Още сняг

Червен код. Страшна работа, ви казвам! В Лозен основно червено вино предпочитат хората, но щом ще да е код – код да е!

Иначе при нас от сутринта е червен код. Жалко, че не можеше да е червено вино от сутринта. За добро, сутринта беше спряло да вали, та реших да ходя да изровя колите. Не беше лесно: предвид как беше спряна колата на Веси, предвид многото сняг и очакванията за деня, още в самото начало взех решение да оставим едната кола в снега, а да ходим двамата с другата (шкодата). Въпреки, че шкодата е автоматик, тя е по-тежка и по-стабилна от джетата на Веси (макар джетата да е с 16″ гуми). А и в багажника на шкодата имах вериги, както и багажника на шкодата може да побере лопата!

Заех се аз да изривам колата. Снегоринът се беше погрижил отстрани да има сняг до половината на вратите, та ми отне доста време. Докато Веси дойде, почти бях успял, след което се пробвах да я изкарам на пътя. За съжаление, при изкарването се омотахме и нагазихме в една сериозна пряспа, та отиде и там доста усилия.

Изводът се налагаше от само себе си: слезем ли с шкодата, няма качване обратно. Пътят не беше докаран до паваж, имаше солиден слой от леден сняг и беше доста хлъзгав. Възхитих се на един-два джипа как цепеха нагоре, но те най-вероятно са от мото-клуба на Лозен, занимаващ се основно с автомобили с висока проходимост. И наистина бяха с висока проходимост, снегът не беше никакъв проблем за тях.

Докато Веси пеша заведе Марти на градина, аз се опитах да сложа веригите на шкодата. Пълен провал. Страхът от едно друго неуспешно слагане на вериги точно на тази шкода ме беше обладал, и лесно се отказах. Веси междувременно се върна и отиде да си сложи сериозни обувки, а аз се наложи спешно да сляза до основния път, защото бях позапушил съседите.

Докато чаках Веси се разходих до центъра на селото. Положението с всички улици беше такова, каквото очаквах: при продължаващия валеж нито една не беше почистена “до асфалт”. Ясно беше, че ще има драма и на връщане.

Докато чаках Веси да дойде, се заговорих с една съседка, която има магазин на главната улица на Лозен. Тя, естествено, се оплакваше от организацията на почистването, как се мъчи с греблото (давам и кредит за това, благодарение на почистеното от нея аз успях да спра така, че да не преча на движението), а като дойдели чистачите нахвърляли снега от улицата върху почистеното от нея. Предвид интелектуалните способности на чистачите не се учудвам, че точно така са постъпвали, но някак ми се ще да вярвам, че хората които ръководят тези полу-идиоти, разбират от управление…

Като дойде Веси тръгнахме за града. Положението навсякъде беше еднакво: бял път, сипещ се сняг. Бавно и полека стигнахме до МОЛ “Сердика”, където аз я оставих и (много нервен) реших да отида до “Коста кафе” за едно сутрешно кафе. А и гледайки каква опашка имаше към “Цариградско”, моето кафе нямаше да ме забави особено, защото опашката така или иначе трябваше да се размине.

В “Коста” си преподредих деня. Въпреки, че бях забравил зарядното, и служебния, и личния компютър имаха достатъчно заряд да изкарат няколко часа, така че нямах особени притеснения. Бях даже решил първата онлайн среща да я направя от кафенето, но като си изпихме кафето с Веси и си изядох кроасана, нервността ми попремина и реших да ходя към офиса. Успях навреме.

С Веси се бяхме разбрали около 16:00 да я взема, за да тръгваме обратно. Имахме да прибираме Мартин, а ако се случи като вчера (за което имаше достатъчно предпоставки), кой знае колко време щеше да ни отнеме да се приберем.

Изпълнявайки този план, тръгнахме към Лозен. Имах идеята да мина през автосервиз, за да ми сложат те веригите, но се отказах. Реших да пробвам да стигна до центъра така, надявайки се да е почистено, като ако не успея, да се върна в първия автосервиз в София.

Успяхме благополучно да стигнем до читалището, Веси припна да вземе някакво ядене от магазина, а аз си плюх на ръцете, извадих лопатата от багажника и изкопах (буквално!) едно каре в снега, в което набутах шкодата така, че да не пречи на изчистената част от площата. И сега, надявам се, шкодата нощува благополучно там. Утре ще си я приберем (или това, което е останало от нея).

От детската на Марти до къщи повървяхме пеша. Разстоянието е 300-600 метра, но в снега си е нещо! Мартин използва случая да омрънка всичко около него, как му било студено, и как искал вече да сме стигнали… що ли ми е познато това отнякъде? Нейсе, за десетина минути издрапахме до къщи, още 2-3 докато влезем. Беше наваляло поне още 20тина сантиметра от сутринта, отделно снегоринът пак се беше погрижил да “дозапечата” колата на Веси, както и входа, който бях изчистил сутринта.

Тук усетих тактическа грешка: бях оставил лопатата в колата. Но не ми се мъкнеше тежката лопата с мен! Ще видим утре как ще се оправя без нея, най-много да изтрамбовам аз една тясна пътека в снега.

Дворът иначе приличаше на снежен басейн: като изключим липсата на сняг около къщата, всичко останало беше зарито поне под 40 см сняг, а на някои места Марин спокойно можеше целия да бъде заринат в преспите. Много красиво, но и малко страшничко: не бях виждал двора в това състояние.

