От два дни се чудя, до къде може да стигне наглостта на т.нар. Българска православна църква? Оставям настрани фактите, че повечето манастири са ООД-та, а игумените им – ярък пример за мутри, като започнем от тежките, златни кръстове и свършим с вратестите им охранители, които пазят “божия човек” от хорския гняв.
Моят личен пример с такъв тип мутро-попове е от Бачково. По-точно от Бачковския манастир. Преди много години (повече от 10), от един мерцедес последно поколение се измъкна един брадат дявол, облечен в расо. Придружен от три мутри. Видя ме, че снимам пред манастира и се разпсува като циганин. Всъщност грешка, аз не си спомням циганин да ме е псувал така сочно и опитно. Този “божи служител” обаче се постара, направо надмина себе си.
А аз си прибрах апарата и повече не стъпих на “светите” земи на Бачковския манастир. И без това ми беше писнало от манастирските търгаши. Не мисля, че някой ден ще се върна там, защото за БПЦ няма шанс. Църквата е мъртва. Нейните представители на земята са отвърнали лице от хората и си гледат бизнеса. Бизнеса с живот и смърт, понякога бизнес на живот и смърт също. Въпрос на време според мен е божиите служители да започнат да се стрелят. На месо. Предшествениците им са си скубали брадите. Тези обаче познават модерни средства за убиване. Както и личните им мутри.
Виждал съм да продават светена вода. В 0.5 литрови бутилки от минерална такава. Два или три лева беше. Не помня вече в кой манастир.
Но да беше само светената вода…
Спомняте ли си дедото с линкълна? Не случайно, като пишеш “линкълн” в Гугъл, на първите места излиза статията за варненския митрополит. Поредния честен и смирен “божи служител”.
Случващото се последните два дни обаче направо изби рибата. Синодът, този безкрайно мъдър и изцяло отритнал земните блага и страсти църковен съвет, който би следвало да е главата на БПЦ. Чували ли сте за приказката “рибата се вмирисва откъм главата”? Явно е вярна! Защото тези два дни такава смрад се понесе откъм тази глава, че дори принципно мързеливия българин реши, че Синодът прекали. Защото те (ама наистина!) прекалиха.
Тръгнал някакъв митрополит да се извинява тази вечер по телевизията. Не било така, онака било, всъщност совите не били сови, а компоти, които сме изнесли в Гърция, след това дошли японците, изяли компотите, отишли на екскурзия в София и всъщност японците, докато разглеждали пред сградата на Синода, издрискали смрадливото лайно, с което Синодът вмириса държавата преди два дни. Това била истинската причина, а не некомпетентността, безчовечността и пълната липса на връзка с реалността, която нашите църковни водачи редовно демонстрират.
То не беше насилие над вярващи, не бяха линкълни, ами и това. На фона на това какво демонстрират в последните месеци смирените божи служители, насъскването на охранителите от онзи мутро-поп преди повече от десет години направо ми се струва като патриаршеска благословия.
Чудя се как да убедя Веси да не кръщаваме Мартин. Ако все пак решим да го кръстим, може би ще изберем църквата в Лозен. Там като че ли служи един от малкото останали истински Божи служители. Не питайте защо смятам така, не пожелавам на никой да разбира как…
Photo (cc-by) Keoni Cabral
Дончо, прав си за излагацията на Синода, но кръщенето си е Божа работа и не бива да лишаваш детето от тази много хубава, според мен християнска традиция. А щом и истински поп познаваш, направо не се чуди! Както учим децата си да говорят български, така и трябва да им оставим в наследство и религията ни, както нашите родители са го направили, пък децата ще решат да вярват или не. Но не бива с лека ръка да им отнемаме това, което си е тяхно – те да решат дали ще го ценят и почитат :)))
Мони, няма лошо в това, което казваш, но не е ли по-добре детето само да реши дали да се кръщава или не, когато може да направи този избор? Ние нямаме конфирмация, както католиците имат, при нас е от веднъж завинаги :).
К’ва е тая глупост? Нали съм виждал как ги кръщават децата. Едно щастливо няма от операцията само реват, че някви брадати катили ги топят в студена вода и всички роднини около тях им се хилят.
Освен това фактът, че родителите ни са правили нещо не само не означава че ние трябва да го правим, ами не означава, че е правилен по принцип. Дори да е било правилно нещо да се прави едно време (за което може да спорим) това пак не означава, че е актулно и правилно да го правим днес.
Да набиваме примитивни, манипулативни суеверия в главите на децата и да изхранваме някаква не просто паразитна ами направо вредна система от туморни образования каквато е църквата, на т’ва ли трябва да учим децата?
Аз като взема властта какви хубави уранови мини ще отворя и познайте кой ще копа там…
Кой, Стил 🙂 ? Децата ли 🙂 ?
И децата от семинарията и тях ще ги вземем.
Дончо, а какво мислиш за ‘разколниците’ ликвидирани от Симеон и Гоце през 2004 г.? Става въпрос за духовниците отхвърлящи легитимността на Максим.
Да, тази ‘църква’ е мъртва. Но беше допуснато и убийството на нейната алтернатива от добре познатите агентурни лица.
ДС, навсякъде ДС.
m, дори не си спомням кои бяха тези. От тогава управлението на БПЦ за мен е трагикомедия, която последните седмици преминава в сериал на ужасите (пак с комични елементи, нещо като Адамс).
Ново двайсе пък сега, кръщаването било божа работа. Кръщаването на неосъзнати човешки същества е социо-културна наследствена традиция, чрез която едно поколение вменява на следващото своите религиозни догми, като крайната цел е да се отнеме свободата на избор на все още неспособно да взема решения човешко същество. Не виждам нищо светло, морално и правилно в един подобен ритуал, и го намирам за крайно обиден и несправедлив спрямо свободата на личността.
Смятай какво е било в годините и държавите, в които е имало теокрация.
Право ти казват хората горе, не прави тая грешка да кръщаваш детето още неосъзнато…
Синът ми го кръстихме като бебе и от 10 години насам не спира да ми натяква как сме му били наложили силом религията 🙂
Не, че някой го е подкарал с остена към църквата… то аз съм си и безбожница, ама… според него това безпаметно кръщение го било отблъснало от БПЦ.
Оставете детето само да си решава, като стане на подходяща възраст. Вярата е въпрос на лично усещане, не на традиции.