Преди време се сблъсках със сериозен проблем: в хола, където се намира телевизора и мултимедийния четец (плейър? изигравяч? тутурутка? комплексно-музикално-интернет-устройство-с-DVD? Да се сещате за нещо по-добро от “четец”?) нямам добър wireless. Нормално е да е така, при положение, че антената на wireless router-а е 10 см, а той се намира на повече от 30м директно от там и между тях има стени. Като капак, “четецът” и телевизорът са долу, близо до пода, та съвсем става трудна работата.
Та, както казах, нямам добра връзка до четеца. И съответно и youtube, и всичко интернет-зависимо крета едва-едва. Има връзка (хвалил ли съм се от моя рутер? Благодарение на Мишинев си реших рутер-проблемите веднъж-завинаги!), но крета едва-едва. И затова се поразтърсих за устройства, които да предоставят услугата “power line internet” и по-специално HomePlug спецификацията и.
Още тогава писах, че след известно търсене се спрях на D-Link DHP-307AV (всъщност, беше листнат друг, но този явно му е някакъв тип аналог). Един от критериите, разбира се, беше да го има на нашенския пазар (и да не е съвсем куча-марка устройство), така че отне време да се търси, тъй-като това не е много евтино и често търсено изделие за БГ пазара. Тогава го взех от от Pro-BG, сега сигурно щях да се насоча към сайта на JMT, на който има доста устройства, реализиращи PowerLine спецификация. Помня, че цената беше около стотина лева, нещо като цената на Linksys PLSK400-EU, Powerline AV 4-Port Network Adapter Kit днес. Разбира се, днес цените са паднали (мисля, че го взех преди 6 месеца някъде този D-Link), защото това устройство е с малко повече възможности от моето (4 портов “изход”).
Якото е, че този тип технология е класически Plug-and-Play (и малко Prey, че много зависи от качеството на ел.мрежата, от това какви са работещите в момента консуматори и т.н.). При мен тръгна от раз, къщата е един общ монофазен токов кръг, така че всяко устройство вижда всяко. За съжаление, качеството не е идеално, т.е. от време на време свети “червено”, но връзка си има. Youtube работи обикновено без проблеми, дори HD потоци. Vimeo обаче доста “пуйчи”, явно компресията му е по-лоша (може би заради по-високото качество).
Като мерих качеството на връзката през компа, си спомням нещо от рода на 20-40Mbit/sec и ping между 100 и 200 милисекунди. Разбира се, отварям огромна скоба тук: всички тези параметри зависят основно (но не само) от следните фактори:
- Разстоянието от контакт до контакт
- През колко свръзки минава сигнала. И дали свръзките са добре изпълнени с метална клема, или са завъртени от пишман-майстор жици една за друга и обвити с изолирбанд “да не стане някоя белА”
- Какви уреди работят в домакинството, че и покрай него. Например, ако съседът е купил печка за 10 лв от Илиенци, тази печка вероятно внася сериозни смущения общата мрежа, което ще доведе до лоша комуникация между устройствата. Вкъщи забелязах, че най-много като че ли тормозят връзката малките вентилаторчета, които са в тоалетните: когато работят и двете от тях, най-високото качество на Vimeo казва безапелационно “довиждане” и отива и то да ака!
- …и като цяло, общият ви късмет 🙂
При мен, както казах, се получава следното:
- MP3 streaming: без никакъв, ама никакъв проблем
- Full throttle download: не повече от 1-2MB/sec (около 5-10Mbit), което е далеч от максималния теоретичен капацитет, но това е положението (при мен). Като смятам, би следвало без проблем да мога да гледам 1GB филм от 100 минути, но практически не се получава. Затова си ползвам USB входа (а използването на USB входа има и друго преимущество: има субтитри, които иначе през Media Streaming интерфейсите не се предават).
- Youtube/Vimeo: най-високото качество пуйчи, останалото се стриймва като хората. Youtube като капак е доста бъгав за тази платформа, та ми забива, та го мразя.
- Другите приложения нямат проблеми, ъпдейти и т.н. си ги сваля безгрижно.
Най-лошото е, че не може да кажете дали за вас това решение ще върши работа, преди да го изпробвате. А за да го изпробвате, трябва да го закупите. Не открих в София компания, която да ми даде да изпробвам и след това да върна техниката, ако не ми върши работа. Въпреки ЗЗП. И въпреки правилата за интернет пазаруването. Така че носите риск да дадете едни 80-120 лв и да се окаже, че не вършат работа. Но… нямам съвет за тук. Освен за близките ми хора: за мен не е проблем да демонтирам моите и да изпробваме как се държат у вас… разбира се срещу справедливо количество бира и сладки приказки, докато трае експеримента :).
Снимки: лични
Не е ли по-лесно два рутера, единия предава сигнала на втория, вторият “раздава” Интернет за останалата част от къщата?… Така ще има доста добър интернет навсякъде…?