Сега вън продължава да вали. Интересно ми е утре как ще изглеждат нещата. И колко време ще изравям колата от снега. И дали някой няма да е поднесъл тази вечер в предната и броня…

Нейсе, ще се разбере. Ние да сме живи и здрави. Пролетта ще дойде! Казаха, че е тръгнала вече, пеша, ще дойде до два месеца!

13 thoughts on “Още сняг

  1. Дончо, не ръсят ли сол по улиците в България? Знаеш ли как хубаво се стапя всичко до асфалт за няколко часа само…

    • Ами или не ръсят сол, или не ръсят въобще. Факт е, че главните улици са добре поръсени, но при нас основно разчитат на багера с греблото (което се оказа, че е частник, вършещ едновременно и лична, и благотворителна дейност)!

      Да са живи и здрави “стрелците” над Лозен, та поддържат пътя 🙂

    • И как хубаво ръждясва лека-полека всичко отдолу, дори и с антикорозионни покрития…

  2. Дончо, шашна ме – имал си вериги в колата, но вместо да ги сложиш, си се морил да копаеш и изриваш каре, в което да паркираш колата? Веригите не са за в сервиз, идеята е да можеш да си ги поставиш, когато си закъсал някъде насред пътя и където няма сервизи наоколо. Не се слагат трудно – по-трудно физически ми се вижда риенето на снега…
    Ти си преценил за себе си, де – просто аз се шашнах, като четох 😉

    • Ясене, срам ме е, но не успях да ги сложа. Колата така или иначе беше зарита вече в снега, опитах, дупих се, станах целия мокър, ядосан и мизерен… и най-накрая се отказах! Явно не е за мен тази работа.
      Да не говорим, че от едно подобно приключение, точно на тази шкода (колата беше на година максимум!) веригата се скъса, след това насмота електрониката около главината (прецата датчиците на ABS и ESP/EPP системата), и накрая се заклини в движението. Докато го оправя ми се видя зайката… а след това ремонтът беше около 700 лв! Та много влага ми държи това с веригите…

    • Когато снега е неутъпкан и над 50 см веригите няма да помогнат, и 4х4 не помага. И аз ринах площадка за да обърна. Щот колата ляга на снега и гумите въртят във въздуха.

      Това е от сутринта, т.е. преди голямия сняг. Вечерта беше до над броните и се наложи да хвана лопатата 🙁

      http://i42.tinypic.com/m97o0g.jpg

      А като гледам Дончо май сериозно обмисля покупката на 4х4. Но не Нива, нееее…

      Всъщност, ако е само за движение по асфалт (на който поне снега е разбутан и поутъпкан) , едно Субару ( или друга лека кола с 4х4) върши идеална работа. Комшията дори се качва по бетонен стъмен път със субару-то. Е последните два дни не се качва, но то си е лека кола все пак.

      • ss7, според теб, като изключим варианта нов супърб 4х4, какъв е варианта за джип на старо? Какво би препоръчал и защо (ако не е НИВА)?

  3. Аз от поне десет опита досега само веднъж съм успял да сложа вериги, на една AVIS-ка тойота в щата Уошингтън. Имаше си инструкция на ламинирана хартия с чертеж и цялата операция отне две минути. Тия вериги, дето ми ръждясват в багажника (бяха най-скъпите в Метро, когато ги купувах), са за момченца и момиченца, които са отраснали под семейния Москвич с татко – няма инструкции, картинки или обозначения.

  4. Има един спрей, “течни вериги” се казва или нещо подобно… Има го в някои магазини за авточасти/автоаксесоари.

    Пръскаш върху гумите и като застине (след няколко минути), се превръща в нещо като тънък слой смола, която много добре се свързва с гумата и прави колата много по-устойчива на лед и сняг. Като караш по лед и сняг, смолата си стои (и дори се свързва уж още по-добре с каучука); ако излезеш на чист асфалт, след известно време се изтрива/пада, и пак си караш нормално с гумите…

    Пробвай — може би ще има положителен ефект, а и ще си спестиш слагането на истински вериги… 🙂

    А за джиповете — бях се заглеждал неведнъж по Honda HR-V — малък симпатичен и икономичен 4×4, но за съжаление, вече не ги произвеждат от няколко години, тъй че остава варианта втора ръка (не знам обаче, как стои въпросът с частите).

    • Имам “течни вериги”, но не съм ги пробвал още. Просто забравих, че ги имам!

      Иначе, моя бивша колежка и приятелка кара HR-V. Взе си го преди няколко години и е много доволна. Десет и отгоре годишно е, но върви и тя си го харесва.

      Аз лично, освен Супърб, хвърлям око и на CR-V, като мисля за следващата кола. Не знам обаче доколко им е “истинско” 4х4-то и доколко няма да се окажат паркетни джипове. Като гледам засега, ако трябваше сега да избирам нова кола, щях сериозно да се колебая между Супърб, CR-V и българския Hover.

      Както виждаш, доста съм изкривен в посока “джипове”, с оглед текущата зима. Забелязал съм, че лятно време предпочитанията ми отиват по-далече от джиповете :)))

  5. CR-V изглежда доста добре! 🙂 А и 5 години гаранция (или 150K километра), плюс 6 години гаранция за корозия, не е лошо… А дизелният вариант харчи от 5.5 до 8.0 литра макс., и е дори по-пъргав от бензиновия. 🙂

Leave a Reply