Ремонт на обувка: 1 лв

Седя си в притъмняващата стая след тежкия понеделник и размишлявам. В главата ми е една случка от днес. Сама по себе си случката едва ли щеше да ме впечатли, ако не беше в комбинация с много други, на пръв поглед несвързани неща.

Миналата седмица си купих от Пловдив нови обувки. Стандартни, черни, полу-официални. Защото един от близките ми хора в София напълно основателно разкритикува гумените ботуши, с които се разкарвах насам-натам, въпреки отиващото към запролетяване време. Не че няма да ги използвам тези ботуши и догодина (поне!), но времето вече не е за тях, а и честно казано нямат вид. Като повечето здрави и вършищи работа ботуши, между другото!

Та купих си аз обувките, а днес успях, препъвайки се в мокета в офиса, да отлепя подметката на дясната. Не коментирам качеството (очевАдно е, че има проблем с него). Не коментирам и това, че уж български, пък на “етикета” (който е под петата на обувката) е отпечатано нещо, което много напомня турска запазена марка. Аз така и не се научих да си вдигам краката като хората като ходя, така че имам и аз вина да отпоря частта от подметката на носа. По-важното са две неща:

  • Реших да не си търся правата, защото ги взех от човек, който се оказа познат. А и е чак в Пловдив;
  • …и срещу офиса има класически занаятчия-обущар. От тези, едновремешните дюкянчета, по 8 м2. В които едва е свряна техниката, която е необходима за ремонта на обувките. И собственика на които е изключително резонен ценово, макар да е груб и недодялан откъм отношение към клиентите. И вечно смърди на много, много изпушени цигари.
    Но въпреки това обичам да правя оборот на това място, защото е спасил не един и два любими чифта обувки. А тези имат всички шансове да станат такива, дори и след една седмица носене само.

Изчаках да стане 14:30 и хукнах към обущаря. Добре, че имам един “офисни маратонки”, които са по-удобни от каквато и да е друга обувка и с които по принцип предпочитам да стоя в офиса, когато нямам срещи или нещо друго (а и да имам). Та с тези бели маратонки прескочих Г.М.Димитров и отидох да дам на ремонт болния калцун.

Човекът я огледа, промърмори “абе на кой му е трябвало това да го лепят там” по отношение на отлепеното нещо и каза, че ще я залепи. Аз му се примолих да я направи до 17:30 и той неохотно склони. Забелязал съм, че много трудно се отдава пришпорването на точно този майстор, но и нямаше много обувки по рафтчетата, т.е. сигурно сезонът не е толкова активен и имаше време.

Денят се изтъркаля и в 17:35 цъфнах, пак по маратонки, за да взема обувката. Човекът беше свръшил перфектна (както винаги) работа. Попитах колко струва и той каза “един лев”. Дадох му два, категорично отказах всякакво ресто. Вижда ми се ненормално в днешна София който и да е занаятчия да вземе за каквото и да е подобна сума пари. Колкото и малко да са били усилията по залепването и наковаването на 4-те пирончета, цената от един лев ми се видя смешно неоправдана.

Както ви казах обаче, човекът е чешит. Запъна се да ми връща един лев, но аз успях да го увещая да го задържи, все едно съм го черпил бира (има ли още бира по 1 лв?). Доволен се завърнах в офиса, сложих си двете нови обувки и се прибрах.

Чудя се защо го пиша това.

От една страна, ще ми се ако някой търси ремонт на обувки в София, да намери тази статия и да отиде в малкото обущарско дюкянче, което е в мазето на блок 89 в “Мусагеница”, точно срещу бизнес-сградата на Г.М.Димитов 16А. Колкото повече оборот има този човек, толкова по-малка е вероятността да се откаже от бизнеса си. И сега не вярвам този бизнес да го издържа, защото работното му време е такова, че издава че работи и на друго място.

От друга страна, (и) днес интервюирах за работа. Последните няколко седмици се видях с много кандидати. И ми предстои виждане с още. Хора разни, някои с добра представа за уменията си, някои със супер-разпънати балони с очаквания. Замислих се за този човек точно срещу моят офис, който оцени трудът си на 1 лв. И за тези, които (като процент ниво на професионализъм в техната си област) доста му отстъпват, но не се колебаят да искат заплащане, различаващо се крещящо от възможността им да допринесат за общия успех.

Не знам дали ИТ нивото е паднало. Или очакванията са скочили. Или и двете. Нямам за цел да се оплаквам и смятам, че всяко интервю ме обогатява с нещо. Няма да се оплаквам и защото все пак успявам да намеря правилните хора. Определено съм обнадежден, защото въпреки че е трудно, хора се намират! И нещата вървят.

Обаче мисълта за услугата, оценена срещу един лев обаче не ме напуска! А дразнещите, мургави “чистници” по кръстовищата се мръщят, ако им дадеш под 50 ст, след като са те изнудили да ти мият стъклото! Добре, че и Шкодата ги мрази и автоматичните чистачки ги прогонват на секундата, в която пръснат върху стъклото, въпреки отчайващите ми жестове отвътре, че не желая досадната им услуга. На тях: 50 ст за 15 сек. На майстора… 1 лв.

9 thoughts on “Ремонт на обувка: 1 лв

  1. Ще си изям шапката, ако това не е бил Илия 😀

  2. Кой пък ти критикува невероятните гумени ботушки,хах

  3. Хубава статия и хубав пример. Определено си мисля че повече хора трябва да минат през специален курс, в който реално да могат да оценят колко пари да искат за услугите си.

  4. Pingback: 1 лв | К+
  5. хубаво си го написал, Дончо!

    а последния път като се опитаха да ми мият стъклото на колата, нищо не помогна, нито чистачки, нито махане с юмруци отвътре, нито нищо… измиха предното стъкло )един мургав тип), и после почне да тропа по стъклото да му дам пари. пари не му дадох, ама добре че светна зелено, някой ден сигурно някой от тия идиоти ще си изпати и ще го пребие някой, не пожелал “услугата” им…

    а майстори като този, дето ти е взел един лев за добра работа, са рядкост, и трябва да се поощряват… някой ден те ще изчезнат, че в нашия консуматорски век няма място за тях…

  6. И аз имах подобен челен опит. Пак 1 лев ми казаха, а аз оставих 2. Пак човека със странно работно време и пак почти не ме напсува като дойдох извън работно време да си прибера нещото(този път раница). Пак смърдеше, че се не трае… но честно не ми пука.

    Тези са старата школа и съм сигурен, че не ги еве за парите изкавани по този начин. Правят го за спорта и за да помагат на хората. Имат си някаква причина (обикновено много странна).

    Даже сега се сетих за един електротехник…. Колко неща ми е направил и отново същата история…

  7. Според мен не трябва да се дават пари на тея дето мият стъклата. Ако ще да нанесат щети на колата пак не трябва да се дава. Ако никой не дава няма да ги има. Т’ва е като даването на подкуп. Може в случая да ти е по-лесно да дадеш но в крайна сметка правилното е друго.

      1. Само отбелязвам. Явно достатъчно хора дават, защото иначе тези няма да ги има. Виждал съм и хора да дават докато съм се возил с тях от притеснение да не им направят нещо на колата.

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: