Когато решихме да имаме къща в Лозен, едно от сериозните притеснения беше ходенето на работата. “Далече е”, “Ще отива много време” и т.н. Ако някой ми беше казал тогава, че от “Проф. Христо Вакарелски” до “Никола Вапцаров 55” ще ми отнеме повече време, отколкото от с.Лозен до “Никола Вапцаров 55”, нямаше да му повярвам. Но си беше факт – разликата беше минимална, но беше в полза на селския маршрут. Задръстването на Семинарията “спомагаше” за тази своеобразна победа на селото срещу града .

Същата работа е и сега. На идване към работа (сравнително рано сутрин, между 07:30 и 08:30) ми отнема между 12 и 20 минути, по компютъра на колата. Днес бяха точно 16 минути. Връщането от работа вчера ми отне 12 минути. Когато “Цариградско шосе” беше в ремонт, това време се удължаваше, понякога двойно. Но сега вече нещата са нормални и приятни. Имам чувството, че ако не спазвам ограниченията, ще мога да сляза под 10 минути, но нямам желание да пробвам. Макар че, забравяйки знаците от ремонта на “Цариградско”, всеки ден нарушавам правилата. Ремонт вече няма, но си стоят знаците, които указваха намаляне на скоростта заради отбивката: две 60-ки и една 40-ка. И 100 метра след 40-ката: 80 . Класика! Чудя се дали ще ги махнат, или ще ги оставят кротко да си изгният за 10-20 години?