И как да ги вържа тия два рутера 🙂 ?
Ми става много лесно с ddWRT, сигурен съм, че ако решиш, ще се справиш без проблеми. Но това, което мен ме озадачи е, що рутера ти е на 30м от хола?
Рутера е на 30м от хола, защото е в единия край на къщата, там влиза кабела от доставчика и не съм го прекарвал по-навътре.
Иначе пробвах с ddWrt: или аз не попадах на читав рутер, който да работи с тоя фирм, или за моите изисквания ddWrt е пълна шитня. След сменени 4 рутера и какви ли не експерименти покрай тях, сега съм с MicroTik routerOS рутер, настроен от Мишинев и си работи и пее. И никакви експерименти вече там :).
Аз правих точно това за Комитата с един WRT54GL, който имах в повече и той не се е оплаквал. Стана лесно и сравнително бързо. Предполагам, че има рутери, които имат вградена такава функционалност, а се продават и устройства с единствена функция – препредаване на WiFi. А за тази конфигурация не е необходимо да се бъзика основния рутер.
За мястото на рутера – аз за това си вкарах кабелите в хола.
@Дончо:
1) ddWrt по принцип ги хвалят като много добър фърмуер за рутери — аз лично обаче досега не съм го пробвал. Гарантирано знам, че ddWrt работи много добре върху “класическата” серия рутери на Linksys (сега Cisco-Linksys), например, WRT-54GL. Ако пробвам ddWrt, то бих го пробвал точно върху WRT54GL или подобен рутер на Linksys. И така, единият рутер си е рутер, а вторият WiFI hotspot, вторият рутер трябва да хване сигнала на първия и да го усили, и ги свързваш двата безжично.
2) Другият вариант е рутер на входа, където ти идва Интернет кабелът; оттам 30 метра кабел към хола (може и отвън на къщата да се пусне), после слагаш втори малък рутер, така ще покриеш с хубав сигнал цялата къща. Единият рутер ще е рутер, а вторият само ще е hotspot.
Това ми хрумва засега…
Вариантът за Интернет през токовата мрежа е интересен, но другите ми харесват повече лично на мен… 🙂
Мишел, не знам, мисля че просто нямам желание да го правя така сложно (и да трябва да го поддържам след това). А и се уморих да сменям рутери вкъщи, та още един такъв ще ми дойде в повечко… та затова…
Дончо, що не казваш…Atheros/Broadcom сега пускат нов чипсет, ще донеса да тестваш 🙂
Оги, благодаря много за офертата, но сигурен ли си, че съм правилния човек за тази цел 🙂 ?
Изобщо идея на Дончо доста ми допадна. Честно казано, не знаех, че съществува такъв вариант.
Аз си мислех за вариант 2. на Michel. Имам WiFi рутер в коридора и се чудя как да докарам интернет до телевизора в хола без да пускам кабели. Мислех си за малък рутер, напр. http://www.tp-link.com.au/products/details/?model=TL-WR702N, който да играе роялта на АР и да го лепна зад TV, за да не се вижда (ел. захранване през USB от ТV-то).
Та сега се чудя, кой от двата варианта е по-добър и къде интернета ще е по-бърз? Имате ли идея?
Ами, честно казано, не зная :). При мен решението беше по-скъпото и по-мързеливото (описаното по-горе). При теб другото може да е по-ефективно.
Ако имаш начин и желание да пробваш другото решение, ще ми е много интересно да споделиш впечатления!
Ето го моето решение на кратко:
Целта ми беше да осъществя безжична връзка между първоначалния ми рутер Linksys WRT54GL – легенда сред WiFi-тата (много съм доволен от него вече 5 години) и телевизора LG. Телевизорът е WiFi Ready, но адаптер за него струва ок. 80-100 лева и реших да вържа втори рутер (TP-LINK TL-WR702N – 40 лв.) към телевизора, който да приема от първия. В първия рутер влиза кабел от доставчика и е настроен стандартно с включен DHCP и WEP парола. Вторият го настроих като Client Mode, което позволява приемане на безжичен сигнал и предаването на сиганла през Lan порта. За настройките на Client Mode следвах инструкцията, но е важно да се отбележи, че двата рутера трябва да са в различни субмрежи – първият е 192.168.1.1, а другият 192.168.2.254. Вторият е с изключен DHCP. Добре е, докато се настройват рутерите, да им се махнат паролите за достъп, за да осъществи контакт без проблем. После може да се върнат. На края зададох една и съща парола на двата рутера (това си е мое решение) и важното е да са настроени в WEP, а не нещо друго. И така при мен вторият рутер се свърза с първия. Вторият рутер е свързан с LAN към телевизора и засега работи добре. Избрах TP-LINK TL-WR702N заради малките му размери, благодарение на което мога да го скрия/лепна на гърба на телевизора. Захранва се и с USB, което също си е удобство.
Много благодаря за споделянето на опита. Това определено може да свърши работа на някой търсещ :).