”, а не “охотно публикуван”, но явно охотността на деянието е това, което раздразни толкова много г-н Чобанов. Аз пък не харесвам думата “охотно”, много про-руска ми звучи, макар да е в Речника на българския език.

На мен ми се струва, че “наказанието”, което смирено ще излежа до края на живота си, е твърде тежко за “провинението”, но да си имате едно наум, ако случайно някой от вас се осмели да се усъмни в Свещената Коректност на чифтокопитните. Демократично ще бъдете наритани. И ще свършите в моя казан.

За мен Биволъ вече не съществува като медия. Медия, която се саморазправя с (по)читателите си.